Има много различни начини на обучение и учене за правата на човека. Как да подходите към темата ще зависи от това дали работите във формалния или неформалния сектор, от политическите, социалните и икономическите условия на вашата страна, възрастта на младите хора, а също и от техните интереси и мотивация да научат повече за човешките права. Със сигурност подходът ще зависи от собствения ви опит с правата на човека и образованието по правата на човека.
Вие може да сте младежки работник, обучител, учител или преподавател за образование на възрастни, член на църковна дикусионна група или млад активист. Независимо от това кой сте и къде работите, вярваме, че ще откриете нещо за вас в това ръководство. Ние не поставяме никакви предварителни условия за преподаване или изисквания за обучителни умения, както и за предварителни познания на правата на човека.
Компас следва да се разглежда като гъвкав ресурс. Насърчаването на правата на човека е един непрекъснат и творчески процес, на който вие - като потребител на този наръчник - сте неразделна част. Надяваме се, че ще приемете представените от нас идеи и ще ги използвате и развивате така, че те да отговарят на вашите нужди и тези на младите хора, с които работите. Надяваме се, че също така ще направи общ преглед на това, което сте научили и ще ни дадете обратна връзка за вашия опит. На сайта www.coe.int/compass сме предложили формуляр за обратна връзка.

Никой от нас не знаe какво знаем всички ние.
Лао Тзе

Какво има в Компас

Силно ви препоръчваме да започнете, като прегледате за кратко целия наръчник с цел да добиете общо впечатление от съдържанието. Няма специална отправна точка; нашето намерение е вие да изберете частите, които са подходящи за вас.

Глава 1: Това е въведение към правата на човека и ОПЧ и как да се използва настоящия наръчник.
Глава 2: Главата съдържа упражненията. Тук ще намерите 58 упражнения на различни нива за изследване и проучване на правата на човека, които са свързани с избраните въпроси и различните права. Тези упражнения са инструментите за работата ви с младите хора.
Глава 3: „Предприемане на действия“, тя обяснява какво имаме предвид под „предприемане на действия“ и съдържа идеи и съвети за начините за насърчаване на правата на човека в общността и в целия свят.
Глава 4: Тази глава предоставя допълнителна информация за правата на човека и тяхното историческо развитие, заедно с международните стандарти и документи.
Глава 5: Тук ще намерите обща информация за глобалните въпроси на Компас.
Допълнения: Резюмета на основните декларации, конвенции и текстове за правата на човека и речник на най-често използваните термини.

Надяваме се да има достатъчно материал, който да ви даде възможност да започнете работа по ОПЧ с млади хора. Компас е написан за всички, които искат да се включат в ОЧР, независимо дали вече имат умения за обучение или преподаване или не. Вие не трябва да бъдете „експерт“ по човешките права, за да започнете; достатъчна квалификация е интересът към човешките права и образованието по правата на човека.

Теми по правата на човека

Не можем да се надяваме да обхванем всички въпроси на правата на човека в настоящия наръчник. Това, което сме направили, е да включим в него въпросите, които считаме за най-важни в живота на младите хора и да ги обобщим в 20 теми. В глава 5 сме представили информационни бележки за всяка тема, като има препратки между упражненията и темите в списъка на упражненията.

20-те глобални теми са:

1. Деца
2. Гражданство и участие
3. Култура и спорт
4. Демокрация
5. Хора с увреждания
6. Дискриминация и липса на толерантност
7. Образование
8. Околна среда
9. Джендър
10. Общи правата на човека
11. Глобализация
12. Здравеопазване
13. Медии
14. Миграция
15. Мир и насилие
16. Бедност
17. Религия и вярвания
18. Историческа памет
19. Война и тероризъм
20. Работа

Фасилитиране

В Компас използваме думата „ фасилитатор“ за хората, които се подготвят, представят и координират дейностите. Фасилитатор е някой, който „прави нещо да се случи“, който „помага“ и който насърчава другите да учат и да развиват собствения си потенциал. Чрез фасилитирането вие създавате безопасна среда, в която хората се учат чрез експериментиране, проучване, даване и вземане. Тук не става въпрос за един човек, лидер, който е „експерт“, даващ знания на другите. Всеки трябва да израства чрез споделяне на опит, както участниците, така и фасилитаторите

Възможностите да бъдете фасилитатор за младите хора и да работите в атмосфера на равенство и сътрудничество в Европа са различни. В сектора на формалното образование се откриват разлики в целите и философията на образованието, техниките за управление на класните стаи и учебните програми. Не е обичайно учениците и студентите да решават какво искат да учат, нито пък е общоприето учителите да бъдат в състояние да влизат в ролята на фасилитатори. В неформалния сектор също се наблюдават сериозни вариации – не само в целите и философиите на различните организации, но и в дейностите и възможностите, които те предлагат. Стиловете на лидерство варират от авторитарност към демократичност. Тези разлики са очевидни както между отделните страни, така и в самите страни.

Ние всички живеем и работим в рамките на образователните и социалните норми на нашите собствени общества и това улеснява пренебрегването или забравянето на неизбежността на собствения ни етноцентризъм. В резултат на това ние приемаме начина, по който правим нещата, за даденост и като нормален. Може да откриете, че е полезно да се замислите върху собствения си стил и практика и отношенията с младите хора, с които работите, за да развиете вашите умения като фасилитатор11.

Бъдете готови да прехвърлите отговорността за придобиване на знания на самите учащи.

Трудно е да бъдеш в лидерска позиция и „да преотстъпиш“ в известна степен контрола, но като фасилитатор по ОПЧ вие трябва да бъдете готови да предадете на учащите се отговорността за тяхното обучение и да им позволите да анализират ситуацията или проблема, да мислят самостоятелно и да достигнат до техните собствени заключения. Това не означава, че цялата отговорност е предадена на младите хора. Фасилитаторите имат трудната задача за създаване на безопасни пространства, в които младите хора могат да се учат в среда, която е подходяща за тяхното ниво на зрялост и способност да участват.

Въпреки това контекстът на дейностите може да изисква повече адаптация и да постави фасилитатора, обучителя или учителя пред по-сериозни дилеми. Например когато класовете или курсовете за ОПЧ са задължителни, това може да се отрази на резултатите и вероятно и на отношението на учащите към техните човешки права. Друг аспект е свързан с оценката, която характеризира много формални образователни системи , особено ако в училището се приема сериозно само това, което се подлага на оценяване. Полезни идеи как да се подходи по този въпрос можете да откриете в Образование за демокрация: Допълнителни материали за образование по демократично гражданство и човешки права12.

„Техническата“ страна на фасилитирането в училището или учебна среда на класната стая не е непременно много по-различна от тази на неформалното образование. Инструкциите за дейностите на Компас са напълно подходящи и в двата контекста.

Решаването на проблеми като основа за ОПЧ

Въпросите за правата на човека често са противоречиви, защото различните хора имат различни ценностни системи и поради това виждат правата и отговорностите си по различни начини. Тези различия, които се проявяват като различия в мненията, са в основата на нашата образователна работа. Две са важните задачи на ОПЧ - на първо място, да се предадат умения на младите хора да преценяват - но не е задължително да се съгласяват с - различните гледни точки по даден въпрос, и на второ място да им се помогне да развият умения за намиране на взаимно приемливи решения до проблемите.
Този наръчник и неговите упражненията се основават на презумпцията, че разликите в мненията могат да се използват конструктивно в процеса на обучение. Както в много неформални образователни упражненията, целта не е толкова всеки един да достигне до съгласие, а по-скоро се задачи участниците да развият умения да мислят критично, да се изслушват взаимно, да изразяват мнението си и да зачитат различията в мненията.
Фасилитирането на упражненията и конструктивното решаване на конфликти може да изглежда обезсърчително, но това не трябва да бъде така. За всяка дейност има „Съвети за фасилитатори“ и „Допълнителна информация“, която да ви помага в работата ви.

Общи съвети за потребителите

Трябва да използвате Компас по начин, който да отговаря на вашите нужди и нуждите на младите хората, с които работите. Няма значение с кои страници ще започнете. Можете да използвате Компас като източник на информация за правата на човека - основните конвенции, как те са формулирани за първи път през 1948 година и как са се развили оттогава. Можете също така да използвате Компас и като сборник от информация за правата на човека във връзка с бедността, джендър въпросите и други въпроси. Въпреки това, упражненията са тези, които са найинтересни за повечето хора, защото те са инструментите за предоставяне на ОЧР.

Как да изберем упражнение

Преди да направите какво и да било, вие трябва да сте с напълно ясно съзнание за това, което искате да постигнете; трябва да зададете вашите задачи. След това можете да преминете към избор на упражнение, което е свързана с темата, към която сте се насочили и която използва метод, с който вие и младите хора ще се чувстват комфортно. Той трябва да е на съответното ниво за вас и вашата група и да се вмества във времето, което имате на разположение.

Прочетете внимателно упражнението най-малко два пъти и се опитайте да си представите как групата от хора може да реагира и някои от нещата, които те ще кажат. Много е вероятно да искате да промените упражнението по някакъв начин, не на последно място и да коригирате някои от въпросите от „Обсъждане на резултатите и оценка“, за да постигнете обучението, което искате да се случи . Уверете се, че имате всички материали, от които се нуждаете. Проверете дали има достатъчно пространство, особено ако участниците трябва да се разделят на по-малки групи за работа в групи .

Всяко упражнение е представено в стандартен формат. Използвали сме икони и подзаглавия, за да улесним прегледа на цялото упражнение.

Ключ към символите и подзаглавията, използвани за представяне на упражненията
Теми

Темите са тези, които сме избрали да бъдат представени в Компас, например общите права на човека, бедност и здраве. Правата на човека са взаимно свързани и неделими, като различни въпроси се припокриват, което означава, че всяко упражнение неизбежно е свързано с няколко въпроси. Ние посочваме три въпроси, които са свързани най-очевидно с упражнението.

Сложност

Чрез понятието сложност ние искаме да посочим както колко сложен е методът, така и нужните на участниците критичното мислене, аналитични и комуникативни умения, за да се насладят на това упражнение.
Повечето от упражненията, които изискват основни умения, имат също и прост метод, нуждаят се от малко подготовка и често не отнемат много време. От друга страна тези упражнения, които изискват добри комуникативни и мисловни умения, често са разделени в няколко последователни компоненти, нуждаят се от повече подготовка и отнемат повече време.

Упражненията на ниво 1 са кратки и прости. Въпреки това, тези упражнения са ценни поради начина, по който при тях хората си взаимодействат и комуникират помежду си. В тази категория попадат упражнения за събуждане на енергията и упражнения за разчупване на леда, както и упражнения за припомняне и обзор.
Упражненията на ниво 2 не изискват предварително познаване на проблемите на човешките права или добре развити лични или групови умения за работа. Много от упражненията на това ниво са предназначени да помогнат на хората да развият комуникационни умения и умения за работа в групи, като същевременно се стимулира интереса към правата на човека.
Упражненията на ниво 3 са по-сложни и са предназначени да развиват по-задълбочено разбиране и прозрение по даден въпрос. Те изискват по-високи нива на компетентност при дискусии или умения за работа в групи.
Упражненията на ниво 4 са по-дълги, изискват добри умения за групова работа и дискусии, концентрация и сътрудничество от страна на участниците, а също така отнемат повече подготовка. Освен това те са и по-всеобхватни, при което осигуряват по-широко и по-задълбочено разбиране на въпросите.

Размер на групата

Посочили сме броя на хората, необходими за успешно провеждане на упражнението. Ако част от упражнението включва работа в малки групи, тогава размерът на тези малки групи е показан в скоби.

Времетраене

Дали сме обща представа за времето, изчислено в минути, което е необходимо за изпълнение на цялото упражнение, включително обсъждането и дискусията, с определения брой активни страни. Това времетраене не включва обсъждане или дейности, свързани с проследяващия етап.
Вие ще трябва да направите своя собствена преценка за времето, от което ще се нуждаете. Ако се работи с много малки групи, тогава ще трябва да планирате повече време за всеки един за даване на обратна връзка в пленарна зала. Ако групата е голяма, тогава ще трябва да предвидите време, в което всеки да има възможност да допринесе за разбора и оценката.

Общ преглед

Дали сме индикация на предмета и основния метод, използван в упражнението. Например дали упражнението е за хора, които търсят център за бежанци, за пристрастност към медиите или дали включва дискусия в малки групи или ролева игра.

Свързани права

Способността да се открива връзка между преживявания и събития с конкретни права на човека е основната цел на образованието по правата на човека. Въпреки това, тъй като правата на човека са взаимно свързани и неделими, въпросите се припокриват и всяка дейност неизбежно е свързано с няколко права. Поради това, позовавайки се към резюмето на ВДПЧ, ние посочваме три права, които са илюстрирани в дейността и които трябва да бъдат обсъдени в разбора и оценката.

Задачи

Задачите са свързани със задачите за постигане на компетенции в процеса на ОПЧ по отношение на знания, умения, нагласи и ценности, описани тук.

Материали

Това е списък на оборудването, необходимо за провеждане на дейността.

Подготовка

Има се предвид списък за проверка (чек-лист) за фасилитатора на това, което той или тя трябва да направи, преди да стартира упражнението.
Приемаме за даденост, че фасилитаторите ще се информират по въпросите и ще прочетат информацията в глава 5, ако е необходимо. По този начин това няма да се споменава отново при всяко упражнение.

Инструкции       

Това е списък от инструкции за провеждане на упражнението

Обсъждане и оценка

Тук ние предлагаме въпроси, които да помогнат на фасилитатора да проведе обсъждането и оценката. Те са предназначени като насочващи и ние очакваме, че вие ще развиете поне няколко ваши въпроси, за да се гарантира, че оформяте учебните точки в зависимост от вашите задачи.

Съвети за фасилитаторите

Това са водещи бележки и обяснения за метода и нещата, които да имате предвид. Например, ако работите по стереотипи за малцинствата, има ли някой от това малцинство във вашата група?

Вариации

Тук представяме някои идеи за това как може упражнението да се адаптира за използване в различни ситуации и как да го развиете. Все пак, това са само предложения и вие като фасилитатор трябва да се чувствате свободни да променяте упражнението по какъвто начин искате, така че то да съответства най-добре на нуждите на групата.

Предложения за последващи упражнения

Не е достатъчно да проведете няколко упражнения; те се нуждаят от етап на проследяване, така че наученото да стане трайно и да не се забравя. В допълнение трябва да помним, че една от важните задачи на ОПЧ е да се даде възможност на младите хора да предприемат дейности по въпроси, които ги засягат.

Затова ние представяме някои идеи какво да се предприеме по-нататък, например предложения за въпроси за проучвания в местната библиотека или в Интернет, които след това могат да бъдат представени на цялата група. Освен това даваме и идеи за други упражнения, които може да ви харесат и да искате за ги пробвате следващия път.

Идеи за действие

Важна цел на ОПЧ е предприемането на дейности; ние искаме да предадем на младите хора умения за предприемене на дейности по въпроси, които ги засягат. Подчертаваме го и поради това сме посветили отделна глава за предприемане на дейности, глава 3, и обясняваме защо сме включили идеи за действие.

Ключови дати

ООН и много други организации използват идеята за ден на възпоменанията или ден на историческата памет, за да се привлече вниманието на обществото към различните аспекти на правата на човека. Ние сме събрали над деветдесет такива „ключови дати“ и ви предлагаме да ги използвате като репери, чрез които да маркирате собствените си дейности. Например група от млади бежанци, търсещи център за бежанци в Дания, си партнира с местния клон на датския младежки Червен кръст, който има кафене, и проведе публично мероприятия на Световния ден на бежанците - 20 юни.

Допълнителна информация

Тук ние даваме допълнителна основна информация в пряка връзка с упражнението. При всички случаи също ви препоръчваме да прегледате глава 5, където ще намерите допълнителна информация, свързана с конкретните въпроси, залегнали в упражнението.

Материали за раздаване

Това са ролевите карти, листовки с данни и дискусионни карти, които ще трябва да копирате. Имате свободата да ги променяте така, че те да отговарят на нуждите на вашата група.

Общи съвети към провеждане на дейностите

Упражненията рядко протичат точно по начина, по който очакваме. В това се състои наградата и едновременно предизвикателството да работим с упражненията на Компас. Трябва да сте отворени към това, което се случва и да мислите практично и изпреварващо. Основните неща, които трябва да запомните, са: определи ясни задачи и се подготви.

Съвместно фасилитиране

Ако изобщо е възможно, винаги фасилитирайте с някой друг. Учителите ще разпознаят в този подход „екипното обучение“. Има практически предимства в това двама човека да споделят отговорността при помощта за упражненията в малките работни групи или заниманията с индивидуалните нужди. Когато двама души работят при една дейност, винаги е по-лесно да се променя темпото и ритъма, за да се поддържа интереса. Двамата фасилитатори могат да се подкрепят взаимно, ако нещата не се развиват по план, а също така е по-приятно да споделиш наградата при прегледа с някой друг, отколкото да го правите сами.
Съвместното фасилитиране изисква двамата фасилитатори да подготвят заедно дейността и всеки от тях да бъде сигурен в своята роля. Още по-добре е дейността да се развива в екип, за предпочитане с обучение с участие на младите хора.

Старателна подготовка

Уверете се, че сте прочели цялата информация за упражнението, за предпочитане два пъти! Проиграйте го в главата си; опитайте се да визуализирате как ще протече то. Опитайте се да си представите как групата ще реагира и какво ще кажат участниците. Те неизбежно ще задават въпроси, на които не знаете отговорите. Все пак, това е в реда на нещата; вие също сте там, за да учите заедно с младите хора. Независимо от това, трябва да сте сигурни, че сте сравнително добре подготвени чрез прочитане на допълнителната информация.

Уверете се, че имате всички необходими материали за раздаване, както и някои допълнителни, в случай че дойдат повече хора, отколкото се очаква, някой си счупи молив или маркерът откаже да пише

Управление на времето

Планирайте внимателно и не се опитвайте да задълбавате твърде много в наличното време. Ако упражнението отнема повече време, отколкото сте очаквали, ще трябва да се опитате да съкратите упражнението, така че все пак да имате достатъчно време за обсъждане (моля вижте бележките върху цикъла на обучение). Често е добра идея да се включат участниците и да ги консултирате по въпроса дали да спрат веднага, след пет минути или как по друг начин да се разреши проблема.
От друга страна, ако имате на разположение много време, не се опитвайте да разширявате дискусията извън нейните рамки, направете прекъсване или бързи упражнения за повишаване на енергията за забавление.

Създаване на безопасна среда

Младите хора, с които работите, трябва да се чувстват свободни да изследват и да откриват, както и да си взаимодействат и да споделят един с друг. Бъдете истински, приятелски настроени, насърчавайте участниците и проявете хумор. Не използвайте жаргон или език, който участниците не разбират. Хората се чувстват безопасно, когато знаят какво се случва, така че е важно как ще представите дадено упражнение. Не може просто така да започнете от нищото; трябва да съобразите упражнението с обстановката. Един възможен начин за това е да се използва упражнение за разчупване на леда.

Поставяне на основни правила

Важно е всички в групата да разбират основните правила за участие и за експерименталните упражненията. Например, всеки трябва да поеме своя дял от отговорността за сесията; всеки трябва да има шанс да бъде изслушан, да говори и да участва. Никой не трябва да се чувства под натиск да каже нещо, с което не се чувства комфортно. Тези основни правила трябва да бъдат обсъдени и приети още в началото, когато започнем да работим с един клас или група. Може да ги припомняте от време на време, особено когато нови хора се присъединят към групата.

Даване на ясни инструкции

Винаги проверявайте дали всеки е разбрал инструкциите и знае какво трябва да направи. Добре е да се започне, като обясните в общи линии за какво е упражнението и какво включва, например че упражнението е ролева игра. Нека хората да знаят с какво време разполагат за изпълнението на дадена задача и пет минути преди края ги предупредете, че времето изтича, така че те да могат да приключат спокойно.

Фасилитиране на дискусиите

Дискусията е в центъра на процеса на ОПЧ. Обърнете специално внимание да осигурите участие на всички в групата, ако те искат това. Използвайте думи, изрази и разбираем език за групата и обяснявайте думи, които те не познават; затова има речник. Поканете участниците да изложат своите становища. Уверете се, че е налице баланс на глобални и локални аспекти, така че хората да виждат проблема в пряка връзка със собствения си живот.

Понякога дискусиите „зациклят“. Трябва да установите причината за това. Може би това се случва защото например темата е изчерпана или е твърде емоционална. Вие ще трябва да решите дали да подканите участниците с въпрос, да промените посоката или да продължите напред. Никога не трябва да чувствате, че вие трябва да осигурите отговорите на въпросите на участниците или на проблемите; самата група трябва да намери своите собствени отговори чрез взаимно изслушване и споделяне. Те могат, разбира се, да потърсят вашето мнение или съвет, но групата трябва сама да вземе своите собствени решения.

Обсъждане и оценка

Нито едно упражнение в Компас не е пълно и завършено без обсъждането и оценката; тази част от упражнението осигурява ключове към знанията и помага на участниците да поставят наученото в по-широк контекст. Дайте на участниците достатъчно време да завършат упражнението и ако е необходимо, да излязат от ролята, преди обсъждане на това, което се е случило и това, което са научили. Отделете време в края на всяко упражнение да поговорите за това, което хората са научили и как то се отнася до живота им, тяхната общност и останалата част от света. Без размисъл и разсъждения хората не научават много от своите преживявания.
Нашето предложение е да се опитате да минете през процеса на обсъждане и оценка, като последователно зададете на участниците въпроси, които се отнасят до:

  • какво се е случило по време на упражнението и как те са се чувствали
  • какво са научили за себе си
  • какво са научили за въпросите, разгледани в упражнението и свързаните с тях човешки права
  • как те могат да се усъвършенстват и да използват това, което са научили.

Общ преглед

Хората не научават много от собствения си опит, ако не го осмислят.

Важно е да се прави периодична оценка или проверка на това, което правите и научавате, защото тя ви помага да получите обща представа за развитието на нещата и ви дава възможност за подобряване на вашата практика. Кога да правите този общ преглед зависи от обстоятелствата: това може да бъде в края на деня на семинара или в края на поредица от две или три лекции или срещи.
Всеки път, когато правите общ преглед, трябва да намерите време да се отпуснете, да си починете и да разсъждавате върху:

  • Как протече упражнението (упражненията ) от ваша гледна точка: подготовка, времетраене и така нататък
  • Какво участниците научиха и дали постигнаха учебните задачи
  • Какви са резултатите: какво ще прави групата сега в резултат на упражненията, които сте изпълнили
  • Какво вие самите сте научили за проблемите и за фасилитирането

Важни са също и периодични прегледи с групата и те трябва да бъдат забавни, така че избягвайте да превръщате вашия общ преглед в друга дискусия, особено ако вече сте прекарали значителен период от време за обсъждане и оценка. Тук ще намерите няколко техники, включително такива, които използват езика на тялото, рисунки и скулптури в глава 2 под заглавие “Упражнения за преговор”.

Темпо

Повечето от упражненията могат да бъдат завършени в рамките на 90 минути, така че не би трябвало да е прекалено трудно да се запази ритъма. Независимо от това, кратки почивки могат да са полезни за запазване интереса на хората, например между самото упражнения и обсъждането и оценката, или между обсъждането и оценката и обсъждането на проследяващия етап. Ако енергията наистина спадне, можете да използвате енергизиращи упражнения. Не забравяйте също така, че след едно упражнение е важно да се позволи на хората да си починат и да се отпуснат.

Предоставяне на обратна връзка

Обратната връзка е коментар на нещо, което някой е казал или направил. Даването и получаването на обратна връзка е умение и ще трябва да помогнете на членовете на групата да се научат как да го правят. Твърде често обратната връзка се получава под формата на разрушителна критика, въпреки че намерението на говорещия не е било такова. Ключовите думи по отношение на обратната връзка са „респект“, „конкретно“ и „аргументи“.

Когато се дава обратна връзка, важно е да се уважава другото лице, да се съсредоточим върху това, което то е казало или направило и да аргументирате вашата гледна точка. Може да кажете : „Не съм съгласен категорично с това, което току-що казахте, защото...“ За много хора е лесно да дадат отрицателна обратна връзка, която може да бъде болезнена. Вашата роля на фасилитатор изисква да намерите начини за гарантиране, че хората дават обратна връзка по подкрепящ начин. Например чрез:

  • уверение, че хората започват даването на обратна връзка с положително изречение
  • показват уважение към другия човек и не правят пренебрежителни забележки
  • фокусиране върху поведението, а не върху лицето
  • посочват причина за това, което казват
  • поемат отговорност за това, което казват, чрез използване на „Аз - съобщения“.

Получаването на обратна връзка е трудно, особено когато има несъгласие. Вашата роля е да помогнете на младите хора да се учат от опита си и да ги подкрепите да се чувстват подпомогнати и да не падат духом. Насърчавайте хората да слушат внимателно обратната връзка, без веднага да защитават себе си или своята позиция. Особено важно е хората да разберат какво точно мисли лицето, което дава обратна връзка и да изчакат известно време, за да преценят казаното, преди да го приемат или отхвърлят.

Съпротива от страна на участниците

Обучение с участие в упражнения е много трудно и дори да използвате голямо разнообразие от техники, например обсъждане, рисуване, ролеви игри или музика, неизбежно е през цялото време някои упражнения да се окажат неподходящи за определени активни страни. Ако даден участник е уверен и е в състояние да обясни защо не му допада определено упражнение, тогава ще можете да удовлетворите неговите или нейните потребности чрез диалог и споразумение.

Под „съпротива“ в случая имаме предвид поведение, което е целенасочено разрушително. Всички фасилитатори са изпитвали съпротива от страна на участниците в един или друг момент. Съпротивата може да се прояви под различни форми. Един несигурен млад човек може да ни пречи чрез скърцане със стола си, тананикайки си или като говори със съседа си. По-рафинирани начини за нарушаване на упражнението са чрез задаване на неуместни въпроси или приемане всичко на шега . Друг „игра“, която оказващите съпротива играят, е „подкопай водещият“. Тук те могат да кажат: „Вие не разбирате, много време е минало, откакто сте били млади „, или“ стига вече дискусии, защо просто не правим упражнения ? „ Третият тип „ игра „ е да се опитат да избегнат ученето, например когато хората играят „Да, но ....“.

Очевидно е най-добре, ако можете да избегнете съпротивата. Например, бъдете наясно относно всеки човек в групата и всякакви чувствителни емоции, които могат да бъдат предизвикани от конкретна дейност или от специално участие в ролева игра или симулация. Уверете се, че всеки се чувства безопасно и знае, че в нито един момент няма да попадне под натиск да каже или да разкрие нещо за себе си, от което да се чувства некомфортно. Дайте на участниците време, за да загреят преди всяка дейност и да си починат след това. И накрая, не забравяйте да оставите достатъчно време за обсъждане и дискусия, така че всеки да усети, че мнението му и обучение с участие му е ценно.

Вие ще трябва да намерите за себе си най-добрия начин, за да се справите с трудната ситуация, но имайте предвид, че обикновено най-добрият начин за решаване на проблема е да го изкарате на открито и да включите групата като цяло, за да се намери решение. Не изпадайте в продължителни дискусии или спорове с един-единствен член на групата. Това може да предизвика негодувание и недоволство сред останалите активни страни и да ги накара да загубят интерес.

Управление на конфликти

Конфликтът е  неизбежно и необходимо измерение при ОПЧ.

Конфликтът може да бъде полезен и творчески, ако се управлява правилно – на практика той е неизбежна и необходима съставка на ОПЧ! Когато се занимаваме с проблемите на правата на човека, несъгласието и емоциите са неизбежни, защото хората виждат света по различен начин и техните вярвания, предположения и предразсъдъци ще бъдат поставени под въпрос. Конфликтът като част от образованието по човешките права дава възможност на хората да развият умения и нагласи като критично мислене и сътрудничество, съпричастност и чувство за справедливост.

Конфликтите са трудни за предвиждане и може да се окажат и трудни за разрешаване, особено ако те възникнат, защото участниците се чувстват несигурни от заниманията с въпроси, свързани с емоциите и ценностите, ако нямат достатъчно умения за екипна работа или ако имат напълно различни подходи към проблема или различни ценности. Опитайте се да запазите спокойствие и хладнокръвие и не участвайте в конфликти между индивидите в групата.

Дейностите на Компас са предназначени за провеждане на учебен процес в безопасна заобикаляща среда. Изберете внимателно упражненията и ги адаптирайте, ако е необходимо. Използвайте ги, за да извлечете различни становища от участниците по дадени въпроси; нека те знаят, че несъгласието е напълно нормално и че универсалността на човешките права не означава, че всички трябва да имаме еднакви гледни точки.
Някои съвети:

  • Отделете достатъчно време за обсъждането и дискусията. Ако е необходимо, удължете времето.
  • Помогнете за изясняване на позициите, становищата и интересите на хората.
  • Намалете напрежението в групата. Например, помолете всички да седнат или да говорят в продължение на три минути в малки подгрупи, или кажете нещо, което да постави ситуацията в перспектива.
  • Насърчавайте всички да се изслушат активно.
  • Акцентирайте по-скоро на това, което обединява хората, а не това, което ги разделя.
  • Търсете консенсус. Накарайте хората да се съсредоточат върху техните общи интереси, а не да правят компромиси и да се отказват от заявените от тях позиции.
  • Търсете решения, които могат да решат проблема без „пресъздаване“ на конфликта.
  • Предложете да говорите друг път с тези, които повдигат частни въпроси.

Ако възникнат по-сериозни и по-дълбоки конфликти, може би е по-добре да се отложи намирането на решение и да се търси друга по-подходяща възможност за справяне с проблема. Същевременно можете да помислите как да се справите с конфликта от друг ъгъл. Освен това, като отлагате опита за разрешаване на конфликта, оставяте време за ангажираните в него да обмислят ситуацията и да излязат с нови подходи или решения.

Конфликтите, които възникват в групата и начините за решаването им могат да се използват за разработване на разбиране и разяснения за причините и трудностите при конфликти в по-широк аспект. Обратното също е вярно - обсъждането на международни конфликти може да даде прозрения за конфликти от по-близкото ни обкръжение.

Индивидуално съобразяване на упражненията на Компас с вашите нужди

Упражненията в Компас бяха изпитани и тествани при формални и неформални образователни условия и обратната връзка от страна на потребителите ни показа, че както е казал Ейбрахам Линкълн (или се твърди, че е казал) : „можете да угодите на някои от хората през цялото време и на всички хора в определена част от времето, но не можете да угодите на всички хора през цялото време“, което е напълно смислено! Компас е предназначен да бъде ръководство, което да ви помогне при вашата работа; това не е книга с рецепти или канон, написан на каменни плочи.
Авторите на Компас бяха изправени пред две основни предизвикателства. Първото беше упражненията да се направят достатъчно общи, така че разработените въпроси да са значими за по-широката публика, но в същото време да са достатъчно подробни, така че да се достигне до сърцевината на притесненията, които някои специфични групи могат да имат за проблема. Второто предизвикателство се изразяваше в обратното: да представим упражнения, които навлизат достатъчно дълбоко в проблемите, които са важни за някои групи, но които не са от значение или пък са прекалено чувствителни, за да бъдат повдигнати от други.
Поради тези причини, дейностите почти сигурно ще трябва да бъдат адаптирани или разработени, за да отговарят на нуждите на младите хора, с които работите. Има раздел “Основни методи”, които сме използвали в Компас. Разбирането за работата на различните техники ще ви помогне да приспособите упражненията към конкретния контекст.

Адаптиране на упражнения

Упражненията са инструментите, с които работим: вие трябва да сте сигурни, че избраният от вас е насочен както към проблемите, които искате да разгледата, така и че ще е подходящ за вашата група. Фасилитаторът носи отговорност за фината настройка, той прави корекции и адаптира упражнението, така че да отговаря на нуждите на младите хора, с които той или тя работи.

Практически аспекти

При разглеждане на пригодността на метода трябва да обмислите следните практически аспекти:

Сложност: Ако нивото е твърде високо, помисли за начини да опростите упражнението. Например стеснете обхвата на проблемите, пренапишете картите с твърденията или разработете други въпроси за разбора и дискусията. Ако мислите, че има риск хората да се отегчат или тяхната интелигентност да бъде обидена от определено упражнение с ниска степен на сложност, разгледайте това упражнение като кратко и забавно въведение към темата.

Размер на групата: Ако имате голяма група, може да се наложи да включите допълнителни фасилитатори и да отделите допълнително време. Ако вкарате допълнително време, внимавайте самото упражнение или обсъждането и оценката да не се проточат. Помислете относно разделяне на групата на две за обсъждането и оценката и след това за кратко им дайте възможност за изказвания в пленарна зала. Ако правите ролева игра, то нека двама души заедно да играят или да си разделят една роля.
Ако имате малък брой активни страни и упражнението включва малка работна група, по-скоро намалете броя на малките групи, отколкото да намалявате броя на хората във всяка малка група. По този начин ще запазите многообразието на участие в рамките на всяка група.

Времетраене: Може да се наложи да обмислите за провеждане на упражнението в рамките на две сесии. Алтернативно, опитайте се да проведете упражнението, когато можете да отделите повече време, например в училище включете във времевия график двойна сесия. Ако работите в младежки клуб, планирайте упражнението за уикенда в битова среда.

Общ преглед: Тук ще намерите кратко описание на основната техника, на която се базира упражнението, включително и общи съвети за използване на метода.

Материали: Импровизирайте! Ако не разполагате с флипчарт листове, купете ролка тапет с многослойна хартия и го нарежете на определени дължини. Ако помещението, с което разполагате, е малко или препълнено с мебели, така че има малко пространство за придвижване или за разделяне на малки групи, тогава се опитайте да намерите друго, което е достатъчно голямо, или ако времето е хубаво, защо да не излезете навън?

Подготовка: Мислете творчески! Ако искате да копирате нещо и нямате достъп до фотокопирна машина, но имате компютър и принтер, можете да направите дигитална снимка и да изпринтите копия чрез компютъра.

Инструкции: Някои упражнения са в две части. Възможно е и само първата част да ви позволи да постигнете вашите задачи.

Вариации: Вариантите ще ви отнемат повече или по-малко време, отколкото оригиналното упражнение. Съобразете се с това.

Обсъждане и оценка: Ако предложените въпроси не отговарят на вашите нужди, подгответе други. Използвайте информационни бележки за идеи. Въпреки това осигурете винаги да се запази пряката връзка с въпросите за правата на човека.

Предложения за последващи упражнения: Ако препоръчаните предложения не са подходящи, губи се смисъла или те предизвикват практически затруднения, намерете други. Използвайте резюмето на упражненията, за да намерите дейност, която да проследите.

Идеи за действие: Ако препоръчаните предложения не са подходящи, неуместни или пораждат практически проблеми, намерете други. Ползвайте за това глава 3 „Предприемане на действия“.

Разработване на упражнения

Разработване на упражнение е по-радикално, отколкото адаптирането й. Може да харесвате съдържанието, например текстовите или ролевите карти, които са представени в дейността, но да намерите друг метод, който е по-подходящ. Например, можете да използвате някои текстови карти към дейността “Само една минута”, а да използвате метода, разработен в упражнението Къде ще застанеш?”

В други случаи може да искате да работите по въпросите за политическо център за бежанци и бежанците и да ви допадат идеите от упражнението “Може ли да вляза?”, но по една или друга причина чувствате, че описаната в него ролева игра не е подходяща. В този случай вие все пак можете да разделите групата на групи, както е описано, и да разпределите ролевите карти, но тогава използвайте техниката, описана в “Рибена купа” и организирайте двама бежанци и двама имиграционни служители да водят едновременна дискусия по техните сценарии. Друг вариант, особено за обучители, които работят с голям клас, може да бъде да проведат панелни дебати или да информират всеки от участниците по въпросите чрез прочитане на ролевите карти и след това да проведат изчерпателен дебат, например по темата „Тази група е на мнение, че всички бежанци са добре дошли в нашата страна“.

Общи съвети

Стимулирайте младите хора да се запознаят с това, което се случва в света около тях, на местно ниво и в световен мащаб, и се съсредоточете върху въпросите, които ги интересуват като отправна точка в работата ви - вашата работа заедно с тях. Винаги се старайте да включите младите хора в решаването на това как и какво искат да научат. Как те ще се включат на практика зависи от обстоятелството, дали работите в неформална или формална образователна обстановка, възрастта на младите хора, времето, с което разполагате и ресурсите. Въпреки това, когато е възможно, включвайте участниците при вземането на решение какъв вид упражненията те биха искали да провеждате.

Участниците не трябва да се чувстват притеснени или принудени да разкрият за себе си или техните вярвания повече , отколкото те самите желаят.

Повдигайте спорни или провокативни въпроси с предвидливост и повишено внимание. Ако даден въпрос е табу в рамките на вашето общество и е вероятно да предизвика съпротива от хора във властта, помислете как да подходите към проблема от друга посока, а не направо, или ситуирайте в различна рамка. Например накарайте хората да разсъждават върху правата, свързани със свободата на изразяване, чрез използване на исторически пример. Въпроси относно религията, правата на ЛГБТ хората и правото на брак и семейство са разгледани по този начин в упражнението “Вярващи”или  “Скоро ще бъде отживелица”.

Изправянето пред реалността, че живеем в свят, в който някои въпроси са противоречиви или поляризирани, е важна част от ОПЧ. Въпреки това, при разглеждането на права, свързани с противоречиви или провокативни въпроси, трябва да сте сигурни, че участниците се чувстват спокойни и не изпитват неудобство или принуда да разкрият повече за себе си или техните вярвания, отколкото желаят. Методи като упражнението за твърдения или проучването на казуси са добри методи, които създават определена дистанция между лицето и темата. Друг подход може да бъде насърчаването на участниците да изследват различни гледни точки. Те биха могли например да поканят да говори някой от позицията на малцинство пред групата.
Ако хората от вашата група са разделени относно даден проблем, например ако малцинството от тях смята, че даден въпрос не е от значение или не засяга техния живот, тогава ги помолете директно да обяснят и обосноват своето мнение. Трябва да провокирате въображението им така, че те да са отворени към идеята за проучване на въпроса. Удачни начини за събуждане на любознателността им са гледане на филм, посещения (на бежански център, център за бездомни хора или етнически магазин или кафене) или покана на някой, който да говори по темата.

Когато младите хора са обмислят предприемане на дейности, ще се наложи да сте подготовени да ги посъветвате относно последствията от това, което те предлагат да направят. Те трябва да са напълно наясно с възможните или вероятните лични, социални и политически резултати от предложените от тях дейности. Важна част от ОПЧ е насърчаването на младите хора да мислят за себе си и да поемат отговорност; в тази връзка трябва да им обясните всички трудности, които предвиждате, и да посочите причините за вашето мнение и съвети. Ако се налага да ги убедите, че някои форми на действие са непрепоръчителни, тогава следва да предложите алтернативи (вижте Глава 3 „Предприемане на действия“ за идеи за различни форми на предприемане на действия). 

Специални указания за учителите

Обратната връзка от учителите ни показа, че Компас се използва в училищата в цяла Европа при уроците по езици, география, история и гражданско възпитание, както и при политически проучвания. Например, в часовете по чужди езици цитатите от упражнението “Всички различни-всички равни” могат да се използват като текстове за разработване на речник и тълкуване, а упражнението “Само една минута” може да послужи за развитие на речеви умения. Друг пример - статистическите данни за детския труд, различията между равенството и достъпа до образование (които могат да се намерят в различните раздели на допълнителната информация в глава 5) могат да се приложат в часовете по математика, като заменят примерите от учебниците и по този начин да допринесат за повишена информираност и интерес към въпросите на правата на човека. “Мрежа на живота” може да се използва при преподаването на биологията като въведение към уроци за хранителни мрежи или биологичното разнообразие; “Приказка за два града” - при социални изследвания; “Вярващи”- при религиозното образование; “Историята на Ашик" и “Внимавайте, ние наблюдаваме” добавят нов поглед върху търговията при уроците по география, а примерите от “Борци за права” повишават интереса към уроци по международни отношения. Възможностите са безкрайни.

Може да се наложи да се справите с основни предизвикателства при отговаряне на нуждите на ОПЧ в атмосферата на класната стая.

Трябва да се отчете, че има някои основни предизвикателства за постигане на целите на ОПЧ в условията на класната стая. Например, един типичен учебен час може да бъде твърде кратък, за да проведете повечето упражнения, освен само по-кратките, или учениците не са в състояние да влияят на решенията за това, което да учат. Освен това вариантите за прилагане на наученото може да са по-ограничени, но тези трудности не са непреодолими. Така например учителите могат да намерят начини за преодоляване на проблемите, свързани с липсата на време, като разширят обхвата на дейността в рамките на два урока или с помощта на „тематичните седмици“.

В някои страни ОПЧ изисква промяна на практиката от класната стая, за да се откъсне тя от схемата „повтори след мен“ (учителят дава информация на учениците, която те трябва да научат наизуст) и да се развие в посока стимулиране на критично мислене и повече самостоятелност при ученето. В страните, където учителите обикновено не влизат в ролята на обучител, консултант или фасилитатор, промяната следва да се въведе постепенно, така че както учителите, така и учениците да се чувстват уверени, работещи в демократична атмосфера, при която се толерира задаването на въпроси и свободата на изразяване. Разбирането на методите и техниките, използвани в Компас, ще помогне на учителите да правят промени; те са описани и включват съвети за това как да се организират дискусии в големи класове. Друг начин за развиване на умения на фасилитатор е чрез съвместна работа с някой, който има опит с този начин на работа. Например поканете обучител от местната организация за човешки права да проведете заедно с него един семинар или екипна дейност.

В идеалния случай, учителите по всички предмети трябва да притежават системни и съответни компетенции в рамките на първоначалното и текущото обучение. Статията Как всички обучители могат да подкрепят образованието по гражданство и правата на човека: рамка за развитието на компетенции може да предостави допълнителни насоки за начина как това може да се постигне.13 

Наскоро в рамките на малък изследователски проект бяха идентифицирани някои практически предизвикателства, при който в езиковото обучение в датски гимназии се приложиха експериментални упражненията от Компас и образователния наръчник Всички различни-всички равни

Проучването показа, че самите упражнения доставят удоволствие на учениците и учителите отбелязват колко силно е било тяхното участие. Въпреки това се появиха някои трудности в етапите на обсъждане и оценка. Учениците се затрудниха да излязат от обичайното си поведение в класната стая и адресираха техните коментари към учителя, а не един към друг, което означава, че не се получи пряк диалог, свободен обмен на идеи или обучение между връстници. Учениците очакваха коментар или корекция от учителя и очакваха той да ги покани да говорят на свой ред. В резултат на това учениците бяха склонни да прекарват времето си повече в мислене какво искат да кажат, отколкото да слушат това, което се казва и да отговарят на другите. Освен това се оказа трудно да се промени обичайната динамика на класната стая, така че доминиращите ученици отново доминираха, а забавните играеха ролята на шутове.

ОПЧ не може да бъде налагано или диктувано.

Заключенията са, че упражненията в класната стая могат да бъде ценни, тъй като те ангажират учениците по темата, но има вероятност от ограничения по отношение на степента, в която могат да се постигнат всички задачи на ОПЧ, особено тези за развитие на сътрудничеството и умения за поемане на отговорност.
Независимо от това, училищата могат да направят значителен принос към разработването на някои от компетенциите в резултат от ОПЧ, които са изброени тук, например активно слушане и умения за общуване, критично мислене и любознателност. По същия начин, на пръв поглед предприемането на дейности може да изглежда проблематично в училищна обстановка. Въпреки това, предприемане на дейности може да означава много различни неща, а в класна стая то може да означава подобрение в общото поведение, по-голямо внимание към съучениците, учениците да решават сами за себе си да научат нещо повече за героите на правата на човека или развият по-критичен подход към историята. В глава 3 са представени повече идеи за това как да се предприемат дейности.
Ако за учителите е трудно да използват някои от упражненията, те трябва да имат предвид, че ОПЧ е също така насочено към развитие на знания и разбирания, например знания за това, което са правата на човека, за историческото развитие на правата на човека, правните инструменти и значимостта на правата на човека за развитието на гражданското общество и световния свобода. Всички тези аспекти могат да намерят своето място в системата на формалното образование. Допълнителната информация за правата на човека и глобалните въпроси (глави 4, 5 и приложенията) дава ценни материали за преподаване и изучаване.

Учителите, работещи с деца на възраст от 7-13, може също така да прегледат по-подробно Compasito, ръководство за обучение по човешките права за деца, чиито упражнения могат по-добре да се впишат в структурата на учебните занятия.

И накрая един коментар за „фалшивото ОПЧ“, при което имаме предвид образование, което претендира да е ОПЧ, но поради начина, по който е предлагано, не отговаря на условията да бъде признато като образование по правата на човека. Има много начини за предоставяне на образование по правата на човека, но, както се посочва в началото на тази глава, важен е процесът. Поради това, за да бъде признато за ОПЧ, всяко обучение, свързано с правата на човека, трябва да бъде предлагано по начин, който зачита учащите и им дава възможност да спазват и ценят правата на човека. ОПЧ не може да бъде наложено или диктувано. Освен това, не може нещо, което се провежда изолирано в класната стая, да бъде класифицирано като ОПЧ; то трябва да се преподава в цялото училище и сред по-широката общественост.

Основни методи, залегнали в дейностите на Компас

За да се провеждат успешно упражненията е важно да има разбиране на основните методи или техники, които са в основата на дейностите в Компас. Наричаме методите, които използваме, „упражнения „, защото участниците са умствено активни и обикновено и физически активни. Въпреки това, тук става въпрос за нещо повече от упражнения – нещо, което се прави за запълване на времето.Те имат ясни образователни задачи и ние ги използваме с определена цел. Понякога упражненията се наричат  „игри“. Това подсказва, че упражненията също са забавни, и те наистина са! За съжаление, някои хора свързват думата „игра“ с характеристиките на малките деца и забравят за сериозната образователна стойност на характеристиките.
Разбирането на основната методика ще ви помогне както когато трябва да се адаптират отделните упражнения, за да отговорят на нуждите на младите хора, с които работите, така и когато разработвате свои собствени упражнения. Освен това, когато пишехме инструкциите за провеждане на упражненията, приехме, че хората знаят и разбират термини като „групова работа“, „мозъчна атака“ и „ролева игра“. Те са изяснени тук.

Групова работа

Груповата работа е в основата на много от упражненията; тя се случва, когато хората работят заедно, комбинират различните си умения и таланти и разчитат на взаимните си сили при за изпълнението на дадена задача. Тя:

  • Насърчава отговорността. Когато хората се чувстват собственици на това, което правят, те обикновено са ангажирани с резултата и се грижат за осигуряване на добри постижения.
  • Развива комуникационни умения. Хората трябва да слушат, да разбират това, което казват другите, да се съобразяват с техните идеи и да могат да изразяват своите собствени мисли.
  • Развива сътрудничество. Хората бързо научават, че когато работят в посока на обща цел, постигат по-добри резултати, ако си сътрудничат, отколкото ако се конкурират взаимно.
  • Включва умения за вземане на решения. Хората бързо се научават, че най-добрият начин да се вземе решение е да разгледат цялата налична информация и да се опитат да постигнат решение, което да удовлетворява всички. Някой, който се чувства изолиран от процеса на вземане на решения, може да наруши работата на групата и да не уважи решенията, взети от останалата част от групата.

Важно е да се отбележи, че успешната групова работа трябва да бъде ориентирана към определена задача; трябва да има ясен въпрос, който се нуждае от отговор, или ясно дефиниран проблем, изискващ решения. Не е продуктивно да се каже на хората просто „ да обсъдим въпроса“.
Каквато и да е темата, от съществено значение е работата да е ясно определена и участниците да са фокусирани върху работата за постигането на цел, която изисква от тях обратна връзка към цялата група. Това не означава, че продуктът е единственото нещо, което има значение! Смисълът е в това, че когато работят заедно в ясно определена рамка, участниците по-добре могат да се обучават чрез самия процес.

По-голямата част от дейностите в Компас използват работа в малки групи работа при фазата на „опита“ (упражнението ) и работа в цялата група при учебните етапи на „разсъждения“ и „генерализиране“ (обсъждане и оценка). Работата в малки групи насърчава всеки да участва и помага за развитие на екипна работа и сътрудничество. Големината на една малка група зависи от практически неща, като например колко са хората общо и колко място имате. Малката група може да бъде от 2 или 3 души, но малките групи работят най-добре с шест до осем човека. Груповата работа в малки групи може да продължи 15 минути, час или ден, в зависимост от поставената задача.

Мозъчна атака

Image: Brainstorming

Мозъчната атака е начин да се въведе нова тема, да се насърчи творчеството и да се генерират бързо много идеи . Тя може да се използва за решаване на конкретен проблем или при отговорите на даден въпрос.
Как да проведем мозъчна атака:

1. Вземете решение за проблема, който искате да атакувате, и го формулирайте чрез прост въпрос или твърдение.
2. Напишете въпроса на голям лист хартия или на дъска, поставени така, че всеки да може да види написаното.
3. Поканете хората да изложат своите идеи. Можете да запише идеите под въпроса или изявлението. Използвайте единични думи или кратки фрази.
4. Спрете мозъчната атака, когато идеите се изчерпят, и след това
5. Прегледайте предложенията и помолете за коментар.
6. Накрая обобщете и като отчетете новите знания, преминете към дейност или дискуси

Правилата на мозъчна атака са:

1. Напишете на листа или дъската ВСЯКО ново предложение. Често най-креативните или „луди“ предложения са най-полезни и интересни!
2. Никой не може да прави никакви коментари или преценки на написаното до края.
3. Не стимулирайте повторения. Ако някой предложи идея, която вече е на дъската, внимателно му благодарете и му посочете къде тя вече е записана.
4. Поощрявайте към принос всеки от участниците.
5. Давайте собствените си идеи само ако това е абсолютно необходимо, за да се насърчи групата.
6. Ако дадено предложение е неясно, задайте въпроси за изясняване.

Писане на стената

Image: Wall writing

Това е форма на мозъчна атака. Фасилитаторът пише твърдението или въпроса за мозъчна атака по възможност на широка, празна стена. Но след това вместо фасилитаторът да записва предложенията, участниците пишат своите идеи на малки листчета хартия (например стикерчета) и сами ги залепват отдолу. Предимствата на този метод са, че хората могат да седят и да мислят спокойно, преди да са повлияни от идеите на други хора, и листчетата могат да се преместват и да се прегрупират в свързаните с тях идеи по време на дискусията.

Игра на асоциации

Image: The association game

Това е друга форма на мозъчна атака, която може да се използва за упражнения за разчупване на леда или като въведение към обсъждане или дейност. Участниците седят в кръг и водещият започва чрез изричане на ключова дума (дума, която те са избрали и която е в основата на темата за въвеждане). Кръгът се върти и всеки човек, когато му дойде редът, повтаря ключовата дума и след това казва първата дума, която му идва в главата като асоциация, свързана с ключвата дума. Вариант на тази дейност е всеки човек да отговори с асоциация на думата, казана от човека преди него.

 

 

Дискусионни упражненията (упражненията при дискусии)

 

Дискусиите са неразделна част от ОПЧ, защото чрез дискусиите хората се учат да анализират информация, да мислят критично, да развиват умения за общуване, споделяне на мнения и се учат от опита. Поради това „обсъждането и оценката“ се явяват основна част от всяка дейност.Image: Discussion activities

Има много различни начини за провеждане на дискусия и някои от тях, особено тези, които в известна степен включват сътрудничество и участие, с основание могат да се считат за упражнения сами по себе си. Например дискусии в малки групи, при които хората трябва да решат даден проблем, могат да се разглеждат като „упражнения“, например "Само една минута" и Да си поговрим за секс". Разбира се от самосебе си, че след „дискусионната дейност“ хората ще трябва да продължат с обсъждане и оценка на наученото!

Дискусии в големи групи

Image: Buzz groups

Жужащи групи

Това е един полезен метод, ако при дискусията в цялата група не са се родили идеи. Поканете хората да обсъдят темата по двойки или в малки групи за няколко минути и след това да споделят своите идеи с останалата част от групата. Скоро ще се озовете в атмосфера на „жужене“ от разговори и хора, „жужащи“ от идеи!

Упражнение с твърдения

Тази техника дава възможност на участниците да изразят мнение, без да е необходимо да го защитават. Това е неангажиращ начин за насърчаване на хората да бъдат уверени в себе си и да споделят своите мнения.

Подгответе някои твърдения (4-6 трябва да са достатъчни) около дадена тема или въпроси, които искате да изследвате с групата. Направете два знака „Съгласен съм“ и „Не съм съгласен“ и ги поставете на пода на около 6-8 метра един от друг. Ако желаете, можете да поставите въже или лента на пода между двата знака, за да символизират непрекъснатост между две крайни мнения.Image: The statement exercise

Прочетете едно от вашите подготвени твърдения и помолете участниците да се позиционират между двете крайности според тяхното мнение; тези, които не са решили, застават по средата. Поканете участниците, ако желаят, да обяснят защо са застанали на мястото, на което са. Насърчавайте хората да променят позицията си от другата страна на линията, ако те променят мнението си в резултат на чутите аргументи.

Един вариант на тази дейност се нарича „Гледни точки“. Направете четири знаци, които закачете на четирите стени на стаята: „Съгласен съм“, „Не съм съгласен“, „Не знам“ и „Искам да кажа нещо“. Както и в предишния вариант, хората сами заемат място в зависимост от техния отговор и могат по всяко време да променят местата си.

Рибена купа

Image: Fish bowl

Този метод е полезен начин да накарате участниците да отправят коментарите си един към друг, а не към фасилитатора или учителя. Поканете няколко от тях, в идеалния случай между 5 до 6 активни страни, да седнат заедно в малък кръг в средата на стаята, за да обсъдят темата, докато всички останали седят около и извън тях и слушат „рибата в купата“. Когато някой от наблюдателите желае да се включи в дискусията, той излиза напред и се позиционира зад една от „рибите“. Тогава тази „риба“ излиза и се присъединява към слушателите.
Има няколко предимства при използването на този метод, основното от които е, че участниците имат контрол над дискусията дотолкова, че човек може да излезе и да говори, когато той самият реши това, но също така и другите членове на групата могат да спрат някого да говори, ако той изнася дълги речи или се повтаря, като го принудят да бъде сменен.

Дебати

Image: Debates

Традиционните вътрешни дебати са полезни, особено в една класна стая, където има по-малко възможности за използване на други методи за дискусия. Ако целият клас иска да се обсъди например въпроса „Тази група е убедена, че правата на човека са западно изобретение, а не универсални права“, тогава нека един от учениците, а не учителят, да председателства разискването.

Друга форма на дебат е панелният дебат, при който е поканен състав от „експерти“ от публиката, за да отговарят на въпроси. Това е добър начин за предоставяне на информация, окуражаване на задаването на въпроси, което дава възможност на хората да изследват разнопосочни мнения и становища и демонстриране на това, че правата на човека са комплексни. Така например, раздайте ролевите карти от дейността “Мака-ловци на китове” на осем доброволци (двама души да представляват всяка от четирите спорещи организации). Тези осем души използват картите, за да се подготвят за ролите си и след това да сядат на трибуната, за да отговарят на въпроси и да защитят техните гледни точки пред останалата част от класа. Накрая класът може да гласува дали китолова трябва или не да бъде забранен.

Дискусии в малки групи

Image: Discussions in small groups

Дискусионните упражненията често се провеждат най-добре в малки групи, защото тогава всеки има по-голям шанс да участва. Не само че хората се чувстват по-уверени при себеизразяването си в по-малки групи, но всеки човек получава по-голям дял от наличното за говорене време.

Дейностите при дискусиите разчитат на някакъв материален стимул, обикновено представен чрез карти. Примери за стимулиращи материали включват елементи от телевизионните новини, плакати, текстови карти, казуси и снимки. При подготовката на стимулиращи материали е важно да се помислите за вашата целева група и да избегнете всичко, включително информация, което може да доведе до дискомфорт или е твърде лично. Трябва също така да се има предвид нивото на уменията за четене на по-младите групи, както и езиковите умения, ако работите в мултикултурна група; в тези случаи се придържайте към по-опростен език . Информацията върху картите трябва да е възможно най-кратка, за предпочитане 2-8 реда или половин лист формат А4 като абсолютен максимум.

AAA BBB CCC

Image: AAA BBB CCC

Това е много полезна техника, когато искате хората да развиват своите знания и разбиране, без вие да ги „учите“. Те работят в малки групи, за да се развие тяхната експертиза по даден аспект на темата. Групите след това отново се прегрупират и споделят своите знания.

Подгответе карта с изявление или въпрос за всяка група за проблема, по който искате да работите. Всяка група трябва да работи по различен аспект на един и същ въпрос.
Разделете участниците така, че да формират три малки групи; една група е група А, а втората група B и третата група C. Дайте на всяка група договорен период от време, в който да обсъдят въпроса или проблема. След това ги прегрупирайте, така че всяки една от новите групи да съдържа по един член от всяка от първоначалните групи; с други думи, новите групи трябва да са съставени като ABC, ABC и ABC. Дайте на ABC групите задача за решаване на даден проблем или достигане до консенсус, който изисква принос от страна на всеки член.

Image: Statements in a hat

Твърдения в шапка

 

Тази техника е чувствителен начин за въвеждане на определена тема, да накарате хората да говорят или за генериране на идеи. Направете няколко карти с изявления или въпроси и ги поставете в една шапка. Пуснете шапката да върви в кръг или я поставете в средата на кръга. Поканете хората да си вземат по една карта и да коментират.

Вместо фасилитаторът да подготвя картите, той/тя може да поиска от участниците да направят карти със собствените си изявления или въпроси. По този начин въпросите могат да бъдат пуснати в групата анонимно, което е полезно, ако се обсъждат чувствителни въпроси.

Image: Ranking

Класиране

 

Това е полезна форма на дискусионна дейност, когато искате да се стимулира поцеленасочена дискусия в малки групи. Трябва ви един набор от карти с изявления за всяка малка група; девет до дванадесет твърдения са адекватни. Можете да изберете прости твърдения, свързани с темата, която искате хората да обсъдят и да напишете по едно твърдение на всяка карта. Групите обсъждат твърденията и се опитват да стигнат до споразумение за класация по степента им на значение. Това може да се направи като стълба или като диамант. При класирането чрез стълбата най-важното твърдение се поставя в горната част, следващото по важност е под него и така нататък, до най-малко важното изявление в долната част.

За диамантеното класиране ви трябват девет карти с изявления. Хората обсъждат кое е най-важното твърдение, след това кои са следващите две по важност, след тях 3-те изявления с умерено значение и така нататък, както е показано на схемата.
Тъй като въпросите рядко са ясно очертани по значимост, диамантеното класиране често е по-подходящ метод, отколкото обикновеното класиране. То е помалко конфликтно и следователно е по-приемливо за участниците. Това класиране също така дава по-добри възможности за постигане на консенсус. Вариант на метод за класация е да напишем осем твърдения и да оставим една празна карта за участниците да я попълнят сами.

Казуси

Казусите са крати „истории“ за хора и събития, които илюстрират даден проблем. Както при картите с твърденията, те са полезниImage: Case Studies инструменти за представяне на информация по не-дидактически начин. Те са ценни също и поради това, че създават дистанция между участниците и проблема, което прави обсъждането на темата по-малко заплашително. Например, ако има хора които тормозят други в групата и искате да се справи с проблема, можете да представите история за тормоз, която съдържа паралели към реалната ситуация. Участниците прочитат историята, анализират проблема и се опитват да правят предложения за решаване на проблема.

Драма

Проучването на идеи и проблеми чрез драма може да предостави на хората отдушник за емоции, мисли, мечти и креативност, които те не биха могли да изразят по друг начин. Драмата включва цялостната личност, умовете, сърцата и ръцете и по този начин ангажира не само Image: Role-playingинтелекта, но и сетивата и емоциите, което я прави по-мощен инструмент. Освен това тя е най-ефективната техника, защото това се харесва на хората от всички учебни стилове, по-конкретно на тези със слухови, зрителни и кинетични или осезателни възприятия учащи се.

Особено важено е обсъждането след упражненията, основи на някаква форма на драма, включително ролеви игри и симулации. Играчите могат да се нуждаят от време, за да излязат от ролята, преди да продължат да дискутират своите чувства и защо са избрали да предприемат действията, които са направили.

Ролева игра

Ролевата игра е кратка драма, изпълнявана от участниците. Въпреки че участниците прибягват до собствения си житейски опит при изпълнението на ролеви игри, ролевите игри най-често са импровизирани . Ролевите игри могат да подобрят разбирането на ситуацията и да насърчат съпричастност към хората, които са изобразени. Те дават възможност на хората да преживеят трудни ситуации в по- безопасна атмосфера.


Ролевите игри трябва да се използват внимателно. На първо място, от съществено значение е хората да имат време накрая да излязат от ролята. Второ, всеки трябва да уважава чувствата на отделните лица и социалната структура на групата. Например при ролева игра за инвалиди трябва да се вземе под внимание факта, че някои от участниците могат да страдат от такива увреждания (а може би те да не се виждат), или пък да имат роднини или близки приятели, които са с увреждания. Те не трябва да се чувстват наранени, да бъдат принудени да разкрият проблемите си или маргинализирани. Ако това се случи, приемете го сериозно, извинете се и дайте обяснение.

Също така внимавайте много със стереотипи. Ролевите игри показват наяве какво мислят участниците за други хора чрез тяхната „способност“ да играят или да ги имитират. Това е, което прави тези упражненията много забавни! Полезно е при обсъждането да попитате : „Смятате ли, че хората, които играхте, са наистина такива? „ Винаги е добър образователен подход да накарате хората да съзнават необходимостта постоянно да се отнасят критично към информацията; попитайте участниците откъде те имат информацията, на която се базират при развитието на характера.

Симулации

Симулациите може да се планират като удължена, структурирана ролева игра (те не включват същата степен на импровизация), която вкарва участниците в непознати ситуации и роли. Например, съдебната зала в дейността “Достъп до медикаменти” е определена и начертана, а на участниците е дадена подробна информация за ролите, които се играят. Симулациите изискват високо ниво на емоционално участие и интелектуални способности, особено за тези играчи, които трябва да водят спор от гледна точка, с която те лично не са съгласни.

Форум театър

Форум –театърът е интерактивна форма на театър, който насърчава взаимодействие с аудиторията и изследва различни вариации за това как да се справим с даден проблем или въпрос. Форум –театърът (известен също като театър на Боал, „театър на потиснатите“ или „театър за развитие „) е създаден в началото на 1970те години от Аугусто Боал, който иска да даде възможност за права и овластяване на публиката.

Форум –театърът е форма на ролевата игра. Публиката гледа кратка пиеса, в която централен характер се сблъсква с потисничество или препятствие, което той или тя не е в състояние да преодолее; темата е представена по начин, който се отнася до живота на аудитория. Когато пиесата е изиграна, тя се повтаря и членове от публиката може да се качат на сцената и да предложат алтернативни вариации за това как главният герой би могъл да действа. Актьорите изследват резултатите от тези избори на публиката, като създават един вид театрален дебат, в който се репетират и споделят опит и идеи, което генерира както солидарност, така и чувство за овластяване.

Форум -театърът е един много полезен инструмент за предоставяне на ОПЧ, например при проучване на начини за решаване на проблеми или разрешаване на конфликти. Той позволява на хората да излизат на сцената и да проучват различни възможности. По този начин събитието може да се използва за репетиране на предстоящо събитие или за разкриване и анализиране на алтернативи във всяка ситуация - минала, настояща или бъдеща.

Аудио-визуални методи

Използване на картини: фотографии, карикатури, рисунки, колаж

„Една снимка казва хиляда думи“. Визуалните образи са мощни инструменти, както за осигуряване наинформация, така и за стимулиране на интереса. Не забравяйте също, че рисунката е важно средство за себеизразяване и комуникация не само за тези, чиито предпочитан стил на мислене е визуалния, но и за тези, които не са силни вербално в себеизразяването си . Идеи за упражненията с използване на снимки и рисунки са представени в Глава 2 под колективната рубрика “Игра с картинки”.

Съвети за изграждане на колекция от изображения

Изображенията са толкова богат и гъвкав инструмент, че е добра идея за фасилитаторите да изградят свой собствен набор. Изображенията могат да бъдат събрани например от вестници, списания, плакати, туристически брошури, картички и поздравителни картички.

Изрежете снимките, поставете ги на карта и ги покрийте с прозрачно, залепващо пластмасово фолио (продава се за ламиниране на книги), за да ги направите здрави и лесни и приятни за боравене. Колекцията ще изглежда по-скоро като набор, ако всички карти са направени с един размер. A4 е идеален, но A5 е добър, практичен компромис.Може би е добра идея да се напише референтен номер на гърба на всяка картинка, описващ източника, оригиналното заглавие или друга полезна информация. По този начин хората ще са ориентирани само към изображението и няма да се разсейват от други указания.

При избора на снимки се опитайте да получите селекция от снимки от север, юг, изток и запад, както и от различни природни и социални среди. При избора на снимки с хора търсете разнообразие и бъдете наясно с пола, расата, способностите и инвалидността, възрастта, националността и културата. Също така имайте предвид въздействието, което отделните снимки имат поради техния размер и цвят. Този ефект може да наруши възприятието на хората от една картина, така че се опитайте да хармонизирате своята колекция и да имате разумно хомогенен набор.

Имайте предвид да проверите дали няма някакви авторски права върху снимките и изображенията, които желаете да използвате.

Използване на филми, видео записи и радио пиеси

Филмите, видео записите и радио пиесите са мощни инструменти за ОПЧ и са популярни сред младите хора. Една дискусия след гледане на филм може да послужи като добра отправна точка за по-нататъшната ви работа. Нещата, които можете да разисквате, са първоначалната реакция на хората към филма, доколко той е достоверен спрямо „реалния живот „, дали героите са изобразени реалистично или има опит чрез тях да се прокара определена политическа или морална гледна точка, и не забравяйте да видите кои човешки права са отразени в него!Image: Taking photographs, making films and videos

Имайте предвид да проверите дали има авторско право или ограничение за публични прожекции на видео клиповете, които искате да използвате. Показването им пред класа или младежката група може да представлява публично представяне.

Правене на снимки, филми и видео клипове

Технологията на видеокамери, цифрови фотоапарати и мобилни телефони в наше време направи снимането на филми и правенето на снимки много по-достъпно за всеки. Снимките и филмите на младите хора ярко показват техните гледни точки и нагласи и представляват отличен нагледен материал.

Видео писма

Видео-писмата са доказан начин за премахване на бариери и предразсъдъци. Те дават възможност на хора, които иначе не биха се срещнали лице в лице, да „говорят“ и да споделят прозрения относно начина, по който живеят и това, което е важно за тях. Пример в това отношение е британски телевизионен проект, в който една жена от ромски произход и местно лице в близост до предлолагаем ромски лагер отказват да разговарят помежду си. Въпреки това един медиатор успява да ги убеди да изпратят серия от видео писма един на друг. Всеки започва с показване на дома си и представяне на семейството си. Постепенно с всяко следващо писмо, тъй като те разкриват все повече от живота си, предразсъдъците намаляват и са заменени с разбиране и съпричастност. Всеки от тях намира, че те имат много повече общи неща, отколкото някога са предполагали и най-накрая се съгласяват да се срещнат на живо.

Медиите: вестници, списания, радио, телевизия, Интернет

Медиите са непогрешим източник на добър материал за дискусии. Винаги е интересно да се обсъдят начините, по които се представят новини или информация и да се анализират пристрастия и стереотипи. По-нататъшни дискусии могат да включват въпроси като собствеността на медиите, политически изкривявания, цензура и свободата на изразяване. Упражнението “Заглавна страница” разглежда конкретно тези въпроси, а повече идеи ще намерите в допълнителната информация за медиите. За пореден път, не забравяйте да проверите за авторското право върху всякакви материали, която искате да използвате.

11  Наръчниците за обучение „Training Essentials“ и „Управление на организацията“ предоставят полезна отправна точка за стиловете на обучение и отношението на обучители и фасилитатори. T-Kit „ Training Essentials“, Издателство на Съвета на Европа, 2002 наръчник за обучение „Управление на организацията“, Издателство на Съвета на Европа, 2000 година.Сваляне от www.youth-partnership-eu.coe.int
12Gollob, R., Krapf, P., Ólafsdóttir, О, и Weidinger, W. (2010) Образоване за демокрация: обща информация за демократично гражданство и образование по правата на човека. Страсбург: Съвет на Европа
13 Brett, P., Mompoint-Gaillard, P. and Salema М.Н. (2009) Как всички обучители могат да подкрепят гражданството и образованието по правата на хората: рамка за развитие на компетенции. Страсбург: Съвет на Европа