Правата на човека са като броня: те ви защитават.Те са като правила, защото ви учат как да се държите. Те са като съдии, защото пред тях можете да обжалвате. Те са абстрактни - като емоции, и както емоциите, те принадлежат на всички и съществуват, независимо от случващото се.
Те са като природата, тъй като могат да бъдат нарушени, а същевременно са и като човешкия дух, защото не могат да бъдат унищожени. Подобно на времето навън, те се отнасят по един и същи начин към богати и бедни, стари и млади, бели и черен, високи и ниски. Те ни предлагат уважение и изискват от нас да се отнасяме с уважение към другите. Подобно на добротата, истината и равнопоставеността, ние понякога може и да не сме съгласни с техните дефиниции, но ги разпознаваме, когато видим тяхното нарушаване.

Въпрос: Каква дефиниция можете да дадете на правата на човека? Как можете да обясните какво представляват те?

Когато окачествяваме нещо като право на даден човек, имаме предвид, че той има основание да изисква от обществото да го защитава относно това притежание със силата на закона или със средствата на образованието и общественото мнение.
Джон Стюарт Мил

Правото е претенция, която имаме основание да предявим. Например аз имам право на продуктите в моята кошница, ако съм платил за тях. Гражданите имат право да изберат президент, ако конституцията на страната им го гарантира, а едно дете има право да го заведат в зоологическата градина, ако родителите му са му обещали, че ще го заведат. Всичко това са неща, които хората имат право да очакват на базата на дадени обещания или гаранции от някой друг.
Но правата на човека са малко по-различни – те не зависят от никакви обещания или гаранции, дадени от някой друг. Правото ни на живот не зависи от нечие обещание да не ни убива – животът ни може да зависи от това, но не и правото ни на живот. Правото ни на живот зависи от едно-единствено нещо: това, че сме човешки същества.

Да приемем правата на човека, означава да приемем, че всеки има право на твърдението: Имам тези права, независимо какво казваш или правиш, защото аз съм човешко същество, точно като теб. Правата на човека са присъщи за всички човешки същества още по рождение. Защо тази претенция не се нуждае от специфично поведение, което да я оправдае? Защо да не изискваме от хората да заслужат тези права?
Претенцията за човешките права в основата си е морална претенция, която се основава на морални ценности. Правото ми на живот всъщност означава, че на никой не е позволено да ми отнема живота – би било грешно да го направи. Казано по този начин , претенцията няма нужда от някакво друго основание.Всеки читател вероятно би се съгласил с това, защото всички ние съзнаваме, по наш собствен начин, че има някои аспекти в нашия живот, в нашето битие, които би трябвало да са неприкосновени и че на никой не би трябвало да е позволено да ги наруши, защото те са от съществено значение за нашата същност, за това кои сме ние и какви сме. Тези аспекти са ключови за нашата хуманност и нашето достойнство. Без правата на човека ние не можем да постигнем пълния си потенциал. Правата на човека просто екстраполират това разбиране на индивидуално ниво за всяко човешко същество на планетата. Ако аз мога да предявя тези претенции, тогава това може да направи и всеки друг.

Всеки път, когато правдата умира, е сякаш тя никога не е съществувала.
Хосе Сарамаго

Въпрос: Защо е погрешно да се нарушава правото на живот на някой друг? Защо е погрешно да се отнема живота му? Тези въпроси едно и също ли означават?

Основни ценности

Считам смъртното наказание за дивашка и неморална институция, която подкопава моралните и правните основи на обществото. Твърдо съм убеден, че диващината може да породи само диващина.
Андрей Сахаров

Две са основните ценности, залегнали в основата на идеята за правата на човека - човешкото достойнство и равенството. Правата на човека могат да бъдат разбрани като като определящи онези основни стандарти, които са необходими за достоен живот и тяхната универсалност произлиза от факта, че поне в това отношение всички хора са еднакви. Не можем и не бива да допускаме дискриминация между хората.
Тези две убеждения или ценности са всъщност всичко, което ни печели убедително за каузата на правата на човека и те трудно могат да срещнат опоненти. Поради тази причина правата на човека получават подкрепата на всяка отделна култура по света, на всяко цивилизовано управление и всяка разпространена религия. Общоприето е становището, че държавната власт не може да бъде неограничена или абсолютна абсолютна - тя трябва да е ограничена поне до степен, в която всички индивиди под нейната юрисдикция да имат възможността да живеят при определен минимум от изисквания за човешко достойнство.

На базата на тези две основни ценности могат да се дефинират и много други, които да ни помогнат да определим по-прецизно как на практика би трябвало да съжителстват съвместно хората и обществата. Например:
Свобода: защото човешката воля е важна част от човешкото достойнство. Принуждаването ни да направим нещо против нашата воля унижава човешкия дух.
Уважение към другите: защото липсата на уважение към някого пречи да оценим неговата индивидуалност и основно достойнство.
Недопускане на дискриминация: защото равенството на човешкото достойнство означава, че не трябва да съдим за правата и възможностите на хората въз основа на техните характеристики.
Толерантност: защото нетолерантността показва липса на уважение към различието, а равенството не означава еднаквост.
Справедливост: защото хората, еднакви по своята човечност, заслужават справедливо отношение.
Отговорност: защото уважението към правата на другите е свързано с отговорност за собствените ни дейности и полагане на усилия за прилагане на правата на всеки и всички.

Характеристики на правата на човека

Болката е неприемлива както за вас, така и за другите. Съзнавайки този принцип за равнопоставеност, отнасяйте се към околните с уважение и съчувствие.
Суман Сутам

Въпреки че философите продължават да спорят за природата на правата на човека, международната общност положи удивително начало и се ангажира с правата на човека, като през 1948 година прие Всеобщата Декларация за правата на човека. След този момент нататък международната общност разработи мощните концепции на ВДПЧ в редица международни, регионални местни правни инструменти. ВДПЧ не е замислена като правно-обвързващ документ, но учредяването на нейните норми в много последващи споразумения със задължителен характер (известни още като „конвенции“ и „споразумения“) прави днес юридическият статус на тези норми безспорен.

Съгласно тези принципи:
Правата на човека са неотменими. Това означава, че не можете да ги изгубите, тъй като са свързани със самото човешко съществуване, те са присъщи на всяко човешко същество. При определени обстоятелства някои от тях, но не всички, могат да бъдат преустановявани или ограничавани. Например, ако някой е обявен за виновен за извършване на престъпление, неговата или нейната свобода може да бъде отнета, или по време на извънредно положение правителството може да го обяви публично и да направи дерогация на някои права, например да наложи полицейски час, ограничаващ свободата на движение.

Правата на човека са неделими, взаимнозависими и взаимосвързани.
Това означава, че отделните права са в тясна взаимна връзка и не могат да бъдат разглеждани независимо едно от друго. Притежаването на дадено право зависи от притежаването на много други права, като никое от тях не е по-значимо от останалите.

Правата на човека са универсални.
Има се предвид, че те важат еднакво за всички хора по света и по всяко време. Всеки индивид има право да се възползва от собствените си човешки права, независимо от расата или етническия си произход, цвета, пола,сексуалната ориентация, уврежданията, езика, религията, политическите или други убеждения, националния и социален произход, раждането си или друг статус.

Държавният суверенитет предполага отговорност, а основната отговорност за защита на гражданите носи самата държава.
Доклад на Международната комисия за интервенции и държавен суверенитет, 2001

Трябва да отбележим, че универсалността на правата на човека по никакъв начин не представлява заплаха за богатото разнообразие от индивиди или за различните култури. Универсалността не е синоним на еднаквостта. Разнообразието изисква свят, в който всички са еднакви и еднакво заслужават уважение. Правата на човека служат като минимални стандарти, прилагани към всички човешки същества. Всяка държава и общество са свободни да определят и прилагат по-високи и по-специфични стандарти. Така например, в областта на икономическите, социалните и културните права откриваме задължението да се предприемат мерки за постепенно постигане на пълното осъществяване на тези права, но няма заложено изискване за повишаване на данъците, за да се постигне това. От самата страна и обществото зависи дали ще се приемат такива политики в светлината на конкретните условия и обстоятелства.

Исторически общ преглед

Идеята, че правата са присъщи на хората, може да бъде открита в много култури и древни традиции. От многобройните примери за почитани лидери и утвърдени обичайни правила можем да видим, че ценностите, които правата на човека въплъщават, не са нито „творение на Запада“, нито изобретение на XX век.
Те са отговор на универсалните човешки нужди и стремежа към справедливост. Всички човешки общества са имали идеали и системи за раздаване на справедливост и справедливост, както в устна форма,така и чрез писмени традиции, въпреки че не всички от тези традиции са оцелели до наши дни.

История на древността

  • Кодексът на Хамураби във Вавилония (Ирак, около 2000 пр.н.е.) е първият писмен правен кодекс, създаден от краля на Вавилон. Той постановява „да тържествува равнопоставеността в кралството, да бъдат унищожени злото и насилието, силните да не потискат слабите, ... да се просвети страната и да се насърчи доброто у хората“.
  • Древноегипетски фараон (около 2000 г. пр.н.е.) е цитиран да дава инструкции на подчинените си: „Когато пристигне просител от Горен или Долен Египет, ... правете всичко според закона, спазвайте обичая и уважавайте правото на всеки човек“.
  • Хартата на Сирус (Иран, около 570 г.пр.н.е.) е съставена от краля на Персия за хората от неговото кралство и признава правото на свобода, сигурност, религиозна толерантност, свобода на движение, свобода от робство, както и някои социални и икономически права.
  • Учението на Конфуций (около 500 пр.н.е. ) съдържа понятието рен или състрадание и любов към ближния като централна тема. Конфуций е казал: „Не прави на другите това, което не желаеш за себе си „. Д-р Пенг-чун Чанг, китайският експерт по конфуцианството, който играе активна роля в изготвянето на ВДПЧ, смята, че Конфуцианството е положило основите на идеите за правата на човека.
  • В началото на 8-ми век от новата ера имамът Али Ибн Ал Хюсеин пише Послание за правата. Доколкото ни е известно, това писмо е първият документ, който описва основните права, както те са били възприемани по онова време, и първият опит, при който не се подхожда негативно към концепцията за правата. Посланието изброява методично 50 от тези права. Те са в духа, залегнал в ислямските представи и възприятия.
  • Едиктът от Менд (1222 ) и конституцията на Курукан Фуга (1236), приета въз основа на кодификацията на устни предания от Западна Африка, потвърждават принципи като децентрализация, опазване на околната среда, правата на човека и културното многообразие.
  • Африканското учение „убунту“ улавя същността на това какво означава да бъдеш човек. Убунту поставя акцент върху зачитането на всички членове на общността, гостоприемството и и щедростта. Понятието „убунту” може да се обобщи по следния начин: „Човекът е човек чрез другите хора „. Това схващане има дълбоко въздействие върху човешките права. Ако ние сме хора чрез другите хора, тогава нехуманното ни отношение към другите също ни дехуманизира – оттук следва и извода за необходимостта от насърчаване на правата на другите, да даваме и получаваме прошка и да имаме респект към човешките права на другите.

Човекът е човек чрез другите хора.

Въпрос: Кои исторически личности (от сферата на политиката, литературата и религията) в историята на вашата страна са защитавали или са се борили за ценностите на правата на човека?

13-ти до 18-ти век

На всеки исторически етап могат да се чуят гласове на протест срещу насилието – във всяка епоха е изгрявала визията за човешка свобода. С напредъка към нашите дни тези гласове и визии се превърнаха в програми за социални дейности, а понякога се включиха и в конституциите на държавите.
Мишелин Р.Айши

Свободата е силата, която имаме върху самите себе си.
Хюиг де Гроот

Чрез фундаменталната си концепция за достойнство и уважение, еволюцията на универсалните човешки права привлича цивилизациите по целия свят в продължение на векове. Въпреки това минават няколко поколения, докато се осъществи идеята, че това уважение трябва да се регламентира чрез закони. Ние често черпим решимост за идеята за узаконяване на правата от историческия опит. Те със сигурност не са изчерпателни. С нарастване на познанията ни за историята на други култури, без съмнение в тях също ще откриваме историческия стремеж за легализирането на тези права.

  • През 1215 г. английските благородници и някои членове на духовенството принуждават краля да се съгласи да уважава закона посредством съставянето на Великата харта на свободите (Magna Carta Libertatum). Магна Харта защитава правата само на привилигерованите ( аристокрацията ) и не е насочена към човешките права като цяло. Хартата се превръща в широко цитиран документ, защитаващ свободите, тъй като тя ограничава властта на краля и признава правата и свободите на другите хора.

"Законът за правата е това, на което хората имат право в борбата си срещу всички правителства по земята, като цяло или в частност, и което нито едно правителство няма право да откаже"
Томас Джеферсън, 1787

  •  През 1689 английският парламент приема законопроект, който гласи, че повече няма да толерира кралска намеса в своите дела. Този законопроект, познат kaто Закон за правата (The Bill of Rights), забранява на монарха да суспендира закона без съгласието на Парламента, определя свободни избори за членове на Парламента и декларира, че свободата на словото в Парламента не може да бъде поставяна под въпрос нито от съда, нито от когото и да било.
  • Хюиг де Гроот (1583-1645) се счита за човекът, който е положил основите на международното право. Неговият труд За законите на войната и мира предлага система от общи принципи, базирани на „природния закон”, за които той смятал, че трябва да са задължителни за всички нации, независимо от местните закони или обичаи. По време на 17-ти и 18-ти век в Европа редица философи доразвиват концепцията за „естествените права“.
  • Джон Лок (1689) развива теорията, че всяко човешко същество има определени права, които произтичат от собствената им природа, а не от тяхното правителство или неговите закони. Легитимността на дадено правителството всъщност се основава на уважението, че то е разрешило тези естествени права. Идеята, че тези естествени права следва да дават определена правна защита на хората, се възприема все по-широко и започва да намира отражение в конституциите на някои страни. Правата на човека преформулират тази идея и излагат същите твърдения за връзката между правителствата и гражданите.
  • През 1776 г. повечето от британските колонии в Северна Америка провъзгласяват независимостта си от Британската империя в Декларацията за независимост на САЩ.Тя се основава до голяма степен на „естественото право“ теориите на Лок и Монтескьо. Въз основа на убеждението за ключовото значение на държавната власт и защитата на свободата, Декларацията прокламира прогресивни идеи , като например следните: неотменнимост на права, защита на индивидуалните права, свобода на словото, печата, протестите и сдруженията, неприкосновеността на личния живот; надлежния законов ред, равенство пред закона и свободата на религията.

Целта на всяко политическо сдружаване е опазването на природните и неотменни правата на човека. Тези права са свободата, собствеността, безопасността и съпротивата срещу потисничеството.
Декларация за правата на Човека и на гражданите, 1789 г. Франция

  • През 1789 година френският народ отхвърля монархията и създава първата Френска република. Революцията води до появата на Френската Декларацията за правата на човека и на гражданите и е написана от представители на духовенството, аристокрацията и простолюдието, като въплъщава идеите на известни личности на Просвещението като Волтер, Монтескьо, енциклопедистите и Русо. Декларацията атакува политическата и правната система на монархията и дефинира естествените права на човека като „свобода, собственост, сигурност и правото на борба с потисничеството „. Тя заменя системата на аристократичните привилегии, съществуващи при режима на монархията, с принципа на равенство пред закона. Нейните егалитарни клаузи и теоретичната концепция за еднакви права обаче не се превърщат бързо в реалност. Обществото е дълбоко неравно и прилагането на тези идеи ще отнеме поколения.

Всички хора по природа ... са свободни, еднакви и независими, и никой не може да бъде ... подложен на политическата власт на друг без негово съгласие.
Джон Лок

Ранни международни споразумения: робство и работа

През 19 и 20 век на преден план излизат редица въпроси за правата на човека излезе и привличат внимание на международно ниво, като се започне с такива въпроси като робството, крепостничеството, бруталните условия на труд и детския труд. По това време са приети и първите международни споразумения, свързани с човешките права. Въпреки предлагането на полезни защити, база на такива споразумения са взаимните ангажименти между държавите.Това е в рязък контраст с модерните споразумения за правата на човека, при които задължения се дължат пряко на индивидуалните притежатели на правата.

  •  Робството става незаконно в Англия и Франция в началото на деветнадесети век, а през 1814 британските и френските правителства подписват Договора от Париж, с цел да си сътрудничат и да се противопоставят на трафика в роби. Брюкселската конференция от 1890 приема Закон за отмяна на робството, която по-късно е ратифицирана от осемнадесет държави. Тя провъзгласява намерението да се сложи край на трафика на африкански роби.

По-добре е да умреш от глад, отколкото да бъдеш охранен роб.
Езоп

  •  Всичко това обаче оказва влияние върху принудителения труд и продължаващите брутални условия на труд. Дори Международната Конвенцията срещу робството от 1926 година, предназначена да премахне робството във всички негови форми, не повлиява на общата практика на всяко правителство до 1940-те години.
  • Създаването на Международната организация на труда (МОТ) през 1919 г. отразява убеждението, че всеобщият и траен свобода може да бъде постигнат само в условия на социална справедливост. МОТ разработва система на международните трудови стандарти , отстояващи достойна и продуктивна работа, свобода, справедливост, сигурност и достойнство.
  • Една от областите, в които работи МОТ, е дейността ѝ за борба срещу детския труд, особено в неговите най-тежки форми. Тя преследва множество линии на действие в тази област и в наши дни, включително популяризиране на международни споразумения за детския труд, като Конвенциите на МОТ No. 182 относно най-тежките форми на детския труд и Конвенция № 138 относно минималната възраст за наемане на пазара на труда.
  • Между 1899 и 1977 бяха приети редица големи споразумения в областта на международното хуманитарно право, поставящи началото на друга област на сътрудничество между народите. Международното хуманитарно право регулира провеждането на въоръжени конфликти. Правата на човека може разбира се да се прилагат заедно с международното хуманитарно право в много области, например по отношение на лечението на лишените от свобода. Въпреки това, международното хуманитарно право е по-специализирано и подробно по отношение на много други проблеми по време на конфликт, например допустимост на използване на оръжия и военна тактика.

Въпрос: Защо мислите, че се е породила необходимостта от международни споразумения, вместо отделните страни просто да изготвят собствени стандарти?

20-ти век

Войните ще продължат да се водят дотогава, докато човечеството не забележи, че човешката природа е идентична, независимо от мястото на земята, на което се намираме.
Пиер Дако

Идеята за законна закрила на правата на човешките същества от управляващите сили започва да се възприема все по-активно през 20-ти век, особено след възникването на Обединените нации и Международната Организация на Труда и тяхната работа за правата на малцинствата, правото на труд и други въпроси. Някои страни вече са признали нуждата от писмено класифициране на тези права и по този начин документите, цитирани по-горе, стават предвестници на много от съвременните споразумения, касаещи правата на човека. Втората световна война обаче изтласква правата на човека на международната сцена. Ужасните зверства, извършени в тази война (включително Холокоста и масовите военни престъпления), предизвикват появата на допълнителни институции на международното право и, преди всичко водят до създаването на човешките права такива, каквито ги познаваме днес.
Хартата на ООН, подписана на 26 юни 1945 година, отразява това убеждение. В нея се казва, че основната цел на ООН е „да предпази идните поколения от бича на войната“ и „да затвърди вярата в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност и в равните права на мъжете и жените“.
Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПР) е изготвена от Комисията по правата на човека – един от органите на ООН, и е приета от Общото събрание на 10 декември 1948 година. ВДПЧ е революционен документ, който и до днес продължава да служи като най-важния глобален инструмент за правата на човека. Въпреки, че не е предвидена да бъде правно обвързваща, ВДПЧ вдъхновява многобройните ангажименти за правата на човека на национално, регионално или международно ниво.
Оттогава досега международната общност е приела редица документи с ключово значение за опазване на нейните принципи. Повече информация за някои от тези международни споразумения може да се намери по-надолу в тази глава.

Правата на човека по света

След приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, няколко региона по света създават собствени системи за защита на правата на човека, които съществуват паралелно с тези на ООН. Към днешна дата има регионални институции за правата на човека в Европа, Северна и Южна Америка и Африка. В арабския свят и региона на АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия) също се предприемат известни стъпки към институционализиране на регионални стандарти за правата на човека. Въпреки това, повечето страни в тази част на света също са ратифицирали основните споразумения и конвенции на ООН, като по този начин декларират съгласието си с общите принципи и доброволно обвързване с международния закон за правата на човека.

Различните стандарти и механизми за правата на човека в Европа се поддържат от Съвета на Европа, основен пазител на правата на човека на континента. В следващите части на наръчника ще разгледаме по –подробно неговата роля, прилагана по-специално чрез Европейската конвенция и Европейския съд по правата на човека.
Наред със Съвета на Европа, важна роля играят и Европейският съюз и Организацията за Сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Европейски Съюз

Ангажиментът на Европейския съюз за защита на правата на човека получи тласък с приемането на Договора от Лисабон, който влезе в сила на 1 декември 2009 година, давайки пълна правна сила на Хартата за основните права на Европейския съюз. Хартата съдържа граждански, политически, социални и икономически права и изисква от държавите-членки и от самия Европейски съюз да отстояват тези права. Съветът по Правосъдието на Европейската общност ще премахне законодателството на ЕС, което противоречи на Хартата и ще направи общ преглед на спазването на правото на ЕС от държавите-членки, въпреки че ежедневното изпълнение ще се решава от националните съдилища. Хартата очертава правата, систематизирани под шест „заглавия“ или раздела: лично достойнство, свобода, равенство, солидарност, граждански права и справедливост“. Заглавието „достойнство“ гарантира правото на живот и забранява изтезанията, робството и смъртното наказание. Категорията „Свобода“ включва правото на личен живот, брак, свобода на мисълта, словото, събранията, образованието, работа, собственост и предоставяне на център за бежанци. „Равенство“ обхваща правата на децата и възрастните хора, „Солидарност“ защитава социалните права и правата на работниците , правото на справедливи работна условия, защита срещу неоснователно уволнение и достъпа до здравни грижи. „Гражданските права“ включват правото на глас и свободно движение, а „равнопоставеността“ обхваща права като правото на ефективна защита, справедлив процес и презумпцията за невинност.
Агенцията за основните права (FRA) е експертен орган, който събира доказателства относно положението на основните права в Европейския съюз и осигурява консултация и информация за това как да се подобри положението. Тя няма мониторингова роля, но си сътрудничи със съответните институции при предоставяне на консултации или за постигане на по-добро упражняване на основните права.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) обединява 56 страни от Европа, Централна Азия и Северна Америка. Въпреки че не е изрично насочена към защитата на правата на човека, цялостният ѝ подход към сигурността позволява да се разгледат широк кръг от въпроси, включително правата на човека, националните малцинства, демократизацията, полицейските стратегии, борбата с тероризма и икономическите и екологични упражненията. Действието на ОССЕ в областта на правата на човека се осъществява чрез Службата за демократични институции и права на човека (ODIHR). СДИЧП (ODIHR) е със седалище във Варшава е активна в целия район на ОССЕ в областта на наблюдението на избори, демократичното развитие, правата на човека, толерантността и недискриминацията и върховенството на закона. Нейните упражненията, насочени към младите хора, включват образованието за правата на човека, борбата срещу антисемитизма и ислямофобията.

Организация на Американските щати

В района на Америка стандартите и механизмите за правата на човека произтичат от Американската декларация за правата и задълженията на човека от 1948 и от Американската Конвенция за правата на човека от 1969. Приети са и специфични инструменти, свързани с бежанците, предотвратяване и наказание на изтезания, премахване на смъртното наказание, безследно изчезналите, насилието срещу жените, проблеми на околната среда и други въпроси.

Африкански Съюз

Африканската харта за правата на човека и народите влиза в сила през октомври 1986 и до 2007 е ратифицирана от 53 държави. Хартата е интересна поради редица различия на акцентите в нея спрямо договорите, които са били приети в други части на света:

Всеки има задължения към общността, защото само в нея е възможно неговото свободно и пълно развитие като личност.
Всеобща Декларация за правата на човека

  •  За разлика от европейските или американските конвенции, Африканската харта обхваща социални, икономически и културни права, както и граждански и политически права в рамките на същия договор.
  • Африканската харта надхвърля индивидуалните права, като в нея също така се предвиждат колективни човешки права.
  • Хартата също така признава, че хората освен права имат и задължения, и изброява специфичните задължения, които лицето има към неговото семейство, обществото, държавата и международната общност.

Въпрос: Защо мислите, че в Хартата за правата на човека са посочени задължения? Смятате ли, че те трябва да бъдат изброени във всички документи за правата на човека?

Арабска Харта за правата на човека

Регионалната Арабска комисия по правата на човека действа от 1968 насам, но само с много селективни и ограничени правомощия по отношение на насърчаването на правата на човека. През 2004 е приета преработена Арабска Харта за правата на човека, приета от Лигата на арабските държави и влязла сила през 2008 година.

Този документ включва социално-икономическите права, както и гражданскополитическите права, като същевременно прави препратка към „обща цивилизация“ , споделена от арабските държави. Влизането в сила на Хартата и нейните механизми за мониторинг ( Арабския Комитет за правата на човека и Арабската Подкомисия по правата на човека) са посрещнати като обнадеждаващи признаци за напредък на правата на човека в региона. Въпреки това тя е подложена на тежка критика, например поради липсата на забрана за жестоки наказания, липса на гаранции за икономически и социални права , за предоставяне на някои условни права на Ислямския шериат, за разрешаване на налагането на смъртно наказание на деца, ако националното законодателство предвижда това, както и за позволяване на ограничения на свободата на мисълта, съвестта и религията, ако това е предвидено в националното законодателство.

АСЕАН

В региона на АСЕАН се предприемат усилия да се гарантира, че тази регионална институция ще изпълни ангажимента си от 2009 за създаването на Междуправителствена Комисия по правата на човека. Изискванията към Комисията, поставени през 2009, предвиждат тя да подкрепи „Спазването на международните принципи за правата на човека, включително универсалността, неделимостта, взаимозависимостта и взаимосвързаността на всички права на човека и основните свободи, както и безпристрастността, обективността, не-селективността, недискриминацията и избягването на двойни стандарти и политизация“.

Как можем да използваме нашите права?

Човешките права съществуват за всички нас. В тази връзка, как можем да се възползваме от тях? Ясно е, че самото им съществуване не е достатъчно, за да се сложи край на нарушенията на правата на човека, тъй като всички ние знаем, че те се случват всеки ден, във всяка част на земното кълбо. Така че могат ли те наистина да променят нещо? Как можем да ги използваме?

Въпрос: Знаете ли какво да правите, ако са нарушени вашите човешки права?

Да познавате правата си

Ценностите са невидими като вятъра. От потрепването на листата разбирате, че има вятър. А ценностите усещате чрез действията на хората.
Ева Анксел

В следващия раздел ще разгледаме различните видове права, които са защитени по силата на международно право. Ако знаем кои области на човешкото съществуване са от значение за правата на човека и сме наясно със задълженията на правителствата по този закон, тогава можем да започнем да упражняваме натиск по различни начини. Този раздел илюстрира факта, че почти всяка област, в която има несправедливост, е от значение за правата на човека: от бедността в малки мащаби до уврежданията на околната среда, здравеопазването, условията на труд, политическата репресия,правото на глас, генното инженерство, проблемите на малцинствата, конфликтите, геноцида ... и още много други.
А броят на проблемите нараства, дори и днес.
Някои от въпросите, свързани с прилагането на законодателството в областта на правата на човека, са разгледани пряко в раздел „Въпроси и отговори“. Те осигуряват кратки отговори на някои от най-честите въпроси, поставяни относно правата на човека.
Освен това всеки раздел от глава 5 разглежда по-подробно темите на наръчника  Ако проявявате специален интерес относно защитата на някои права – например правото на здравеопазване, на образование или справедливи условия на труд, ще ви бъде от полза да разгледате основната информация, свързана с този въпрос.

Използване на правни механизми

Ще разгледаме правните механизми, които съществуват за защита на различните области от интереси на хората. В Европа, но също така и в Африка и Северна и Южна Америка, има съд, който се занимава с оплаквания за нарушения - Европейският съд по правата на човека. Дори и ако оплакванията не попадат под юрисдикцията на Европейския съд, ще видим, че има и други механизми за търсене на отговорност от държавите за действията им, които механизми ги принуждават да изпълняват задълженията си, произтичащи от правата на човека. От помощ е самият факт, че законът съществува, дори и не винаги да са налични законни средства за налагане на спазването му от държавите.

Лобиране, провеждане на кампании и активизъм

Важна роля при оказване на натиск върху държавите играят асоциации, неправителствени организации, благотворителни организации и други групи от граждански инициативи. Това представлява предмет на раздела „ Активност и ролята на неправителствените организации” . Ролята на такива асоциации е от особено значение за средностатистическите хора от улицата, не само защото такива асоциации често се заемат с действие по отделни случаи, но и защото те предоставят възможност за обикновения човек да се включи в защитата на човешките права на другите. В крайна сметка, тези асоциации са съставени от обикновени хора! Ще разгледаме как те действат за подобряване на правата на човека, както и някои примери на успешни дейности.

Въпрос: Участвали ли сте някога в кампания или дейност за човешките права?

Включване

При упражняването на тези права и свободи всеки подлежи само на ограничения, които са установени от закона единствено с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане на правата и свободите на другите и на удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.
ВДПЧ, член 29 (2)

Глава 3 – Предприемане на дейности – представя тези дейности на нивото на ежедневието ни и предлага редица примери за действие, в които бихте могли да участвате. Младежките групи имат огромен потенциал за оказване на натиск върху държави или международни органи, както и да спомогнат случаите на нарушаване или възпрепятстване на човешките права да достигнат до очите на обществеността. Примерите в този раздел целят да ви предложат конкретни мерки, които да се предприемат от вас или от други групи да предприемат. Освен това те ще ви дадат по-ясна представа за начина, по който неправителствените организации работят на ежедневно ниво.

Дилеми пред правата на човека

Реализирането на права означава изправяне пред редица препятствия. На първо място, някои правителства, политически партии или кандидати, социални и икономически субекти и представители на гражданското общество използват езика на правата на човека, без да се ангажират с целите на човешките права. Понякога това може да се дължи на недостатъчно разбиране на това, за което  
 призовават стандартите за правата на човека. В други случаи това е в резултат на умишлена злоупотреба и желание за се представят като хора, които уважават правата на човека, за да изглеждат добре в очите на обществото. На второ място, правителствата, политическите партии или кандидати или представителите на гражданското общество могат да критикуват нарушенията на правата от страна на други, но самите те не спазват стандартите за правата на човека. Това често е критикувано като проява на двоен стандарт. На трето място, може да има случаи, когато правата на човека са ограничени в името на защитата на правата на другите. Разбира се, това може да бъде законно.Човешките права не са необятни, и упражняването на вашите права не бива да засяга упражняването на правата на другите. Въпреки това, трябва да бъдем внимателни, тъй като „защитата на човешките права на другите“ често може да е просто празно извинение за налагане на ограничения. Наблюдението на такива случаи изисква активно гражданско общество и независима съдебна система. На четвърто място, има случаи, когато защитата на правата на една група от хора сама по себе си може да включва ограничаване на правата на другите. Това трябва да се разграничава от горепосочените случаи на ограничение на правата на човека. Не винаги в такива случаи е лесно да да вземат решение.

Конфликти между правата

Независимо от всичко, правата на човека също могат да влязат в конфликт помежду си. „Конфликтът между правата“ се отнася до сблъсъци, които могат да възникнат между различни човешки права или между едни и същи права на човека, притежавани от различни лица. Един пример за това е случай, когато има двама пациенти, които се нуждаят от ново сърце , за да оцелеят, но има само едно налично сърце за сърдечна трансплантация. В този случай правото на живот на единия пациент е в противоречие със същото човешко право на другия пациент. Друг пример е случай на евтаназия, когато нечие право на живот може да влезе в конфликт с неговото/нейното собствено право да умре или с правото му/й да не бъде подлаган/а на унизително отношение. В този начин имаме налице конфликт между различните човешки права на едно лице. Трети възможен случай се отнася до ситуации, когато различни човешки права на различни хора влизат в конфликт. Пример за това е отразен в казусът, заведено от страна на еврейската общност в Осло, Норвегия, пред Комитета на ООН за премахване на расова дискриминация През 2000 година група, известна като „момчетата с ботуши” („Bootboys“), дефилира в чест на лидера на нацистите Рудолф Хес. Участниците носят „полу-военни“ униформи и лидерът на похода господин Терие Сьоли произнася антисемитска реч, след което тълпата многократно прави нацисткия поздрав и крещи: „Sieg Heil.“ Сблъсъкът в този случай е между правото на свобода на изразяване на господин Сьоли и правото на еврейската общност на недискриминация. Комитетът на ООН приема, че твърденията, направени от г-н Сьоли, съдържат идеи на расово превъзходство и омраза и че поради това тази изключително обидна реч не е защитена от правото на свобода на изразяване.

Културни традиции

Става все по-ясно, че осакатяването на женските генитали, престъпленията  в името на честта, насилствените бракове и други практики не могат да се изкоренят, докато жените не бъдат разглеждани като пълноценни и пълноправни участници в социалния, икономически, културен и политически живот на техните общности.
Халима Ембарек Варзази1

Традиционните културни практики отразяват ценности и вярвания, присъщи на членовете на една общност за периоди, често обхващащи задачи поколения. Всяка социална група по света има специфични културни обичаи и вярвания, някои от които са от полза за всички членове, докато други са вредни за определена група, например за жените. Тези вредни традиционни практики включват следното: гениталното осакатяване на жени (FGM), насилствено хранене на жени, ранен брак, различни табута или практики, които пречат на жените да контролират тяхното собствено плодородие, хранителни табута и традиционни практики за раждане, предпочитание за син и неговите последици за статута на момичетата, детеубийство на родени момичета, ранна бременност и цена на зестрата. Въпреки тяхното вредно естество и явното нарушение на международните закони за правата на човека, такива практики продължават да съществуват, защото те не се поставят под въпрос и да приемат аурата на морал в очите на тези, които ги практикуват.
Върховен комисариат по правата на човека към ООН

Вредни традиционни практики

Набора от практики, които имат отрицателно въздействие върху здравето на жените и децата и които нарушават международните стандарти за правата на човека, често се споменава като "вредни традиционни практики". Това не означава, че всички традиционни практики са вредни и нарушават човешките права, но когато това се случва, ние трябва да сме в състояние да ги поставим под въпрос и да се справим с тях.
Често срещана практика в много култури са уредените бракове , при които се очаква , че младите жени ( а също и мъжете ) са длъжни да сключат брак с някой, избран от семейството им, често в много млада възраст (имайте предвид, че уреден брак не значи насилствен брак). Трябва ли да се забрани тази практика, за да се защитят правата на децата и младите хора? Или това би било незачитане на културна традиция?
Други примери са продължаващите практики на генитално осакатяване на жени в много страни. Хиляди хора страдат от последиците от тези практики и повечето хора със сигурност ги смятат за сериозно нарушение на правата.
Трябва ли осакатяването на женските гениталии да се счита за културна специфика, която да се толерира, или това е нарушаване на правата на човека за физическа и здравна неприкосновеност?

Значимостта на всички национални и регионални особености и различната историческа, културна и религиозна принадлежност са пораждат в ума и съзнанието, но държавата е длъжна, независимо от нейната политическа, икономическа и културна система да насърчава и защитава всички права на човека и основните му свободи.
Виенска Декларация (1993)

Защитата на всички човешки права за всички предполага отказ от вредни традиционни практики. Не можем да лишим никой от човешките му права и достойнство на база на традициите и културата не на последно място и защото традициите и културите не са от каменната епоха и не са за вечни времена. Те се променят и се развиват - това, което често е било вярно преди двадесет години, няма смисъл за днешното поколение. Вредните традиционни практики също ни напомнят, че насърчаването на правата на човека разчита на образователни програми и усилия. Много вредни традиционни практики не могат да бъдат преодолени единствено и само чрез репресии и осъждане : за да бъдат мерките срещу тях ефективни, те се нуждаят от образованието и ангажирането на всички заинтересовани страни. Дори и крайната отговорност да се носи от държавите, подписали международните споразумения за човешките права, тези практики се поддържат от действията на частни лица, често подкрепяни от семейства и общност. Тяхната смяна не може да бъде наложена „от горе“, за това се изисква постоянна образователна работа със семействата и общностите. Това е единственият начин, чрез който насърчаването на правата на човека може да се синхронизира с това, което може да се възприеме като специфични културни права и практики.

Въпрос: Трябва ли културните практики да отменят универсалността на човешките права?

В името на една благородна кауза

Понякога международната общност налага наказателни санкции на режими, за които се счита, че системно нарушават правата на човека. Санкциите могат да забраняват търговията със страната- нарушител, като по този начин се оказва натиск върху правителството да промени своите дейности. Тези дейности понякога се решават едностранно от една държава , а в други случаи те се приемат от Съвета за сигурност на ООН. Някои страни са попадали в пълна изолация от международната общност: Южна Африка беше изолирана в продължение на няколко години поради нейната ужасна система на апартейд, а на Ирак, Северна Корея, Иран и др. бяха наложени санкции за няколко десетилетия. Няма съмнение, че ефектите на тези санкции се усещат всички обикновени хора, но те са особено чувствителни за най-уязвимите групи от обществото. Дали тези санкции са приемливо средство, с което международната общност задачи да прекрати нарушенията на правата на човека от страна на конкретни държави?
В доклада си „Отговорност за защита“ Международната комисия по намеса и държавен суверенитет призова за предпазливост и за акцент върху превенцията вместо върху реакцията. Когато обаче международната общност е принудена да прибегне до „изключителната и извънредната мярка“ на „военна намеса за защита на правата на човека „, тя настоява за минимален праг на мащабна загуба на живот или етническо прочистване. Дори и при такива обстоятелства се декларират следните „Предпазни принципи“:

  • Намерение за защита на права: Каквито и други мотиви да имат намесилите се държави, основната цел на интервенцията трябва да бъде да се спре или предотврати човешкото страдание. Намерението за опазване на правата се гарантира по-добре чрез многостранни операции, ясно подкрепени от регионалното мнение и засегнатите жертви.

Справедливостта е правото на по-слабия.
Джоузеф Жубер

  •  Последна инстанция: Военната намеса може да бъде оправдана само когато са изчерпани всички невоенни опции за предотвратяване или мирно разрешаване на кризата, тя изисква разумни основания и аргументи за постигане на убеждението, че по-слаби мерки не биха имали успех.
  • Пропорционални средства: мащабът, продължителността и интензивността на планираната военна интервенция трябва да бъдат на нивото на минимума, необходим с цел осигуряване на защита на правата на човека.
  • Разумни перспективи: За да бъде оправдана дадена намеса, трябва да има разумен шанс за успех при спирането или предотвратяването на страданието, като последствията от намесата не трябва да бъдат по-лоши, отколкото последиците от бездействието.

От дистанцията на времето, как оценявате предпазните мерки, свързани например с отговора на международната общност на клането в Сребреница през 1995 година, с бомбардировките на НАТО в Косово през 1999 година или с намесата в Афганистан през 2001 година? Може ли такива дейности да бъдат оправдани от гледна точка на техните крайни резултати, ако те са причинили голям брой жертви?

Въпрос: Може ли да се използва защитата на правата на човека , за да се оправдае дадена военна кампания и намеса?

Когато един народ понася сериозни вреди в резултат на вътрешна война, бунтове, репресия или разпадане на държавата, и въпросната държава не желае или не може да се спре или парира тези събития , принципа на намеса трябва да се добави към международната отговорност за защита.
Доклад на Международната Комисия за намеса и държавен суверенитет, 2001

През април 2001 с решение на Комисията на ООН по правата на човека беше отхвърлена идеята, че борбата с тероризма може винаги да оправдае жертването на човешките права. Резолюция 2001/24 осъди въоръжените нападения , свързани с конфликта в Република Чечения в рамките на Руската Федерация и нарушениятата на международното хуманитарно право, извършени от чеченските бойци, както и някои методи, използвани от руските федерални сили в Чечения. Тя призова Руската федерация за създаване на независима национална комисия за разследване на тези нарушения в съответствие с международно признатите стандарти.

Правата на човека: процес на непрестанна промяна и развитие

Не всички въпроси, повдигнати в предишната част, имат ясни и еднозначни отговори: те остават предмет на ожесточени спорове, дори и днес. До известна степен такива дебати са важни. Те са индикация както за плуралистичния подход, който е от основно значение за идеята за правата на човека, така и за факта, че човешките права не са наука, не са фиксирана „идеология“, а са развиваща се област от моралната и правната мисъл. Не винаги трябва да очакваме черни и бели отговори. Тези въпроси са сложни и могат да бъдат балансирани само за конкретен отделен случай.
Все пак това не означава, че няма отговори и области на съгласие. Съгласие е постигнато и то нараства почти ежедневно. Въпросът за робството все още подлежи на дебат, но по един проблем толерантността е вече изчерпана: правото на свобода от робство е вече всеобщоприето като основно човешко право. Гениталното осакатяване на жените, въпреки че някои култури го защитават, е широко осъдено като нарушение на човешките права. По същият начин стои и въпросът със смъртното наказание - най-малко в Европа, където членовете на Съвета на Европа премахнаха смъртното наказание или обявиха мораториум върху екзекуциите. В действителност премахването на смъртното наказание днес е предпоставка за членство в Съвета на Европа. Според Amnesty International, повече от две трети от страните от света са премахнали смъртното наказание със закон или на практика. Дори и 58-те страни, които към 2009 са запазили смъртното наказание , почти не го прилагат.
Така че ние трябва да сме сигурни, че много от тези въпроси също ще намерят своето решение. Същевременно можем да помогнем на дебата и да вземем нашите собствени решения относно повечето спорни въпроси, като се позоваваме на двете основни ценности: равенство и човешко достойнство. Ако някое действие се отнася към някого като индивид без човешко достойнство, това означава нарушение на духа на човешките права.

Забележки


1Специален докладчик на ООН за традиционни практики, засягащи здравето на момичетата и жените