„Всички права са универсални, неделими и взаимозависими и взаимосвързани.“
Виенска Декларация, 1993

Обещания, обещания...

Нашите лидери са поели огромен брой ангажименти за правата на човека от наше име! Ако трябва да се изпълнят всички поети гаранции, животът ни щеше да бъде спокоен, сигурен, здравословен и комфортен; нашите правни системи щяха да са справедливи и да предлагат на всеки еднаква защита; и нашите политически процеси щяха да са прозрачни и демократични и щяха да служат на интересите на хората.
И така, какво не е наред? Едно от най-малките неща, което не е наред, е, че политиците са като останалата част от нас и често търсят най-кратките пътища, ако искат да им се размине! Така че ние трябва да знаем какво точно те са обещали от наше име и да започнем да проверяваме дали тези обещания се спазват.

Въпрос: Винаги ли правите това, което сте казали, че ще направите? Дори и ако никой не ви напомня за това?

Какви са нашите права?

Не е проблем да бъдеш в затвора. Проблемът е да избегнеш да се предадеш.
Назим Хикмет

Ние знаем, че трябва да спазваме всички права на човека. ВДПЧ , ЕКПЧ и други споразумения обхващат широк кръг от различни права, така че нека ги разгледаме в хронологичния ред, в който са били разработени и признати в регионален или международен план. Най-популярният начин за класифициране на тези права е като права от „първо, второ и трето поколение“ , така че на този етап ще следваме този принцип, но както ще видим, тази класификация има ограничено приложение и понякога дори може да бъде подвеждаща. Тези категории в крайна сметка не са ясно разграничени. Те просто представляват един от многото начини за класифициране на различните права. Повечето права попадат под повече от една категория. Например правото на изразяване на мнение е едновременно гражданско и политическо право. То е от съществено значение за обучение с участие в политическия живот, но същевременно е база и за нашата лична свобода.

Граждански и политически права (права от първо поколение)

Тези права започват да се появяват като теория през седемнадесети и осемнадесети век и са базирани най-вече на политически съображения. Тогава се стига до разбирането, че всемогъщите владетели не могат да се справят с някои проблеми и че хората трябва да имат известно влияние върху политиките, които ги засягат. Двете централни идеи, зародили се на този етап, са тези за личната свобода и за защитата на индивида срещу нарушения от страна на държавата.
В наши дни гражданските и политическите права са изложени подробно в Международния Пакт за граждански и политически права (МПГПП) и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), и те включват права като например правото на участие в управлението и забраната на изтезанията. Тези права традиционно се считат от мнозина , най-малкото на „запад“, за най-важни човешки права. В следващия раздел ще видим, че това е схващане е неправилно.

Човешките права са податливи на политическа злоупотреба.

По време на Студената война, страните от съветския блок бяха силно критикувани поради тяхното незачитане на гражданските и политическите права. Тези страни реагираха, като критикуваха на свой ред западните демокрации за игнорирането на ключови социални и икономически права, които ние ще разгледаме по-нататък. И в двете критики имаше най-малко един елемент истина. Това илюстрира също така колко лесно може да се злоупотреби с човешките права по политически причини.

Шокиращата реалност ... е, че държавите и международната общност като цяло продължават да толерират твърде чести нарушения на икономическите, социалните и и културните права, и ако това се случи по отношение на гражданските и политическите права, ще се надигне вълна от ужас и възмущение, която би довела до загрижени призиви за незабавни коригиращи дейности.“
Изявление по време на Виенската конференция на Комитета на ООН за икономически, социални и културни права, 1993 година

Социални, икономически и културни права (права от второ поколение)

На първо място е хапването, а след това идва и моралът
Бертолт Брехт

Тези права се отнасят до това как хората живеят и работят заедно и до основните потребности за живот. Те се основават на идеите за равенство и гарантиран достъп до основни социални и икономически стоки, услуги и възможности. В годините на ранната индустриализация и възхода на работническата класа тези права стават все по-често обект на международно признание . Това води до нови потребности и нови идеи за смисъла на достойния живот. Хората осъзнават, че човешкото достойнство изисква повече от минимума като липса на намеса от страна на държавата, който е предложен от гражданските и политическите права. Социалните, икономическите и културните права са залегнали в Международния Пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), както и в Европейската социална харта на Съвета на Европа.

Социалните, икономическите и културните права се основават на идеите за равенство и гарантиран достъп до основни социални и икономически стоки, услуги и възможности.

  •  Социалните права са тези, които са необходими за пълноценно участие в живота на обществото. Те включват като минимум правото на образование и правото да се създаде и поддържа семейство, а също и много от правата, които често се разглеждат като „граждански“ права: например правата за отдих, здравеопазване, неприкосновеност на личния живот и неподлагане на дискриминация.
  • Икономически права - обикновено се смята, че те включват правото на труд, на адекватен стандарт на живот, на подслон, както и правото на пенсия, ако сте навършили определена възраст или сте инвалиди. Икономическите права отразяват факта, че за човешкото достойнство е необходимо определено минимално ниво на материална сигурност , а също и факта, че липсата на достатъчно платена работа например или на жилище може да бъде психологически унизителна.
  • Културните права се отнасят до културния „начин на живот“ на общността и на тях често се обръща по-малко внимание, отколкото на другите права. Те включват правото на свободно участие в културния живот на обществото и, по възможност, правото на образование. Въпреки това много други права, които не са официално класифицирани като „културни“ права, са от съществено значение за малцинствените групи в рамките на обществото, за да могат те да запазят отличителената си култура: например правото на недискриминация и равна защита пред закона. Много лесно може да се злоупотреби политически с правата на човека.

Права за солидарност (права от трето поколение)

Списъкът на международно признатите права на човека не е останал постоянен. Макар нито едно от правата, изброени в ВДПЧ , да не е било поставено сериозно под въпрос в рамките на 60 годишното им съществуване, новите споразумения и документи изясниха и доразвиха някои от основните понятия, които са залегнали в първоначалния документ.

Право на развитие, право на мир, право на здравословна околна среда, на хуманитарна помощ...

Тези добавки са породени от редица фактори: отчасти те са отговор на променящите се идеи за човешкото достойнство, а отчасти се явяват и като резултат на зараждащи се нови заплахи и възможности. В този случай тази специфична нова категория от права, предложени като права трето поколение, възниква в следствие на по-дълбокото разбиране на различните видове пречки, които могат да се появят в процеса на осъществяване на правата от първо и второ поколение.
Идеята в основата на правата от третото поколение е идеята за солидарност. Тези права обхващат колективни права на обществото или народите, като например правото на устойчивото развитие, на свобода или на здравословна околна среда. В голяма част от света явления като крайната бедност, войните, екологичните и природните бедствия означават, че напредъкът по отношение на правата на човека е твърде силно ограничен. Поради тази причина много от хората са на мнение, че е необходимо признаването на нова категория на правата на човека: тези права ще осигурят подходящи условия за обществата, особено в развиващия се свят, за да могат те да предоставят човешките права от първо и второ поколение, които вече са признати.
Конкретните права, които най-често са включвани в категорията на правата от трето поколение, са правата за развитие, свобода и здравословна околна среда, обучение с участие в използването на общото наследство на човечеството, правото на комуникация и на хуманитарна помощ.

Въпреки всичко, около тази категория права имаше определени спорове. Някои експерти се противопоставят на идеята за тези права, тъй те са „колективни права“, в смисъл, че носителите им са общности или дори задачи държави. Те твърдят, че човешките права могат да се упражняват само от индивидуални лица. Аргументът е повече от просто вербален, защото някои хора се страхуват от промяна в терминологията , която може да послужи като „оправдание“ за определени репресивни режими да отричат (индивидуалните) човешките права в името на колективните права на човека - например силно ограничаване на гражданските права с цел да се осигури „икономическо развитие“.
Понякога се изразява и един друг проблем: тъй като не държавата, а международната общност е тази, която трябва да защитава правата от третото поколение, не е невъзможно да се гарантира отчетност. Кой е отговорен или за какво е трябвало да бъде отговорен при осигуряване на мира в Кавказ или Близкия изток, или че дъждовната гора в Амазонка не е унищожена, както и дали  се предприемат подходящи мерки срещу изменението на климата?

Независимо от това как ще ги наречем, има общо съгласие, че тези сфери се нуждаят от допълнително проучване и допълнително внимание от страна на международната общност. Някои колективни права вече са признати, особено по силата на Африканската Харта за правата на човека и народите и Декларацията за правата на коренното население. Самата ВДПЧ включва правото на самоопределение, а правото на човека на развитие е кодифицирано в Декларация на Общото събрание на ООН от 1986.

Правото на развитие е неотменимо човешко право, по силата на което всяка човешката личност и всички народи имат право да участват в, допринасят за, и да се ползват от благата на икономическото, социалното, културното и политическото развитие, при което могат напълно да се реализират всички права на човека и основните свободи. Член 1 от Декларацията на ООН за правото на развитие

По-важни ли са някои права от други права?

Различните видове права са много по-тясно свързани едно с друго, отколкото предполагат техните етикети.

Социалните и икономическите права преминаха през трудни моменти, преди да бъдат приети на еднакво ниво с гражданските и политическите права, по причини, които са едновременно идеологически и политически. Макар че за обикновения гражданин изглежда очевидно, че такива неща като минимален стандарт на живот, жилище и разумни условия на труд са от съществено значение за човешкото достойнство, политиците не винаги са били готови да признаят това. Една от причините за това безспорно е фактът, че осигуряването на основни социални и икономически права за всички по света ще изисква огромно преразпределение на ресурсите. Политиците са наясно, че този вид политика едва ли ще им спечели гласове.
Поради това тези политици предлагат правата от второ поколение да са различни от правата от първо поколение - гражданските и политически права. Първият им често излаган аргумент е, че социалните и икономическите права не са нито реалистични, нито реализуеми, поне в краткосрочен план, и че трябва да преминем към тях постепенно. Това е подход, който е приет от МКИСКП: правителствата трябва само да покажат, че предприемат мерки към постигане на тези задачи в някакъв момент в бъдещето. Твърдението обаче със сигурност подлежи на оспорване и изглежда се основава по-скоро на политически съображения , отколкото на нещо друго. Много независими изследвания показват, че в света са налице достатъчно ресурси и достатъчно опит, за да се гарантира, че основните нужди на всеки могат да бъдат задоволени, ако се положат съгласувани усилия.
Второто твърдение е, че има фундаментална теоретична разлика между правата от първо и правата от второ поколение: че първият вид права изискват правителства само да се въздържат от определени упражненията (това са така наречените „негативни“ права); а вторият вид изисква положителна намеса от страна на правителствата (това са „положителни“ права). Аргументът претендира, че не е реалистично да се очаква правителствата да предприемат положителни стъпки, например за осигуряване на храна за всички, и че следователно те не са задължени да го правят. Без задължение на страна никого не може да има право по смисъла на тази дума .
Въпреки това, в този ред на мисли има две основни недоразумения.

Първо, гражданските и политическите права по никакъв начин не са чисто отрицателни. Например за да гарантира дадено правителство защита от мъчения, не е достатъчно държавните служители просто да се въздържат да измъчват хора! Истинската свобода в тази област често изисква да се прилага система от проверки и контрол , които включват: полицейски системи, правни механизми, свобода на информация и достъп до места за задържане – и още редица неща. Същото важи и за осигуряването на правото на глас и за всички други граждански и политически права. С други думи, тези права се нуждаят от положителни дейности от страна на правителството в допълнение към въздържане от отрицателни дейности.

На второ място, социалните и икономическите права, точно като гражданските и политическите права, също изискват правителствата да се въздържат от определени упражненията: например да дават големи данъчни облекчения за фирми, да насърчават развитието в регионите, които вече притежават относително предимство или отказ от налагане на търговски тарифи, които санкционират развиващите се страни - и така нататък.

Въпрос: Какви положителни дейности трябва да разреши едно правителство, за да се гарантират истински свободни и честни избори?

Както самоопределението, така и правото на развитие ... в определен момент са както индивидуални, така и общи права.
Хиди Анселм Одинкал

В действителност, различните видове права са много по-тясно свързани помежду си, отколкото техните етикети предполагат. Икономическите права се сливат с политическите права; гражданските права често са неразличими от социалните права. Етикетите могат да бъдат полезни за добиване на една по-широка представа, но те също могат да бъдат и много подвеждащи. Възможно е много права да не попаднат в нито една категория, а права от определена категория могат да зависят при тяхното реализиране от изпълнението на права в друга категория.
Поради това е целесъобразно да се припомни разбирането, заложено във Виенската Декларация от 1993 година и Програмата за действие, чийто параграф 5 гласи, че:

Всички права на човека са универсални, неделими и взаимозависими и взаимосвързани. Международната общност трябва да се отнася към правата на човека в световен мащаб по справедлив и равен начин, на еднакво основание и с еднаква настойчивост.

Други причини за разделяне на правата на „основни“ и „други“ права

„Подхода на поколенията“ не е единственото усилие за разграничаване между правата в светлината на разпространението на права. Някои права могат да бъдат дерогирани по време на извънредно положение, докато други не могат. Дадени права са признати за „принудителни“ или норми, които са приети от международната общност на държавите като норма, от която отклоненията са недопустими : примерите включват забраните срещу геноцид, робство и систематична расова дискриминация. Някои права са „абсолютни“ поради това, че за тях не се допуска дерогация или ограничение в тяхното проявление, например забраната за изтезания. Във връзка с някои икономически и социални права са установени „минимални основни“ задължения , като например предоставяне на първична медицинска помощ, подслон и образование. Други предлагат като основни да се разглеждат колективните права, тъй като те създават рамка на защита, в която могат да се реализират индивидуалните права. Не съществува ясен консенсус или единна теория по този въпрос и повечето наблюдатели ще продължат да наблягат на значението на универсалността, неделимостта и взаимозависимостта на правата.
Независимо от въпроса за разпространението обаче, науката понякога води до необходимост от прилагане на нормите за правата на човека към нови предизвикателства, които ще разгледаме по-долу.

Научният прогрес

Всеки има правото (...) да сподели научните си постижения и вярванията си.
Член 27 от Всеобщата Декларация на Правата на Човека

Конвенция от Овиедо, Съвет на Европа

Друга област, в която са признати нови права, е здравеопазването и медицинската наука. Нови научни открития повдигнаха редица въпроси, свързани с етиката и правата на човека, по-специално в областта на генното инженерство, и по отношение на трансплантацията на органи и тъкани. Въпросите за самата същност на живота трябва да се разглеждат в светлината на техническия напредък във всяка от тези области. През 1999 Съветът на Европа отговори на някои от тези предизвикателства с нов международен Договор: Конвенция за защита на правата на човека и човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината (наричана в последствие Конвенцията от Овиедо) . Тази конвенция е подписана от 30 страни-членки на Съвета на Европа и ратифицирана от десет. Тя определя насоките за някои проблемни аспекти, засегнати в предишния раздел.

Резюме на най-важните членове на Конвенцията:

  • Забранява се всяка форма на дискриминация срещу едно лице, основана на неговото генетично наследство.
  • Извършването на генетични тестове за установяване на предразположения към дадени болести могат да се прилага само за целите на здравеопазването, а не например с цел да се определят физическите характеристики, които детето ще развие в по-късна възраст.
  • Интервенция, която има за цел да промени човешкия геном, може да бъде предприета само за превантивни, диагностични или терапевтични задачи.
  • Не се допуска медицински асистирана репродуктивност, когато тя е предназначена да определи пола на бъдещото дете.
  • Отнемане на органи или тъкани от жив човек за трансплантационни задачи може да се извърши само за терапевтична полза на получателя. (член 21 - Забрана за финансова печалба).

Всяка намеса, която цели да създаде човешко същество, генетично идентично с друго човешко същество, без значение живо или мъртво, е забранена.
Допълнителен протокол към Конвенцията за защита на човешките права и достойнството на човешките същества Париж 1998

Генното инженерство е метод за промяна на наследените характеристики на организма по предварително определен начин чрез промяна на неговия генетичен материал. Прогресът в тази област предизвика интензивен дебат по редица различни етични въпроси и по правата на човека - например, дали трябва да се допуска промяна на зародишни клетки, когато това води до постоянна генетична промяна за целия организъм и за последващите поколения. Друга дилема е дали и при човешките същества да не се допуска възпроизвеждане на клонирани организми от индивидуален ген, след като това е разрешено при мишки и овце.

Въпрос: Трябва ли да има ограничения за това, което учените да могат да изследват?

Напредъкът на биомедицинските технологии доведе също и до възможността за трансплантиране на органи на възрастни хора и фетални органи или тъкани от едно тяло в друго. Подобно на генното инженерство, това предлага огромен потенциал за подобряване на качеството на живот на някои хора и дори за спасяването на човешки живот - но помислите и за някои от най-проблемните въпроси, които тези постижения повдигнат пред нас:

  • Ако един живот може да бъде спасен или подобрен чрез използването на органи от мъртво тяло, трябва ли винаги да се пряват опити за това? Или мъртвите тела също заслужават уважение?
  • Как може да се гарантира равният шанс на всеки, който се нуждае от орган за трансплантация, когато предлагането на органи е ограничено?
  • Трябва ли да има закони, отнасящи се до опазването на органи и тъкани?
  • Има ли подход към правата на човека при генетично модифицирани храни и фуражи (ГМО)? Ако да, какъв е той?