Image: Theme 'Citizenship and Participation' by Pancho

Какво представлява гражданството?

Традициите и подходите към гражданството се променят в хода на историята и по света, според различните държави, истории, общества, култури и идеологии, което води до много различни разбирания за понятието гражданството.

Не винаги е едно и също нещо да бъдеш добър човек и добър гражданин.
Аристотел

Произходът на гражданството може да бъде проследен до Древна Гърция, където „граждани“ са били тези, които са имали законното право да участват в делата на държавата. Въпреки това, не всеки е бил гражданин: робите, селяните, жените или чужденците с право на пребиваване, са били просто поданици. За тези, които наистина са имали привилегията да бъдат граждани, идеята за „гражданска добродетел“ или да бъдат „добри“ граждани е била важна част от понятието, тъй като обучение с участие не се е приемало само като право, но и на първо място като задължение. Гражданин, който не е изпълнявал своите задължения, се е считал за социално деструктивен.

Гражданството е комплексна реалност с много измерения, която трябва да бъде зададена в своя политически и исторически контекст… По-конкретно, демократичното гражданство се отнася за активното участие на хората в системата от права и задължения, което означава повечето граждани в демократичните общества.
Консултативна среща за обучението по програма „Демократично гражданство“ на Съвета на Европа, 1996 г.

Понятието гражданство е отразено и в съвременното най-общо разбиране за гражданство, което се отнася за правните взаимоотношения между човека и държавата. Повечето хора по света за законни граждани на една или друга национална държава, а това им дава правото на определени привилегии или права. Да бъдеш гражданин налага също така и определени задължения по отношение на това, което държавата очаква от хората, които са под нейна юрисдикция. Следователно, гражданите изпълняват определени задължения към своята държава и в замяна на това те могат да очакват защита на техните жизнени интереси.

Понятието гражданство, обаче, е далеч по-многопластово от законното гражданство. Днес „гражданството“ е много повече от правна структура и е свързано, наред с други неща, и с чувството за принадлежност на отделния човек, например чувството за принадлежност към дадена общност, която може да оформя и повлиява директно.

Тази общност може да бъде определена чрез различни елементи, например, споделен етичен кодекс, идентичен набор от права и задължения, лоялност към всеобщата цивилизация, или чувство за идентичност. В географски смисъл, „общността“ обикновено се определя на две основни нива, като се прави разграничение между местната общност, в която живее човекът, и държавата, към която същият човек принадлежи.

Във взаимоотношенията между човека и обществото можем да разграничим четири измерения, които се свързват с четирите подсистеми, които можем да разпознаем в дадено общество и които са основни за неговото съществуване: политическо/ правно измерение, социално измерение, културно измерение и икономическо измерение.1

Image: Dimensions of citizenship Политическото измерение на гражданството се отнася до политическите права и отговорности спрямо политическата система. Развитието на това измерение трябва да се постигне чрез познаване на политическата система и популяризиране на демократичните нагласи и уменията за участие.

Социалното измерение на гражданството се отнася за поведението между хората в обществото и изисква някои мерки за лоялност и солидарност. Социалните умения и познаването на социалните взаимоотношения в обществото са необходими за развитието на това измерение.

Културното измерение на гражданството има отношение към съзнанието за общото културно наследство. Това  културно измерение трябва да се развива чрез познаване на културното наследство и на историята и чрез основни умения (езикова компетентност, четене и писане).

Икономическото измерение на гражданството засяга взаимоотношенията между един човек и трудовия и потребителския пазар. То се отнася за правото да работиш и за минималното ниво на съществуване. Икономическите умения (за свързани с работата и други икономически упражненията) и професионалното образование играят ключова роля за изпълнението на това икономическо измерениеImage: Chair - dimensions of citiizenship.

Тези четири измерения на гражданството се постигат чрез процесите на социализация, които се осъществяват в училище, семействата, гражданските организации, политическите партии, както и чрез асоциации, масмедии, квартални групи и групи връстници.
Що се отнася до четирите крака на стола, всеки човек трябва да може да упражнява четирите измерения по един балансиран и равномерен начин, като в противен случай гражданството ще стане нестабилно.

Въпрос: Какви чувства на принадлежност намирате у себе си?

Когато сме част от една общност, ние можем да ѝ повлияем, да участваме в нейното развитие и да допринесем за нейното благосъстояние. Следователно, гражданството се разбира и като практика – практиката да играем активна роля в нашето общество. Това участие би могло да бъде в нашия квартал, във формална или неформална социална група, в нашата държава, или в целия свят. Идеята за активно гражданство предполага работа за подобряване на нечия общност чрез участие, за да се повиши качеството на живот на всички членове на общността. Демократичното гражданство е тясно свързано понятие, което подчертава схващането, че гражданството трябва да се основава на демократични принципи и ценности като плурализъм, уважение на човешкото достойнство и върховенство на закона.

Въпрос: Считате ли себе си за активен гражданин?

Гражданство, участие и човешки права

Всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите достижения.
ВДПЧ, член 27

Член 15 от Всеобщата декларация за правата на човека признава правото на гражданство, правото за смяна на гражданството и правото никой да не бъде лишаван от гражданство. Правото на гражданство се потвърждава и в много други международни инструменти, включително в Европейската конвенция за гражданството на Съвета на Европа (1997г.). В контекста на международните норми „националност“ и „гражданство“ обикновено се използват като синоними. Това се отнася и за Конвенцията, както е посочено в нейния Обяснителен доклад4: националност „… се отнася към определени правно взаимоотношение между човека и Държавата, което е признато от Държавата … по отношение на въздействието на Конвенцията, изразите „националност“ и „гражданство“ са синоними“.

Правото на гражданство е изключително важно поради използването му в ежедневния живот на хората във всяка държава. Да бъдеш признат за гражданин на една държава има много законови предимства, които могат да включват, в зависимост от държавата и наред с други, правото на глас, на заемане на публични длъжности, на социално осигуряване, на здравни грижи, на обществено образование, на постоянно местожителство, на собствена земя, или на участие в заетост.
Въпреки че всяка държава може да определи кои са нейният народ и граждани и какви права и задължения имат те, международните документи за правата на човека налагат някои ограничения на държавния суверенитет върху регламентирането на гражданството. По-конкретно, универсалният принцип за правата на човека за забрана за дискриминация и принципа, че не трябва да бъде допускана бездържавност, ограничава свободата на действие на държавата спрямо гражданите.

Участието в политическия и културния живот е фундаментално човешко право, признато в редица международни споразумения за правата на човека, като се започне с Всеобщата декларация за правата на човека, която предвижда правото на участие в управлението и свободни избори, правото на участие в културния живот на общността, правото на мирни събрания и сдружения и правото да членува в професионални съюзи. Участието е основен принцип на правата на човека и е условие за ефективно демократично гражданство за всички хора.

Участието е един от водещите принципи на Конвенцията за правата на детето. В този договор се посочва, че децата (всички хора на възраст под осемнадесет години) имат правото гласът им да бъде чут, когато възрастните взимат решения, които ги засягат, а на техните възгледи да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето. Те имат правото да се изразяват свободно и да получават и споделят информация. Конвенцията признава потенциала на децата да влияят на взимането на решения, които се отнасят за тях и да споделят възгледите си, а следователно и да участват като граждани и активни страни в промяна.

Без пълният набор човешки права, достъпът до участие става труден и дори и невъзможен. Лошото здравеопазване, ниските нива на образование, ограниченията на свободата на изразяване, бедността и т.н. оказват въздействие върху нашата способност да участваме в процесите и структурите, които засягат нас и нашите права. По същия начин, без участие, достъпът до много от човешките права е труден. Именно чрез обучение с участие ние можем да изградим общество, което се основава на човешките права, да развием социална сплотеност  участие, да направим така, че гласът ни да бъде чут от взимащите решения, да постигнем промяна, и евентуално да бъдем субекти, а не обекти на нашия собствен живот.

Въпрос: Какви форми на ангажиране или участие, освен гласуването на избори, са възможни за обикновения гражданин?

Упражняване на гражданство

Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.
ВДПЧ, член 21

Повечето дискусии относно гражданството акцентират върху проблема с повишаването на ангажирането и обучение с участие на гражданите в процесите на демократичното общество. Все повече се говори, че цикличното гласуване от страна на гражданите е недостатъчно, както по отношение на това от управляващите през междинния период се търси пълна отговорност, така и по отношение популяризирането на чувството за овластеност сред обикновените граждани. В допълнение, ниските резултати от гласуването показват високи нива на политическа апатия сред населението, което силно влошава ефективното функциониране на демокрацията.

Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.
ВДПЧ, член 20

Втората група проблеми засяга въпроса за хората, които поради една или друга причина, не се ползват с пълните предимства на гражданството. Един от аспектите на това се дължи на продължаващите модели на дискриминация в обществата: малцинствените групи много често могат да имат формално гражданство в държавата, в която живеят, но все пак да са лишени от пълно участие в това общество.

Втората страна на проблема е следствие от увеличаващата се глокализация, включително новите модели на работа и миграцията, което води до това, че голям брой хора пребивават в чужди държави по целия свят, но нямат възможност да кандидатстват за официално гражданство. Такива хора са работници имигранти, бежанци, временно пребиваващи или дори такива, които са решили да останат като постоянно пребиваващи в друга държава.

Въпрос: Трябва ли работниците имигранти да се ползват с някои от предимствата на гражданството, дори и да не е формално гражданство?

Приблизително 70,000 – 80,000 роми са без гражданство5 в Европа

Третата страна на въпроса е бездържавността. Въпреки че правото на националност е човешко право, гарантирано от международното законодателство, уреждащо правата на човека, по целия свят има милиони хора, които не са граждани на нито една държава. UNHCR – Агенцията за бежанците на ООН посочва, че към края на 2010г. е имало 12 милиона души без гражданство. Бездържавността често е резултат от разпадането на държавите, например Съветския съюз или Югославия, а хора без държава могат да бъдат такива, които са изселени, прогонени мигранти и такива, чието раждане не е регистрирано от властите.

Идеята за гражданското участие прилича малко на яденето на спанак: по принцип никой не е против него, защото е полезно за вас.6
Шери Р. Арнщайн

Форми на участие

Обучение с участие на гражданите в тяхното управление се счита за основен елемент на демокрацията и може да се осъществява чрез различни механизми и под различни форма, на различни нива. Развити са няколко модела на участие, като първият и най-вероятно най-добре известният е стълбата на обучение с участие на Шери Арнщайн (1969г.).

Арнщайн определя осем нива на участие, като всяко от тях съответства на едно стъпало на стълбата, като малкото или липсата на участие стои в единия край, а формата на пълно участие е в другия край. Колкото по-високо на стълбата се намирате, толкова повече власт имате при определянето на резултата. Най-долните две стъпала – манипулацията и терапията – не са нива на участие и трябва да бъдат избягвани. Следващите три стъпала нагоре – информиране, консултация и помиряване  – са символични символични ; те позволяват на гражданите да имат глас и той да бъде чут, но управляващите могат да не придадат правилно значение на техните възгледи. Последните три стъпала – партньорство, делегирана власт и граждански контрол – представляват истинска гражданска власт и най-пълна форма на гражданско участие.

Правата срещу реалността

Ромските общности често са дискриминирани в много части на Европа. В някои случаи ромите се отказват от гражданство в държавите, в които те живеят. Когато Чехословакия и Югославия се разпаднаха през 90-те години, някои роми бяха оставени без гражданство, защото държавите правоприемници считаха, че те принадлежат на друго място и приеха законодателство, които ги лишава от гражданство. Освен това, ромските родители, които са без държава или са мигрирали в друга държава, често не регистрират своите деца, въпреки че тези деца имат право на гражданство по силата на националното законодателство. В последствие, тези деца нямат достъп до някои от своите фундаментални права, например на здравеопазване или образование. Други общности, които водят пътуващ начин на живот, например Пътуващите Пътуващите  във Великобритания, могат да се сблъскат с подобни проблеми. Дори и когато ромите формално са признати като граждани, те могат да бъдат изключени от пълно участие в техните общности и на практика да бъдат третирани като граждани втора ръка, поради широкоразпространената дискриминация и предразсъдъци.

Държавите – страни по Конвенцията, признават правото на детето на свобода на сдружаване и на мирни събрания.
Конвенция за правата на детето

Моделън на Арнщайн беше доразработен от Роджър Харт и адаптиран към обучение с участие на децата и младите хора. Харт казва, че обучение с участие е фундаментално право на гражданство7, защото по този начин се научаваме какво означава да бъдеш гражданин и как да стане това. Младежкото участие може да се разглежда и като форма на партньорство между младежи и възрастни. Съществуват различни степени, до които младите хора могат да бъдат ангажирани или да поемат отговорност, в зависимост от местната ситуация, ресурсите, потребностите и нивото им на опит. Стълбата на обучение с участие на Харт показва различни степени на ангажираност на децата и младите хора в проекти, организации или общности. Съществуват осем нива на младежка ангажираност:

Земята не е нищо друго освен една държава, а човечеството са нейните граждани.
Бахаулах

Стъпало 8: Споделено взимане на решения
Проектите или идеите се инициират от млади хора, които канят възрастни да вземат участие в процеса на взимане на решения като партньори.

Стъпало 7: Ръководени и инициирани от младите хора
Проектите или идеите се инициират и ръководят от млади хора; възрастните могат да бъдат поканени, за да им осигурят необходимата подкрепа, но проектът може да бъде осъществен и без тяхната намеса.

Стъпало 6: Инициирани от възрастните, споделени решения с младите хора
Проектите се инициират от възрастни, но младите хора са поканени да споделят властта за взимане на решения и отговорностите като равноправни партньори.

Стъпало 5: Консултирани и информирани от младите хора
Проектите са инициирани и се осъществяват от възрастни, а младите хора предоставят консултации и предложения и следва да получат информация за това как предложенията им са допринесли за крайните решения или резултати.

Стъпало 4: На младите хора се възлагат задачи и ги информират
Проектите са инициирани и се осъществяват от възрастни; младите хора са поканени да поемат някои конкретни роли или задачи по проекта, но са наясно какво влияние имат те реално.

Обучение с участие означава да бъдеш участник, да имаш задачи и да споделяш и поемаш отговорност. То означава да имаш достъп и да бъдеш включен.
Питър Лаурицен3

Стъпало 3: Символично участие
На младите хора се дават определени роли по проектите, но те нямат истинско влияние върху решенията. Създава се фалшива действителност (нарочно или нетенденциозно), че младите хора участват, докато всъщност те нямат никакъв избор за това, което се прави и за това как се прави.

Стъпало 2: Декорация
Младите хора са необходими на проекта, за да се представи младежта като непривилегирована група. Те нямат смислена роля (освен да присъстват) и като декорация декорация ги поставят на видими позиции в проекта или организацията, така че външните хора лесно да ги забелязват.

Виж също така стълбата на обучение с участие на страница 239.

Стъпало 1: Манипулация
Младите хора се канят да вземат участие в проекта, но нямат реално влияние върху решенията и резултатите. Всъщност, тяхното присъствие се използва за постигане на други задачи, например за спечелване на местни избори, за създаване на по-добра картина на институцията или за осигуряване на допълнителни средства от институциите, които подпомагат младежкото участие.

Съществуват редица начини, по които младите хора играят активна роля като граждани на своите общества. През 2011 година беше проведено проучване за млади хора на възраст между 15 и 30 години, живеещи в държавите членки на ЕС, за да се установи как младите граждани на ЕС участват в обществото. То акцентира върху тяхното участие в организации (например спортни клубове, доброволчески организации), политически избори, доброволчески упражненията и проекти, насърчаващи сътрудничеството с млади хора в други държави.
Резултатите от проучването показаха:

  •  Във всички държави малцинство от младите хора заявиха, че са участвали в упражненията, целящи да насърчат сътрудничеството с млади хора от други държави; техният дял варира от 4% в Италия до 16% в Австрия.
  • Около една четвърт от младите пълнолетни са участвали в организирана доброволческа дейност през 2010 година. Най-голям брой се наблюдава в Словения, Дания, Ирландия и Холандия (36%-40%).
  • Сред младите хора, които са достатъчно големи, за да гласуват, около 8 на всеки 10 заявяват, че са гласували на политически избори на местно, регионално, национално или европейско ниво през последните три години. Техният дял варира от 67% в Люксембург до 93% в Белгия (където гласуването е задължително).
  • Грубо една трета от младите хора в ЕС са практикували спорт в спортни клубове през 2010 година. Около една шеста са участвали в младежка организация, а един на всеки седем е участвал в дейностите на културна организация.8

Въпрос: Какво можете да направите, за да бъде чут гласът ви във вашата младежка група, организация или училище?

Младежкото участие в Съвета на Европа

Целта на младежката политика на Съвета на Европа е да предостави на младите хора – момчета и момичета, млади жени и млади мъже, еднакви възможности и опит, който да им даде възможност да развиват знания, учения и компетенции, за да заемат пълноправна част във всички аспекти на обществото.9

Съветът на Европа играе основна роля за подпомагане и насърчаване на обучение с участие и активното гражданство. Обучение с участие заема централно място в младежката политика на Съвета по различни начини:

Обучение с участие и активното гражданство се изразява в това да имаш правото, средствата, пространството и възможността, а когато се налага и подкрепата, да участваш и да влияеш в процеса на взимане на решенията и да се заемеш с дейности и упражненията, с които да допринесеш за изграждането на едно по-добро общество.
Ревизирана Европейска харта за обучение с участие на младите хора в живота на общините и регионите

  •  Младежките политики трябва да насърчават обучение с участие на младите хора в различни сфери на обществото, особено тези, които са най-пряко свързани с тях. Това включва подкрепа за младежки организации, създаване на младежки платформи или консултативни органи, признаване на ролята на студентските съвети и студентските съюзи в ръководството на училищата и т.н.
  • Младежките политики трябва да бъдат разработвани, изпълнявани и оценявани заедно с младите хора, а именно по различни начини, които отчитат приоритетите, перспективите и интересите на младите хора и ги включват в процеса. Това се осъществява главно чрез младежките съвети и форуми (национални, регионални или местни) и/ или по други начини за консултация на млади хора, включително форми на електронно участие.
  • Младежките политики и програми трябва да насърчават акцентиращите върху обучение с участие подходи за обучение и действие, например образование за правата на човека, чрез които участниците проявяват и се учат на участие и гражданство.

Тези измерения на младежкото участие отразяват подходите на Ревизираната европейска харта за обучение с участие на младите хора в живота на общините и регионите, която подчертава, че:
да участваш означава да имаш влияние върху и отговорност за решенията и действията, които засягат живота на младите хора или които просто са важни за тях. Следователно на практика, това би могло да означава да гласуваш на местните избори, както и да създадеш младежка организация или Интернет форум за обмен на информация относно хобитата и интересите или други креативни начини за прекарване на свободното време. Определението за участие в хартата също показва смяна на подхода към младите и младежкото включване. Младите хора не се третират като жертви или като уязвима група, която се нуждае от защита и помощ (т.нар. „проблематичен подход“). Те не се третират като обекти на интервенция от страна на възрастните, когато възрастните приемат, че те знаят кое е най-доброто за младите хора. Сега на младите хора се гледа като активни активни страни в организации или в живота на общността; те се считат за партньори с голям потенциал, множество таланти и силни страни. Те трябва да имат възможността да изразяват своите потребности и да намират начини за тяхното удовлетворяванеImage: RMSOS approach to young people’s participatipation.10

Европейската харта за обучение с участие на младите хора в живота на общините и регионите11 (изготвена през 1992г. и ревизирана през 2003г.) е международен политически документ, одобрен от Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа. Хартата съдържа четири части, свързани с различните аспекти на младежкото участие на местно ниво. Първата предоставя на местните и регионалните власти насоки за това как да провеждат политиките, засягащи младите хора в редица области. Втората част представя инструменти за разширяване на обучение с участие на младите хора. И накрая, третият раздел представя съвети за това как да се осигурят институционални условия за обучение с участие на младите хора.

Кажете си думата! е ръководство на Съвета на Европа за Ревизираната европейска харта за обучение с участие на младите хора в живота на общините и регионите12, което е публикувано в интернет на 11 езика.12

Хартата очертава 14 области, в които младите хора трябва да бъдат включени. Те са следните:
1. спорт, свободно време и асоциативен живот
2. работа и заетост
3. жилища и транспорт
4. образование и обучение
5. мобилност и междукултурни обмени
6. здравеопазване
7. равенство между жените и мъжете
8. младите хора в селските райони
9. достъп до култура
10. устойчиво развитие и околна среда
11. насилие и престъпност
12. анти-дискриминация
13. любов и сексуалност
14. достъп до права и закон.

По един уникален начин, с цел постигане на младежко участие в младежката политика, Съветът на Европа въведе система за съвместно управление в младежкия сектор, при която представители на европейските неправителствени младежки организации и правителствени ръководители работят заедно, за да определят приоритетите и да направят препоръки относно младежка. Тази система за съвместно управление се състои от три органа: Европейски управителен комитет за младежта, Консултативен съвет за младежта и Съвместен съвет за младежта.
Консултативният съвет включва 30 представители от младежки НПО и мрежи, които дават становища и данни за всички упражненията в младежкия сектор. Неговата задача е да формулира становища и предложения по въпроси, засягащи младежта, които попадат в обхвата на Съвета на Европа.
Европейският управителен комитет за младежта (CDEJ) включва представители на министерствата и организациите, отговарящи за младежките въпроси от държавите – страни по Европейската културна конвенция. Той насърчава по-тясното сътрудничество между правителствата по младежките въпроси и представлява форум за сравнение на националните младежки политики, обмена на най-добри практики и съставянето на стандартни текстове. CDEJ организира и Конференциите на европейските министри, отговарящи за младежта и съставя младежки политически закони и разпоредби в държавите членки.
Съвместният съвет за младежта обединява CDEJ и Консултативния съвет в един орган, който взима съвместни решения и определя приоритетите, целите и бюджетите на младежкия сектор.

Европейският младежки форум
Европейският младежки форум е независима, демократична, ръководена от младежта платформа, която представлява над 90 национални младежки съвета и международни младежки организации от цяла Европа. Младежкият форум работи, за да овласти младите хора да участват активно в обществото, за да подобрят своя собствен живот, като представляват и подкрепят техните потребности и интереси и тези на други организации.13

Бележки

1 Тези четири измерения на Гражданството са разработени от Рууд Велдхуис в „Образование за демократично гражданство: Измерения на гражданството, основни компетенции, променливи и международни упражненията“, Страсбург, Съвета на Европа, 1997, документ DECS/CIT(97)23, цитиран тук от TKit7 – в процес на разработване, T-Kit за европейското гражданство, Съвета на Европа и Европейската Комисия, Страсбург, 2003
2  Т-Kit7 – в процес на разработване, T-Kit за европейското гражданство, Съвета на Европа и Европейската Комисия, Страсбург, 2003
3  Питър Лаурицен, основна реч относно обучение с участие, представена по време на обучителния курс за разработване и изпълнение на проекти за участие на местно и регионално ниво, Европейски младежки център, юни 2006
4 Обяснителен доклад към Европейската конвенция за гражданството, член 2, ал. 23:
http://conventions.coe.int/Treaty/en/reports/html/166.htm#FN2
5 Меган Роуинг цитира Томас Хаммерберг, Комисар на Съвета на Европа за правата на човека в „Ръководителя на сектор „Права“ приканва Европа да направи ромите граждани без гражданство“, AlertNet 23 August 2011: www.trust.org/alertnet/news/interview-eu-governments-should-give-stateless-roma-citizenship-commissioner
6 Sherry R. Arnstein, „Стълба на гражданското участие“, JAIP, том 35, бр. 4, юли 1969г., стр. 216
7 Roger Hart, Детско участие: от символично участие към гражданство, УНИЦЕФ Innocenti Research Center, Флоренция, 1992
8 „Младежта в действие“, Аналитичен доклад, Европейска комисия, май 2011 http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_319a_en.pdf
9 Резолюция на Комитета на министрите (2008)23 относно младежката политика на Съвета на Европа
10  Кажете си думата! Ръководство за Европейската харта за обучение с участие на младите хора в живота на общините и регионите, Council of Europe Publishing, 2008
11Хартата може да бъде намерена на адрес: www.salto-youth.net/downloads/4-17-1510/Revised%20European%20Charter%20on%20the%20Participation%20of%20YP.pdf
12 www.coe.int/t/dg4/youth/Source/Coe_youth/Participation/Have_your_say_en.pdf
13  Научете повече от страницата на Европейския младежки форум:www.youthforum.org

КОМПАС

Наръчник за обучение по правата на човека за младежи

Показване на уеб съдържанието

КЛЮЧОВА ДАТА
  • 18 мартПърви парламентарни избори с универсално избирателно право в Европа (1917г.)
  • 5 майЕвропейски ден (Съвет на Европа)
  • 12 августМеждународен ден на младежта
  • 19 септемвриДен на избирателното право
  • Седмицата, включваща 15 октомвриЕвропейска седмица на местната демокрация
  • 5 декемвриМеждународен ден на доброволчеството за икономическо и социално развитие
  • 10 декемвриДен на правата на човека