Image: Theme 'Migration' by Pancho

Миграция и мигранти

„Според археолозите, почти всички хора на Земята са мигранти, тъй като човечеството е произлязло от Африка преди около 200,000 години, а след това се е разпространило в целия свят – в Европа, Азия, Австралия и двете Америки… Днес има около 200 милиона мигранти по света, а проблемите и възможностите, свързани с миграцията, ожесточено се обсъждат от политиците и обикновените хора по целия свят… Можем да наречем ХХІ век „ерата на мигрантите“. 
Борис Алтнер, журналист1

В днешния глобализиран свят хората се движат постоянно. Миграцията разрушава традиционните разлики между културите, етническите групи и езиците и допринася за разнообразието, културното и икономическо богатство. Много хора възприемат миграцията като предизвикателство или дори като заплаха. Тя е предизвикателство за механизмите на правата на човека, които се борят да гарантират пълноценното упражняване на правата на човека от всички, включително мигрантите, защото човешките права на мигрантите често се нарушават.

Искаме родина за тези, които са били унижени.
Пабло Неруда

Миграцията е процес на движение през международна граница или в самата държава и обхваща всички видове движение на хората, независимо от причините за това. По-трудно е да се даде определение за израза „мигрант“. Според Европейския комитет по миграция „изразът „мигранти“ се използва …, в зависимост от контекста, за емигранти, завръщащи се мигранти, имигранти, бежанци, разселени хора и хора с имигрантски произход, и/ или членове на етнически малцинства, които са създадени чрез имиграция“2.
Международната организация за миграция (IOM ) определя мигранта като израз, който „се отнася за всички случаи, при които решението да се мигрира се взима свободно от съответния човек по „лично убеждение“ и без намесата на външен принудителен фактор.“3

Горепосочените две определения отразяват конвенционалното разграничение между доброволните и принудителните мигранти. В случай на доброволна миграция, хората напускат своя дом по свой собствен избор, главно заради т.нар. „теглещи фактори“, например по-добри възможности за кариера, въпреки че възможностите, от които могат да избират, понякога са много ограничени. Принудителната миграция повечето пъти е резултат от т. нар. „бутащи фактори“, например преследване, война или глад, когато хората бягат от нарушаването на техните човешки права. Винаги съществува, обаче, комбинация от теглещи и бутащи фактори. Много мигранти напускат държавата си поради икономически причини и за да избегнат злоупотребите с права на човека. Счита се, че дори и икономическите мигранти са принудителни мигранти, когато искат да избягат от ситуации, при които техните икономически права са нарушени.

За Върховния комисар на ООН за бежанците (UNHCR) бежанците и търсещите център за бежанци представляват отделна група хора, защото са напуснали домовете си в резултат на сериозни заплахи за живота и свободата си. UNHCR предупреждава за рисковете от размиване на границата, която разделя бежанците от другите групи мигранти, които са се преместили от своята държава в друга поради икономически или социални причини, за да подобрят живота си, докато бежанците са принудени да избягат, за да спасят живота си и да запазят своята свобода.4

Въпрос: Как миграцията засяга вашата държава? Тя е дестинация, източник или транзитна държава?

В настоящия наръчник изразът „мигрант“ се използва в широкия смисъл и включва всички хора, които са напуснали домовете си за по-дълъг период от време. Въпреки това, когато е необходимо, е направено и разграничение. Думата „миграция“ също се използва със значение на международна миграция, освен ако не е отбелязано друго.

Видове миграция

Припознай себе си в него и в нея, които не са като теб и мен.
Карлос Фуентес

Формите на миграция могат да бъдат разграничени според различни фактори, например мотивите, правния статут на засегнатите или продължителността.
Някои най-общо използвани категории мигранти са:

  • Мигранти за временна заетост (наречени още гостуващи работници)
  • Мигранти с големи умения и бизнес мигранти: професионалисти, които се местят в рамките на международните пазари на транснационалните корпорации и международни организации.
  • Нередовни (или без документи, незаконни) мигранти: хора, които влизат в дадена държава без необходимите документи и разрешителни
  • Принудителни мигранти: бежанци, търсещи център за бежанци, или хора, които са принудени да се преместят в резултат на външни фактори, например въоръжени конфликти или екологични бедствия
  • Членове на семейства: които се присъединяват към техни близки роднини, които вече са мигрирали
  • Завърнали се мигранти: хора, които се завръщат в техните държави на произход след като са прекарали период в друга държава.

Бежанците, търсещите център за бежанци и вътрешно разселените лица са защитени от националното законодателство. UNHCR определя тези три групи по следния начин.
Бежанец „е някой, който не може или не желае да се върне в своята държава на произход, поради основателен страх от преследване заради раса, религия, националност, членство в определена социална група или политически възглед.“5
Търсещите убежище са „хората, които търсят международна защита и за чиито искания за издаване на официален статут на бежанци все още не е взето решение.“6
Вътрешно разселени лица (ВРЛ) са хората, „които са били принудени или задължени да избягат или да напуснат домовете си или мястото си на обичайно пребиваване главно в резултат на или за да избегнат ефектите от въоръжен конфликт, ситуации на масово насилие, нарушения на правата на човека или природни или предизвикани от човека бедствия, и които не са преминали международно призната държавна граница.“7

Съществува още една група, чиито членове срещат подобни проблеми и нарушения на човешките права, въпреки че може изобщо да не са променили местожителството си: хората без гражданство. Това са хора, които не се считат за граждани на нито една държава; следователно, те не могат да се възползват от правата, които важат само за гражданите. Съществуват различни причини, поради които някой може да стане човек без гражданство, включително разпадане на държави като например Съветския съюз или Югославия, или създаване на нови държави в резултат на деколонизация. Според прогнозите, по света има около 12 милиона души без гражданство. UNHCR получи мандат от Генералната асамблея на ООН да предотврати и намали бездържавността по света и да защитава правата на хората без граждани.

Миграцията днес

„Ние признаваме, че миграцията продължава да нараства – движена от изконния стремеж за по-добър живот, както и от все по-познати явления като например промяната на климата…“
Бан Ки-мун Генерален секретар на ООН8

Дискусиите за миграцията обикновено започват от гледна точка на първия свят, концентрирайки се върху потоците между развиващите се и развитите държави. Все пак по-голяма част от мигрантите се движат в своите собствени държави. Броят на вътрешните мигранти е около четири пъти по-голям от този на международните мигранти. В допълнение, дори и ако акцентираме върху хората, които се преминават през международните граници, повечето от това движение се осъществява между държави с еднаква степен на развитие. Приблизително 60% се движат или между развиващи се, или между развити страни, и само 37% от международните мигранти преминават от развиващи се към развити страни, а 3% от развити към развиващи се държави.9  Що се отнася до бежанците, дисбалансът е все по-явен, тъй като развиващите се държави приемат четири пети от бежанците по света. По този начин товарът за оказване на помощ на търсещите център за бежанци и бежанците по целия свят се поема от някои от най-бедните държави в света.
Глобални тенденции10

  •  Общият брой международни мигранти се е повишил от около 150 милиона през 2000 година до 214 милиона души през 2010 г., като 57% от тях са в държави с високи доходи.
  • Въпреки че броят на мигрантите като процент от световното население е останал стабилен през периода 2000-2010 година, паричните средства, които мигрантите изпращат у дома си, драстично са се увеличили. Официалните и неофициалните парични преводи към развиващите се държави са почти три пъти повече от размера на официалната помощ за развитие.
  • Делът на бежанците сред мигрантите е спаднал от 8.8% през 2000 г. на 7.6% през 2010 г.
  • Съществуват данни, че около 36 милиона души са се преместили в резултат на екологични бедствия през 2008 г.
  • През 2010 г. 43.7 милиона души по света са били принудително разселени в резултат на конфликти и преследвания, като това е най-високият брой за повече от 15 години. Той включва 15.4 милиона бежанци, 27.5 милиона ВРЛ и повече от 837,500 търсещи център за бежанци.
  • През 2010 г. 44% от бежанците и 31% от търсещите център за бежанци са били деца под 18 годишна възраст. През същата година са подадени 15,500 молби за център за бежанци от непридружени или разделени деца.

Миграцията в Европа

Международната организация за миграция е междуправителствена организация, чиято цел е да популяризира хуманната и порядъчна миграция като предимство за всеки. Тя прави това, като предоставя услуги и консултации за правителствата и мигрантите.
www.iom.int

Според Световния доклад за миграция за 2010 г., изготвен от IOM , Европа е приела 73 милиона мигранти, които представляват една трета от мигрантите в целия свят през 2010 г.11 Руската федерация е най-важната държава по отношение на произход и дестинация, като там са родени повече от 12 милиона души, които в момента живеят в чужбина, а други 12 милиона, родени в други държави, в момента живеят там.12

Сред мигрантите общият брой на бежанците в края на 2010 г. възлиза на 1.6 милиона. Европа е получила 11,500 молби за център за бежанци от непридружени или разделени деца, които представляват 74% от заявленията, подадени през тази година, а 5,400 са били признати за бежанци или са получили допълнителна форма на защита.13  През 2010 г. основните страни-дестинации за новите търсещи център за бежанци са Франция, тясно следвана от Германия, а основната страна-източник е Сърбия (включително Косово).14 Междувременно, според UNHCR, Сърбия е с едно от най-масово разселваните населения в Европа с повече от 228,000 ВРЛ и 73,600 бежанци.

В Европа броят на вътрешно разселените лица е голям, като 600,000 са на Балканите, а около 1.1 милиона са в Армения, Азърбайджан, Грузия и Руската федерация.15 Бездържавността, главно в резултат на разпадането на бившия Съветски съюз, остава тревожен проблем. Точният брой на хората, които са без гражданство в Източна Европа, е неизвестен, но вероятно е около 120,000.16

Въпрос: Колко хора от вашата страна емигрират всяка година? Къде отиват те? Защо?

Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви
 различия.
Всеобща декларация за правата на човека

Миграцията и правата на човека

Правото на свободно движение в и извън държавата е признато във ВДПЧ. В член 13 се посочва, че „Bсеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава“ и че „Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си“. Въпреки това не съществуват международни документи, в които изборът на човек за негова държава на местожителство не е признато като човешко право.

Тъй както всички хора, мигрантите имат  човешки права. В разпоредбите на документите, уреждащи правата на човека, се говори за всеки, включително и за мигрантите. Въпреки това, между правата, които международното законодателство за правата на човека гарантира на бежанците, и реалността, пред които те са изправени, често съществува огромна разлика. Техните човешки права често пъти са нарушавани, включително и правото им на живот, свобода и сигурност.

Тяхната специфична уязвимост произтича от статута им на чужденци: те са преминали международните граници, за да влязат в друга държава, чиито граждани те не са, и където обикновено те могат да останат, да живеят и работят законно само с изричното съгласие на властите на тази държава. Като непознати в приемащото общество, те могат да не знаят местния език, да не познават законите или социалните нрави, които намалява възможността им да знаят и търсят своите права. Те могат да бъдат обект на дискриминация на работното си място и в ежедневния си живот, както и на расизъм и ксенофобия, да станат жертви на престъпления, породени от омраза.

Мигрантите, влизащи в транзитна държава или държава-дестинация без необходимите документи (или по-късно изгубващи своя правен статут), могат да бъдат задържани за продължителен период от време, ако бъдат заловени от властите, както и да станат обект на нехуманно или унизително отношение, без достъп до правна помощ. Работниците-мигранти без документи също са уязвими от злоупотреба и експлоатация от страна на работодателите, миграционните агенти, корумпирани бюрократи и престъпни банди. Жените могат лесно да станат обект на сексуална експлоатация. Контрабандистите и трафикантите на хора също често се възползват от нередовните мигранти.

Въпрос: Кои човешки права на мигрантите най-често се нарушават във вашата държава?

Защита на човешките права на мигрантите:
международни документи и механизми

Съществуват редица документи и механизми, които гарантират човешките права на мигрантите, включително документи, които акцентират върху определени групи мигранти.

Право на център за бежанци. Защита на бежанците

Правото на търсене на център за бежанци от  преследване е признато като право на човека във ВДПЧ. Това право стои в основата на Конвенцията относно статута на бежанците, приета от ООН през 195117 , която с Протокола си от 1967 г., става всеобщ стандарт за правото на център за бежанци.

Четиринадесетият Далай Лама,
Гилауме Аполинер,
Александър Греъм Бел,
Джоузеф Конрад,
Алберт Айнщайн,
Ане Франк,
Исмаил Кадаре,
Хенри Киниджър,
Аятолах Хомейни,
Карл Маркс,
Ригоберта Менчу,
Жан Рено
са били бежанци.

Конвенцията, известна още като Женевската конвенция, е крайъгълния камък при защитата на бежанците, подкрепена от редица фундаментални принципи, най-вече за недискриминация, ненаказване и неотблъскване. Принципът „ненаказване“ означава, че един човек, пристигащ от територия, в която животът или свободата му са застрашени в резултат на неговата раса, религия, гражданство, принадлежност към конкретна социална група или политически възгледи, и подал искане за център за бежанци до властите веднага, след като е влязъл в държавата – страна по конвенцията, не може да бъде наказван за незаконно влизане или престой. „Неотблъскване“ означава, че търсещият център за бежанци не може да бъде върнат към границите на териториите, в които неговият живот или свобода биха били застрашени поради изложените по-горе причини. Според Конвенцията, движението на бежанците може да бъде ограничавано само до необходимата степен.

През 1950 г. Генералната асамблея на ООН създаде Върховен секретариат на ООН за бежанците, чиято цел е да гарантира, че всеки може да упражнява правото да търси център за бежанци. UNCHR ръководи и координира международните упражненията за защита на бежанците и контролира изпълнението на Конвенцията.

Група, която се нуждае от специална защита са децата, особено непридружените непълнолетни лица, тъй като те са особено уязвими към нарушаване на техните права на човека. UNCHR публикува специални насоки за миграционните власти за това как да определят най-добрите интереси на детето18. Комисарят на Съвета на Европа по правата на човека прикани правителствата да гарантират, че възгледите и интересите на децата-бежанци се взимат предвид при провеждането на формалните процедури.19

През последните две десетилетия приблизително 10 милиона души в Африка са били принудени да мигрират в резултат на засушаване или влошаване на екологичните условия.

Миграцията, предизвикана от климатичната промяна, наречена още екологична миграция, е сравнително ново явление, което създава нови проблеми по отношение на правата на човека. Принудените от климата бежанци не могат да получат статут на бежанец според Женевската конвенция; в момента възможна защита е разрешителното за пребиваване, издадено на хуманитарни основания. Много хора считат, че правата на принудените от климата бежанци са нововъзникващи права.

Въпрос: Трябва ли екологичните мигранти да се ползват с еднаква защита като бежанците?

Защита на работниците – мигранти

Специален докладчик по човешките права на мигрантите

През 1999г. Комисията на ООН по правата на човека назначи специален докладчик по човешките права на мигрантите, който „да проучи начините и средствата за преодоляване на пречките за пълната и ефективна защита на човешките права на тази уязвима група“.20 Специалният докладчик Габриела Родригес Пизаро установи, че съществува „пропуск в международната юриспруденция по правата на човека в тази област. Виртуално универсалната система за защита на бежанците означава, че нарушаването на техните граждански и политически права може да бъде разпознавано и преодолявано… Въпреки това, не е налице подобно признаване на нарушенията на икономическите, социалните и културни права, които също могат да бъдат достатъчно сериозни, за да принудят хората да избягат от местата, от които произхождат“.21

Международната конвенция на ООН за защита на правата на всички работници – мигранти и членовете на техните семейства, приета през 1990 г., е най-изчерпателния международен договор в областта на миграцията и правата на човека. Въпреки това към месец август 2014 г. само 44 държави са я ратифицирали, като нито една основна имиграционна държава все още не го е направила. Що се отнася до държавите членки на Съвета на Европа, само Албания, Азърбайджан, Босна и Херцеговина и Турция са ратифицирали Конвенцията. Тя не създава нови права за мигрантите, а само предвижда третиране и условия за работа еднакви с тези на гражданите на съответната държава. В Конвенцията се посочва, че всички мигранти трябва да имат достъп до минимална степен на защита. Тя изисква държавите да предприемат мерки за предотвратяване на незаконно придвижване, както и наемане на мигранти на работа при необичайна ситуация, и набляга на факта, че трябва да бъдат гарантирани фундаменталните човешки права на мигрантите без документите.

„Миграцията е природно явление, което е съществувало в миналото, има го в настоящето и ще съществува в бъдещето. Миграцията ми напомня за морските вълни: същите приливи и отливи, водовъртежи и подводни течения. Забавно е да видиш как някои политици твърдят, че могат да забранят вълните“.
Анастасия Денисова, активист за правата на човека

Проблем, който силно засяга миграцията и правата на човека, е трафикът на хора. Тъй като възможностите хората да мигрират законно са ограничени, те често поемат рискове и се обръщат към посредници, които са склонни да се възползват от тяхното положение, като предлагат, например, разходите за миграция да бъдат покрити в замяна на това, че работникът ще се отдаде на работа в изключителна полза на трафиканта.
Член 4 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) изрично и категорично забранява робството и принудителния труд. Съветът на Европа прие Конвенция за дейности срещу трафика на човешки същества (влязла в сила през 2008 г.), която предвижда задължения за държавите да предотвратяват трафика на хора, да преследват трафикантите и да защитават жертвите. Поради тайния му характер, никой не знае точно колко хора по света са жертви на трафика на хора, като в най-добрия случай може да се предположи, че техният брой може да варира от няколко стотин хиляди до няколко милиона души. В Европа повече от 140,000 жертви попадат в капана на трафика на хора във всеки един момент, като много от тях са принудени да проституира22. Мигрантите, които са жертви на трафик, могат да се окажат в ситуации, подобни на робството, когато техните паспорти бъдат конфискувани или де факто те станат затворници.

Защита на хората без гражданство

Статутът на хората без гражданство се регулира от Конвенцията на ООН за статута на хората без гражданство23, приета през 1954г., както и в Конвенцията на ООН за намаляване на бездържавността24. UNHCR, който има за задача да защитава правата на хората без гражданство, работи с правителства, други агенции на ООН и гражданското общество за разрешаването на този проблем.

Миграционната политика на ЕС

Шенгенските споразумения (1985, 1990) уреждат свободното движение и неограниченото пътуване на граждани на държавите от Шенген (в момента това са 22 държави членки на Европейския съюз, Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария), които могат да живеят, учат или работят навсякъде, където желаят. Но въпреки това, като премахна граничния контрол, който съществуваше преди, ЕС изгради по-голяма „граница“, за да защити своята територия.

В резултат на миграционните движения и модели в Европа, сред държавите членки на ЕС се развива обща политика за миграцията и убежищата. Системата Шенген, със своите механизми за граничен контрол, и Дъблинската конвенция (1997), с правилото за безопасна трета държава, което улеснява контрола и връщането на нежелани мигранти, които влизат в някоя от държавите в Шенген, доведоха до намаляване на броя на търсещите център за бежанци и увеличаването на броя на нередовните мигранти.

Подобна безвизова система е въведена и в някои държави от Общността на независимите държави (включително всички пост-съветски държави, освен Прибалтийските републики и Грузия), а много мигранти от Афганистан и други държави от Централна Азия използват този начин, за да влязат в Русия или Украйна като крайна дестинация, или като транзитни държави към ЕС.

Дъблинският регламент на Европейския съюз

Дъблинският регламент (заменящ Дъблинската конвенция) определя коя държава членка на ЕС отговаря за обработването на молбите за център за бежанци, подадени от търсещите център за бежанци. С регламента се създава база данни с пръстови отпечатъци на търсещите център за бежанци, наречена EURODAC. Търсещите център за бежанци трябва да подадат молба за център за бежанци в първата държава от ЕС, в която са пристигнали и в която се взимат техните отпечатъци. Търсещите център за бежанци могат да бъдат върнати до друга държава членка на ЕС, ако може да се докаже, че са влезли в ЕС (по въздух, море или земя) през нея или са подали молба за център за бежанци в тази държава. Територията, попадаща в обхвата на Дъблинския регламент, е разширена и включва някои държави, които не членуват в ЕС, например Норвегия, Исландия и Швейцария. Тази система оказва сериозен натиск върху няколко държави членки на ЕС, които от географска гледна точка, е най-вероятно да бъдат държавата, в която търсещите център за бежанци влизат първо.

ЕС има все по-големи очаквания към съседните си държави да възпират хората да достигнат неговите граници. Задачата за контрола на границите на ЕС постепенно се прехвърля към държавите на произход на мигрантите или транзитните държави. Вкарването на мигрантите в центрове за задържане, разположени в някои държави в и извън ЕС (дори и в Африка) и депортирането им са станали рутинна практика в Европа, а това създава възможности за нарушаване на правата на човека. Критиците посочват, че въпреки че Европа твърди, че изгражда „единно пространство“ за свобода, справедливост и сигурност, тя всъщност създава изключена нисша класа от второразредни граждани от държави, които не членуват в ЕС, и строи „Крепост Европа“.

Според данните към 8 август 2011 г., събрани от мониторинговата група Крепост Европа, от 1988 г. са загинали 17,738 души, докато са се опитвали влязат в Европа.25

Визовите изисквания за гражданите, които пристигат от извън Европа, са станали много строги, а на превозвачите се налагат сериозни санкции за превоз на пътници без документи. същото се случва и в източноевропейските държави. Силно рестриктивните политики в много европейски държави могат да принудят имигрантите да прибягнат до незаконни начини за достигане в Европа. Те често падат в жертва на организирани трафиканти. Повечето от тях никога не достигат Европа, а някои умират по пътя.

 

 

Мигрантите не са престъпници

„Те пристигат през океана в люлеещи се и опасни лодки, много от тях губят живота си по пътя, а безименните им тела често се появяват по европейските морски градове. Те пристигат по земя, скрити в каросериите на камионите на трафикантите, пътувайки хиляди мили при много лоши и опасни условия. Те намират начини да пресекат сухоземните граници тайно или заблуждават граничните полицаи с фалшиви документи. …Европейските страни са склонни да приемат това население като „заплаха за сигурността“. Стремейки се да защитят своите граници, те криминализират тези мигранти, карат ги да живеят в условия, които много приличат на условията в затвора, и ги прогонват от страната възможно най-бързо, като ги изпращат дори в държави, в които те са изложени на риск от преследване и тормоз. Тези чужденци не са престъпници; те са виновни единствено за това, че търсят по-добър живот или работа, а в най-тъжните и най-нещастните случаи – защита от гонение. Всички мигранти имат човешки права и те трябва да бъдат спазвани.“
Томас Хаммарберг, Комисар  по правата на човека на Съвета на Европа26

Когато достигнат границите на Европа, те са изправени пред други опасности, а именно задържане и експулсиране. Според европейското законодателство за правата на човека, на държавите не е забранено да задържат нередовните мигранти. Член 5(1)(f) от ЕКПЧ допуска „законен арест или лишаване от свобода по една на всеки участник с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната или по една на всеки участник, против което се предприемат дейности за неговото депортиране или екстрадиция“.

Документи и механизми на Съвета на Европа, приложими за мигрантите

Според ЕКПЧ държавите членки на Съвета на Европа гарантират правата, предвидени в Конвенцията, не само по отношение на своите собствени граждани, но и към всеки човек, който се намира под тяхната юрисдикция.

Прилагането на Дъблинския регламент е разглеждано от Европейския съд по правата на човека много пъти. По казусът М.С.С. срещу Белгия и Гърция (2011), например, Съдът установи, че Белгия е нарушила ЕКПЧ, връщайки афганистански търсещ център за бежанци в Гърция, където условията на местата за лишаване и свобода и условията за живот са нечовешки и унизителни; не е гарантирано правилно разглеждане на молбата за център за бежанци, поради недостатъци на системата за предоставяне на център за бежанци; Белгия е била запозната с тези условия, но все пак го е изпратила обратно. Тъй като не само Гърция не успява да осигури сигурност на местата за лишаване от свобода, „Системата Дъблин“ на ЕС е поставена под въпрос, тъй като се основава на невярното твърдение, че всички държави членки на ЕС са безопасни и могат да се справят с бежанците.

Много други оплаквания също са свързани с експулсирането на чужденци. По казусът Бадер и др. срещу Швеция (2005) Съдът установи, че ако ищецът е бил върнат в Сирия, той би станал обект на риск от очевиден отказ за справедлив процес и потенциална смъртна присъда; поради това не са изпълнени задълженията на Швеция да защитава правото на всеки човек на живот съгласно Конвенцията. По казусът Д. срещу Обединеното кралство (1997) Съдът прие разгледа случая на човек, умиращ от СПИН, който е експулсиран в държава, която със сигурност не може да му предостави достъп дори и до основно медицинско лечение, което е потърсил съгласно член 3, и счита, че експулсирането в този случай представлява нарушение. По казусът Нолан срещу Русия (2009), Съдът установи, че принудителното разделяне от единадесет месечен син в резултат на експулсиране на ищеца от Русия представлява нарушаване на правото на уважение на семейния живот.

Първо и преди всичко едно дете е само дете. То има право на всичките права на детето, предвидени в Конвенцията на ООН за правата на детето и в други международни документи за правата на човека.
Доклад за 2011 г. на Комитет на ПАСЕ по миграция, бежанци и население27

Конвенцията на Съвета на Европа относно правния статут на работниците – мигранти (1977) представя рамка за гарантиране правата на работниците – мигранти и членовете на техните семейства, и насърчава техния социален напредък и благосъстояние. През годините Съветът на Европа е приел редица препоръки, свързани с хармонизацията на националните процедури по отношение на убежището, обучението на длъжностни лица, отговарящи за процедурите за даване на център за бежанци, задържането на търсещи център за бежанци, връщане на търсещите център за бежанци, чиито молби са отхвърлени, и субсидиарна и временна защита.

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) има Комитет по миграция, бежанци и население. Комитетът работи главно по анализите на най-проблемните сфери, свързани с неговия мандат, включително и положението на непридружените непълнолетни лица, ролята на миграцията в демографските процеси и защитата на мигранти и бежанци. В своя доклад за 2011 г. Комитетът изразява тревоги относно липсата на национално законодателство и насоки за защитата на деца без документи и призовава държавите да предприемат необходимите законодателни мерки, за да преодолеят бариерите, а именно административни пречки, дискриминация или липса на информация, за да гарантират цялостно възползване от тези права и на практика.

Интеграцията на мигранти в Европа

Расизмът, ксенофобията и анти-имигрантските настроения са проблем в много държави. Мигрантите са лесна мишена на расистки и ксенофобски настроените политици, които ги обвиняват за социалните и икономическите проблеми в техните общности. „Мигрантофобията“ се превръща в сериозен проблем, който също така възпрепятства интеграцията и взаимното разбирателство и води до отчуждаване на и насилие срещу мигрантите в много европейски държави. Редица висши политици, включително и лидерите на основните европейски държави, заявиха, че мултикултурализмът се е провалил.

Терор срещу „Мултикултурализма“

Андерс Бехринг Бревик – норвежки десен екстремист, призна, че е извършил бомбардировката в правителствените сгради в Осло, Норвегия, която причини осем смъртни случая, както и масовата стрелба в лагера на Работническата младежка лига на Партията на труда на остров Утоя, където на 22 юли 2011г. уби най-малко 68 души, повечето от които тийнейджъри. Брейвик определя себе си като христианконсерватор, противопоставящ се на мултикултурализма.

Междукултурният диалог ни дава възможност да се движим напред заедно, да се справяме с нашите различни идентичности по конструктивен и демократичен начин въз основа на споделени универсални ценности.
Бяла книга за междукултурния диалог

В Европа се случват важни демографски промени със степени на многообразие, определяни от миграционните движения. Съществуващите подходи към интеграцията и управлението на културното многообразие са поставени под въпрос. „Както разбираме днес, мултикултурализмът дава възможност обществата в една и съща държава да се развиват успоредно… Това трябва да бъде спряно.“ Това каза Торбьорн Ягланд – генерален секретар на Съвета на Европа.28 След като мултикултурализмът се провали, какво е решението? Отговорът може да бъде нещо, което се нарича „междукултурализъм“, който популяризира индивидуални права за всеки, без дискриминация. В интеркултурното общество хората имат право да запазят своята етническа, културна и религиозна идентичност, а тези идентичности се толерират от останалите. Въпреки това, цялата общност трябва да уважава стандартите за правата на човека, а културните различия не могат да бъдат приети като извинение за нарушаване правата на други групи. Този подход гарантира максимум толерантност към индивидуалния избор и минимум толерантност към идеи, които могат да подронят самите основи на демократичното общество.

Въпрос: Считате ли, че поговорката „Когато си в Рим, живей като римляните“ важи и за мигрантите?

През 2008 г. Съветът на Европа прие Бяла книга за междукултурния диалог – „Да живеем заедно като еднакви по достойнство“. Този политически документ „заявява от името на правителствата на 47-те държави членки на Съвета на Европа, че нашето общо бъдеще зависи от нашата способност да опазваме и развиваме правата на човека, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека, демокрацията и върховенството на закона, и да насърчаваме взаимното разбирателство. …междукултурният подход предлага напредничав модел за управление на културното многообразие. … Ако трябва да бъде реализирана европейска идентичност, тя ще се основава на споделени фундаментални ценности, уважение към общото наследство и културното многообразие, както и уважение на равното достойнство на всеки човек."29

Център за приспособяване и образование на деца-бежанци

Центърът е един от проектите на НПО Комитет за гражданско подпомагане и е създаден през 1996 г., когато много бежанци от Чечня избягаха от войната и пристигнаха в Москва. Московските училища – в нарушение на закона – отказаха да приемат ученици, чиито родители нямат официална регистрация в столицата. Редица млади хора започнаха да преподават на децата, които не бяха приети в училищата. През 2001 г. Комитетът успя да пребори тази дискриминационна практика, въпреки че необходимостта от подобен център не отпадна: много деца – мигранти, подложени на стрес, се нуждаеха от допълнителни уроци.

Младеж и миграция

„Междукултурните образователни похвати… трябва да бъдат въведени в училищата, за да се развият компетенциите на учениците за междукултурен диалог.“
Декларацията от Рагуза на Евро-арабската младежка конференция за младежта, миграцията и развитието30

В исторически план младите хора представляват висок дял от мигрантите. Въпреки това, младежкият аспект рядко бива отчитан при националните и международните дебати по миграция. Потребностите на младите мигранти трябва да бъдат разбрани подобре, а тяхната роля в европейското общество трябва да бъде призната. Рамковият документ на Съвета на Европа за младежката политика – Дневен ред 2020, обръща специално внимание на подкрепата на работата с млади бежанци, търсещи център за бежанци и разселени лица.
От една страна, младите хора се радват на положителните аспекти на мобилността и се възползват от европейски програми като Еразмус Мундус, Европейската доброволческа служба, администрирана от ЕС, Съвета на Европа и други активни страни, включително младежки организации. От друга страна, младите мигранти са изправени пред редица проблеми. Съществуват данни, че има около 12 милиона млади хора в Европа, които са родени и израснали в общества, към които техните родители не принадлежат. Въпреки, че са израснали в тези държави, много от тях все още се считат за имигранти.
Междукултурният диалог играе важна роля в борбата срещу нетолерантността и за насърчаване на взаимното разбирателство. Образователните програми във формалната и неформалната сфера, младежките обмени и младежката работата, са ефективни инструменти за развиване на междукултурни компетенции, повишаване информираността по проблемите на миграцията и тълкуване на етническото, религиозното, езиковото и културното многообразие като средство за растеж, а не като проблем.
През 2008 г. Европейският младежки форум публикува политически документ на тема „Младежта и миграцията“31, който обръща внимание на положението на децатамигранти, особено непълнолетните, които са разделени от своите родители и други грижещи се за тях; те са изложени на особен риск от злоупотреба и често така биват задържани в нарушение на Конвенцията на ООН за правата на детето и Препоръката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа „Защита и помощ за разделените деца, търсещи център за бежанци“32. Младежкият сектор на Съвета на Европа, съвместно с UNHCR, инициира и проект за правата и интеграцията на непридружените деца и млади бежанци и на търсещите център за бежанци през периода им на преход към зрелост.

18 декември

18 декември не само е Международен ден на мигрантите, но и име на белгийска организация, която се стреми „да гарантира, че човешките права на всички мигранти са известни, признати и ефективно опазени, както и че за мигрантите е създадена среда, в която те са пълноправни активни страни в обществото.“33 18 декември организира международно радио събитие всяка година на Международния ден на мигрантите, за да обвърже мигрантските общности по целия свят, за да отпразнува достиженията на мигрантите и за да изтъкне техните тревоги. В кампанията активно участват радиостанции и организации от целия свят. През 2010 г. участваха общо 147 радиостанции от 49 държави на 4 континента.

Много организации, работещи по проблемите на мигрантите, търсят сътрудничество. Гласовете на младите бежанци в Европа се опитва да обедини и укрепи гласовете на младите бежанци и техните организации в Европа. Дейностите ѝ включват изграждане на капацитет на младите бежанци и техните организации, подкрепа и организиране на кампании, укрепване на световните и регионалните мрежи на младите бежанци, осигуряване на достъп до съответната информация и споделяне на добри практики.
Европейският съвет за бежанците и изгнаниците,  – паневропейско обединение на около 70 организации от 30 държави, има за цел да стимулира ново мислене относно бежанците и търсещите център за бежанци в Европа, чрез проактивна политическа работа и изследвания. Целта ѝ е да засили контактите между подпомагащи бежанците неправителствени организации чрез работа в мрежа и чрез организиране на различни събития. Те организират и правни курсове за правни съветници и адвокати от цяла Европа.

Бележки

1 Борис Алтнер. Ерата на мигрантите (на руски) http://www.rosbalt.ru/main/2006/06/28/258300.html
2 Начална страница ЕВРОПЕЙСКИЯ КОМИТЕТ ПО МИГРАЦИЯ, http://www.coe.int/t/dg3/migration/European_committee_on_Migration/default_en.asp
3 Речник по миграция, МОМ, http://www.iom.int/jahia/webdav/site/myjahiasite/shared/shared/mainsite/published_docs/serial_publications/Glossary_eng.pdf
4 Изказване на UNHCR пред Глобалния форум по миграция и развитие (Брюксел, 9-11 юли 2007), http://www.unhcr.org/468504762.pdf
5 Конвенция и протокол за статута на бежанците, UNHCR, http://www.unhcr.org/3b66c2aa10.pdf
6 Глобални тенденции 2009: Бежанци, търсещи център за бежанци, вътрешно разселени лица и лица без граждани, UNHCR,   http://www.unhcr.org/4c11f0be9.html 
7 Водещи принципи на вътрешното разселване, ООН, http://www.unhcr.org/43ce1cff2.html
8 Обръщение към Глобалния форум по миграция и развитие, 10 юли 2007.
9 Доклад за човешкото развитие 2009, ООН, 2009; http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf
10Източници: Факти и фигури, МОМ (http://www.iom.int/jahia/Jahia/about-migration/facts-and-figures/lang/en);  Мониторинг на разселването в резултат на бедствия в контекста на климатичната промяна, OCHA, IDMC & Норвежки съвет за бежанците, 2009; (http://www.internal-displacement.org/8025708F004BE3B1/(28httpInfoFiles)29/12E8C7224C2A6A9EC125763900315AD4/$file/monitoring-disaster-displacement.pdf);  UNHCR Глобални тенденции (http://www.unhcr.org/4dfa11499.html)
11 Световен доклад за миграция, МОМ, 2010, http://migration.ucdavis.edu/mn/more.php?id=3668_0_5_0
12 Световен доклад за миграция, МОМ, 2010, http://publications.iom.int/bookstore/free/WMR_2010_ENGLISH.pdf
13 UNHCR http://www.unhcr.org/4dfa11499.html
14 UNHCR http://www.unhcr.org/4d8cc18a530.html
15 http://www.coe.int/t/dg4/sport/sportineurope/ballonsrouges_en.asp
16 UNHCR http://www.unhcr.org/cgi-bin/texis/vtx/page?page=49e48d1e6
17 Тази конвенция често се нарича „Женевска конвенция“, въпреки че не е една от Женевските конвенции, които разглеждат допустимите поведения по време на война.
18 UNHCR Насоки за определяне на висшите интереси на детето, 2008;http://www.unhcr.org/4566b16b2.html
19 http://commissioner.cws.coe.int/tiki-view_blog_post.php?postId=71
20 Резолюция 1999/4 на Комисията по правата на човека, http://ap.ohchr.org/documents/E/CHR/resolutions/E-CN_4-RES-1999-44.doc
21 Доклад на специалния докладчик, г-жа Габриела Родригес Пизаро, 2000, http://www.unhchr.ch/Huridocda/Huridoca.nsf/0/a88193001b1c7492802568a3005c421e/$FILE/G0010036.pdf
22 Данни относно трафика на хора, Служба на ООН по наркотиците и престъпността на база цифрите за 2010, http://www.unodc.org/documents/human-trafficking/UNVTF_fs_HT_EN.pdf
23 http://www2.ohchr.org/english/law/stateless.htm
24 http://untreaty.un.org/ilc/texts/instruments/english/conventions/6_1_1961.pdf
25 http://fortresseurope.blogspot.com
26 Позиция относно правата на мигрантите в неприемливо положение, 24 юни 2010, https://wcd.coe.int/wcd/ViewDoc.jsp?id=1640817
27 Деца-мигранти без документи в неприемливо положение: реална причина за тревога, 2011, Парламентарна асамблея http://assembly.coe.int/Documents/WorkingDocs/Doc11/EDOC12718.pdf
28 Съветът на Европа предупреждава за мултикултурализма, Финеншъл Таймс, 16 февруари 2011; http://www.ft.com/intl/cms/s/0/72c02d9a-39c6-11e0-8dba-00144feabdc0.html#axzz1bhKInsit
29 http://www.coe.int/t/dg4/intercultural/source/white%20paper_final_revised_en.pdf
30 http://www.coe.int/t/dg4/youth/Source/Resources/Documents/2010_Ragusa_Declaration_en.pdf
31 Политически документ за младежта и миграцията// Европейски младежки форум, 2008
32 http://assembly.coe.int/main.asp?Link=/documents/adoptedtext/ta05/erec1703.htm
33 18 ДЕКЕМВРИ – Годишен доклад 2010, http://www.december18.net/sites/default/files/d18_annual_report_2010.pdf

КОМПАС

Наръчник за обучение по правата на човека за младежи

Показване на уеб съдържанието

КЛЮЧОВА ДАТА
  • 20 юниСветовен ден на бежанците
  • 18 декемвриМеждународен ден на мигрантите