Image: Theme 'Democracyt' by Pancho

Никой не е роден добър гражданин и никоя нация не е родена демократична. По-скоро и двете са процеси, които продължават да се развиват във времето. Младите хора трябва да бъдат ангажирани още от раждането си.
Кофи Анан

Какво е демокрация?

„На народа, от народа, за народа“
Ейбрахам Линкълн

Думата демокрация произлиза от гръцките думи “demos”, която означава народ, и “kratos”, която означава власт; и така демокрацията може да бъде определена като „власт на народа“: начин на управление, който зависи от волята на народа.

Съществуват толкова много различни модели демократично управление по света, че понякога е по-лесно да разберем идеята за демокрация по отношение на това, което тя определено не е. Следователно, демокрацията не е автокрация или диктатура, при което управлява само един човек; тя не е олигархия, при която управлява малък сегмент от обществото. За да се разбере правилно, демокрацията дори не трябва да бъде „управление на мнозинството“, ако това означава, че интересите на малцинствата са напълно пренебрегнати. Поне в теорията, демокрацията означава управление от името на всички хора, според тяхната „воля“.

Въпрос: Ако демокрацията означава управление на народа, съществуват ли по света истински демокрации?

Защо демокрация?

Идеята за демокрацията извлича своята морална сила – и популярна привлекателна сила – от два основни принципа:
1. Индивидуалната автономия: Идеята, че никой не трябва да бъде подвластен на правила, наложени от други. Хората трябва да могат да контролират своя собствен живот (в границите на разумното)
2. Равенство: Идеята, че всички трябва да притежават еднаква възможност за оказване на влияние върху решенията, които засягат хората в обществото.

Тези принципи се харесват интуитивно на всички и помагат да се обясни защо демокрацията е така популярна. Разбира се, ние вярваме, че би било справедливо да имаме шанс да определяме общите правила, колкото имат и всички останали!

Проблемите възникват, когато решим да приложим двата принципа в практиката, защото се нуждаем от механизъм, чрез който да решим как да преодоляваме конфронтиращи се възгледи. Тъй като предлага един прост механизъм, демокрацията е склонна да бъде „господство на мнозинството“; но доминиращо на мнозинството може да означава, че интересите на някои хора никога не са представени. По-оригинален начин за представяне на интересите на всички е да се използва процедурата за взимане на решения с консенсус, където целта е да се намерят общи точки на интерес.

Въпрос: Какви са предимствата и недостатъците на взимането на консенсусни решения, в сравнение с доминиращо на мнозинството? Как се взимат решенията във вашата младежка група?

Развитието на демокрацията

Древна история

На древните гърци се приписва създаването на съвсем първата демокрация, въпреки че почти винаги със сигурност има по-ранни примери за примитивна демокрация в други части на света. Гръцкият модел е въведен през V в.пр.н.е. в град Атина. Сред море от автокрации и олигархии, които са били обичайните форми на управление по това време, изпъква атинската демокрация.
Но сравнена с това, което разбираме под демокрация днес, атинският модел има две основни различия:

1. Техният модел е форма на пряка демокрация – с други думи, вместо да се избират представители, които да управляват от името на хората, самите „хора“ са се срещали, обсъждали са въпроси, свързани с управлението, а след това са изпълнявали политиката.

Демокрацията не е закона на мнозинството, а защитата на малцинството.
Албер Камю

2. Тази система отчасти е била възможна, защото „хората“ са били много ограничена категория. Тези, които са могли да участват директно, са съвсем малка част от населението, тъй като децата, робите, чужденците и разбира се децата, са били изключени. Броят на хората които са участвали все пак е далеч по-голям от броят на хората при съвременната демокрация: вероятно 50,000 мъже са били ангажирани директно с политиката, а населението е било около 300,000 души.

Въпрос: Какви са предимствата и недостатъците на пряката демокрация?

Демокрацията в модерния свят

Въпреки че демокрациите имат общи характеристики, не съществува един единствен модел на демокрация.
Резолюция на ООН за насърчаване и консолидиране на демокрацията (A/RES/62/7)

Днес съществуват толкова много различни форми на демокрация, колкото демократични нации има по света. Няма две напълно еднакви системи и никоя система не може да бъде възприета като „модел“. Съществуват президентски и парламентарни демокрации, демокрации, които са федерални или унитарни, демокрации, които използват пропорционалната система на гласуване и други, които използват мажоритарната система, демокрации, които са и монархии и т.н.

Едно нещо, което обединява съвременните системи на демокрация и което ги отличава от древния модел, е използването на представители на народа. Вместо да участват директно в законотворчеството, модерните демокрации използват избори, за да избират представители, които хората изпращат да управляват от тяхно име. Тази система е известна като представителна демокрация. Може донякъде да се твърди, че е „демократична“, защото до известна степен тя се основава на двата принципа, описани по-горе: равенство за всички (един човек – един глас), и правото на всеки човек на известна лична автономност.

Въпрос: Какво трябва да направи избраният ръководител, за да сте сигурни, че той или тя представлява правилно тези, които са го или я избрали?

„Правото на глас не е привилегия. През двадесет и първи век презумпцията в една демократична държава трябва да бъде в полза на включването… Всяко отклонение от принципа за универсалното избирателно право рискува да подкопае демократичната валидност на избраното по този начин законодателно тяло и законите, които то обнародва.“
Решение на Европейския съд (Хирст срещу Обединеното кралство)

Подобряване на демокрацията

Хората често говорят, че държавите „стават“ демокрации, когато започнат да имат относително свободни и открити избори. Но демокрацията включва много повече от избори и наистина има повече смисъл да мислим за идеята за волята на хората, отколкото за институционални или гласуващи структури, когато се опитваме да оценим колко демократична е една държава. Демокрацията се разбира по-добре като нещо, което ние винаги можем да имаме в повече или по-малко, отколкото като нещо, което е или което не е.

Демократичните системи могат почти винаги да бъдат по включващи, по-добре отразяващи повечето желания на хората, и по-добре реагиращи спрямо тяхното влияние. С други думи, има възможност да бъде подобрена  „човешката“ част на демокрацията, чрез включване на повече хора в процеса на взимане на решения; има място и за подобряване на „властовата“ или „волевата“ част на демокрацията, чрез предоставяне на по-реална власт на хората. Борбите за демокрация в историята обикновено са били концентрирани върху някой от тези елементи.

Днес в повечето държави по света жените имат правото да гласуват, но тази битка беше спечелена относително скоро. Твърди се, че Нова Зеландия е първата държава в света, която въвежда универсалното избирателно право през 1893г., въпреки че дори и там жените получават правото да се кандидатират за парламента през 1919г. Много държави първо дадоха на жените правото да гласуват, а няколко години по-късно и правото да се кандидатират за изборни длъжности. Саудитска Арабия даде на жените правото да гласуват на избори едва през 2011г.
Днес, дори и в утвърдените демокрации има други части от обществото, които най-често включват имигрантите, работниците по миграцията, затворниците и децата, които нямат право да гласуват, въпреки че много от тях може би плащат данъци и са задължени да спазват законите на страната.

Затворниците и правото на глас

• Затворниците имат право да гласуват в 18 европейски държави.
• Правото на затворниците да гласуват е ограничено в 20 държави и зависи от неща като продължителност на присъдата или сериозност на извършеното престъпление, или вида на изборите.
• В 9 европейски държави затворниците изобщо нямат право на глас.
• Правото на глас на затворниците, Commons Library Standard Note SN/PC/01764, последна актуализация през 2012 г., http://www.parliament.uk/briefing-papers/SN01764
• В казусът Хирст срещу Обединеното кралство през 2005г. Европейският съд установи, че универсалната забрана на затворниците да гласуват в Обединеното кралство е в нарушение на член 3 от Протокол 1 към Европейската конвенция, в който се посочва, че:
„Високодоговарящите се страни се задължават да провеждат свободни избори през разумни интервали от време, с тайно гласуване, и при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избиране на законодателното тяло.“

Въпрос: Може ли изключването на определени групи от обществото от демократичния процес някога да бъде оправдано?

Демокрация и участие

Нямам формула за сваляне на диктатор или за изграждане на демокрация. Това, което мога да ви предложа, е да забавите за себе си и просто да мислите за вашите хора. Винаги хората правят нещата да се случват.
Корасон Акино

Най-явните начини за участие в управлението са да гласуваш или да се кандидатираш за пост и да станеш представител на народа. При демокрацията, обаче, става въпрос за нещо повече от гласуване и съществуват редица други начини за ангажиране в политиката и управлението. Ефективното функциониране на демокрацията, всъщност, зависи от обикновените хора, които използват тези други средства, колкото е възможно повече. Ако хората само гласуват веднъж на всеки 4 или 5 години – или не гласуват изобщо – и ако те не правят нищо друго в това време, не можем да кажем, че управлението наистина се извършва „от хората“. Трудно е да се каже, че тази система е демокрация.
Повече информация за начините за участие можете да намерите в раздел „Гражданство и участие“. Ето още няколко идеи – може би минимални, които биха били от полза за членовете на парламента, за да могат да работят демократично от ваше име:
• Бъдете информирани за това, което се случва, за това, което се решава „в името на народа“, и по-конкретно за решенията и действията, които приема и извършва вашия представител.
• Кажете си мнението – или на вашите представители в парламента, или на медиите, или на групите, работещи по конкретни въпроси. Без обратна връзка от „народа“, лидерите могат да ръководят само според своите собствени воля и приоритети.
• Когато считате, че решенията не са демократични или противоречат на правата на човека, или просто, когато се чувствате силно заинтересовани от тях, положете усилия гласът ви да бъде чут, така че политиките да бъдат преразгледани. Най-ефективният начин да направите това вероятно е да се присъедините към други хора, така че гласът ви да е по-силен.
• Гласувайте, когато имате възможност. Ако хората не гласуват, от членовете на парламента всъщност не може да се търси отговорност.

Въпрос: Някога участвали ли сте по някой от тези начини (или други)?

Демокрация и права на човека

Връзката между правата на човека и демокрацията е дълбока и двупосочна: всеки по някакъв начин зависи от другия и е непълен без другия.

Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.
Член 21, ал. 1, ВДПЧ

Първо, ценностите на равенството и автономността са ценности и на правата на човека, а правото да участваш в управлението само по себе си е човешко право. Член 21 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) ни казва, че „Волята на народа трябва да бъде основана на властта на правителството“: така че демокрацията всъщност е единствената форма на управление, която съответства на правата на човека.

Въпреки това една „демокрация“ също е непълна без цялостното спазване на правата на човека. Да участваш в управлението по един истински начин е почти невъзможно без хора, чиито други основни права не са спазени. Вземете например следното:
1. Свобода на мисълта, съвестта и религията (ВДПЧ, член 18). Това е едно от първите права, които са важни при демокрацията: хората трябва да могат да мислят свободно, да поддържат вярвания, които са важни за тях, без да бъдат наказвани за това. Правителствата в историята са се опитвали да ограничат това право, защото се страхуват, че ако хората мислят за други форми на управление, това ще застраши съществуващата система. В резултат на това са затваряли хората просто защото имат „погрешни“ мисли. (Тези хора са известни като затворници на съзнанието.) Въпреки това, едно общество без плурализъм на възгледите е не само нетолерантно, то ограничава своите собствени възможности за развитие в нови и вероятно по-добри посоки.

2. Свобода на изразяването (ВДПЧ, член 19). Важно е не само да можете да мислите какво искате, но и как можете да изразите мнението си на глас, независимо какво би могло да бъде то. Ако хората нямат възможност да обсъждат собствените си възгледи с други хора или да ги представят в медиите, как биха могли да „вземат участие“ в управлението? Тяхното мнение обикновено не е било включвано във възможните алтернативи, които са се обсъждали.

Демокрацията не разпознава изток или запад; демокрацията означава просто волята на народа.
Ширин Ебади

3. Свобода на мирни събрания и сдружения (ВДПЧ, член 20). Това право ви позволява да обсъждате идеите си с други, които искат това, да формирате групи по интереси или групи за лобиране, или да се събирате, за да протестирате срещу решения, с които не сте съгласни. Може би тази дейност понякога е неудобна за правителствата; въпреки това е от съществено значение различните възгледи да бъдат оповестявани и взимани предвид. А това е част от това, което означава демокрацията.

Това са само три права на човека, които са естествено свързани с идеята за демокрация, но и всяко нарушение на други човешки права също ще окаже влияние на степента, до която различните хора могат да взимат участие в управлението. Бедността, влошеното здраве или липсата на дом, могат да затруднят гласът на хората да бъде чут и намаляват въздействието на техния избор в сравнение с този на другите. Тези нарушения на правата почти винаги правят изборът на съответния човек на длъжност в управлението невъзможен.

Въпрос: Колко добре се спазват трите „демократични“ права (изброени по-горе) във вашата държава?

Проблеми с демокрацията

Демокрацията не я интересува много дали сте гладни или бездомни, или че нямате здравни грижи, или че децата ви не могат да ходят на училище; дори и да гласувате, демокрацията не е ефективна.
Сюзан Джордж, Президент на АТТАС

Апатията на гласоподавателя

От много години съществуват тревоги за статута на демокрацията, вероятно поспециално в по-добре установените демокрации. Това се дължи повече на намаляващите нива на гражданско участие по време на избори, което изглежда показва липсата на интерес и ангажираност от страна на гражданите. Ниската избирателна активност повдига въпроса за легитимността на така наречените демократично избрани правителства, които в някои държави фактически се избират от малцинство от общия електорат.

 

Изборите и апатията

Избирателната активност по време на изборите за Европейски парламент намалява всяка година след първите избори през 1979г. През 2009г. само 43% от избирателите са упражнили правото си на глас, а в някои страни тя е спаднала до 34%.
На националните избори в Европа, избирателната активност варира от малко над 50% в някои държави до 90% в други.
Някои държави, например Гърция и Белгия в Европа, са направили гласуването задължително. В тези държави избирателната активност очевидно е доста по-висока от средната за държавите, в които гласуването е по избор.

Въпрос: Какъв процент от електората гласува във вашата страна на последните избори?

Въпреки че очевидно е проблем, че хората все повече не гласуват на избори, съществуват някои изследвания, които показват, че обучение с участие в различни форми може всъщност да се увеличава, като например групи за оказване на натиск, граждански инициативи, консултативни органи и т.н. Тези форми на участие са също толкова важни за ефективното функциониране на демокрацията, колкото избирателната активност по време на избори, ако не и дори повече.

Демокрацията и гражданското участие

Така наречената Арабска пролет, когато маси хора – много от тях млади – излязоха на улицата, за да изразят своето несъгласие с управлението, показа ново ниво на гражданско участие в държавите, които традиционно не се считат за демокрации. И в Европа, дори и при по-традиционните демокрации, „народната власт“ изглежда е намерила нов смисъл на живот: студентите в много държави протестираха срещу ходовете на правителствата да наложат такси върху образованието. Синдикатите изкараха хората на улиците, за да протестират срещу въздействието на икономическите съкращения. По традиция, автономните групи активисти са изобретили нови и креативни форми на демонстрация срещу климатичната промяна, силата на големите корпорации, премахването на ключови държавни услуги и срещу деспотичните мерки на полицейщината.

Господство на мнозинството

Едно малцинство може да е право, а мнозинството винаги греши.
Хенрик Ибсен

Съществуват два проблема, които са по-тясно свързани с идеята за представителната демокрация и засягат интересите на малцинствата. Първият проблем е, че интересите на малцинствата често не са представени чрез електоралната система: това може да се случи, ако техният брой е прекалено малък, за да достигне до минималното ниво, необходимо за представителство. Вторият проблем е, че дори и да са представени в законодателния орган, техните представители са малцинство и не могат да съберат достатъчно гласове, за да вземат надмощие над представителите на мнозинството. Поради тези причини демокрацията често се нарича „господство на мнозинството“.

Доминиращо на мнозинството, ако не е подкрепено с гаранция за човешките права за всички, може да доведе до решения, които са неблагоприятни за малцинствата, а фактът, че тези решения са „волята на хората“ не може да бъде оправдание. Основните интереси на малцинствата, както и на мнозинствата, трябва да бъдат опазвани от всяка демократична система чрез придържане към принципите на правата на човека, подкрепени от ефективен законов механизъм, независимо каква може да бъде волята на мнозинството.

Въпрос: Ако мнозинството от населението е за лишаване на някои хора от техните права на човека, смятате ли, че „хората трябва да решат“?

Възходът на национализма

Демокрацията се възприема най-добре като процес на демократизация.
Патомаким, Тейвайнен

Друг проблем са тревожните тенденции в Европа към изразяване на подкрепа за екстремистки десни партии. Тези партии често пъти си играят с националистическите чувства и са насочени към „неместните“ членове на обществото и поконкретно към търсещите център за бежанци, бежанците и членовете на религиозни малцинства, а понякога и по насилствен начин. В своя защита тези партии често се позовават на подкрепата, която имат сред населението, и на демократичния принцип, че те представляват мнението на голям брой хора. Въпреки това, когато една партия подкрепя насилието под каквато и да било форма и когато не уважава правата на човека на всеки член на населението, тя няма никакво право да се позовава на демократичните принципи.

В зависимост от степента на проблема и конкретния културен контекст, може да е необходимо да се ограничи правото на свобода на изразяване на някои групи, въпреки значението на това право за демократичния процес. Например много държави имат закони срещу подклаждането на расова омраза. Европейският съд счита това за приемливо ограничаване на свободата на изразяване, обосновано с нуждата да се защитят правата на други членове на обществото или на структурата на самото общество.

Въпрос: Национализмът различна форма на расизъм ли е?

Младите хора и демокрацията

Младите хора често дори не трябва да гласуват и следователно как могат да бъдат те част от демократичния процес? Много хора биха отговорили на този въпрос като кажат, че младите хора не са готови да бъдат част от процеса и че само когато навършат 18 години (или достигнат друга възраст в своята държава, която им дава право да гласуват), те ще могат да участват.

Всъщност много млади хора са много по-политически активни доста преди да започнат да гласуват, а по някакъв начин ефектът от тази активност може да бъде по-силен от единствения глас, който ще получат по-късно и който могат да решат да дадат или не веднъж на всеки 4 или 5 години. Политиците често се стараят да привлекат гласовете на младежта, поради което може би са по-склонни да се вслушват в проблемите на младите хора.

Много млади хора участват в екологични групи или в други протестни групи, които провеждат кампании срещу войната, срещу корпоративната експлоатация или срещу детския труд. Вероятно един от най-важните начини, по който младите хора могат да започнат да бъдат ангажирани в живота и политическата дейност на общността, е на местно ниво: тук те ще познават по-добре конкретните въпроси, които тревожат тях и другите, с които имат контакт, и ще могат по-добре да оказват пряко въздействие. Демокрацията не се занимава само с национални или международни въпроси: тя трябва да започне в нашия собствен квартал!
Младежките организации са един от начините, по които младите хора изпитват и практикуват демокрация и следователно те играят важна роля в демокрацията, разбира се обаче, ако те функционират по независим и демократичен начин!

Въпрос: Ако един 16 годишен човек се счита за достатъчно зрял да сключи брак и да работи, не трябва ли да може и да гласува?

Работата на Съвета на Европа

Ще се стремим към нашата обща цел да насърчаваме демокрация и добро управление с най-високо качество, на национално, регионално и местно ниво за всички наши граждани.
План за действие от Срещата на върха на Съвета на Европа във Варшава (2005)

Демокрацията е една от основните ценности на Съвета на Европа, наред с правата на човека и върховенството на закона. Съветът на Европа има редица програми и публикации, насочени към подобряването и бъдещето на демокрацията. През 2005 година по време на Третата среща на върха на държавните и правителствените клонове на Съвета на Европа беше създаден Форумът за бъдещето на демокрацията. Целта на Форума е да „укрепи демокрацията, политическите свободи и обучение с участие на гражданите чрез обмен на идеи, информация и
 примери за добри практики“. Срещите на Форума се провеждат веднъж годишно и на тях присъстват около 400 активни страни от 47 държави членки на Съвета на Европа и държави със статут на наблюдатели.

Разработването и въвеждането на стандарти за демокрация се подпомага от Европейската комисия за демокрация чрез право, известна още като Венецианската комисия, която е консултативен орган на Съвета на Европа по конституционни въпроси. По-конкретно Комисията оказва съдействие при съставянето на нови конституции или закони в конституционните съдилища, изборни кодекси, малцинствени права и правна рамка за демократичните институции.

В допълнение към дейността си, свързана със задаването на стандарти, Съветът на Европа популяризира демокрацията и нейните ценности чрез програми за демократично участие, образование за демократично гражданство и младежко участие, защото демокрацията означава много повече от гласуване по време на избори!