„Всеки човек и всеки орган на обществото ... трябва да се стремят чрез просвета и образование да съдействат за зачитане на тези права и свободи.“
                                                                                                                                                                                    Преамбюл на Всеобщата декларация за правата на човека, 1948

„Просвета и образование за съдействие за зачитане на тези права и свободи“ са залегнали в основата на обучението по човешки права (ОПЧ). Въпреки това, преди да разгледаме в какво се изразява образованието по правата на човека и как то се практикува, е необходимо да се изясни какво представляват „тези права и свободи“, за които се отнася ОПЧ. В тази връзка започваме с кратко въведение към правата на човека.

Какво представляват правата на човека?

Как хората могат да използват и защитават човешките права, ако никога не са ги изучавали?

През цялата човешка история всяко общество е разработвало системи за осигуряване на социална сплотеност чрез кодифициране на правата и отговорностите на гражданите си. Едва в края на 1948 година международната общност се събира и приема кодекс за правата, които са задължителни за всички държави - това се постига чрез приемането на Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ). От 1948 насам да приети и други правозащитни документи, включително например Европейската конвенция за правата на човека от 1950 г. и Конвенцията за правата на детето (КПД) от 1990 година.

Правата на човека отразяват основните човешки потребности; те установява основните стандарти, без които хората не могат да живеят достойно. Правата на човека касаят равенството, достойнството, уважението, свободата и равнопоставеността. Примери за права включват свобода от дискриминация, право на живот, свобода на словото, правото на брак и семейство и правото на образование. (В приложенията е представено обобщение и пълния текст на ВДПЧ).

Човешките права се полагат на всички лица, еднакво, универсално и за винаги. Човешки права са универсални, което означава, че те са едни и същи за всички човешки същества във всяка страна. Те са неотменими, неделими и взаимозависими, което значи, че не могат да бъдат отнети. Всички права са еднакво важни и са взаимно допълващи се, например правото за участие в правителството и в свободните избори зависи от свободата на словото.

Как хората могат да използват и защитават правата на човека, ако те никога не са били образовани по тази тема? Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) повдига този въпрос в преамбюла, а в член 26 дава на всеки правото на образование, което трябва да „засили спазването на правата на човека и основните свободи“. Целта на обучението по човешки права е създаването на свят с култура за човешките права. Това е култура, която зачита правата на всички и самите права се спазват; култура, при която хората разбират своите права и отговорности, разпознават нарушенията на човешките права и да предприемат дейности, за да защитят правата на другите. Това е култура, при която правата на човека са част от живота на хората както езикът,обичаите, изкуствата и връзките с определено място.

  Дефиниране на образованието по правата на човека

От 1948 насам е извършена, и продължава да се извършва, огромно количество и разнообразие от работа в интерес на образованието по правата на човека. Пределно ясно е, че има много начини за ОПЧ, което е в реда на нещата, тъй като индивидите гледат на света по различен начин, обучителите работят в различни ситуации и различни организации, а публичните органи са изправени пред проблеми от всякакъв характер; поради това макар и принципите да са същите, практиката може да варира. За да се получи пълна картина за разнообразието на преподаване и извършваните упражненията, перпоръчително е да разгледаме ролите и интересите на различните „лица и органи на обществото“, за да добием представа виж как те обрисуват фокуса и обхвата на своя интерес в ОПЧ .

През 1993 г. Световната конференция по правата на човека обяви образованието по правата на човека като фактор от „съществено значение за насърчаване и постигане на стабилни и хармонични отношения сред общностите и за стимулиране на взаимното разбирателство, толерантност и свобода „. През 1994 година Общото събрание на ООН оповести Десетилетието на ООН за образование по правата на човека (1995-2004) и призова всички страни членки на ООН да насърчават „ разпространението на обучение и информация, насочени към изграждане на универсална култура за човешките права „. В резултат на това правителствата положиха повече усилия за стимулиране на ОПЧ, главно чрез държавни образователни програми . Тъй като правителствата имат грижа за международните отношения, поддържане на обществения ред и общото функциониране на обществото, те са склонни да разглеждат ОПЧ като средство за насърчаване на мира, демокрацията и социалния ред.

Образователни програми и дейности, които се фокусират върху насърчаване на равноправието на човешкото достойнство

Целта на Съвета на Европа е да се създаде обща демократична и законова зона на територията на целия европейски континент, която да гарантира зачитането на основните му стойности: човешките права, демокрацията и върховенството на закона. Този акцент върху ценностите е отразен във всички дефиниции на ОПЧ. Например, във връзка с ангажимента за осигуряване на активното участие на младите хора в решенията и действията на местно и регионално ниво, Програмата за образование на младежта по правата на човека към Съвета на Европа определя ОПЧ като „... образователни програми и упражненията, които се фокусират върху насърчаване на равенството на човешкото достойнство1,  свързани с други програми, като например тези за стимулиране на междукултурното обучение, участие и овластяване на малцинствата.“

Европейската Харта за образование за демократично гражданство и човешки Права (2010) на Съвета на Европа2 определя ОПЧ като образование, обучение, повишаване на осведомеността, информация, практики и упражненията, които чрез предоставяне на учащите на знания, умения и разбиране и развитие на техните нагласи и поведение имат за цел да позволят на учащите се да допринесат за изграждане и защита на универсална култура за правата на човека в обществото,  с оглед насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи.

Има и други определения на образованието по правата на човека, като например този на Amnesty International:
ОПЧ е процес, при който хората научават за техните права и правата на другите в рамките на обучение с участие и интерактивното обучение.

Регионалния Ресурсен център за Азиатско-тихоокеанския регион за образование по човешки права прави специално позоваване на връзката между правата на човека и живота на хората, ангажирани с ОПЧ:
ОПЧ е процес на участие, който включва съзнателно проектирани комплексни учебни упражненията с използване на знания за човешките права, ценности и умения като съдържание, насочено към широката общественост, за да даде възможност на хората да разберат своя опит и да поемат контрол над живота си.

Световната програма на ООН за образование по човешките права определя ОПЧ като:
Образование, обучение и информация, насочени към изграждане на универсална култура за правата на човека. Комплексното образование по правата на човека не само предоставя знания за правата на човека и механизмите, които ги защитават, но и преподава уменията, необходими за насърчаване, защита и прилагане на правата на човека в ежедневието. Образованието по човешки права стимулира нагласите и поведението, необходими за отстояване на правата на човека за всички членове на обществото.

Култура, при която човешките права се изучават и прилагат в живота, която включва и борбата за тях.

Народното движение за обучение по правата на човека предпочита термина изучаване на човешките права пред термина образование по правата на човека и поставя специален акцент върху правата на човека като начин на живот. Акцентът върху изучаването, вместо върху образованието, има за цел също така да очертае индивидуалния процес на откритие на правата на човека и да ги прилага в ежедневието на отделния индивид.

Други обществени органи включват неправителствените организации и местни организации, които по принцип работят в подкрепа на уязвимите групи, за защита на околната среда, наблюдават правителства, фирми и институции и насърчават социалната промяна. Всяка НПО внася собствена гледна точка към ОПЧ. Така, например Amnesty International смята, че „образованието за правата на човека е фундаментално при борбата с основните причини за нарушенията на човешките права, предотвратяване нарушенията на човешките права, борбата с дискриминацията, поощряване на равенството и засилване на обучение с участие на хората в процеса на демократично вземане на решения“.3

Форумът за образование по човешките права насърчава джендър чувствителността и аспектът на междукултурното образование

По време на Форума за образование по човешки права за и от млади хора, Да живеем, учим, действаме за правата на човека, проведен в Будапеща през октомври 2009, ситуацията на младите хора в Европа днес бе представена като „несигурна и нестабилна, която сериозно затруднява равенството на възможностите за много млади хора да играят значима роля в обществото [...] правата на човека, особено социалните права и не-дискриминация, звучат като празни думи, ако не и лъжливи обещания. Наличието на трайни ситуации на дискриминация и социално изключване не са приемливи и не могат да бъдат толерирани „. По този начин участниците във форума, посветен на равните възможности и дискриминацията, постигнаха съгласие, че „образованието по правата на човека трябва систематично да включва повишаване на основното осъзнаване на пола и равенството на перспективите пред отделните полове. Освен това то трябва да обхваща и междукултурно познавателно измерение; [...] Ние очакваме Съветът на Европа да [...] реши основните проблеми на малцинствата чрез своите програми за образование по човешките права, в това число относно джендър, етническа принадлежност, религия или убеждения, способности и въпроси за сексуалната ориентация“.

Правителствата и неправителствените организации са склонни да разглеждат ОПЧ от гледна точка на резултатите под формата на желаните права и свободи, докато образователните академици, в сравнение с тях, са по-склонни да се съсредоточат върху ценности, принципи и морални избори. Бети Риърдън споделя в доклада си от 1995 Образование за човешкото Достойнство, че „рамката за образование по правата на човека е предназначена като социално образование, основано на принципи и стандарти [...] да се култивира капацитет за морални избори, да се вземат принципни позиции по дадени въпроси - с други думи, да се развива морален и интелектуален интегритет“4
Обучители, фасилитатори, обучители и други практикуващи в сферата на ОПЧ, които работят пряко с младите хора, са склонни да мислят в посока на компетенции и методология.

Образованието по човешки права означава да се изучават човешките права

Надяваме се да сме постигнали яснота, че различните организации, образователни доставчици и активни страни в обучението по човешките права използват различни дефиниции в зависимост от тяхната философия, цел, целеви групи или членство. Въпреки това налице е очевиднен консенсус, че образованието по правата на човека включва три измерения:

  • Учене относно човешките права, знания за правата на човека, какви са те и как могат да бъдат опазени или защитени;
  • Учене чрез човешките права, разбирането, че контекста и начина, по който е организирано изучаването и преподаването на човешките права, трябва да бъде в съответствие с ценностите на човешките права (например участие, свободата на мисълта и словото и т.н.), както и че при образованието по правата на човека процесът на обучение е също толкова важен, колкото и самото съдържание на обучението;
  • Учене за правата на човека чрез развиване на умения, нагласи и ценностна система на учащите се да прилагат ценностите на правата на човека в живота си и да предприемат дейности, самостоятелно или съвместно с другите, за насърчаване и защита на правата на човека.

От това следва, че когато мислим за това как да проведем ОПЧ, как да помогнем на хората да получат необходимите знания, умения и нагласи, така че те да имат своята роля в културата за правата на човека, ние виждаме, че не можем да „научим“ другите, а те следва да бъдат образовани чрез опит.  В този смисъл ОПЧ е и образование чрез излагане на човешките права в практиката. Това означава, че решението как и къде да се провежда ОПЧ трябва да отразява ценностите на правата на човека (учене в процеса на правата на човека); контекстът и дейностите трябва да са такива, че достойнството и равенствоно да са присъща част от практиката.

В Компас се погрижихме специално да се уверите, че независимо от това колко интересни и игриви са методите и упражненията, от решаващо значение за надеждното и пълноценно образование по правата на човека е пряката референция към човешките права. Има и различни предложения за предприемане на дейности.

Образованието по правата на човека като основно човешко право

Образованието по човешките права трябва да се насочи към комплексно развитие на човешката личност и към засилване на респекта към човешките права.
Всеобща Декларация за правата на човека, чл. 26

Правата на човека са важни, тъй като никой от нас не може да оцелее сам, а несправедливостите намаляват качеството на живот на индивидуално, местно и глобално ниво. Това, което правим в Европа, има ефект върху случващото се навсякъде по света. Например дрехите, които носим, може да се направени с използването на детски труд в Азия, а наследството на Европейската колониална история допринася за политическите и религиозни сътресения в Ирак, Сомалия и Афганистан, които изпращат отчаяни и търсещи център за бежанци хора да чукат на вратите ни. По същия начин милиони хора в Африка и Азия са разселени поради последиците от изменението на климата, причинени главно от дейността на индустриалните нации. Въпреки всичко, това не се дължи само на нарушени човешки права в други части на света, които се отразяват върху нас; задължението да се грижим за другите е основен морален императив във всички култури и религии. Нарушения на човешките права се случват навсякъде, не само в други страни, но и у дома, което е и причината ОПЧ да е от съществено значение. Само с пълното съзнание, разбиране и зачитане на човешките права може да се надяваме да се развие култура, при която те са по – скоро уважавани, а не нарушавани. Следователно правото на образование по правата на човека среща нарастващо признание като човешко право само по себе си.

ОПЧ е не само морално право, но и законно право по силата на международното законодателство. Член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че всеки има право на образование и че „Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То насърчава разбирателството, търпимостта и приятелството между народите, расовите или религиозните групи, като допринася и за осъществяване дейността на ООН за поддържане на мира“. Освен това член 28 от Конвенцията за правата на детето се посочва, че „Училищната дисциплина трябва да се прилага по начин, зачитащ достойнство на детето. Образованието трябва да бъде насочено към развитието на детската личност, таланти и способности, зачитането на правата на човека и основните свободи, отговорния живот в свободното общество, разбирателството, толерантността и равенството, развитието на уважение към природната среда“.

Правата на човека са нещо повече от просто вдъхновение.

ОПЧ е легитимна политическа потребност. Посланието на форума „Да живеем, учим и действаме за правата на човека“ признава, че „ценностите, които ръководят действията на Съвета на Европа, са универсални ценности за всички нас и са в центъра на неотменимото достойнство на всяко човешко същество“. Посланието отива по-далеч и припомня, че човешките права са нещо повече от вдъхновение: те също са морални и политически команди, които се прилагат при отношенията между държавите и хората, както и в рамките на самите държави и сред хората.

 Образование по правата на човека в Организацията на обединените нации

Организацията на обединените нации има незаменима роля по отношение на образованието по правата на човека в цял свят. Световната Конференция по правата на човека, проведена във Виена през 1993 година, потвърди основната роля на образованието по правата на човека, обучението и обществената информация в насърчаването на правата на човека. През 1994 Общото събрание обяви Десетилетието на ООН за образование по човешките права, обхващащо периода от 1 януари 1995 г. до 31 декември 2004 година.

 Световната Програма за образование по човешки права е изготвена през 2004 година с цел насърчаване на развитието на култура на човешките права

В резултат на оценка на десетилетието, през 2004 стартира Световната програма за Образование по човешките права. Първият етап на програмата се фокусира върху образованието за правата на човека в началното и средното училище. Всички държави бяха насърчавани и от тях се очакваше да разработват инициативи в рамките на Световната програма и собствен План за действие. Съветът по правата на човека реши да съсредоточи втората фаза (2010-2014) на обучението по човешки права върху висшето образование и върху обучителни програми за обучители и обучители, държавни служители, правоприлагащи контролни органи и военен персонал на всички нива. В тази връзка през септември 2010 той прие план за действие за втората фаза, изготвен от Службата на Върховният комисариат на ООН за правата на човека. Този план също така насърчи държавите-членки да продължат изпълнението на обучението по човешки права в началните и средните училищни системи. Отворената Световната програма продължава да бъде обща колективна рамка за действие, както и платформа за сътрудничество между правителствата и всички други заинтересовани страни.
 

„Чрез обучение и образование всички индивиди и обществени институции трябва да се борят за изграждане на уважение към правата на човека и основните свободи“.
Преамбюл от Декларацията на ООН за образование и обучение по човешки права

През декември 2011 г. Общото събрание прие Декларацията на ООН за Образование и обучение по човешките права. Декларацията се счита за епохална, защото тя е първият инструмент, посветен специално на ОПЧ, и в тази връзка се явява много ценен инструмент за застъпничество и повишаване на осведомеността за значението на ОПЧ. Декларацията признава, че „Всеки има право да знае, да търси и да получава информация за всички човешки права и основните свободи и трябва да има достъп до образование и обучение по правата на човека „, както и че“ образованието и обучението по правата на човека е от съществено значение за насърчаване на всеобщо уважение и спазването на всички права на човека и основните свободи за всички, в съответствие с принципите на универсалност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека. „Декларацията съдържа и широко определение за образование и обучение по човешките права, която обхваща образованието относно, чрез и за правата на човека.
Декларацията възлага основната отговорност „за насърчаване и гарантиране на образованието и обучението по правата на човека“ на държавата (член 7).

В рамките на системата на ООН, образованието по човешките права се координира от офиса на Върховния комисариат на ООН за Правата на човека, базиран в Женева, който е под ръководството на Съвета по Правата на човека.

Образование по Правата на човека в ЕвропаGoto top

Съветът на Европа

„Ангажиментите за човешки права са също ангажименти към образованието по човешки права. Инвестициите в образованието по човешки права осигуряват всеобщото бъдеще. Краткосрочното орязване на образованието води до дългосрочни загуби“.
Послание от Форума „Да живеем, учим и действаме за правата на човека“  2009

За държавите-членки на Съвета на Европа, човешките права са предназначени да бъдат нещо повече, отколкото само твърдения: правата на човека са част от тяхната правна рамка, и в тази връзка трябва да са неразделна част от образованието на младите хора. Европейските нации дадоха значителен принос към найважната прокламация на правата на човека от 20-ти век - Всеобщата декларация за правата на човека, която беше приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Европейската конвенция за правата на човека, която има правна сила за всички страни-членки на Съвета на Европа, взаимства своите принципи и вдъхновение от документа на ООН, и е приета две години по-късно. Появата на човешките права, каквито ги познаваме днес, се дължи до голяма степен на масовите нарушения на човешките права по време на Втората световна война в Европа и извън нея.

Още през 1985 г. на Комитетът на министрите издава Препоръка R (85) 7 до държавите-членки на Съвета на Европа за преподаване и изучаване на човешките права в училищата. Препоръката подчертава, че всички млади хора трябва да изучават правата на човека като част от подготовката им за живот в една плуралистична демокрация.

Препоръката е подкрепена от Втората среща на високо равнище на Съвета на Европа (1997 г.), когато държавните клонове и правителствените ръководители на държавите-членки решиха да се „постави началото на инициатива за образование за демократично гражданство с оглед насърчаване на осведомеността на гражданите за техните права и отговорности в едно демократично общество“. Последвалият проект за образование за демократично гражданство изиграва основна роля в насърчаването и подкрепата на включването на образованието за демократично гражданство и човешки права в училищните системи.
Създаването на младежка образователна програма по правата на човека, както и публикуването и преводите на Компас, а по-късно и на Compasito, допринесоха допълнително за признаване на образованието по правата на човека, по-специално чрез информално образование и работата с младите хора.

Страните членки трябва да се стремят да предоставят на "всеки член от тяхната територия възможност за образование за демократично гражданство и човешки права"
Харта на Съвета на Европа за образование за демократично гражданство и човешки права

През 2010 година се прие Хартата на Съвета на Европа за образование за демократично гражданство и човешки права от Комитета на министрите в рамките на рамките на Препоръка CM/Rec (2010) 7. Хартата призовава държавите-членки да включват образованието за демократично гражданство и човешки права в учебните програми за формално образование в предучилищното ниво, началното и средното училище като цяло, както и в професионалното образование и обучение. Хартата апелира също така държавите-членки да „стимулират ролята на неправителствените организации и младежките организации в областта на образованието за демократично гражданство и правата на човека, особено в неформалното образование. Те трябва да ги признаят и да оценят тяхната дейност като ценна част от образователната система, да им предоставят по възможност подкрепата, от която се нуждаят и пълноценно да използват експертизата, която тези организации могат да допринесат към всички форми на обучение“.
Съгласно Хартата, целта на държавната политика и законодателство, занимаващи се с ОПЧ, трябва да бъде „осигуряването на всеки човек, в рамките на тяхната територия, на възможност за образование за демократично гражданство и човешки права“. Хартата поставя задачи и принципи за обучение по човешките права и препоръчва дейности в областите на наблюдение, оценка и изследвания. Хартата е придружена от обяснителна записка, която дава подробности и примери по отношение на съдържанието и практическото използване на Хартата.

През 1999 ролята на образованието по правата на човека във връзка с опазването и популяризирането на правата на човека в Съвета на Европа беше допълнително подсилена чрез създаването на поста на Комисар за правата на човека. Комисарят е натоварен с „насърчаване на образованието и осъзнаването на човешките права“ в паралел с подпомагането на държавите-членки при прилагането на стандартите за правата на човека, идентифицирането на възможни пропуски в закона и практиката и предоставяне на консултации по отношение на защитата на правата на човека в Европа.
При изпълнението на функциите си Kомисарят отделя специално внимание на образованието по човешките права и споделя мнението, че правата на човека могат да бъдат постигнати само ако хората са информирани за правата си и знаят как да ги използват. Образованието по правата на човека в този смисъл е от основно значение за ефективното прилагане на европейските стандарти. В редица свои доклади той призова националните органи да засилят обучението по човешки права. Учениците и младежите, както и учителите и държавните служители, трябва да бъдат образовани да популяризират ценностите на толерантност и уважение към другите. В споделяне на гледна точка, озаглавено „Образованието по правата на човека е приоритет – необходими са повече конкретни дейности“5, той посочва, че „се поставя по-голям акцент върху подготовката на учениците за трудовия пазар, а не върху развиване на техните умения за живота, които да включват ценностите на правата на човека“. Трябва да има както „права на човека чрез образование“, така и „човешките права в образованието“.

В този смисъл насърчаването на правото на образование по правата на човека в Съвета на Европа е междусекторно и мултидисциплинарно.
Съветът на Европа поддържа връзки и координира работата си по ОПЧ с други международни организации, включително ЮНЕСКО, Върховния Комисариат на ООН по правата на човека, ОССЕ (Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа) и Агенцията за основните права на Европейския съюз. Той също така действа и като регионален координатор за Световната програма на ООН за образование по човешки права.

Европейският център Wergeland

Европейският център Wergeland, разположен в Осло, Норвегия, е Ресурсен център, работещ за образованието по междукултурно разбирателство, правата на човека и демократичното гражданство. Центърът е създаден през 2008 г. като съвместен проект между Норвегия и Съвета на Европа. Основните целеви групи са експерти в сферата на образованието, изследователи, взимащи решения специалисти и други мултипликатори.
Дейностите на Центъра Wergeland включват:

  • обучение за обучители - обучители, обучители и други възпитатели
  • изследователска и развойна дейност
  • конференции и мрежови услуги, включително онлайн база данни за експертите
  • електронна платформа за разпространение на информация, образователни материали и добри практики.

Европейският съюз

През 2007 година беше създадена Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) като консултативен орган, който да гарантира, че са защитени основните права на хората, живеещи в ЕС. Агенцията за основните права, със седалище във Виена, Австрия, е независим орган на Европейския Съюз (ЕС), създадена за осигуряване на помощ и експертен опит в Европейския съюз и неговите държави-членки при прилагане правото на Общността и въпросите за основните права. Агенцията за основните права също така има мисия да повиши обществената осведоменост за основните права, които включват правата на човека, както е определено в Европейската конвенция за правата на човека и в Хартата за основните права на Европейския съюз.

С течение на годините младежките програми на Европейския съюз посветиха специално внимание на равенството, активното гражданство и образованието по правата на човека.

Много младежки проекти, извършени в рамките на младежките програми, се основават на неформалното обучение и предоставят съществени възможности за младежите да открият ценностите на човешките права и образованието по човешки права.

 Младежка политика и образование по правата на човекаGoto top

Съветът на Европа има дългогодишен документиран опит при присъединяването на младите хора към процеса на европейското изграждане и при разглеждането на младежката политика като неразделна част от своята работа. Първите мероприятия за младежки лидери бяха проведени през 1967, а през 1972 година бяха създадени Европейският младежки център и Европейската младежка фондация. От тогава се развиват трайни последователни отношения между Съвета на Европа и младежта и младежките организации, които са важни активни страни и партньори в ключови определящи моменти за организацията и за Европа. При процесите на демократизация на бившите комунистически страни, в изграждането на мира и решаването на конфликти в размирни райони, както и в борбата срещу расизма, антисемитизма, ксенофобията и нетърпимостта, младите хора и техните организации винаги са могли да разчитат на Съвета на Европа, както реципрочно и Съветът е можел да разчита на тях. Не може да се планира безпроблемна и устойчива сигурност на европейския континент без приноса на образованието по човешките права и демократичното участие.

Заявената цел на младежката политика на Съвета на Европа е „осигуряване на младите хора, т.е. момичета и момчета, млади жени и млади мъже на еднакви възможности и опит, което да им даде шанса да развиват знанията, уменията и компетенциите си и така да участват пълноценно във всички аспекти на обществото“6.

Предоставянето на равни шансове и опит на младите хора им осигурява възможност да играят пълноценна роля в обществото.

Ролята на младите хора, младежките организации и младежка политика за насърчаване на правото на образование по човешките права е също така ясно изразена в приоритетите за младежката политика на Съвета на Европа, един от които са човешките права и демокрацията, прилаган със специален акцент върху:

  • осигуряване за младите хора пълното упражняване на човешките права и човешкото достойнство и насърчаване на техния ангажимент в това отношение
  • насърчаване на активното участие на младите хора в демократичните процеси и структури
  • насърчаване на еднакви възможности за участие на всички млади хора в комплексните аспекти на ежедневния им живот
  • ефективно прилагане на равенството между равенството и превенция на всички форми на насилие, базирано на полов признак
  • насърчаване на образованието и мероприятията по осведомеността сред младите хора относно развитието на околната среда и устойчивото развитие
  • улесняване на достъпа за всички млади хора до информационни услуги и консултиране.

Два други тематични приоритета – Да живеем заедно в разнородни общества и Социалното включване на младите хора – също са тясно свързани с дейностите по образование по правата на човека.
Младежката политика на Съвета на Европа предвижда и тясно сътрудничество между политиките за децата и младите хора, тъй като при двете групи, децата и младите хора, има припокриване до голяма степен.

През 2000 година, по повод на 50-тата годишнина на Европейската конвенция за правата на човека, Дирекцията за младежта и спорта стартира своя  Младежка програма за обучение по човешките права.  Програмата осигури включването на ОПЧ в работата на Съвета на Европа с младите хора и в младежката политика и младежката работа. Младите хора и младежките организации заемаха централна роля в програмата като обучители и застъпници за правата на човека и оказаха значителен принос към работата на Съвета на Европа.

Друго измерение на програмата беше публикуването на Компас през 2002 година и последващия му превод на повече от 30 езика. Програма за Европейски и национални курсове за обучители и мултипликатори допринесе за появата на формални и неформални мрежи от обучители и последователи на ОПЧ, които произвеждат видими резултати, въпреки че тези мрежи се различават съществено в отделните страни. Успехите на образователните програми за младежта по правата на човека се дължат също така на:

  • Подкрепата за ключови регионални и национални упражненията за обучение на обучители, на обучители и младежки работници в страните-членки, организирани в сътрудничество с национални организации и институции
  • Развитието на формални и неформални мрежи на организации и обучители за образование по правата на човека чрез неформални образователни подходи на Европейско и национално ниво
  • Включването на образователните подходи и методи за правата на човека в цялостната програма от упражненията на сектора на младежта на Съвета на Европа
  • Разработването на иновативни обучителни подходи и качествени стандарти за образование по човешките права и неформално обучение, като например въвеждането на електронното обучение по правата на човека чрез Компас за напреднали
  • Осигуряване на образователни подходи и средства за Европейската младежка кампания „Всички различни – всички равни“, насочена към разнообразието, човешките права и обучение с участие
  • Разпространението на Живата библиотека като методология за междукултурно обучение, борба със стереотипите и предразсъдъците
  • Предоставянето на политическа и образователна рамка за дейностите на междукултурния диалог, като например тези, които протичат в рамките на Евро-средиземноморските, Евро-арабските и Азиатско-европейските младежки проекти, както и тези, управлявани в рамките на партньорството между Европейската комисия и Съвета на Европа в младежката сфера.

Програмата успя също така да мобилизира хиляди млади хора в Европа чрез подкрепата от страна на Европейската младежка фондация на пилотни проекти в областта на образованието по човешките права.

През 2009 година по повод на 60-годишния юбилей на Съвета на Европа, младежки форум за образованието по правата на човека – Да учим, живеем и действаме за правата на човека - събра над 250 активни страни в Европейските младежки центрове в Будапеща и Страсбург.
Участниците във форума излъчиха послание до Комитета на министрите на Съвета на Европа. Посланието подчертава принципите и нуждите за ОПЧ в Европа чрез:

  • осигуряване на адекватни нива на мултиплициране и надеждност чрез проекти и партньори на национално и местно равнище, както и чрез разработване на оптимална комуникация между европейските, националните и регионални нива на дейност;
  • търсене на съюзи между действащи лица от сферата на формалното и неформално образование и институциите за правата на човека с цел създаване на национални образователни програми по човешките права;
  • развиване на капацитета за неправителствените партньори в процеса на търсене на по-активно участие на неправителствени младежки партньори;
  • подпомагане на транснационалното сътрудничество и мрежите за обучение по човешките права;
  • задълбочаване на осведомеността относно специфични за младежите въпроси, свързани с правата на човека (например насилие и социално изключване);
  • включване на перспектива относно джендър информираност и междукултурното измерение като присъщи на концепцията за равенството на човешкото достойнство;
  • тясно обвързване на образователни упражненията по правата на човека с реалностите на младите хора, младежката работа, младежката политика и неформалното обучение;
  • разглеждане на необходимото припокриване и допълващия характер на образованието за човешките права при децата и младите хора;
  • признаване и насърчаване на образованието по правата на човека като човешко право, и повишаване на осведомеността за него;
  • съблюдаване защитата на свободата и сигурността на човешките права за активисти и обучители;
  • интегрирането на въпросите за малцинствата, включително относно джендър, етническа принадлежност, религия или убеждения, способности и проблемите на сексуалната ориентация;
  • подкрепа на активното участие и чувството за собственост на младите хора и децата в образователните процеси;
  • повишаване на осведомеността за отговорността на държавите и обществените власти за насърчаване и подкрепа на образованието по правата на човека във формалните и неформалните образователни сфери.

 ОПЧ с младите хора

Изглежда очевидно, че младите хора трябва да се интересуват от образование по правата на човека, но в реалността голяма част от младежите в Европа имат ограничен достъп до образованието по човешките права. Компас е разработен с цел това да се промени.

Образованието по правата на човека за младите хора е от полза не само за обществото, но също така и за самите млади хора. В съвременните общества младите хора са все по-често се сблъскват с процесите на социално изключване, с религиозни, етнически и национални различия, както и с недостатъците - и предимствата - на глобализацията. Образованието по човешки права се занимава с тези въпроси и може да помогне на хората да си дадат сметка за различните вярвания, нагласи и ценности, както и за явните противоречия на съвременните мултикултурни общества, в които те живеят.

Специален доклад на Евробарометър от март 2008 година на тема „Отношението на европейските граждани към околната среда“ посочва, че европейските граждани придават огромно значение на опазването на околната среда, като 96% казват, че е то е много или умерено важно за тях. Младите хора в частност са силно склонни към отдаване на енергията си и и ентусиазма си за въпроси, които ги засягат. Един пример в това отношение са 100,000 хора, които през декември 2009 направиха демонстрация в Копенхаген за предприемане на дейности за борба с изменението на климата. Като обучители по човешките права, ние трябва да овладеем тази енергия. Многото програми, които вече съществуват за младите хора – от дребно-мащабните упражненията, извършвани на база на конкретни случаи в отделните младежки клубове и училища до основните международни програми, провеждани от Съвета на Европа и Европейския съюз, ясно показват, че младежите ще приветстват идеи и ще работят за тях.

Един пример за приноса на млади хора в Европа, образовани относно човешките права, е изготвянето на доклади по страни за правата на групите на малцинствата. Тези доклади, които се използват от правителствата, НПО, журналисти и учени, предлагат анализ на проблемите на малцинствата, включват гласовете на тези общности и дават практически насоки и препоръки за пътищата за напредък. По този начин образованието по правата на човека може да се разглежда като принос към работата на Европейския Съд по правата на човека за изпращане на ясни послания, че няма да се толерират нарушения. Но ОПЧ предлага и още нещо: на първо място то е също положителен инструмент за предотвратяване на нарушенията, като по този начин се осигуряват по-добро функциониране и поефективни механизми за превенция и санкции. Преди всичко хората, които са придобили ценностите за уважение и равенство, нагласи за съпричастност и отговорност и които са развили умения да работят съвместно и да мислят критично, ще бъдат по-малко склонни да нарушават човешките права на другите.
Младите хора също действат като обучители и фасилитатори на образователните процеси за правата на човека и в този смисъл оказват важна подкрепа и предоставят ресурси за разработване на планове за ОПЧ на национално и местно ниво.

 Изграждане на култура на човешките праваGoto top

Дори и да отрежете всички цветя, не можете да спрете идването на пролетта.
Пабло Неруда

„Всички пътища водят към Рим“ е общ идиом и означава, че има много начини за постигане на дадена цел. Точно както всички пътища водят към Рим, така има много различни начини за предоставяне на ОПЧ. В този смисъл образованието по човешки права може би е описано най-добре от перспективата на това, което трябва да се постигне: създаването на култура, при която правата на човека са разбрани, защитавани и зачитани, или ако перифразираме участниците във Форума от 2009 година за образованието по човешки права на младите хора, „култура, насочена към изучаване, живот и дейности в името на правата на човека“.

Културата на правата на човека не е просто една култура, при която всеки познава своите права, защото знанието не е задължително равнозначно на уважение, а без уважение ние трябва винаги да очакваме нарушения. Така че как можем да опишем културата на човешките права и какви качества би следвало да имат нейните привържениците? Авторите на настоящото ръководство работиха доста по тези въпроси и формулираха някои (но без претенции за изчерпателност) отговори. Културата на човешките права е тази култура, при която хората:

  • Имат знания за и респект към правата на човека и основните свободи
  • Имат чувство за индивидуално самоуважение и уважение към другите; те ценят човешкото достойнство
  • Демонстрират нагласи и поведение, които показват уважение към правата на другите
  • Упражняват истинско равенство между равенството във всички сфери
  • Показват уважение, разбиране и оценяване на културното многообразие, особено към различните национални, етнически, религиозни, езикови и други малцинства и общности
  • Овластени са с пълномощията на активни граждани
  • Насърчават демокрацията, социалната справедливост, обществената хармония, солидарност и приятелство между хората и отделните народи
  • Проявяват активност за последването на дейностите на международните институции, насочени към създаване на култура на свобода на базата на универсалните ценности на правата на човека, международното разбирателство, толерантността и ненасилието.

Тези идеали се проявяват по различен начин в различните общества поради различните социални, икономически, исторически и политически опит и реалности. От това следва, че ще има и различни подходи към ОПЧ. Възможно е да има и различни мнения за най-добрия или най-подходящия начин за преминаване към културата на човешките права, но така трябва и да бъде. Индивидите, групите от индивиди, общностите и културите имат различни изходни точки и проблеми. Културата на правата на човека трябва да отчита и да се съобразява с тези различия.

Бележки

1 Думи подчертани от редакторите
2 Комитет на министрите Препоръка CM / Rec (2010) 7 на Съвета на Харта на Европа за образование за демократично гражданство и образование за човешки права
3 http://www.amnesty.org/en/human-rights-education
4 Betty A. Reardon: Educating for Human Dignity – Learning about rights and responsibilities, University of Pennsylvania Press, 1995
5 www.fra.europa.eu (посетено на 13 октомври 2010)
6 Резолюция на Комитета на министър на младежката политика на Съвета на Европа, CM / Res (2008) 23 на обединените нации, План за действие на Световната програма за образование за човешки права - Първа фаза, Женева, 2006 г.