Image: Theme 'Children' by Pancho

Конвенция за правата на детето

Законът за правата на човека определя детето като всяко човешко същество на възраст под 18 години. През 2014 г. УНИЦЕФ посочи, че по света има 2.2 милиарда деца (Състояние на децата по света в числа, 2014, Всяко дете е значимо)

 

Детето трябва да знае, че е чудо, че откакто свят светува не е имало и никога няма да има друго дете като него.
Пабло Касалс

Децата са човешки същества, следователно те имат абсолютно същите права на човека, както и възрастните. Въпреки това се счита, че децата имат особена нужда от грижи и подпомагане и поради тази причина те също имат свой „собствен“ договор за правата на човека – Конвенцията за правата на детето (КПД).
КПД е приета от Организацията на обединените нации през 1989г. и влиза в сила на 2 септември 1990 година. КПД се прилага по отношение на всички деца на възраст под 18 години в държавите, които са я приели, и в почти всяка държава по света Конвенцията е приета. Само Съединените американски щати и Сомалия не са ратифицирали Конвенцията.

Защо е важна КПД?

КПД е най-широко ратифицираният документ за правата на човека по целия свят. Тя е епохално събитие в историята на правата на децата, защото е първият правнообвръзващ международен документ, приет специално, за да защитава правата на децата.

КПД не предлага на децата повече права, отколкото на останалите човешки същества, но признава, че могат да са необходими допълнителни гаранции, за да сме сигурни, че децата имат достъп до правата на човека, които притежават всички. Сред останалите международни споразумения тя се отличава с това, че съдържа пълния спектър от права на човека: граждански, политически, социални, икономически и културни права.

Майките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползват с еднаква социална защита.
Всеобща декларация за правата на човека, чл. 25, ал. 2

КПД отбелязва смяната на начина, по който се гледа на децата, тъй като КПД признава децата за индивиди с права и отговорности, които отразяват техните способности за развитие. В допълнение, КПД предлага рамка за претендиране на правата на децата.

Ако всяко дете, независимо от неговия джендър, етнически произход, социално положение, език, възраст, националност или религия, има тези права, тогава всички те имат и задължението да се уважават по хуманен начин. Ако децата имат правото да бъдат защитавани от конфликти, жестокост, експлоатация и изоставяне, тогава всички те имат и задължението да не се обиждат и нараняват взаимно. Ако децата имат правото на чиста околна среда, тогава всички те имат и задължението да правят всичко, което могат, за да се грижат за своята околна среда.1

Въпрос: Защо достъпът на децата до някои права е по-труден от този на възрастните?

Как работи КПД?

Вашите деца не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот… Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Халил Джубран

На всеки 5 години държавите, които са страни по КПД, трябва да докладват пред Комитета по правата на детето относно отбелязания напредък при гарантиране спазването на правата, включени в Конвенцията. Други организации също се приканват да подават доклади, а НПО много често избират и докладват за евентуални нарушения на Конвенцията, които не се споменават в официалния доклад на правителството.
Комитетът включва независими експерти и след като разгледа всички подадени доклади – тези на правителствата и тези, които са подадени от НПО, провежда сесия в Женева, на която задава въпроси на представителите на правителствата и издава поредица от Заключителни наблюдения. Те представляват препоръки, които държавите трябва да изпълнят, за да коригират или  подобрят сверите на дейност, в които Комитетът счита, че Конвенцията не се изпълнява правилно. Проверката за спазването на тези препоръки се извършва следващия път, когато правителството представи своя доклад.

Въпрос: Какво бихте докладвали вие на Комитета по правата на детето относно правата на децата във вашата държава?

Факултативни протоколи към КПД

Към КПД има два факултативни протокола, които са приети през месец май 2000 година и които също се наблюдават от Комитета по правата на детето. Първият е Факултативният протокол относно обучение с участие на деца във въоръжен конфликт; вторият е Факултативният протокол относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография.
През месец юни 2011 г. Съветът на ООН по правата на човека прие проект на трети Факултативен протокол относно процедурата по комуникация при нарушения на правата на децата. Новият протокол ще даде възможност на Комитета по правата на детето да проверява съобщения от деца и техни представители, в които се твърди за нарушения на техните права.

Основни характеристики на КПД

КПД съдържа 54 члена, които включват пълен и широк набор от права – граждански, политически, културни, социални и икономически, и изпълняват функцията на рамка за защита на правата на човешките същества на възраст под 18 години. КПД се основава на 3 категории права и се ръководи от четири основни принципа.

Трите „П“

Членовете на КПД в защита на правата могат да бъдат групирани в три категории, които често се наричат „трите П“  (от английски: participation, protection and provision) –  участие,  защита и осигуряване.

Елементът „участие” беше (и все още е) много иновативен и отразява факта, че Конвенцията приема децата като субекти, а не като обекти на правото. Много възрастни и много общества са склонни да третират децата така, все едно че те са неспособни да мислят самостоятелно, и все едно че техните предпочитания или чувства са от малко значение – поне по отношение на решенията за тяхното благосъстояние. Въпреки това, Конвенцията насърчава идеята за децата като хора, чиито желания наистина трябва да бъдат взети предвид. В Конвенцията се казва, че децата имат право да бъдат уважавани и третирани с достойнство, просто защото те са хора, независимо от тяхната възраст. Част от това да „бъдат третирани с достойнство“ им позволява да бъдат автономни същества, позволява им да изразяват своите желания и мисли, веднага щом станат способни да правят това, а тези желания и мисли да бъдат важен фактор при решенията, които се отнасят за тях.

Освен признаването на правата на децата да участват, Конвенцията признава и това, че децата могат да имат нужда от специална протекция (защита), например срещу злоупотреби, насилие, експлоатация и жестокост.
Третото „П“, означаващо „осигуряване”, се отнася за правата, необходими за основното оцеляване и за пълното развитие на детето, например правото на подходяща храна, чиста вода, подслон, формално образование и здравеопазване. Goto top

Въпрос: Колко силно чувате и уважавате желанията на младите хора, с които работите?

Детският парламент във Финландия

Онлайн беше създадена виртуална сграда на парламента, която се използва от Финландския детски парламент. Тази виртуална сграда осигурява представители с място, независимо от времето и локацията, които взаимодействат и развиват своите упражненията.
Съветът и Комисиите на Детския парламент заседава веднъж седмично онлайн в чат-стаи, където се обсъждат проблеми и се подготвят бъдещите пленарни сесии.
Членовете на Детския парламент обсъждат проблемите онлайн в свои собствени дискусионни форуми, отговарят на запитвания, подадени от политиците, и провеждат онлайн пленарна сесия веднъж на всеки две седмици. Съветът и всички деца се срещат и лично.  http://www.lastenparlamentti.fi

Четирите принципа

Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват на детето, което може да формира свои собствени възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето.
КПД, чл. 12

Следва да подчертаем, че цялата Конвенция е набор от четири ръководни принципа или общи изисквания за всички права, които се съдържат в договора. Тези принципи са представени като отделни членове в договора. Когато Комитета на ООН по правата на детето състави Насоките за докладване по Конвенцията, тези принципи бяха изброени като отделни точки, за които следва да бъде докладвано.

Принцип 1: Забрана за дискриминация (Член 2)

Членът, забраняващ дискриминацията, е с отворен край: той забранява дискриминацията въз основа на изброените признаци, но и забравяна други форми, които не са споменати изрично. Момичетата трябва да имат същите възможности като момчетата, физически здравите като децата с увреждания, мюсюлманите като индусите, като християните, богатите като бедните и т.н.

Държавите – страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.
КПД, чл. 2

Принцип 2: Висшите интереси на детето (Член 3)

Този принцип е свързан с това децата да бъдат пълноправни човешки същества, чиито интереси са важни. Текстът на този член отива дори и по-далече: в него не само се казва, че нуждите на децата са съществени; там е посочено, че те трябва да бъдат първостепенно съображение при взимането на решения за детето. Това не означава задължително, че винаги трябва да се направи това, което иска детето, защото понякога външният човек може по-добре да прецени интересите на едно дете, особено в дългосрочен план.

Въпрос: Кой мислите трябва да вземе решение за това, което е най-добро за детето: родителите, детето или публичните власти?

Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички дейности, отнасящи се до децата.
КПД, чл. 3

Принцип 3: Правото на живот, оцеляване и развитие (Член 6)

Този принцип има значително по-широко значение днес, отколкото при първата му поява: то налага на държавите – страни по Конвенцията задължението да обърнат внимание не само на физическото развитие на децата, но и на тяхното душевно, духовно, морално, физиологично и социално развитие. Предполага се, че Правителствата трябва да „създадат среда“, която е най-подходяща за подготовката на всяко дете за самостоятелен живот в свободно общество.

Принцип 4: Уважаване на възгледите на детето (Член 12)

Този принцип вече отчасти беше разгледан в подточка „ участие“ по-горе. Когато държавите – страни по Конвенцията, докладват на Комитета по правата на детето, те трябва да опишат възможностите, които децата имат за изразяване на възгледите си в контекста на семейния живот, училищния живот, местата за институционални и други форми на полагане на грижи, както и при процедурите, свързани с търсенето на център за бежанци.

Положението на децата: факти и цифри

Goto top

КПД е огромна крачка напред към започване на процес на формализиране на правителствените задължения и някаква форма на търсене на отговорност. Въпреки това, тя беше само началото на един процес. Във всяка държава по света правата на децата трябва да изминат дълъг път, преди да достигнат съответствие със стандартите, предвидени в Конвенцията.

Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват в максимално възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете.
КПД, чл. 6

Децата по света

От 2.2 милиарда деца по света, 600 милиона живеят в крайна бедност. Това означава, че едно на всеки четири деца живее с по-малко от едно евро на ден.2
Всяка година почти 9 милиона деца на възраст под пет години умират от масово предотвратими болести. Въпреки това, техният брой беше доста по-голям преди 20 години и продължава да намалява.3
17,000 деца умират от глад всеки ден.
ООН прогнозира, че около 250,000 деца – момчета и момичета на възраст под 18 години, се асоциират с въоръжени групи или въоръжени сили.
Повече от 100 милиона деца на възраст, на която трябва да посещават начално училище, не ходят на училище, като повечето от тях са момичета, отколкото момчета.

Децата в Европа

Децата в Европа са изправени пред редица проблеми, а следните статистически данни представят съвсем малка извадка. В останалите раздели от тези клонове са предоставени и други данни за някои от конкретните проблеми.

 

Правата на децата в Европа

 - Много деца са жертви на насилие в семейството, в общността, в домовете за настаняване и в други институции.

 - В Централна и Източна Европа 35% от учениците, отговарящи на една анкета, казват, че те са били насилвани през последните два месеца преди интервюто, като техният процент варира от 15 до 64%.

 - 19% от децата в ЕС изложени на риск от бедност.

 - Повече от 626,000 деца живеят в домове за настаняване в двадесет и двете държави, които са част от Централна и Източна Европа и Общността на независимите държави, ЦИЕ/ОНД.

 - Някои групи деца са обект на дискриминация, често въз основа на множество признаци. Например, децата роми често са обект на изключване от образованието, а техният достъп до здравеопазване може да бъде лош. Много деца с увреждания редовно са обект на предразсъдъци или липса на информираност и по подразбиране се изключват от участие при взимането на решения, които ги засягат.

 - Въпреки че Европейският съюз е един от най-богатите райони в света, деца в този район продължават да живеят в бедност. 9% от децата под 14 години живеят в домакинства, в които няма възрастни, които работят за заплата. Детската бедност и социална изолация са се увеличили драстично в някои държави членки на ЕС през последните двадесет години, като малките деца са изложени на по-голям риск от относителна бедност в сравнение с всички останали групи.

В продължение на четири месеца не ходехме на училище, отидохме в шест къщи, не в седем къщи и в шест нови училища… Не ми харесва да се местя, защото всеки път се сприятелявам с нови деца, а след това трябва да се местя отново и отново, и отново.
Момиче, 10 години, цитирано в „Слушайте – гласовете на бездомните деца“

Децата от улицата

УНИЦЕФ определи три типа деца от улицата: деца, живеещи на улицата, които са избягали от семействата си и живеят сами по улиците; деца, работещи на улицата, които прекарват повечето от времето си на улицата, за да се издържат; и деца от семейства от улиците, които живеят по улиците със семействата си. В доклад на Обществото на децата в Обединеното кралство е установено, че:

  • Броят на мароканските непълнолетни, които влизат в Испания, нараства стабилно, откакто испанското Министерство на вътрешните работи ги регистрира за първи път през 1998 година. От 811 през тази година, броят им е нараснал почти четворно до 3,500 през 2002 година.
  • Броят на децата, работещи по улиците в Санкт Петербург, Русия, е около 10,000 – 16,000: 20% от тези деца участват в проституция.
  • Някои сиропиталища в Украйна казват, че 97% от децата, които напускат институциите, стават бездомни.
  • Около 2,500 деца в Грузия са излезли на улицата, за да печелят пари – или чрез просия, или за да проституират.

Дойде времето да превърнем защитата на децата – на всички наши деца – в обща кауза, която може да ни обедини отвъд границите на нашата политическа ориентация, религиозни схващания и културни традиции. Ние трябва да възобновим нашите забравени табута и да направим злоупотребата и бруталното отношение към децата просто неприемливи.
Олара Отунну, Специален представител на ООН за децата и въоръжения конфликт

  • 100,000 млади хора бягат в Обединеното кралство всяка година: 6.7% от бегълците имат по двама рождени родители, 13% имат само по един рожден родител, 18% имат осиновители, а 30.8% имат „друга форма на семейство“.

Въпрос: Знаете ли какви са цифрите за децата по улиците във вашата държава?

Трафик на хора

Почти всеки експерт счита, че трафикът на хора се превръща в нарастващ процент, но една от трудностите е, че съществува ограничено съгласие относно цифрите, представящи броя на засегнатите хора. Правителството на Съединените щати посочва, че между 600,000 и 800,000 души са жертви на трафик на хора всяка година през международните граници. Доказателствата от Службата на ООН по наркотиците и престъпността сочат, че повече от 20% от жертвите на трафика на хора – в границите на държавите и отвъд тях, са деца.

 

Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора

Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора влезе в сила на 1 февруари 2008 година. Договорът се основава на признаването на принципа, че трафикът на хора представлява нарушение на правата на човека и е престъпление срещу достойнството и почтеността на човека. Това е всеобхватен договор, чиято цел е да:

 - Предотврати трафика на хора
 - Да защити човешките права на жертвите на трафика на хора
 - Да преследва трафикантите на хора.

Тя се прилага по отношение на всички форми на трафик на хора, независимо от това кои са жертвите и какви са формите на експлоатация.

Насилие срещу деца

Телесно наказание

Зашлевяването на децата не е просто урок по лошо поведение; това е неопровержима демонстрация на неуважение към човешките права на по-малките, по-слабите хора.
Томас Хаммарберг, Комисар по  правата на човека на Съвета на Европа.

В законодателството за правата на човека се признава, че децата имат право на защита срещу всички форми на насилие, включително срещу телесното наказание у дома, в училище и във всяка друга институция. Въпреки това обществата по целия свят, включително в много европейски държави, все още толерират и дори одобряват някои форми на насилие срещу децата, по-конкретно тези, които се налагат у дома.
През 1998 година Европейският съд по правата на човека издаде знакова присъда (А срещу Обединеното кралство), първото решение за налагане на телесно наказание от родителите. Детето „А“ – младо момче от Англия, е бито от своя доведен баща с бастун, при което му се причиняват сериозни синини. Европейският съд установи, че правото на момчето на защита от деградиращо наказание е било нарушено.
Към месец юни 2011 година, телесното наказание е незаконно в училищата на 117 щата, въпреки че само в 29 от тях децата за защитени от насилствени наказания, независимо къде се намират те, дори и в дома им. Двадесет и две държави членки на Съвета на Европа са забранили насилието в дома, в училищата, в системите за изтърпяване на наказания и в системите за полагане на алтернативни грижи.

Въпрос: Правилно ли е да бъдат забранени всички форми на телесно наказание на децата?

Един от тестовете за правилността на образователната процедура е щастието на детето.
Мария Монтесори

Кибертормоз и изображения на сексуално насилие

Децата могат да бъдат изложени на множество рискове, когато използват Интернет, например, като гледат неподходящи материали, онлайн насилие и тормоз, или като стават жертви на насилие и експлоатация, например под  формата на детски сватби. Хората, работещи с деца, могат да предприемат мерки за тяхната защита от тези опасности, като:
• Предприемат самостоятелни дейности, например докладване, подаване на жалби или въпроси, когато узнаят за дете, което е изложено на тези рискове, или когато открият незаконни или опасни материали в Интернет
• Овластяват децата, информирайки ги и обсъждайки с тях този въпрос
• Овластяват родителите, които трябва да бъдат уведомени за опасностите от използването на Интернет и възможностите за проверка на сайтовете, които децата посещават.

Съветът на Европа разработи една интерактивна игра за малки деца, наречена "Wild Web Woods", която помага на децата да идентифицират и да се противопоставят на виртуалните заплахи, докато сърфират в мрежата в рамките на безопасна среда.

Реших, че е по-добре да крещя. Тишината е истинско престъпление срещу хуманността.
Надежда Манделстам

Сексуално насилие

Наличните данни показват, че едно на всеки пет деца в Европа е жертва на някаква форма на сексуално насилие. Посочва се, че в 70 до 85% от случаите насилникът е някой, когото детето познава и на когото вярва.Сексуалното насилие над деца може да приеме много форми: сексуално насилие в семейния кръг, детска порнография и проституция, корупция, склоняване по Интернет и сексуално насилие от връстници.
Сексуалното насилие срещу децата съществува във всяка държава в Европа, но са налице редица пречки за очертаване на ясна картина на неговия обхват, дълбочина и естество. Повечето случаи остават недокладвани, разкриването им може да отнеме години, трудно е да се получат надеждни статистически данни и няма стандартизиран, координиран метод за събиране на информация.
Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (Конвенцията от Ланзароте) съдържа всички мерки, които са необходими за превенция на сексуалното насилие, за защита на децата и преследване на насилниците. Тя е първият международен договор, който предвижда всички форми на сексуално насилие срещу децата. Нейната запазена марка е подходът на така наречените четири „П“: превенция на насилието, протекция на децата жертви, преследване на извършителите и промоция на партньорствата и политиките за участие. Конвенцията от Ланзароте преди всичко изисква скрининг и обучение на професионалисти, които контактуват с децата, сексуално образование и повишаване на информираността, програми за интервенция, насочени към евентуалните извършители.

ЕДНО на ПЕТ

Борбата срещу сексуалното насилие над деца чрез специални правни инструменти и всеобхватни дейности за повишаване на информираността са две от стратегическите задачи на програмата за изграждане на Европа за и с децата на Съвета на Европа. През месец ноември 2010 година беше стартирана кампанията на Съвета на Европа „ЕДНО на ПЕТ“ за спиране на сексуалното насилие над деца. Кампанията „ЕДНО на ПЕТ“ има за цел да осигури бъдещото подписване, ратификация и изпълнение на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие и да предостави на децата, техните семейства/ грижещите се за тях и обществата като цяло знания и инструменти за превенция и докладване на сексуалното насилие над деца, като по този начин повиши информираността за неговото съществуване.
Прочетете повече в интернет на адрес: www.coe.int/oneinfive

Европейски инициативи

Goto top

Съветът на Европа

Съветът на Европа и неговите държави членки са приели редица правни документи, програми и препоръки за разрешаване на някои от проблемите, пред които са изправени децата в Европа днес.
Някои от договорите на Съвета на Европа, които се отнасят специално за децата, са:
• Европейската конвенция относно упражняването на правата на децата (2000)
• Конвенцията на за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (2007), първият международен правен договор, който криминализира сексуалното насилие над деца
• Европейската конвенция относно осиновяването на деца (ревизирана през 2008).

Изграждане на Европа за и с децата

Тази програма е въведена като резултат от Третата среща на върха на държавните и правителствени клонове на Съвета на Европа (Варшава 2005 година). Тя съдържа два тясно свързани стълба: насърчаване на правата на децата и защита на децата от насилие. Основната цел на програмата е да помогне на всички политици и активни страни да разработят и изпълняват национални стратегии за защита на правата на децата и превенция на насилието над деца.

Съветът на Европа поставя акцент и върху повишаването на информираността и провеждането на кампании по най-актуални проблеми, които засягат правата на човека, включително и правата на децата.
През 2007 година младежкият сектор на Съвета на Европа публикува Compasito – ръководство  относно образованието за правата на човека с деца. Ръководството беше разработено в отговор на силно нарастващото искане от страна на практиците да се разшири фокуса на образованието за правата на човека към възрастовата група на младежите. Последващото разпространение на Compasito в цяла Европа доказа, че образованието за правата на човека е много ефективно при децата от много ранна детска възраст.
Програмата за образование в демократично гражданство определя насоките за провеждане на образователни занимания, които овластяват децата да бъдат граждани и да разбират механизмите на демокрацията.

Европейската мрежа на младежките съветници
Европейската мрежа на младежките съветници е създадена през 2008 година, за да ангажира активно децата и младите хора в годишната работа на Европейската мрежа на омбудсманите за децата (ENOC) и за да им даде възможност да бъдат чути на европейско ниво. Децата и младите хора, като притежатели на права и експерти по своя собствен живот и средата, в която растат, ще имат възможност да вземат участие в дейностите на ENOC, за да споделят своя опит, да дадат на омбудсманите за децата ясна представа за въпросите, които ги засягат, и за това как поконкретно да им осигурят защита и насърчаване на техните права, както е предвидено в КПД.

Европейската мрежа на омбудсманите за децата

Думата „омбудсман“ идва от скандинавската дума “ombud”, която означава представител или комисар, или делегат. Тя има значението на човек, който работи с и/ или разследва жалби, представлява и защитава интересите/ правата на определена група, говори от името на тази група и се опитва да подобри условията на живот на отделните индивиди и на групата като цяло. Сега много държави си имат свой собствен Омбудсман за децата, а през 1997 година беше създадена Европейската мрежа на омбудсманите за децата (ENOC). Ролята на омбудсмана е да гарантира пълното спазване на КПД, като в същото време запазва пълна независимост от държавните и други публични органи. Омбудсманът за децата обикновено защитава и насърчава интересите/ правата на децата по отношение на публичните и частните органи и следи условията на развитие, при които децата растат. До 2011 година мрежата се е разраснала и включва 39 институции от 30 държави. Нейният мандат е да спомага за насърчаването и защитата на правата на децата.

Въпрос: Има ли омбудсман за децата във вашата държава?

Европейски съюз

През 2006 година Европейската комисия публикува документа „Към стратегия на ЕС за правата на детето“, който дава нов стимул за правата на децата в политическия дневен ред на Европейския съюз и съдържа седем задачи относно действията на Комисията и определянето на критериите на Дневния ред на ЕС за 2011 година. През 2010 година Комисията разработи и план за действие относно непридружените непълнолетни лица и чрез програмата DAPHNE се стреми да извършва дейности за борба с насилието над деца, млади хора и жени. Дневният ред на ЕС за правата на детето има за цел да укрепи пълната ангажираност на ЕС, както е предвидено в Договора от Лисабон и Хартата на основните права, да насърчава, защитава и изпълнява правата на детето във всички имащи отношение политики и дейности на ЕС. Този дневен ред съдържа 11 конкретни дейности, чрез които ЕС може да допринесе ефективно към социално подпомагане и безопасността на децата.

Eurochild
Eurochild е мрежа от организации и лица, работеща в и извън Европа, чиято цел е да подобри качеството на живот на децата и младите хора. Eurochild е пример за работата, която извършва гражданското общество в Европа и извън нея за защита на децата чрез работа в мрежа, изследвания, комуникация и подкрепа. Повече информация ще намерите на адрес: www.eurochild.org

Неправителствени организации

Чрез своята ежедневна работа и практика, неправителствените организации не само имат глас по отношение на мониторинга на КПД, но и допринасят за спазването на правата на децата. Важна роля играят и организациите, ръководени от деца. Работата на НПО включва много разнообразни дейности, основани на правата – от образование за правата на човека с децата, до изследвания, инициативи за защита на децата, партньорство с публичните органи за изпълнение на политиките за децата, алтернативни доклади за правата на децата и т.н.
По-долу ще намерите информация за някои от организациите, работещи по различен начин за правата на децата:
Defence for Children International,  международна НПО, представена в 40 държави, чиято работа е насочена главно върху младежкото справедливост, както чрез директна намеса, така и чрез лобиране, мониторинг и обучение на професионалисти.
ECPAT,  международна мрежа, представена в повече от 70 държави, работеща за премахването на детската проституция, детската порнография и трафика на деца за сексуални задачи.
НПО „Група за Конвенцията за правата на детето“ е мрежа на повече от 70 национални и международни НПО, чиято мисия е да улеснят популяризирането, изпълнението и мониторинга на КПД.
Европейският младежки форум, ръководена от младежи платформа, представляваща 98 национални младежки съвета и международни младежки организации от цяла Европа, работеща в областта на младежкото участие, представлявайки и подкрепяйки техните потребности и интереси и тези на техните организации към Европейските институции, Съвета на Европа и ООН.
Европейската конфедерация на младежките клубове (ECYC) е мрежа на организациите за работа за младежта и младежките клубове, които извършват и насърчават откритата работа за младежта и неформалното образование чрез мрежа от 28 членуващи организации в 27 европейски държави.
Save the Children  представена в 120 европейски държави, е една от водещите организации за насърчаване и защита на децата на правата и подпомагане на децата в нужда. С многото си различни инициативи – от директна намеса до подкрепа и лобиране, визията на организацията е свят, в който детето получава правото на оцеляване, защита, развитие и участие.
The International Falcon Movement – Socialist Educational International (IFM-SEI) е международно образователно движение, което работи за овластяването на децата и младите хора и се бори за техните права, чрез семинари и обучителни курсове, международни лагери, конференции и кампании, свързани с образованието, подкрепата и директната работа с уязвими деца.

Goto top

Бележки

1 Комитет на Обединеното кралство за УНИЦЕФ, брошура: www.unicef.org/pakistan/rightsleaflet.pdf
2  „Състоянието на децата по света 2008“, УНИЦЕФ 2008: www.unicef.org/sowc08/docs/sowc08.pdf
3 „Състоянието на децата по света, специално издание по повод 20 години от Конвенцията за правата на детето“, УНИЦЕФ, 2010: www.unicef.org/rightsite/sowc/pdfs/SOWC_Spec%20Ed_CRC_Main%20Report_EN_090409.pdf
4 Декларация на Генералния секретар, „Ръководителя на ООН: Гладът убива 17,000 деца всеки ден“, CNN, 2009:http://edition.cnn.com/2009/WORLD/europe/11/17/italy.food.summit/
5 „Доклад за хуманитарната дейност през 2009г.“, УНИЦЕФ, 2009: www.unicef.pt/docs/HAR_2009_FULL_Report_English.pdf
6 Световен мониторингов доклад на EFA, „Скритата криза: Въоръженият конфликт и образованието“, Oxford University Press, ЮНЕСКО, 2011: http://unesdoc.unesco.org/images/0019/001907/190743e.pdf
7 Наръчник за парламентаристи, № 13, 2007, Премахване на насилието срещу деца, Междупарламентарен съюз и УНИЦЕФ: www.ipu.org/PDF/publications/violence_en.pdf
8 Виж: интернет страницата за правосъдие на Европейската комисия:http://ec.europa.eu/justice/fundamental-rights/rights-child/index_en.htm
9 „У дома или в дома? Формални грижи и осиновяване на деца в Източна Европа и Централна Азия“, УНИЦЕФ, 2010: www.unicef.org/ceecis/At_home_or_in_a_home_report.pdf
10 Виж: www.oecd.org/dataoecd/2/17/43198877.pdf
11 Световни новини за децата на улицата, Консорциум за децата на улицата: http://streetkidnews.blogsome.com/ and www.streetchildren.org.uk/news.asp?newsID=73
12 „Статистика за децата на улицата“, Консорциум за децата на улицата, 2009: www.streetchildren.org.uk/_uploads/resources/Street_Children_Stats_FINAL.pdf
13 Виж:  http://england.shelter.org.uk/__data/assets/pdf_file/0004/114853/Child_Poverty_and_Housing.pdf
14  „Доклад за трафика на хора“, Държавен департамент на САЩ, Служба за наблюдение и борба с трафика на хора, 2006: www.state.gov/g/tip/rls/tiprpt/2006/65983.htm
15  „Децата и телесното наказание: „Правото да не бъдат удряни, също е право на децата“, Съвет на Европа, хартиено издание, 2006: https://wcd.coe.int/wcd/ViewDoc.jsp?id=1237635&Site=CM
16  Newell, Peter. Телесното наказание в училищата и напредъка към забрана на всички телесни наказания в Европа и Централна Азия, Глобална инициатива за премахване на телесното наказание на деца, 2011:www.endcorporalpunishment.org
17Европейско законодателство: http://europa.eu/legislation_summaries/human_rights/fundamental_rights_within_european_union/index_en.htm  
18 Виж: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52011DC0060:en:NOT

КОМПАС

Наръчник за обучение по правата на човека за младежи

Показване на уеб съдържанието

КЛЮЧОВА ДАТА
  • 15 майМеждународен ден на семейството
  • 4 юниМеждународен ден на невинните деца – жертви на агресия
  • 12 августМеждународен ден на младежта
  • 20 ноемвриСветовен ден на децата