Image: Theme 'Culture and sport' by Pancho

Младите хора като цяло често се изобразяват като пълни с амбиции и надежди за света, а следователно и като важни двигатели на културната промяна. Фондът на ООН за населението описва добре тези очаквания от младите хора, като хора, които оформят културата на бъдещето:
Докато израстват през юношеството, младите хора развиват своята идентичност и стават автономни хора. Младите хора не споделят опита и спомените на възрастните около тях. Те развиват свои собствени начини за възприемане, оценяване, класифициране и разграничаване на нещата и кодовете, символите и езика, на който се изразяват. Реакциите на младите хора към променящия се свят и техните уникални начини да обяснят и съобщят своето преживяване, може да помогне за трансформирането на техните култури и да подготви техните общества да се изправят пред нови предизвикателства. Тяхната динамичност може да промени някои от архаичните и вредни аспекти на техните култури, които по-старите поколения считат за неизменни.1

Културата е всичко. Културата е начина, по който се обличаме, начина, по който носим главите си, начина, по който вървим, начина, по който връзваме връзките си. Тя не е само писане на книги или строене на къщи.
Еме Сезер3

Спортът е универсален елемент във всички култури и затова сме го избрали като тема в Компас. Спортът е особено популярен сред младите хора; статистиката показва, че 61% от младите хора в ЕС на възраст между 15 и 24 години редовно се занимават (поне веднъж в седмицата) със спортни занимания2.  Друга причина, поради която включихме спорта, е че той дава на младите хора възможности за социални контакти, чрез които те могат да придобият знания, умения и нагласи, необходими за тяхното пълноценно участие в гражданското общество.

Не съществуват права на човека по отношение на културата и спорта като такива – по същия начин, както правата по отношение на живота и правото на работа. Въпреки това, ние наистина имаме право да се радваме на културен живот, а правата по отношение на спорта са свързани с правата на образование и здраве.

Какво имаме предвид под „култура“?

Думата „култура“ се използва по много различни начини, например, популярна култура, масова култура, градска култура, феминистична култура, култура на малцинствата, фирмена култура и не на последно място младежка култура. Можем да говорим и за културния човек, което означава някой с добри обноски и с формално образование за традициите в литературата и изкуството, или за културен шок: дезориентацията и объркването на хората, когато се докоснат до непозната култура. Никое от тези значения на „културата“ не е предмет на работата на министерствата на културата или други еквивалентни правителствени ведомства.

Думата „култура“ произлиза от латинската дума “cultura”, която означава „грижа се, пазя, култивирам, обработвам“. Тя е първата дума, която около 1500 г.пр.н.е. започва да се появява в преносен смисъл на „култивиране чрез образование“ и е единствената дума в средата на 19 век, която се свързва с идеите за колективните обичаи и начини на живот на различните общества4.Точно това значение на думата култура, като наследени модели на споделени значения и общи разбирания, ще разгледаме в настоящия раздел.

Никоя култура не е хомогенна. В рамките на всяка култура можем да обосновем „субкултури“: групи от хора с определени набори от практики и поведения, които ги разделят от по-голямата култура и от останалите субкултури. Културата може трудно да се определи, защото тя завзема; културите са вечно развиващи се и променящи се. За да перифразираме Хераклит за това да не стъпваме два пъти в една и съща река, културата, с която общуваме днес, не е същата, с която сме общували вчера. Все пак, в нашите очи и възприятия, тя е наистина еднаква.

Въпрос: Кои нови идеи или технологии са променили вашата култура през последните десет години?

Комитета на ООН за икономически, социални и културни права определя културата по следния начин:
Културата […] обхваща, наред с друго, начините на живот, езика, устната и писмена литература, музиката и песните, невербалната комуникация, религиозните системи и вероизповеданията, ритуалите и церемониите, спорта и характеристиките, начините за производство или технологиите, природната или направената от човека среда, храната, облеклото и подслона, и изкуствата, обичаите и традициите, чрез които хората, групите от хора и общностите изразяват своята хуманност и значението, което те придават на своето съществуване, и изграждат своя мироглед, представляващ техния контакт с външните сили, засягащи техния живот.5

Някои аспекти на културата са добре видими, например начина, по който хората се обличат. Други аспекти са най-вече несъзнателни, почти инстинктивни. Един от начините на мислене за културата е да се използва метафората за айсберга. Айсбергът има видима част над водата и по-голяма, невидима част отдолу. По същия начин, културата има някои аспекти, които могат да бъдат видени и които ние съзнаваме, и други аспекти, за които можем само да подозираме или да си представяме и до които можем да достигнем единствено чрез диалог и интроспекция. Точно както коренът на айсберга е доста по-голям от горната част, такава е и по-голямата част от културата – „невидима“. Рискът е когато взимаме само част за цялото. Фокусирайки се върху това, което е видимо за нас (и това, което изглежда „разбираме“), рискуваме да пропуснем основното в хората, в човешките същества.

Ако разбирате всичко, което казвам, щяхте да бъдете мен.
Майлс Дейвис

Въпрос: Кои аспекти на вашата култура според вас са невидими за другите?

Културата е също така и обектива, през който наблюдаваме и интерпретираме живота и обществото. Културата преминава от поколение към поколение, като в същото време приема нови елементи и отхвърля други. Тъй като се възприели толкова много от преобладаващата култура още с майчиното мляко, много е трудно да гледаме на нашата собствена култура обективно; просто изглежда нормално и естествено, че нашата култура е „правилна“, а останалите култури с техните различни начини на мислене и правене на нещата изглеждат необичайни – а може би дори и грешни.
Културата е динамична конструкция, която е изградена от самите хора в отговор на техните потребности. Представете си за момент една арктическа картина в Северна Швеция; хората там се изправят пред  различни предизвикателства от хората, които живеят по топлите брегове на Средиземно море; следователно те са развили различни реакции – различни начини на живот – култури. Днес, в резултат на съвременните технологии и глобализацията двете култури имат повече общи неща, отколкото са имали в миналото, но въпреки това те все още имат и редица различия, включително различни идеи за това какво означава да си европеец.
Кои сме ние или считаме, че сме ние зависи до голяма степен от културите, с които израстваме, на които сме изложени или сме решили да възприемем. Всеки от нас, обаче, също е уникален. Случайността на мястото, на което сме родени, първоначално определя, например, езиците, на които първо се учим да говорим, храната, която харесваме най-много, и религията, която следваме, или не. Идентичността, подобно на културата, е сложно понятие, което има части над и под линията на съзнанието, които се променят с времето и мястото. Можем да говорим за личностна идентичност, полова идентичност, национална, културна, етническа, класова или семейна идентичност, и всъщност за всеки друг вид идентичност. Да приемаме, че идентичността е сложна, разнообразна и динамична и означава да бъдеш някой, и в същото време да признаваме и приемаме правото на другите да изразяват своята собствена идентичност, е от съществено значение за изграждането на култура на правата на човека, при която на всеки се дължат еднакви права и уважение. Идентичността е това, което ни прави уникални. Но тази уникалност не остава еднаква през целия ни живот; тя се променя непрекъснато.

Културата в модерните общества е обект на полемика и борба с идентичността, принадлежността, законността и правото.6

 

Какво имаме предвид под „спорт“?

„Спорт“ означава всяка форма на физическа дейност, която чрез организирано или неорганизирано участие има за цел изразяването или подобряването на физическата и психическата годност, развиването на социални отношения или постигането на спортни резултати на всички нива7. Европейска харта на спорта

Спортът, и особено отборните игри, са важна част от нашия живот, независимо дали сме зрители или активни страни. За много хора футболът е неизчерпаема тема на разговор, запалянковците чувстват дълбока привързаност към своя отбор, а звездните играчи получават статут на звезди. В момента модата хората да искат да изглеждат добре, млади, атлетични и здрави, обяснява броя на съществуващите фитнес клубове и количеството на публикуваните списания за отслабване, а парковете са пълни с хора, които тичат. Други упражненията, които изискват повече умствени отколкото физически усилия, например шаха, също се считат за спорт. Съществуват спортове, които отговарят на всички вкусове и темпераменти и поради това спортът наистина може да бъде тясно свързан с нашата идентичност и култура в даден момент от живота ни.
Ако разгледаме по-задълбочено основната ценност и цел на спорта и характеристиките, а това включва играта с малките деца, става ясно, че всички спортове, независимо дали футбол, хвърляне на копие или йога, са се развили като средство за преподаване на необходими за живота умения, поради което спортът се счита за важна част от учебната програма, както във формалното, така и в неформалното образование.

Културни права

Културните права за първи път се споменават във  Всеобщата декларация за правата на човека, член 27:
Всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите достижения.

Защитата и популяризирането на културните права са важни за процеса на овластяване на хората и общностите. Признаването на техните културни права помага на общностите да изградят своето самочувствие и да бъдат мотивирани да поддържат своите традиции, като в същото време са уважавани за своите практики и ценности.

Терминът „култура“ не е ясно определен в законодателството за правата на човека. Защитата на културата в законодателството за правата на човека съдържа две концепции. Първо, правото на хората да практикуват и да продължават споделени традиции и упражненията. Второ, защитата на културата в международното право включва научните, литературните и артистичните стремежи на обществото.8

Защитата и популяризирането на културните права са важни за процеса на овластяване на хората и общностите. Признаването на техните културни права помага на общностите да изградят своето самочувствие и да бъдат мотивирани да поддържат своите традиции, като в същото време са уважавани за своите практики и ценности. Според Сътрудниците по образование за правата на човека, правото на култура в законодателството за правата на човека основно означава честване и защита на творчеството и традициите на човешкия вид. Правото на всеки човек да се наслаждава на културата и да има достъп до култура и наука, без намеса от страна на държавата, е право на човека. Съгласно международното законодателство за правата на човека правителствата се задължават да популяризират и опазват културните упражненията и артефакти, в частност тези, които са световни ценности. Културата все повече се приветства като положителна в по-голямата част от документите за правата на човека. Правото на култура включва различни елементи:
• Правото да участваш в културния живот
• Правото да се наслаждаваш на достиженията на научния напредък
• Правото на човека да се възползва от защитата на моралните и материалните интереси, произтичащи от всяко научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.
• Правото на свобода от намесата на държавата в научните или творчески стремежи9
Някои други аспекти на културата също са защитени в международното законодателство за правата на човека, например правото да сключиш брак и да създадеш семейство, правото да изразиш мнението си свободно, правото на образование, да получаваш безпристрастна информация, правото на отдих и почивка и правото на свобода на мислене, съвест и вероизповедание.

Тъй като културата засяга всички аспекти на човешкия живот, културните права илюстрират неделимостта и взаимозависимостта на всички права по по-всеобхватен начин, отколкото всички останали права. … културните права често са неизменна част от другите права.“
Ресурсен център за правата на човека към Университета в Минесота

Въпрос: Кои други права на човека са свързани с културата?

По отношение на децата, КПД предвижда, че образованието на детето трябва да бъде насочено към „…развитието на личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически способности до най-пълния им потенциал“, а член 31 предвижда правото на отдих и почивка, на участие в игри и упражненията за отмора, подходящи за възрастта на детето. Спортът и характеристиките са основни упражненията за личностното и социално развитие, възпитанието и социално подпомагане на децата и младите хора. През 1996 година, Международният пакт за икономически, социални и културни права (ICESCR акцентира върху значението на културата: „признавайки, че в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека, идеалът на свободните човешки същества, които се наслаждават на липсата на страх и свобода от недостиг, може да бъде постигнат, само ако са създадени условия, при които всеки може да се наслаждава на своите икономически, социални и културни права, както и на своите граждански и политически права“.

В Принципите на ЮНЕСКО на международното културно сътрудничество (1966) се предвижда, че широкото разпространение на културата и образованието за хуманността, свободата и мира са неразривно свързани с достойнството на човека. В член I се посочва:
1. Всяка култура има достойнство и стойност, които трябва да бъдат уважавани и опазвани.
2. Всеки народ има правото и задължението да развива своята култура.
3. В своето богато разнообразие и различие и в реципрочните влияния, които оказват една на друга, всички култури представляват част от общото наследство, принадлежащо на цялото човечество.11

Всички култури представляват част от общото наследство, принадлежащо на цялото човечество
ЮНЕСКО

През 2007 година, приемането на Декларацията за правата на коренното население12 беше важна стъпка към разясняване на концепцията за културата в законодателството за правата на човека. В нея се посочва, че коренното население   е равно на всички останали народи и се признава правото на всички народи да бъдат различни, да се считат за различни и да бъдат уважавани като такива. Също така тя твърди, че всички народи допринасят за разнообразието и богатството на цивилизациите и културите, които представляват общото наследство на човечеството.

Декларация за правата на коренното население

Член 8
1. Местните народи и хората имат правото да не бъдат обект на принудителна асимилация или унищожаване на тяхната култура.
2. Държавите следва да осигурят ефективни механизми за превенция на и компенсации за:
(а) всяко действие, което има за цел или резултат да ги лиши от тяхната цялост като отделни народи или от техните културни ценности и етнически идентичности;

Член 11
1. Местните народи имат правото да практикуват и да съживяват своите културни традиции и обичаи. Това включва правото да поддържат, защитават и развиват предишни, настоящи и бъдещи изразни средства на своите култури, например археологически и исторически забележителности, артефакти, планове, церемонии, технологии и визуални и сценични изкуства и литература.

Могат ли културните практики да нарушат правата на човека?

В Принципите  за международното културно сътрудничество на ЮНЕСКО се предвижда, че всяка култура има достойнство и стойност, които трябва да бъдат уважавани и опазвани. Какво означава този принцип на практика?
Практики като борбите с бикове, демонстрирането на фанатична привързаност към даден футболен клуб, пиенето на топла бира, лова на китове или консумирането на конско месо, могат да бъдат важни практики за някои, а за други да изглеждат глупави или дори обидни. Съществуват и други практики, които имат доста по-фундаментални последствия за правата и достойнството на хората, например използването на смъртно наказание, обичаи за сексуална активност (или не) преди брака, носенето на религиозни символи или телесното наказание на децата.

Защото по този начин по който  гледаме на другите хора, ги кара да се  затварят в своите  най-тесни кръгове.
Амин Маалуф14

Въпрос: Трябва ли всички културни практики да бъдат уважавани?

ООН има ясна позиция по този въпрос: едно право не може да се използва за нарушаване на други права, както се казва във Всеобщата декларация за правата на човека:
[...] културните права не могат да бъдат използвани или тълкувани по начин, който оправдава акт, довел до отричане или нарушаване на други права на човека и фундаментални свободи. По своята същност претенциите за културен релативизъм като извинение за нарушаването или нарушаване на правата на човека представляват злоупотреба с правото на култура.
Съществуват законни, материалноправни ограничения върху културни практики, дори и върху добре установени традиции. Например, никоя култура днес не може да претендира за правото да налага робство. Въпреки, че се е практикувало в много култури в исторически план, днес робството по никакъв начин не може да бъде прието за легитимно, законно или като част от културно наследство, което има право на защита. Напротив, всички форми на робство, включително съвременните подобни на робство практики, представляват грубо нарушение на правата на човека според международното законодателство.
По подобен начин, културните права не оправдават мъченията, убийството, геноцида, дискриминацията въз основа на джендър, раса, език или религия, или нарушаването на други всеобщи права на човека и фундаментални свободи, предвидени в международното право. Всички опити тези нарушения да бъдат оправдани въз основа на културата не са валидни според международното право.13

Сред капаните на това да предявяваме необмислени претенции за културни права е възможността да започнем да слагаме етикети на хората, „да ги слагаме в кутия“, според тяхната култура, а по този начин да увековечаваме стереотипите и предразсъдъците. Особено типично е това за представителите на културата на мнозинството, които считат всички избори, дейности или решения на членовете на малцинствената група за нещо, свързано с тяхната култура, като в същото време считат, че техните собствени дейности, избори или решения не са повлияни от културата, а са „обективни“.

Аз имам правото да бъда равен, когато една разлика ме прави по-слаб, и правото да бъда различен, когато равенството пренебрегва характеристиките, които ме определят.
Боавентура Соуса Сантос

Културното разнообразие е естествена последица от комбинацията между човешкото достойнство и човешките права в тяхната цялост. Правата на човека гарантират свободата на мислене, вероизповедание, вяра, културно изразяване, образование и т.н. Както силата на мнозинствата не може да бъде използвана за потискане на човешките права на малцинствата, културните права на малцинствата не могат да бъдат използвани за оправдаване на нарушенията на правата на човека, независимо дали са извършени от самите малцинства или от мнозинствата.
 Уважението към разнообразието трябва да се появи в рамка за правата на човека, а не да бъде използвано като причина за дискриминация. Разнообразието е възможно само при достойнство; равенството трябва да съжителства с разнообразието.

Спортът и правата на човека

Пиер дьо Кубертен – „баща“ на съвременните Олимпийски игри, е считал, че спортните събития като цяло, и по-конкретно международните, са били важен инструмент за популяризиране на правата на човека:
спортът трябва да бъде експлицитна функция, която насърчава активния свобода, международното разбирателство в духа на взаимно уважение между хората от различни произходи, идеологии и верую.

В нито една декларация или пакт за правата на човека спортът не се споменава конкретно. Независимо от това, Международният олимпийски комитет (МОК) казва в своята Олимпийска харта, че „практикуването на спорт е човешко право. Всеки човек трябва да има възможност да практикува спорт, без каквато и да било дискриминация и в Олимпийския дух.“15

Обучение с участие в спорт може да популяризира правата на човека, като генерира споделени интереси и ценности и преподава социални умения, които са необходими за демократичното гражданство. Спортът подобрява социалния и културния живот, тъй като обединява хора и общности. Спортът може да помогне за преодоляването на разликите и да стимулира диалога, а следователно да помогне за преодоляването на предразсъдъците, стереотипите, културните различия, пренебрежението, нетолерантността и дискриминацията.

Спортът често се използва като първа стъпка за ангажиране на уязвими и маргинализирани групи. Уличният футбол се използва в много квартали като начин работещите с младежта да установят контакт с отчуждени млади хора. Световното първенство за бездомни е международен футболен турнир, в който отборите са съставени изцяло от бездомни хора. Събитието се провежда всяка година от 2003 година насам. На официалната страница на организацията можем да прочетем, че „…изследването на въздействието на Световното първенство за бездомни в Копенхаген през 2007 година още веднъж показва съществената промяна в живота на футболистите – 71% от играчите са изоставили наркотиците и алкохола, започнали са работа, намерили са си дом, тренират, образоват се, възстановяват взаимоотношенията си, и всичко това, докато играят футбол.“16

Спортистите като модели за подражание

Важно е обучение с участие, а не победата.
Мото на Олимпийските игри

Често се възхищаваме на спортистите и спортистките за тяхното положение, постижения, а понякога и за техния вдъхновяващ път към успеха. Лилиан Тюрам, например, спортистът, който най-често е получавал шапка в историята на френския национален отбор по футбол, и е известен със своята борба срещу расизма и защитаването на младите хора. Ерик Кантона също е известен бивш футболист. Той произлиза от бедно семейство на имигранти, а в момента е известен като актьор и като поддръжник на бездомните.

ООН разчита на известни личности от света на изкуството, музиката, киното, литературата и спорта да привлекат внимание към нейните упражненията и да популяризират мисията на организацията. Примери за това са: футболистът Лео Меси – посланик на добра воля за УНИЦЕФ; тенис звездата Мария Шарапова – посланик на добра воля за Програмата на ООН за развитие (UNDP) и певицата Селин Дион – изпълнител за свобода на ЮНЕСКО.17

Спорт без граници18

Спорт без граници е организация с нестопанска цел, създадена от група спортисти от различни спортове. Тя има за цел да защитава правото на игра и на участие в спорт: всяко дете, независимо от социално-икономическия му статут или средата, в която живее, трябва да има право на игра и участие в спорт; организацията насърчава образованието чрез спорт, като работи с изложени на риск групи от населението и по този начин допринася за борбата срещу неравенството. Нейното мото е „Солидарността е главно колективен спорт“.
www.playthegame.org

Нарушения на правата на човека, свързани със спорта

Употребата на лекарства, подобряващи представянето, вероятно е най-известната злоупотреба с човешкото достойнство и здраве. Съществуват и противоречиви въпроси, свързани с хормонотерапията и секс-тестовете на спортистките, които имат отношение към уважението, човешкото достойнство и правото на личен живот. Спонсорите могат да експлоатират спортистите и спортистките, а амбициозните родители могат да експлоатират деца, които показват изключителни способности. Интензивните тренировки и натиска да се състезават могат да доведат до спортни травми и да представляват заплаха за психическото благосъстояние.
Възможностите за спортуване не винаги са приобщаващи и често съдържат елементи на дискриминация срещу жените, религиозните или културните малцинства или други групи по отношение на достъпа до спортни съоръжения, като например часовете по футбол в училищата, в които могат да участват само момчета. Търговският натиск и интересите могат да доведат до злоупотреби с правата на човека, които уронват достойнството и уважението към другите. Така например, някои играчи приемат подкупи, за да извършват „професионални фалове“ във футбола, или за да уреждат резултатите от мачовете по крикет.
Някои злоупотреби с правата на човека са свързани с глобализацията на индустрията за спортни стоки. Доставчиците на спортно облекло и екипи, например, бяха критикувани за сключването на споразумения със заводи, в които се използва детски труд.

Въпрос: Всички спортове ли са еднакво достъпни за всички млади хора?

Най-често срещаното предизвикателство към правата на човека по отношение на спорта е равенството и недискриминацията.
Ефективното осигуряване на равенство при достъпа до спорт се сблъсква с редица икономически, социални и логистични бариери: наличие на спортни съоръжения, до които има достъп и които хората могат да си позволят, допускане до спортни клубове и съоръжения, достъпност до съоръжения и т.н. Въпреки широко признатата роля на спорта за интеграцията, в повечето държави младите хора де факто са лишени от достъп до спорт.

Спорт и политика

Спортът от дълго време се използва като мирно средство за политически дейности срещу несправедливостта. По време на ерата на апартейда много държави отказаха да имат спортни отношения с Южна Африка, което имаше значителен принос за политическата промяна в страната. През 1992г. Федерална република Югославия беше заменена от Дания на Европейското първенство по футбол поради войната между републиките в бивша Югославия.
Въпреки това, със спорта може да се злоупотребява с националистични или политически задачи. По време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972г., например, осем палестински терористи нападнаха щаба на израелския отбор и взеха заложници. Двама от спортистите бяха убити при сбиване, а девет заложници бяха убити след неуспешен опит за спасяване от страна на немски полицай. Специално Олимпийските игри от дълго време се използват като форум на нациите за предаване на политически послания. Съединените американски щати, например, заедно с още 65 други нации бойкотираха Олимпийските игри в Москва през 1980 година, заради съветската инвазия в Афганистан. Съветският съюз и петнадесет от неговите съюзници на свой ред бойкотираха следващите Олимпийски игри в Лос Анжелис през 1984г. поради съображения за сигурност и страх от да не бъде потърсено и дадено политическо център за бежанци. Съвсем наскоро избирането на Пекин за домакин на Олимпийските игри през 2008г. беше критикувано поради липсата на демокрация и наличието на злоупотреби с правата на човека в Китай.

Спорт и расизъм

Расизмът в спорта може да засегне всички спортове и може да се прояви на няколко нива – в аматьорския спорт и на институционално и международно ниво, както и в медиите. По-специално той може да възникне на местно ниво и не само при взаимодействието (поради реални или въображаеми причини, свързани с цвета, религията, националността или етническия произход) между или срещу играчите, отборите, треньорите и зрителите, както и срещу съдиите.
Отговорността за борбата срещу расизма в спорта е на всички, включително и на публичните власти (законодателните, съдилищата, полицията, държавните органи, отговарящи за спорта и местните власти), неправителствените организации (професионалните и аматьорски спортни асоциации, клубове, местни спортни асоциации, фенклубове, организациите на спортистите, антирасистките асоциации и т.н.) и отделните хора.

Mondiali Antirazzisti

Това е международен футболен турнир и голям фестивал на антирасизма, който се провежда всяка година в Болоня, Италия. В него могат да се включат фен-групи, антирасистки организации, имигрантски асоциации, младежки групи и всички, които обичат феър плей футбола. Турнирът няма състезателен характер и има за цел да обедини хората. Освен мачовете се организират и много други упражненията, например дискусии, семинари, прожекции на филми, концерти и др.
http://www.mondialiantirazzisti.org

Въпрос: Трябва ли на хората, които са заподозрени като хора които тормозят други, да им бъде забранено да пътуват в друга държава, за да присъстват на футболни срещи? Какво мислите за тяхното право на свобода на движението?

Културата и младите хора

Какво се случва с нашите млади хора? Те не уважават възрастните, не се подчиняват на родителите си. Те пренебрегват закона. Те се бунтуват по улиците, запалени от нови идеи. Техният морал деградира. Какво ще излезе от тях?
Платон, ІV в.пр.н.е.

Ние често генерализираме и говорим за културата на конкретна държава и пропускаме факта, че културата е плуралистична. Също така е подвеждащо да се говори за младежката култура като хомогенна структура. В Европа социално-икономическите промени, които настъпиха след Втората световна война, доведоха до процъфтяване на младежки субкултури. Младите хора, със своите собствени специфични потребности, познания, принципи, практики, интереси, поведения и мечти, обновиха културата, в която израстват и я направиха своя – някои от тях възприемайки я, а други – отхвърляйки я.

Достъпът до и обучение с участие в културни упражненията може да бъде вектор за сближаване и интеграция и да популяризира активното гражданство. Следователно е много важно младите хора да имат „достъп до култура“, независимо дали като потребители, например в библиотеки, музеи, опери или футболни срещи, или като производители, например на музика или видео филми или активни активни страни в танци или спорт.

Въпрос: Имат ли всички граждани във вашата държава равен достъп до участие в културния живот на обществото?

Европейският младежки форум е платформата на Европейските младежки организации..
www.youthforum.org

Достъпът на младите хора до култура може да бъде улеснен по различни начини, например чрез предлагане на по-ниски цени, сезонни билети, намаляване на абонаментните планове или свободен достъп на младите хора до музеи, художествени галерии, опери, театрални представления и концерти на симфонични оркестри. Достъпът се стимулира също така и чрез образователни упражненията и занимания за свободното време, например чрез субсидии за младежки театрални трупи и предоставянето на достъп до младежки клубове, читалища, младежки и културни центрове.
Ревизираната европейска харта за обучение с участие на младите хора в живота на общините и регионите препоръчва на местните и регионалните власти да „подкрепят организирани социокултурни упражненията – ръководени от младежки асоциации и организации, младежки групи и обществени центрове, които заедно със семейството и училището или работата, са един от стълбовете на социалната сплотеност в общината или региона; те са идеален канал за младежко участие и провеждане на младежки политики в областите на спорта, културата, занаятите и търговията, художествени и други форми на творчество и изразяване, както и в областта на социалната дейност.“
Според разбирането на хартата, социалното и културното участие са взаимосвързани. Повечето младежки организации развиват своите упражненията в този дух. Те могат да бъдат или да не бъдат насочени първо към културата или спорта, но съществуват и имат за цел да подобряват социално подпомагане на младите хора, което не може да се постигне без социалния, културния и спортния елемент. Някои младежки организации се занимават директно с форми на културно участие и междукултурен обмен (например Европейската федерация за междукултурно учене, Младеж за обмен и разбирателство или Общоцърковния младежки съвет в Европа); други поставят поголям акцент върху спорта, например Международната асоциация за спорт и култура или Европейската спортна неправителствена организация. Всички те, особено многобройните големи и малки организации, които работят на местно ниво, предлагат възможност младите хора да бъдат активни страни в социалния и културния живот, а това означава много повече, отколкото да бъдат ползватели на културните предложения, направени от другите.

Работата на Съвета на Европа

Европейската младежка карта е карта, която предлага на младите хора отстъпки за културни мероприятия, при пътувания, настаняване, при покупка на стоки и услуги в много европейски държави.
www.eyca.org

Европейската културна конвенция19

Тази конвенция на Съвета на Европа е от 1954г. „Целта на тази Конвенция е да развие взаимното разбирателство сред народите в Европа и реципрочното възприемане на тяхното културно разнообразие, да опази европейската култура, да стимулира националния принос към общото културно наследство на Европа, зачитайки същите фундаментални ценности, както и да насърчи конкретно изучаването на чужди езици, история и цивилизация на държавите – страни по Конвенцията. Конвенцията допринася за провеждането на координирани дейности, като насърчава културните упражненията, които представляват европейски интерес.“

Трябва да развиваме политическа култура, която се основава на правата на човека.
Нелсън Мандела

Бяла книга за междукултурен диалог

IПрез 2008 година Министрите на Съвета на Европа издадоха Бяла книга на Съвета на Европа за междукултурен диалог „Да живеем заедно като еднакви по достойнство“. В Съвета на Европа междукултурният диалог се счита за средство за подобряване информираността, разбирателството,  помиряването и толерантността, както и за предотвратяване на конфликти и осигуряване на интеграция и сближаване на обществото. Бялата книга представя различни посоки за популяризирането на междукултурен диалог, взаимно уважение и разбирателство, базирани на основните ценности на Организацията. Министрите акцентираха върху важността да се осигури подходяща публичност на Бялата книга, и приканиха Съвета на Европа и неговите държави членки, както и други имащи отношение заинтересовани активни страни, да осигурят подходящ контрол за изпълнението на препоръките на Бялата книга.

Конвенцията за борба с допинга

Конвенцията за борба с допинга е международен правен референтен документ за борбата срещу допинга в спорта. Тя беше отворена за подпис през 1989г. и до момента 51 държави са я ратифицирали. Конвенцията определя общи стандарти и разпоредби, които изискват от страните по Конвенцията да приемат законодателни, финансови, технически, образователни и други мерки за борба с допинга в спорта.

Европейска конвенция за насилието сред зрителите

Конвенцията има за цел да предотврати и осигури контрол на насилието и лошото поведение сред зрителите, както и да осигури безопасността на зрителите по време на спортни събития. Конвенцията беше ратифицирана от 41 държави. Тя се отнася за спорта като цяло и по-конкретно за футбола. Задължава държавите да предприемат практически мерки за превенция и контрол на насилието. Също така тя определя мерките за установяване и преследване на нарушителите.

Параолимпийските игри

Параолимпийските игри са спортно състезание за хора с физически увреждания, в това число с ампутирани крайници, хора с нарушено зрение, хора, страдащи от параплегия, както и хора с церебрална парализа. Параолимпийските игри възникват през 1948г. и до 1952г. Параолимпиадата се провежда през олимпийската година. Първите зимни Параолимпийски игри са проведени през 1976г. Първите истински Параолимпийски игри, проведени успоредно с Олимпийските игри, се състоят през 1988г. в Сеул, Южна Корея, където състезателите имаха параолимпийско село и използваха олимпийските състезателни съоръжения. Параолимпийските игри са признати и се подкрепят от Международния олимпийски комитет (МОК) и се ръководят от Международния параолимпийски комитет (МПК).

Към култура на правата на човека

Въпреки че всички ние общуваме по различни начини и в различни степени в рамките на различни култури и „субкултури“, първо и преди всичко ние сме човешки същества и в този смисъл – актьори и активни страни в най-универсалната култура – културата на правата на човека. Това е култура, при която хората знаят и уважават собствените си права и правата на другите, носят отговорност за собственото си достойнство и достойнството на другите, и всеки ден се държат по начини, които съответстват на принципите на правата на човека.
Не става въпрос за създаване на нова култура или на нова идеология или философия, а за подкрепа на всяка култура, за да бъдат включени принципите на правата на човека в законите, политическите системи и културните практики. Може би един  добър начин да започнете е да видите света около вас през обектива на правата на човека и последователното поведение.23 Това е така, защото защитата и популяризирането на правата на човека не е специфика на дадена конкретна култура, религия или етнос: това е нещо, което трябва да обединява всички нас в нашите различни културни и личности пристрастия.

Бележки

1 „Поколението на промяната, младите хора и културата“, Младежко приложение към доклада на UNFPA за състоянието на световното население, 2008: www.unfpa.org/webdav/site/global/shared/documents/publications/2008/swp_youth_08_eng.pdf
ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_334_fr.pdf
3 Еме Сезер, писател от Мартиника, изказване по време на Световния конгрес на чернокожите писатели и художници в Париж: www.wsu.edu/gened/learn-modules/top_culture/quotations-on-culture
4 Онлайн етимологичен речник: www.etymonline.com/index.php?term=culture (traduction libre en français)
5 Генерален коментар № 21 към член 15, ал. 1(а) от Международния пакт за икономически, социални и културни права, Комитет за икономически, социални и културни права, 2009
6 T-Kit с основни насоки за обучение, Съвет на Европа и Европейска комисия, 2002: www.youth.partnership-eu.coe.int/youth-partnership/publications/T-kits/6/Tkit_6_FR
7 Европейска харта на спорта, Съвет на Европа, 1993
8 Сътрудниците по образование за правата на човека: www.hrea.org/index.php?base_id=157
www.un.org/en/documents/udhr/
10 Кръгът на правата, Ресурсен център за права на човека, раздел 5, модул 17: www1.umn.edu/humanrts/edumat/IHRIP/circle/modules/module17.htm
11 portal.unesco.org/en/ev.php-URL_ID=13147&URL_DO=DO_PRINTPAGE&URL_SECTION=201.html
12 www.un.org/esa/socdev/unpfii/documents/DRIPS_en.pdf
13 Айтон – Шенкер Диана, „Предизвикателството на правата на човека“, Департамент на ООН за публична информация DPI/1627/HR 1995: www.un.org/rights/dpi1627e.htm
14 Амин Маалуф, В името на идентичността: Насилието и нуждата на принадлежим, Ню Йорк: Arcade Publishing 2000.
15 Олимпийска харта, Международен олимпийски комитет, 2011: www.olympic.org/Documents/olympic_charter_en.pdf
16 За повече информация, виж: www.homelessworldcup.org/
17 По-подробен списък ще намерите на адрес: www.un.org/sg/mop/gwa.shtml et http://portal.unesco.org/en/ev.php-URL_ID=4049&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html   
18 За повече информация, виж: www.sportsansfrontieres.org
19 conventions.coe.int/Treaty/Commun/QueVoulezVous.asp?NT=018&CL=FRE&NT=018
20 www.coe.int/t/dg4/intercultural/Source/Pub_White_Paper/White%20Paper_final_revised_FR.pdf
21 http://conventions.coe.int/Treaty/Commun/QueVoulezVous.asp?CL=FRE&NT=135
22 http://conventions.coe.int/Treaty/Commun/QueVoulezVous.asp?CL=FRE&NT=120
23 Интересна дискусия по проблема, проведена в рамките на Асоциирания форум за образование за правата на човека:www.hrea.org/lists/hr-education/markup/msg01188.html

Image: Theme 'Culture and sport' by Pancho

КОМПАС

Наръчник за обучение по правата на човека за младежи

КЛЮЧОВА ДАТА
  • 21 февруариМеждународен ден на майчиния език
  • 21 мартСветовен ден на поезията
  • 23 априлСветовен ден на книгата и авторското право
  • 3 майСветовен ден на свободата на пресата
  • 21 майСветовен ден за културно многообразие за диалог и развитие
  • 28 майЕвропейски ден на съседите
  • 9 августМеждународен ден на коренното население
  • 12 августМеждународен ден на младежта
  • 1 октомвриМеждународен ден на възрастните хора
  • 1 октомвриМеждународен ден на музиката
  • 25 октомвриМеждународен ден на художника
  • 10 ноемвриМеждународен ден на науката и мира
  • 21 ноемвриСветовен ден на телевизията