Въпрос: Как можем да твърдим, че правата на човека са универсални, щом има хора по целия свят, чиито права се нарушават?

Тези хора все пак имат своите права. Фактът, че те са обект на такова отношение, е в разрез не само с моралните, но и с международните норми. Техните държави са виновни съгласно международното право и някои страни в действителност биват наказани от международната общност чрез санкции или дори чрез военни средства. Често обаче тези процеси са условни и зависят от интересите на другите нации, а не толкова от степента на нарушението. Сега вече съществува постоянен Международен наказателен съд, който да завежда дела и да съди нарушителите – съд, който е създаден от Римския статут на Международния криминален съд. Това е постоянен съд за индивиди, обвинени в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Това е една важна стъпка към разбирането, че трябва да бъде наложено спазването на правата на човека, за да имат те практическо значение.

Въпрос: Каква е ползата от Всеобщата декларация за правата на човека, ако спазването ѝ не е юридически наложено?

Въпреки че (все още) няма международен съд, който да съди правителствата съгласно клаузите на Всеобщата декларация за правата на човека, този документ има изключителна историческа значимост и до днес продължава да бъде стандарт, според който на правителствата се търси отговорност на международно ниво. Днес правителствата знаят, че ако преднамерено нарушават правата, фигуриращи в този документ, те се изправят пред възможността да бъдат съдени от други правителства и дори да им бъдат наложени някакви санкции. Този процес невинаги е абсолютно обективен (!), но със сигурност е някакво начало. Всеобщата декларация за правата на човека служи и като основа на почти всички създадени международни споразумения, които (в по-голяма или по-малка степен) са приведени в действие.

Въпрос: Каква е ползата от правата на човека за мен, след като моето правителство ежедневно нарушава правата на обикновените хора и не се влияе от неодобрението на международната общност?

Нека уточним още веднъж - те са едно начало; тяхното съществуване е по-добро от нищо и ще могат, при подходящи условия и правилен подход, да оказват влияние върху правителствата за промяна на някои, ако не всички, техни дейности. Това понякога може да изглежда една много далечна надежда в случаите на особено чести и тежки нарушения от страна на правителството, но историята постоянно ни показва, че тя е възможна. Освен това днес възможностите вероятно са по-добри, отколкото са били изобщо досега. Насърчаването на промяна може да бъде един бавен процес, но фактът, че индивидите притежават тези права и че те получават все по-голямо признание по света (и следователно правителствата им обръщат внимание поне до известна степен) представлява едно мощно оръжие и ценно начало.

Въпрос: Ако аз зачитам правата на останалите, това позволява ли им да правят каквото искат?

Не и ако техните постъпки включват нарушаване на вашите или нечии други права. По-добре да сте внимателни и да не бъдете прекалено взискателни към обхвата на вашите собствени права: може да намирате нечие поведение за досадно или погрешно, но това не означава непременно, че то нарушава вашите права. Затова, ако се стремите останалите да ви позволяват да се държите както искате, може да се наложи и вие да си създадете по-толерантно отношение към поведението на останалите.

Въпрос: Мога ли да направя Всичко, включително и да използвам насилие срещу някого, за да защитя правата си?

По принцип не. Но ако действително става дума за самозащита, основателното използване на сила, отговаряща на заплахата, би било допустимо. То не е допустимо в смисъл на „отмъщение“ за стореното ви зло, а само като средство да се защитите от по-нататъшна опасност. Насилието никога не може да бъде допустимо.

Въпрос: Защо да зачитам правата на останалите, ако те не зачитат моите?

Отчасти защото, ако не зачитате правата на останалите, самите вие може да се окажете в беда; отчасти защото останалите заслужават вашето уважение просто защото те са човешки същества; и отчасти защото вие можете да станете пример за останалите, като по този начин по-лесно бихте спечелили тяхното уважение. Но в крайна сметка това вероятно зависи от вас и това какъв човек искате да бъдете или в какъв свят искате да живеете. Затова бихте могли да помислите как бихте изглеждали вие, ако се държите по начина, който не харесвате у останалите. Или помислете за това какъв свят би бил нашият, ако всеки нарушаваше правата на останалите на принципа ,,око за око, зъб за зъб“.

Въпрос: Защо тези, които нарушават правата на останалите по най-нехуманен начин, трябва да бъдат възприемани като обект на човешки права?

Това е може би най-трудната за възприемане, но и най-съществената част от теорията за правата на човека. Понякога ни се струва, че някои хора са лишени от хуманни качества до такава степен, че трудно бихме могли да ги възприемем като човешки същества. Важните пунктове в случая са следните:

• Първо, въпреки очевидната липса на хуманност у някои хора, всеки индивид притежава някаква хуманност. Престъпниците обичат своите майки, деца, съпрузи и съпруги или някого. Престъпниците усещат болката, отхвърлянето, отчаяние, ревност; те искат да бъдат разбирани, ценени, подкрепяни, обичани. Всички те притежават поне някои, ако не всички, от тези човешки чувства. Това ги прави човешки същества, заслужаващи нашето уважение.
• Второ, не правим добро на себе си в желанието си да нараним престъпниците по същия начин, по който те са наранили някой друг: подобни чувства само ни правят по-малко достойни за уважение.
• Трето, дори ако случайно съществува някой престъпник без никакви хуманни качества (а такъв случай досега не е имало), кой от нас би могъл да каже с абсолютна сигурност, че той или тя Не е Човешко Същество? Въз основа на какви критерии? Може би въз основа на това, че те са неспособни да обичат или да бъдат обичани? Ами ако се окаже, че не сме прави в това си твърдение?

Третият пункт ни напомня, че трябва да имаме предвид рисковете за човечеството като цяло, когато даваме право на хората да съдят други хора и последствията от това са ужасни и необратими. Наистина ли искаме такъв свят, в който се издават такива присъди и в който на определени хора просто се поставя етикет, че те не притежават човешки права и следователно не са човешки същества? Такъв би бил светът без абсолютната универсалност на всички права на човека.

Препратки

“Europe, Youth, Human Rights, Report of the Human Rights Week”, by Yael Ohana (ed.), European Youth Centre, Budapest, 2000. ("Европа, младежта, правата на човека, Доклад на Седмицата на правата на човека", от Яел Оана (изд.), Европейски младежки център, Будапеща, 2000.)
Garzón Valdés, E., “Confusiones acerca de la relevancia moral de la diversidad cultural”, CLAVES de Razón Práctica, No.74, Madrid, Julio/Agosto, 1997. (Гарсон Валдес, Д.,"За заблуждението и моралната значимост на културното многообразие" ключ на практическия разум, No.74, Мадрид, юли/август 1997 година).
Human Rights, a basic handbook for UN staff, Office of the High Commission of Human Rights, United Nations, Geneva. 2001. (Правата на човека, основен наръчник за персонала на ООН, Служба на върховния комисия по правата на човека, ООН, Женева. 2001)
Достъпен на http://www.ohchr.org/Documents/Publications/HRhandbooken.pdf
Levin, L., Human Rights, Questions and Answers, Unesco, Paris, 1996 (Левин Л., човешките права, Въпроси и отговори, ЮНЕСКО, Париж, 1996)
Donnelly, Jack, Universal Human Rights in theory and practice, Cornell University Press, 1989 (Донъли, Джак, Универсалните права на човека в теория и практика, Cornell University Press, 1989.)
Freeman, Michael, Human Rights: Key Concepts, Polity Press, London, 2002. (Фрийман, Майкъл, Правата на човека: Основни понятия, Полити Пресс, Лондон, 2002 година)
Ishay, Micheline R. ed., The Human Rights Reader, Routledge, London, 1997 (Ишей, Мишелин, Р. изд.на The Human Rights Reader, Раутлидж, Лондон, 1997.).
Rishmawi, M., The Arab Charter on Human Rights and the League of Arab States: An Update, Human Rights Law Review, 10.1, pp. 169-178 (Ришмауи, М., Арабската харта за правата на човека и на Лигата на арабските държави:. Актуализация, Преглед на Закона за правата на човека, 10.1, стр 169-178)
Symonides, Janusz ed., Human Rights: New Dimensions and Challenges, Manual on Human Rights, Unesco/Dartmouth Publishing, Paris, 1998. (Симонидис, Януш изд, Правата на човека:Нови измерения и предизвикателства, Ръководство за правата на човека, ЮНЕСКО/Дармут Пъблишинг, Париж, 1998)
Robertson A. and Merrills J, Human rights in the world, Manchester University Press, 1996. Council of Europe website on биоетика. (Робъртсън А. и Мерилс Дж., Правата на човека по света, Манчестър Юнивърсити Пресс,1996, Уебсайт на Съвета на Европа по биоетика): www.legal.coe.int/bioethics
http://www.udhr.org/history/biographies/bioer.htm, за цитата на Елинор Рузвелт.
Hanski, R., Suksi, M. (eds.), An introduction to the international protection of human rights: a textbook, Åbo Akademi University Institute for Human Rights, 1999. (Хански Р,. Суски М.(изд.) Въведение в международната защита на правата на човека: Учебник, АВО Akademi Университетски институт за правата на човека, 1999)
Fact Sheet No. 2 (Rev. 1), The International Bill of Human Rights, Office of the High Commissioner for Human Rights (Страница с факти Номер 2 (Rev. 1), Международната харта за правата на човека, Службата на Върховния комисар по правата на човека), www.unhchr.ch/html/menu6/2/fs2.htm.
Върховен комисариат на ООН за правата на човека, www.unhchr.ch.
Кратко ръководство към Европейската конвенция за правата на човека, издание на Съвета на Европа
Европейски съд по правата на човека, www.echr.coe.int.
Комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, www.cpt.coe.int.
Сайт на Съвета на Европа за равенство между половете, www.coe.int/t/dghl/standardsetting/equality/default_en.asp
Европейската социална харта, www.coe.int/T/DGHL/Monitoring/SocialCharter.
Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, www. coe.int/t/dghl/monitoring/minorities.
Сайтът на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, www.coe.int/t/dghl/monitoring/ecri.
Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека, www.ohchr.org.
Комисарят на Съвета на Европа по правата на човека, www.coe.int/t/commissioner
Risse T., Ropp S., Sikkink K., The Power of human rights, Cambridge University Press, 1999. (Рисс Т., Ропп С,, Сиккинг К., Силата на човешките права, Кеймбридж Юнивърсити Пресс, 1999.)
Forsythe, D., Human rights in International Relations, Cambridge University Press, 2000. (Форсайт, Д., Правата на човека в международните отношения, Кеймбридж Юнивърсити Пресс, 2000). www.speaktruth.org
Hijab, Nadia, Human Rights and Human Development: Learning from Those Who Act, HDRO Background paper, 2000. (Хиджаб, Надя, Правата на човека и на човешкото развитие: Учейки се от онези, които действат, HDRO Обща информация, 2000.).