Image: Theme 'Peace and Violence' by Pancho

Насилие: понятия и примери

Какво е насилие?

Насилието е сложно понятие. Насилието често се разбира като употреба или заплаха за прилагане на сила, което може да доведе до нараняване, увреждане, лишение или дори смърт. То може да бъде физическо, вербално или психологическо. Световната здравна организация (СЗО) определя насилието като „преднамерено използване на физическа сила или власт, посредством заплаха или реално, срещу себе си, срещу друг човек или срещу група или общност, което води до или има вероятност да доведе до нараняване, смърт, психологична травма, неправилно развитие или лишение“.1 Това определение акцентира върху преднамереността и разширява смисъла на понятието, като включва актовете, произтичащи от властови взаимоотношения.

Всяка година се произвеждат 8 милиона малокалибрени оръжия.
Всяка година за всеки човек на планетата се произвеждат по 2 куршума.
2 от 3 души са убити при въоръжено насилие в „мирни” страни.
10 души са ранени за всеки човек, убит при въоръжено насилие.
Преценки от www.controlarms.org

По-широкото разбиране на насилието включва не само пряко „поведенческо“ насилие, но и структурно насилие, което често е несъзнателно. Структурното насилие произтича от незаконни и несправедливи социални и икономически структури и тяхното проявление в бедност и всякакви видове лишения, например.

Формите на насилие могат да бъдат групирани по много начини. Една подобна класификация включва:

  • Пряко насилие, например физическо насилие и поведенческо насилие като война, тормоз, домашно насилие, изолация или мъчение
  • Структурно насилие, например бедност и лишение от основни ресурси и достъп до права; потиснически системи, които поробяват, сплашват и злоупотребяват с противниците и с бедните, безвластните и маргинализираните
  • Културно насилие, например обезценяване и разрушаване на конкретни човешки идентичности и начини на живот, насилието на сексизма, етноцентризма, расизма и колониалните идеологии и други форми на морална изолация, което рационализира агресията, доминирането, неравенството и потисничеството.

Въпрос: Във вашата общност съществува ли структурно и/или културно насилие? Как?

Днешните нарушения на правата на човека са причини за утрешните конфликти.
Мери Робинсън

Насилието по света

Всяка година повече от 1,6 милиона души по света губят живота си в резултат на насилие. При смъртта на всеки човек в резултат на насилие, много хора биват ранени и страдат от различни физически, сексуални, репродуктивни и психически здравословни проблеми. Насилието създава масивен товар за националните икономики по отношение на здравеопазването, правоприлагането и загубените репродуктивни функции.
Световна здравна организация2

Структурните и културни форми на насилие често са дълбоко заложени в обществата, до такава степен, че се възприемат като вродени. Този вид насилие трае по-дълго и следователно в крайна сметка има същите последствия като прякото насилие, а в някои случаи дори кара потиснатите да използват пряко насилие като реакция. Помалките образователни възможности в непривилегированите общности, ограниченият достъп на чужденците до почивка, вредните условия на труд в някои сфери на дейност и други са актове на структурно и културно насилие, които имат пряко въздействие върху достъпа на хората до техните права. Въпреки това, тези форми на насилие рядко биват признавани като нарушение на правата на човека.
По-долу са представени няколко примера за различни форми на насилие по света. Те не са единствените. Повече информация за ефекта от въоръжените конфликти можете да намерите в раздел „Война и тероризъм“ и в други раздели от настоящото ръководство.

Военни разходи, търговия с оръжия и насилие

Производството и търговията с оръжия безспорно е една от най-големите заплахи за мира и то не само заради икономическите, финансовите и социалните измерения на производството на оръжия. Производството и износа на оръжия често се стимулира по икономически причини, без изобщо да се отчете въздействието му върху мира и сигурността. Световните военни разходи постоянно нарастват; през 2014 г. светът е изхарчил около 1,776 милиарда евро за военни задачи. Базата данни на Стокхолмския международен изследователски институт за мир3 показва, че САЩ (610 милиарда евро) има най-големи военни разходи, следвани от Китай (216 милиарда евро) и три европейски държави – Русия (84 милиарда евро), Франция (62 милиарда евро) и Обединеното кралство (60 милиарда евро).  Европа като цяла е изхарчила 386 милиарда евро за военни разходи.

Данните от Института за отвъдморско развитие (www.odi.org) показват, че може да се предостави безплатно основно и средно образование във всички бедни страни от целия свят за $ 32 милиарда годишно, което е по-малко от глобалните военни разходи за една седмица.

Въпрос: Колко харчи държавата, в която живеете, за производство и закупуване на оръжия ежегодно?

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сочи, че наймалко 740,000 жени, мъже, млади хора и деца биват убивани всяка година в резултат на въоръжено насилие; повечето от засегнатите живеят в бедност. Повечето от въоръжените убийства стават извън войните, въпреки че въоръжените конфликти продължават да генерират голям брой смъртни случаи. В допълнение, огромен брой хора биват ранени в резултат на въоръжено насилие и в резултат на това са изправени пред дългогодишни страдания. Според Амнести Интернешънъл, около 60% от нарушенията на правата на човека, документирани от организациите, включват употреба на малки и леки оръжия.4

Контрол на търговията с оръжия

„Контрол над оръжията“ е глобално гражданско обединение, което провежда кампания за международен правнообвързващ договор, който да спре трансфера на оръжия и боеприпаси. Кампанията акцентира, че националните разпоредби не успяват да се приспособят към нарастващата глокализация на търговията с оръжия, тъй като различни части на оръжията се произвеждат на различни места и се прехвърлят към други държави, където се сглобяват. „Контрол над оръжията“ приканва към „брониран“ Договор за търговията с оръжия, според който правителствата следва да отговарят за незаконните трансфери на оръжия.
www.controlarms.org

Тормоз

Като форма на междуличностно насилие, тормозът е една от формите на насилие, която засяга младите хора и често не се счита за форма на насилие. Тормоз означава агресивно поведение, което се повтаря и има за цел да нарани човек. Той може да бъде под формата на физическа, психологическа или вербална агресия. Той може да възникне във всяка ситуация, при която взаимодействат човешки същества – в училище, на работното място или на друго публично място. Тормозът може да бъде пряк, при който хората се конфронтират лице в лице, или непряк, при който се разпространяват слухове или се причиняват вреди на хората, например по интернет. Въпреки че е трудно да бъдат събрани ясни статистически данни, проучванията показват, че тормозът се превръща във все по-голям проблем. Жертвите често не се осмеляват да говорят, поради което е изключително трудно да бъдат установени и подпомогнати жертвите на тормоз.

Законно ли е телесното наказание?

Телесното наказание е най-широкоразпространената форма на насилие срещу децата и представлява нарушение на техните човешки права. В миналото някои са твърдели, че плесницата е безобидна форма на наказание, която дава възможност на родителите да възпитават своите деца, докато други считат това за насилствена форма на физическо наказание. Кампанията на Съвета на Европа „Да вдигнем ръка срещу плесницата“ провокира ожесточени дебати в държавите членки и представи позиция срещу тази практика въз основа на правата на човека.

Насилие, основано на пола

Повече информация за равенството и насилието, основано на пола, можете да намерите в раздел „Равенство на равенството“ от глава 5, както и в ръководството „Проблеми на равенството на равенството“, www.coe.int/compass

Въпреки че обществата, в които мъжете доминират, често оправдават притежанието на малки оръжия с предполагаемата нужда да защитават уязвимите жени, жените всъщност са изложени на по-голяма опасност от насилие, когато техните семейства и общности са въоръжени.
Барбара Фрей6

Насилието, основано на пола, е една от най-често срещаните форми на структурно и културно насилие. Има го във всяко общество, а последствията от него всъщност засягат всички човешки същества. Според UNFPA насилието, основано на пола, „отразява и засилва неравенствата между мъжете и жените и компрометира здравето, достойнството, сигурността и автономността на своите жертви. То включва широк набор от нарушения на правата на човека, включително сексуално насилие над деца, изнасилване, домашно насилие, сексуално посегателство и тормоз, трафик на жени и момичета и няколко вредни традиционни практики. Всяка една от тези злоупотреби може да остави дълбоки психологически белези, увреждания на здравето на жените и момичетата като цяло, включително на тяхното репродуктивно и сексуално здраве, а в някои случаи води и до смърт“5.
Насилието, основано на пола, може да не е физическо. Всъщност, младите хора страда прекалено много от вербално насилие, насочени основно към ЛГБТ (младите) хора и момичетата.

Всеки има право, самостоятелно и съвместно с други, да насърчава и да се стреми към защита и реализиране на правата на човека и фундаменталните свободи на национално и международно ниво.
Член 1 от Декларацията на ООН за защитниците на правата на човека

В ситуации на конфликт жените стават особено уязвими и срещу тях възникват нови форми на насилие. Те могат да включват от масово изнасилване до принудителни сексуални покушения, принудителна бременност или сексуално робство. Поляризацията на равенството по време на въоръжени конфликти нараства, като на жените се гледа като на обекти на война и територии, които трябва да бъдат завзети.

Насилие срещу защитниците на правата на човека

Полезна информация за защитниците на правата на човека:
www.frontlinedefenders.org/
www.amnesty.org/en/human-rights-defenders
www.ohchr.org  
http://www.civilrightsdefenders.org

Разследването, излъчването на репортажи за нарушения на правата на човека и обучаването на хора за правата на човека, провеждането на кампании за справедливост, могат да бъдат опасни занимания. Защитниците на правата на човека са хора, които самостоятелно или с други, популяризират и защитават правата на човека чрез мирни и ненасилствени средства. Заради своята работа, защитниците на правата на човека могат да станат обект на различни видове насилие, включително побой, неправомерни арести или екзекуции, малтретиране, смъртни заплахи, тормоз и клевети, или ограничаване на тяхната свобода на изразяване и сдружаване.
През 2000г. ООН назначава Специален докладчик, чиято основна мисия е да подпомага изпълнението на Декларацията за защитниците на правата на човека от 1998г. „Защитата“ на защитниците на правата на човека включва закрила на самите защитници и правото им да защитават правата на човека. Специалният докладчик търси, получава, проверява и реагира на информацията за състоянието на защитниците на правата на човека, насърчава ефективното изпълнение на Декларацията и препоръчва стратегии за закрила на защитниците на правата на човека.7

Въпрос: Колко свободно и безопасно е да се докладват или обявяват злоупотреби и нарушения на правата на човека във вашата страна?

Ако ги разгледате (конфликтите) и елиминирате привидните нива на вероизповеданието и политиката, често става въпрос за опит за достъп до ресурси, опит за контрол на тези ресурси и опит да се определи как тези ресурси ще бъдат разделени.
Вангари Маатай

Борбата за ресурси

В исторически план притежанието и контрола над природните ресурси като води, обработваема земя, петрол, метали, природен газ и др. често са подклаждали насилствени конфликти. Изчерпването на определени ресурси и недостигът на други, например води и обработваема земя, се очаква да стане все по-масово явление поради  нарастващата консумация и климатичната промяна. Това може да предизвика по-силно регионално или международно напрежение, което евентуално ще доведе до насилствени конфликти.

Въпрос: Как вашата страна участва в конкуренцията за оскъдните ресурси?

Свобода, човешка сигурност и човешки права

Войната и насилието неизбежно водят до отричане на правата на човека. Изграждането на култура на човешки права е предварително условия за постигане на състояние на свобода. Устойчивият, дълготраен свобода и сигурност могат да бъдат постигнати само, когато всички права на човека бъдат изпълнени. Изграждането и поддържането на култура на мира е общо предизвикателство за човечеството.

Какво е свобода?

Културата на мира ще бъде постигната, когато гражданите на света разберат глобалните проблеми, получат уменията да разрешават конфликти и да се борят за справедливост без насилие, да живеят по международните стандарти на правата на човека и равенството, да оценяват културното многообразие и да уважават планетата Земя и себе си. Научаването на това може да бъде постигнато единствено чрез системно образование на свобода.
Глобална кампания за образование за свобода на Хагския апел за свобода

FIAN е международна организация за правата на човека, която пропагандира реализирането на правото на храна.
www.fian.org

Декларацията на тази кампания предлага по-широко разбиране за мира: мирът не означава само липса на насилствени конфликти, но и наличие на справедливост и равенство, както и уважаване на правата на човека и Земята.
Йохан Галтунг – признат норвежки учен и изследовател, определи два аспекта на мира. Отрицателният свобода означава, че няма война, а само насилствени конфликти между държавите или в държавите. Положителният свобода означава че няма война и насилствени конфликти в комбинация с условия на равенство, справедливост и развитие.
Самата липса на война не гарантира, че хората не страдат от психологическо насилие, репресия, несправедливост и липса на достъп до правата им. Следователно, мирът не може да бъде определен само като отрицателен свобода.

Понятието свобода има също и важно културно измерение. По традиция, за много хора в „западния свят“ мирът най-общо се разбира като външно условие, а в други държави мирът включва и вътрешния свобода (мира в ума или в сърцата). Според маянската традиция, например, мирът включва и понятието благосъстояние; той е свързан с идеята за идеален баланс между различните сфери на нашия живот. Следователно мирът трябва да се разглежда като вътрешни и външни процеси, които ни засягат.

Човешка сигурност

Понятие, което е тясно свързано с мира и насилието, е човешката сигурност, която признава взаимовръзката между насилието и всички видове лишения. То се отнася за защитата на хората и общностите от пряката заплаха за физическо насилие и от непреките заплахи, които са резултат от бедността и други форми на социални, икономически или политически неравенства, както и от природни бедствия и болести. Една държава може да не е обект на заплаха от външна атака или вътрешен конфликт, но все пак може да е несигурна, ако например ѝ липсва капацитета да поддържа върховенството на закона, ако големи части от населението бъдат разселвани заради глад или умират от болести, или ако на хората им липсват неща от първа необходимост за оцеляване и достъп до техните човешки права.

Човешката сигурност допълва правата на човека, тъй като разрешава ситуации, които сериозно заплашват човешките права, и подкрепя развиването на системи, които осигуряват на хората основните елементи на оцеляването, достойнството и жизненоважните свободи: свобода от недостиг, свобода от страх и свобода да предприемат дейности от свое име. Тя използва две генерални стратегии за постигане на това: защита и овластяване. Защитата закриля хората от преки опасности и в същото време се стреми да разработи стандарти, процеси и институции, които поддържат сигурността. Овластяването дава възможност на хората да развиват своя потенциал и да станат пълноправни активни страни в процеса на взимане на решения. Защитата и овластяването взаимно се подкрепят и са си нужни.

Въпрос: Как несигурността засяга младите хора, с които работите?

Целите на устойчивото развитие (SDGs), приета от ООН през 2015 г., признават важната роля на сигурността за развитие. SDG 16, понякога съкратена до "мир и справедливост" е да "насърчава мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие, осигуряване на достъп до правосъдие за всички и да изгради ефективни, отговорни и приобщаващи институции на всички нива". Има 10 цели, например 16.1 за намаляване на всички форми на насилие, 16.2 за прекратяване на злоупотребите сдеца и всички форми на насилие срещу и изтезания на деца. Пълният списък от цели е в допълнителната информация на упражнението "Колко ни е нужно?"

Връзките между SDG 16 и правата на човека са:

  • Право на живот, свобода и сигурност на личността [ВДПЧ чл. 3; МПГПП членове 6 (1), 9 (1);
  • IPCED чл. 1], включително защита от мъчения [ВДПЧ чл. 5; МПГПП чл. 7; CAT чл. 2; CRC чл. 37 (а)]
  • Защита на децата от всякакви форми на насилие, малтретиране или експлоатация [на КРС членове. 19, 37 (а)), включително трафика на съобщенията (КРС членове 34-36;. CRC-OP1)]
  • Право на достъп до правосъдие и справедлив процес [UDHR членове. 8, 10; МПГПП членове. 2 (3), 14-15; CEDAW чл. 2 (в)]
  • Право на статут на юридическо лице [ВДПЧ чл. 6; МПГПП чл. 16; КПХУ чл. 12]
  • Право на участие в обществените дела [ВДПЧ чл. 21; МПГПП чл. 25]
  • Право на достъп до информация [ВДПЧ чл. 19; МПГПП чл. 19 (1)] (www.ohchr.org)
Мирът като човешко право

Мирът е начин да живеем заедно, така че всички членове на обществото да могат да се възползват от своите човешки права. Той е съществено важен елемент за реализирането на всички права на човека. Мирът е продукт на правата на човека: колкото повече обществото насърчава, защитава и изпълнява човешките права на хората, толкова по-голям е шанса за обуздаване на насилието и разрешаване на конфликтите по мирен начин.

Ненасилието е висш закон на живота.
Индианска поговорка

Всички хора имат правото на национален и международен свобода и сигурност.
Африканска харта за правата на човека и народите, член 23

Връзката между международните права на човека и правото на свобода е много силна, главно защото липсата на свобода води до много нарушения на правата на човека.
ВДПЧ, например, признава правото на сигурност и свобода (член 3); забранява изтезанията, жестокото, нечовешко или унизително третиране или наказание (член 5) и приканва към международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени (член 28). Международният пакт за граждански и политически права забранява пропагандата на война и „проповядването на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие“ (член 20).
Правото на свобода е предвидено и в някои регионални документи, например Африканската харта за правата на човека и народите и Азиатската харта на правата на човека. Самото създаване на Съвета на Европа се основава на убеждението, че „стремежът към свобода на основата на справедливост и международно сътрудничество е от съществено значение за запазването на човешкото общество и цивилизация“.

Правото на свобода в Съвета на ООН по правата на човека

„Съветът по правата на човека…
1. Потвърждава, че народите на нашата планета имат свещено право на свобода;
2. Потвърждава също така, че опазването на правото на свобода на народите и насърчаването на неговото реализиране представлява фундаментално задължение на всички Държави;
3. Набляга на значението на мира за насърчаването и защитата на всички права на човека за всички;
4. Набляга също така, че дълбоката разделителна линия в обществото, която го разделя на бедни и богати, и непрекъснато нарастващата пропаст между развития свят и развиващия се свят, представляват сериозна заплаха за световния просперитет, свобода, човешки права, сигурност и стабилност;
5. Набляга също така, че мирът и сигурността, развитието на правата на човека, са стълбовете на системата на ООН и основите на колективната сигурност и благосъстояние;…“11

Обратното на насилие не е ненасилие, а сила. Когато някой има морална сила, силата да убеждава, силата да прави добро, никой няма да се нуждае от насилие.9
Нелса Либертад Курбело10

Човешката сигурност е дете, което не умряло, болест, която не се е разпространила, работа, която не е съкратена, етническо напрежение, което не се е превърнало в насилие, дисидент, чийто глас не е заглушен. Човешката сигурност не е проблем с оръжията – тя е проблем с човешкия живот и достойнство.
Доклад за човешкото развитие, 1994 г.

Декларацията от Сантяго относно правото на човека на свобода, приета през 2010 г. от Международния конгрес за правото на човека на свобода, е един от най-подробните документи за мира като човешко право. Декларацията признава отделния човек, групите, народите и цялото човечество като притежатели на „неотчуждаемото право на справедлив, устойчив и дълготраен свобода“ (член 1), а „държавите, заедно и поотделно, или като част от многостранни организации“ като носители на основното задължение за правото на човека на свобода“. Декларацията призовава и към правото на образование „относно и за мира и всички останали права на човека“ като елемент на правото на свобода, защото „образованието и социализацията за свобода са задължително условие за забравяне на войната и изграждането на идентичности, свободни от насилие“. Правото на човешка сигурност и правото да се живее в безопасна и здравословна среда „включително свободата от страх и недостиг“ също са посочени като съществени елементи на „положителния свобода“. Други измерения на правото на свобода са правото на неподчинение и възражение по съвест, правото на съпротива и противопоставяне на потисничеството и правото на разоръжаване.
Декларацията посвещава и конкретен член за правата на жертвите, включително тяхното право да търсят справедливост, и представя списък на задълженията, произтичащи от човешкото право на свобода.

Въпрос: На практика какво означава за вас правото на свобода на човека?

Легитимно (държавно) насилие

Не всяко насилие е нелегално или незаконно. Насилствени актове понякога са необходими, за да се защитят човешките права на други хора. Може да се наложи да използвам насилие за самозащита; Очаквам в краен случай полицаят да използва някакво насилие, за да защити мен или моето семейство срещу насилие от страна на други хора. Моето човешко право на сигурност означава, че държавата и нейните представители ме защитават от насилие. Всяка рамка на правата на човека предполага, че насилствените дейности от страна на държавата или публичните представители са оправдани (а понякога и необходими), при условие че те се организират и изпълняват в рамка на правата на човека, включително зачитане на правата на жертвата.

Всички хора имат право на свобода, за да развият напълно своя потенциал – физически, интелектуален, морален и духовен, без да бъдат мишена на каквато и да било форма на насилие.
Азиатска харта на правата на човека 1998 г., алинея 4.1

Това повдига въпроси относно превъзходството на някои човешки права над други: правото на живот е явно човешко право, а в много случаи човешките същества биват наказвани жестоко или убивани в следствие на техните дела.
Съществуват примери от цялата история, които показват как гражданските движения са допринесли за промяна и по-добър достъп до човешките права на хората. Въпреки това, мирните движения често биват потискани от насилствени полицейски или въоръжени акции. Репресиране на правото на хората на свобода на изразяване и на събрания. Движенията „Арабска пролет“, инициирани през 2011 г., показаха как младежите в Тунис, Египет и други арабски държави се събират и мирно прокламират своите човешки права, а в същото време бяха насилствено атакувани и затворени от държавните въоръжени сили, като много от тях загубиха живота си.

Въпрос: Кога е оправдана въоръжената намеса на полицията?

Гладът означава, че хората нямат достатъчно за ядене. Той не означава, че няма достатъчно за ядене.
Амартя Сен

От гледна точка на правата на човека, лишаването от свобода на един човек в резултат на криминално престъпление не означава, че се отнема неговата присъща хуманност. Ето защо мерките, предприети от държавата срещу хората, които са действали насилствено срещу други, не трябва да бъдат деспотични, а трябва да се уважава тяхното вродено достойнство и тези хора трябва да бъдат защитени от изтезания и нехуманно или унизително третиране или наказание. Една от целите на лишаването от свобода е социалната рехабилитация на затворниците.

Възразявам срещу насилието, дори когато изглежда е за добро, тъй като това добро е временно, а злото остава завинаги.
Ганди

Върховенството на закона и защитата на правата и свободите на човека са основни гаранции за ефективна и справедлива наказателно-правосъдна система. Все пак, при докато биват защитавани невинните12, арестите и затворите често за съжаление са и места, на които се извършват нарушения на човешките права.
Според стандартите за правата на човека, по-конкретно Конвенцията за правата на детето, по отношение на младите нарушители трябва да бъдат въведени специфични механизми за рехабилитация като „закони, процедури, органи и институции, имащи непосредствено отношение към деца, заподозрени, обвинени или признати за виновни в нарушаване на наказателния закон“ (член 40). Случаят обаче не винаги е такъв. Според Penal Reform International, начинът, по който властите се справят с млади нарушители често може да доведе до дългосрочно влошаване на физическото и психологическото здраве. Излагането на насилствено поведение по време на лишаването от свобода и отделянето от семействата и общността, например, могат да подкопаят идеята за рехабилитация и да ги тласнат към други престъпни деяния. По данни на УНИЦЕФ днес по света има повече от един милион лишени от свобода деца.

Въпрос: Може ли лишаването от свобода да бъде ефективен начин за рехабилитация и обучение на деца и млади хора, които са извършили криминално престъпление?

Смъртно наказание

Смъртното наказание се забранява с Европейската конвенция за правата на човека и с Международния пакт за граждански и политически права (Протокол 1). Обявяването на смъртното наказание за незаконно не оправдава нарушенията на правата на човека. То се основава на схващането, че насилието не може да бъде победено с по-голямо насилие. Също така, обявяването на смъртното наказание за незаконно е пример за безпогрешността на правосъдието: историята показва, че съдебни грешки винаги са възможни и че съществува риск да бъде екзекутиран неправилния човек. Обявяването на смъртното наказание за незаконно е и пример за вярата в правото на живот и достойнство и на справедлив процес.

Penal Reform International е международна неправителствена организация, която работи за реформа в наказателното и криминално справедливост по света.
www.penalreform.org

През 2011 г. 1,923 души в 63 държави са осъдени на смърт, а в 20 държави са проведени 676 екзекуции. Цифрата 676 обаче не включва вероятно хилядите хора, които според Амнести Интернешънъл са екзекутирани в Китай.13  
Беларус е единствената държава в Европа, която през 2012 г. все още е извършвала екзекуции. Според Амнести Интернешънъл на осъдените на смърт затворници в Беларус се съобщава, че ще бъдат екзекутирани само минути преди изпълнението на присъдата. Те биват екзекутирани с изстрел в тила. Членовете на семействата получават информация след екзекуцията, а мястото, на което са погребани, остава тайна.

Младите хора и културата на мира

Трансформацията на конфликти, помиряването, образованието за свобода и възпоменанието са част от действията, които носят надеждата за живот без насилие и за култура на мира. Трябва да се поучим от миналото и да положим усилия да избегнем повторното възникване на ужасяващите събития срещу човечеството, които са преживели предишните поколения. Все още на някои места по света се водят местни войни и въоръжени конфликти. Успокояващо е да знаем, че не сме беззащитни и че разполагаме с инструменти за отстраняване на насилието. Младите хора играят важна роля в тази промяна.

Само общества, основани на демокрация, върховенство на закона и права на човека, могат да осигурят устойчива дългосрочна стабилност и свобода.
Торбьорн Ягланд, Генерален секретар на Съвета на Европа

Съветът на Европа работи за насърчаване на социалната справедливост, за избягване ескалирането на насилствени конфликти и предотвратяване на войните и терористични дейности. Организацията насърчава политическите лидери и гражданското общество да изгражда и подхранва култура на мира, вместо култура на насилието и повишава информираността относно разходите за насилие, перспективите за мирно бъдеще, значението на демокрацията и демократичните умения, както и насърчаване на хуманизма, човешкото достойнство, свободата и солидарността.

Младежкият сектор на Съвета на Европа има повече от 40 годишен опит в работата в областта на междукултурното обучение, трансформацията на конфликти и образованието за правата на човека.
С приемането на Бялата книга за междукултурния диалог „Да живеем заедно като еднакви по достойнство“, Комитетът на министрите на Съвета на Европа потвърди политическото значение на тези подходи и акцентира върху необходимостта от диалог между културите за развиване и опазване на мирни общества.

Посрещнете своя собствен предразсъдък! Вместо да говорите за него, просто го посрещнете.
Наръчник за организаторите на Живата библиотека14

Седмата конференция на европейските министри, отговарящи за младежта (Будапеща, 2005) беше посветена на реакциите на младежката политика спрямо насилието. В заключителната декларация министрите постигнаха съгласие, наред с всичко останало, и за необходимостта от общ преглед на всички форми на насилие и на тяхното въздействие върху хората, за необходимостта от разработване на стратегии за превенция на насилието и за признаване на младите хора като активни страни в превенцията на насилието, „като в същото време се повишава тяхното чувство за отговорност и активно се насърчава тяхното участие и сътрудничество“ в тази сфера. Декларацията признава също така, че и образованието за правата на човека съдържа в себе си съществено измерение за превенцията на насилие.
Министерската конференция беше кулминацията на проект срещу насилието в ежедневния живот, в резултат на който бяха разработени редица образователни инструменти и инициативи за превенция и преодоляване на насилието, например наръчник за организаторите на Живата библиотека.

Като посланици на мира ние трябва да се превърнем в очите и ушите на Съвета на Европа в нашите страни и в Европа.
Злата Харитонова, активни страни в Младежки посланици на мира

Младежкият сектор на Съвета на Европа инициира и подкрепи редица ръководени от младежи проекти за справяне с конфликти и за популяризиране образованието за свобода. Младежкият лагер за свобода се провежда се провежда от 2004 г. и обединява млади хора от различни конфликтни зони, които участват в диалог относно разбирането, че те споделят общи ценности и опит, които понякога са дори и много болезнени. Програмата помага на младите лидери да разпознаят и преодолеят предразсъдъците, да се борят с агресивни и изключващи форми на национализъм, да провеждат междукултурно обучение и образование за правата на човека. За някои от участниците това е първият случай в живота им, в който им се налага да говорят лице в лице с млади хора, които стоят „от другата страна“. В момента лагерът се провежда ежегодно в Европейския младежки център, а понякога и в различни държави членки.

Мултиплициране на образованието за свобода

След Младежкия лагер за свобода през 2011г. шестима израелски и палестински участника решиха да проведат среща за преустановяване на огъня или така наречената „зелена линия“. Всеки месец други млади хора от двете страни се присъединяват към следобедната среща, по време на която водят дискусии, споделят личните си истории и се забавляват. Като съвместна група те се ангажират с общностна работа от двете страни на линията, като всеки път това става в различна общност от една от двете страни, като винаги общността е по някакъв начин засегната от съществуващ конфликт.

В проекта „Младежки посланици на мира“, иницииран през 2011 г., участват младежки лидери на проекти за образование за свобода на различни нива за млади хора, които са насочени към ситуации на трансформиране на конфликти в техните реалности. Проектът е изграден от мрежа от специално обучени млади хора, които засилват присъствието и насърчават ценностите на Съвета на Европа в засегнати от конфликти зони и общности.

Неутрализиране на омразата

През последните две години улиците на Приеполе – мултикултурен град в Сърбия, осъмваше изрисуван с „неморални“ графити, пълни с омразни слова към чужденците и хората с  различни религии (мюсюлмани и православни християни). Повечето графити бяха изрисувани от две момчета от 2 различни хулигански банди.
В моя проект участват 10 момчета на възраст между 14 и 18 години от двете хулигански банди и от етнически/ религиозни малцинства, които ще прерисуват града с други графити, за да премахнат подклаждащите омраза графити, появяващи се на различни места. През това време ще бъде заснет документален филм за изграждането на мира. Този проект трябва да осигури стабилна основа за изграждане на мира, културното разбирателство и толерантността.
Едо Садикович, организация JUMP, Сърбия (Проект на младежките посланици на мира)

Мрежи за свобода

По-долу са представени някои примери, които представят многообразието, сериозността и креативността на съзидателите на мира и защитниците на правата на човека.

Борци за свобода – движение, което беше започнато едновременно от палестинци и израелци, активно участвали в цикъла от насилие, а сега борещи се за свобода.

Търсене на единно основание реализира програми за трансформиране на конфликти.

В отговор на конфликта организира обучение за трансформирането на  конфликти. На тяхната интернет страница могат да бъдат намерени вдъхновяващи примери и записки за проведените обучения.

Глобалното партньорство за превенция на въоръжени конфликти е световна мрежа, която търси нов международен консенсус за пристъпването от реакция към превенция на насилствените конфликти.

Обединената мрежа на младите съзидатели на мира е мрежа от организации, ръководени от младежи, работещи за създаване на мирни общества.

Бележки

1 Световен доклад за насилието и здравето, СЗО 2002, Женева, стр. 5: http://whqlibdoc.who.int/hq/2002/9241545615.pdf
2 www.who.int/violence_injury_prevention/violence/en/
3Стокхолмски изследователски институт за международния свобода (SIPRI): www.sipri.se
4 http://controlarms.org/wordpress/wp-content/uploads/2011/03/killer_facts_en.pdf 
5 www.unfpa.org/gender/violence.htm
6 Доклад за напредъка от Барбара Фрей, Специален докладчик на ООН, „Превенция на нарушенията на правата на човека, извършени с малки и леки оръжия“, ООН Doc. E/CN.4/Sub.2/2004/37, 21 юни 2004, точка 50  
7 Източник: www.ohchr.org/EN/Issues/SRHRDefenders/
8 Еванс, А., Недостиг на ресурси, справедливи дялове и развитие, WWF / Oxfam, Дискусионен документ, 2011
9 От филма Barrio De Paz
10 Нелса Либертад Курбело е бивша монахиня и медиатор на улични банди в Еквадор
11 Генерална асамблея на ООН, 15 юли 2011г., Документ A/HRC/RES/1/7/16 от Съвета по правата на човека
12 Според целите на наказателната правосъдна система в Обединеното кралство, виж: http://ybtj.justice.gov.uk/
13 Статистика на Амнести Интернешънъл за смъртното наказание
14Не съдете книгата по корицата ѝ – Наръчник за организаторите на Живата библиотека, Абергел Р. и колектив, Council of Europe Publishing, 2005

Image2: Theme 'Peace and Violence' by Pancho

КОМПАС

Наръчник за обучение по правата на човека за младежи

Показване на уеб съдържанието

Показване на уеб съдържанието

КЛЮЧОВА ДАТА
  • 12 февруариДен на червената ръка
  • 21 мартМеждународен ден за елиминиране на расовата дискриминация
  • 15 майМеждународен ден за възраженията по съвест
  • 29 майМеждународен ден на миротворците от ООН
  • 4 юниМеждународен ден на невинните деца жертви на агресия
  • 26 юниМеждународен ден на ООН в подкрепа на жертвите на тормоз
  • 6 августДен на Хирошима
  • 21 септемвриМеждународен ден на мира
  • 2 октомвриМеждународен ден за ненасилието
  • 10 октомвриСветовен ден срещу смъртното наказание
  • 24-30 октомвриСедмица на разоръжаването
  • 9 ноемвриМеждународен ден срещу фашизма и антисемитизма
  • 11 ноемвриМеждународен ден на науката и мира
  • 25 ноемвриМеждународен ден за елиминиране на насилието срещу жените
  • 2 декемвриМеждународен ден за премахване на робството