Image: Theme 'Media' by Pancho

Ролята на медиите

Bсеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.
ВДПЧ, Член 19

Масмедиите включват „традиционните“ разпространителски медии като телевизия, радио, филми, компактдискове или DVD дискове, както и печатните медии и нашата информационна супер магистрала – интернет, наред с услуги като Световната мрежа, съобщавани чрез интернет. Медиите са станали толкова важни в нашите общества, че днес е трудно да си представим живота без телевизия, електронна поща, интернет страници за споделяне на видео, онлайн новинарски портали или блогове. Тяхната конвенционална роля на прозорец към света все още нараства. Медиите са придобили нови функции като форум за социално взаимодействие и комуникация, място за покупка или продажба на стоки или за събиране на информация за всякакви задачи, както и за публикуване на лично направено медийно съдържание.

В продължение на дълго време традиционните медии – наричани понякога „четвъртата власт“, по аналогия на трите традиционни власти на демокрацията (законодателна, изпълнителна и съдебна), са били съюзници на гражданите при оспорването на правителствените политики, които са неблагоприятни за хората. Въпреки това, в речта си пред Световния социален форум, преведен в Порто Алегре, Бразилия през 2003г., Игнасио Рамонет – журналист и университетски преподавател, заяви, че след като бяха поети от транснационални компании, конвенционалните медии се превърнаха във враг: власт да използват и потискат хората, а не да ги защитават.1 Някои хора наричат интернет петата  власт, тъй като той все по-силно се конкурира с традиционните медии, като повдига въпроси и служи като наблюдател , и като осигурява нов канал за организиране на граждански дейности.

Нарастналата сила  на медиите, особено на интернет, могат да послужат за повишаване на информираността и обучение с участие и за подобряване на достъпа до информация, но могат да представляват и непосредствена опасност. Те могат да стимулират емпатията и глобалния активизъм, свързан с правата на човека, но могат да предизвикат и риск от насаждане на омраза, стереотипи и дезинформация. Децата и младите хора са изключително уязвими от онлайн рисковете.

Някои измерения на променящата се природа на медиите:

  • Днес ние разчитаме все по-малко на по-традиционните формати на вестниците, телевизията и радиото да ни представят новините и все повече прибягваме към онлайн медийните източници, сателитната телевизия, блоговете и социалните мрежи. Търсим информация и от журналисти и разпространители с гражданско мислене, а не само от традиционно обучените. Това оказва влияние върху нашата социална и политическа среда. Води и до промяна в тактиките, използвани от репресивните правителства, които се страхуват от това, което тази информационна революция може да им причини.

Канализиране на политически протест в медиите

По време на Пражката пролет през 1968г. призивът за свобода на пресата и словото се разпространи по чешките радиостанции. Иранската революция от 1979г. беше популяризирана чрез разпространение на речите на контрабандни касети. Новините от протестите на площад Тянанмън през 1989г. в Китай се разпространяваха по факс. Украинската оранжева революция от 20042005г. беше популяризирана чрез използването наИнтернет и мобилните телефони. До края на десетилетието, инструментите за социални протести се изместиха към Facebook и други социални мрежи, YouTube и Twitter, както показаха следизборните протести от 2009г. в Иран, революциите в Тунис и Египет през 2010 и 2011 година и други протести в Северна Африка и Арабския свят.

  • Бързото развитие на телекомуникационните технологии и медиите промени естеството на самите медии; те стават неразделна част от събитията, които се случват. Самото живо излъчване беше превърнато в ново събитие. В реално време можем да гледаме както футболни мачове, така и случаи на насилие, които се случват до нас или на другия край на света.
  • Комерсиализацията ограничава разнообразието на създаваните програми, както и на програмите, свързани с малцинствата, алтернативните култури и субкултурите. Стремежът към по-високи зрителски рейтинги се отразява в новинарските репортажи и текущите събития. Новинарските емисии, избора на фрагменти от риалити програми, представени от медиите на тяхната публика, често се характеризира от тривиалното, ексцентричното и скандалното. Наблюдава се все помалка готовност за покриване на разходите на обществените разпространители, които вече са притиснати от комерсиализацията.

Подрастващите в Европа на възраст между 12 и 17 години прекарват 9.1 часа на седмица в Интернет в сравнение с 11.4 часа, прекарвани от лицата на 18 и повече години, без да се отчита използването му за професионални или научни задачи.2

  •  Глобалните телекомуникационни мрежи служат не само като средство за предоставяне и получаване на информация, но са превърнали информацията в един от най-ценните активи и в основа на новата глобална информационна икономика. Тези, които притежават повече от тези активи, наред със свързаната с тях инфраструктура, имат огромна икономическа власт, която може да бъде превърната в и в политическо и дипломатическо влияние.
  • Развитието на комуникационните технологии и широко обхватните медийни мрежи промениха нашия начин на живот. Хората прекарват съществена час от работното и свободното си време пред екрана. Дистанционната работа и електронното обучение се разрастват по целия свят с бързи темпове. Родителите се тревожат за нарастващата пристрастеност на техните деца към телевизията, видео характеристиките, мобилните телефони или общностните сайтове, но и възрастните са също толкова засегнати, въпреки че видът на предпочитаните медии може да е различен.

Въпрос: Как използването на медии от ваша страна се промени откакто сте били деца?

Медиите и правата на човека

Свобода на изразяване

Човешкото право, което е най-тясно свързано с медиите, вероятно е правото на свобода на мнение и изразяване.
Свободата на изразяване, предвидена в документите за правата на човека, се отнася за правото да получаваш или предаваш информация, правото на мълчание, правото да формираш свои собствени мнения, например правото да избираш облекло, прическа, музика, литература и филм; то включва художественото изразяване, политическата реч, търговската реч, академичната свобода и правото на журналистите. Този обхват ни показва колко важно е това право за хората, за да се стремим към самоизява и достойнство, към търсене на значението и истината за живота и към развиването на нашата индивидуалност. Тази свобода също е важна за общностите и обществата като цяло, за да отбелязват напредък, да постигат равенство, демокрация и самоуправление. Свободата на изразяване е важна сама по себе си и е предпоставка за ползването на целия набор от други права и свободи.

Правителствата винаги са се опитвали да упражняват контрол над медиите и/ или достъпа до медии, за да повлияят на масите и да спечелят тяхната подкрепа, или за да спрат опозицията да направи това. Силно контролираните медии, обаче, ограбват от хората социалната информираност, знанията за световните събития, надеждния анализ, както и информацията за състоянието на икономиката, политическите развития и обществените факти.

Държавният контрол върху медиите може да се осъществява много целенасочено, например чрез сканиране на интернет трафика или подслушване на телефонните разговори в името на националната сигурност. Друг път правителствата се опитват изцяло да преустановят достъпа до определени медии. Примерите включват затварянето на мобилната телефонна мрежа в Иран в средата на 2009 г. и в Египет в края на 2010 г., забраняването на радиостанции, сателитни телевизии и недопускането на журналисти в конфликтни зони. През 2009 г., например, журналистите бяха призовани да напуснат северозападната провинция Ксинджианг в Китай, за да им бъде попречено да отразят етническото насилие там.

ЮНЕСКО води картотека на журналистите, убити в изпълнение на своите професионални задължение. През 2011 година например 56 журналиста бяха убити заради работата си4.

Контролът на медиите от страна на правителството създава проблеми и в Европа. Например в Унгария през 2011 г. беше приет медиен закон, който дава на медийния регулатор правото да контролира целия медиен пазар, включително и частните доставчици на съдържание, да налага глоби и да преустановява или закрива медийни канали на основание на неясно дефинирани принципи. В някои други европейски държави клеветата все още е криминализирана. Журналистите могат да бъдат вкарани в затвора, ако съобщават или публикуват факти или мнения, които са обидни за даден човек. В своите присъди, свързани със случаи на клевета, Европейският съд по правата на човека неколкократно посочва, че „…налагането на присъда лишаване от свобода за престъпление, извършено от пресата, ще съответства на свободата на изразяване на журналистите … само при изключителни обстоятелства изключително, когато сериозно са нарушени други фундаментални права, например реч, насаждаща омраза или подстрекаваща към насилие…“3

Ако не вярваме в свободата на изразяване на хората, които презираме, не вярваме в нея изобщо.
Ноам Чомски

Европейският съд по правата на човека отива дори по-далеч при определянето на рамката за степента, до която свободата на изразяване може да бъде ограничена, в съответствие с Член 10(2). Съдът посочва, че това право е „един от най-важните фундаменти на демократичното общество“5 и че журналистическата свобода позволява евентуалната употреба на известна „степен на преувеличение или дори провокация“ 6, дори когато това може да е „обидно, шокиращо или разстройващо“.

Десет заплахи към свободата на изразяване

Четири международни специални репортери по правата на изразяване представят съвместна декларация всяка година. В декларацията си от 2010 година те определиха следните десет ключови заплахи към свободата на изразяване:7:
1. Механизми за държавен контрол над медиите
2. Престъпна клевета
3. Насилие срещу журналисти
4. Ограничения на правото на информация
5. Дискриминация при упражняването на правото на свобода на изразяване
6. Търговски натиск
7. Предизвикателства в подкрепа на публичните и общностните разпространители
8. Сигурност и свобода на изразяване
9. Свобода на изразяване в Интернет
10. Достъп до информация и комуникационни технологии

Правото на информация

Правото на информация, или правото да знаем, означава, че широката общественост трябва да може да участва в свободния поток на информация и да знае какво се случва в тяхната общност. Според Международния пакт за граждански и политически права, правото на свобода на изразяване „включва свободата да искаш, получаваш и предаваш всички видове информация и идеи, независимо от границите…“. Искането и получаването съдържат в себе си правото на информация.

Медиите, вестниците и списанията (печатни или онлайн) и новинарските емисии по телевизията са едни от основните източници, от които гражданите могат да намерят информация. Медиите могат да предоставят надеждна информация на аудиторията, само ако им е гарантиран достъп до цялата информация, който не е ограничен по какъвто и да било начин, освен за законни задачи. Хората трябва да имат свободен достъп до информацията, която властите съхраняват за тях. В допълнение, в днешното информационно общество равният достъп до образование, обучение, наука, технологии и заетост може да бъде гарантиран, само ако бъдат преодолени неравенствата в достъпа до информация.

Въпрос: Какво означава за вас правото да знаем?

Противоречиви права на човека, свързани с медиите

На свободата ще ѝ бъде отнета цялата ефективност, ако хората нямаха достъп до информация. Достъпът до информация е основен за демократичния начин на живот.
Специален докладчик на ООН Абид Хюсей

Свободата на изразяване може да влезе в противоречие с други права на човека. Една група такива права на човека са правата на личен живот, които включват свободата от намеса в личния живот, семейството, дома и кореспонденцията и правото на спорт от атаките срещу честта или репутацията. Например, медиите често са обвинявани в нарушаване на личния живот на известните личности, когато публикуват техни снимки и информация за личния им живот, без тяхното съгласие.

В допълнение, съществува риск от конфликт между свободата на изразяване и забраната за дискриминация в случаите, в които упражняването на тази свобода се използва за подстрекаване към омраза и се определя като подбуждащо омраза изказване. Подбуждащото омраза изказване може да има по-голямо и по-разрушително въздействие, когато се разпространява от медиите. Съществува международен консенсус, че подбуждащото омраза изказване трябва да бъде забранено със закон и че тези забрани трябва да имат предимство пред гаранциите за свобода на изразяване.

Свободата на изразяване не е абсолютно право. Съгласно член 29 от ВДПЧ, упражняването на правата и свободите могат да бъдат ограничавани, ако се налага да бъдат признати и спазени правата и свободите на други хора. По-конкретно, в член 10 от ЕКПЧ е посочено, че упражняването на правото на свобода на изразяване, „доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието“.

Както свободните пазари, свободата на словото може да има вреден ефект, ако е напълно неограничена.
Лорд Патън9

Според Комитета на министрите на Съвета на Европа, подбуждащото омраза изказване включва всички форми на изразяване, които разпространяват, подстрекават, поощряват или оправдават расистка омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза, основани на нетолерантност.10

Област, която привлича огромно внимание през последните години, е ограничаването на изразяването въз основа на уважението към вярата и религията, произтичащи от човешкото право на свобода на мисленето, съзнанието и религията. Те насочват вниманието към насоките, добрите практики и етиката в практиката на журналистиката. Редица организации, включително и международни, например Съвета на Европа или ЮНЕСКО, мрежи като Алианса на независимите прессъвети в Европа, и НПО като ЧЛЕН 19, са разработили етични принципи и професионални насоки за репортажите, които трябва да отговарят на стандартите за правата на човека или трябва да приканят заинтересованите активни страни да съставят такива стандарти. Но и в другия край на спектъра съществуват тревоги, свързани с това да се гарантира, че законодателството за борба с екстремизма не се нарушава от страна на правителствата, за да ограничат законното изразяване.11

Свободните, независими и плуралистични медии, основаващи се на свобода на информация и изразяване, са съществен елемент на всяка функционираща демокрация.
Томас Хаммарберг12

Друг важен въпрос, който често се повдига от борците за свобода на словото, е важността на медийния плурализъм. Медийният плурализъм е различен от въпроса за „баланса“ в медиите, който понякога може да бъде противопоставен на правата на човека. Когато правим репортажи за нарушения на правата на човека, трябва ли винаги да даваме думата на този, който ги е нарушил, в името на това да бъдем балансирани? Когато правим репортаж за климатичната промяна, трябва ли задължително да „балансираме“ посланието с някой, който спори, че тази промяна е само в нашето въображение?
При медийния плурализъм, обаче, става въпрос за устояване на собствеността на медиите, чрез някои – пораждащи всякакви тревоги по отношение на небалансираните репортажи, политически компромиси и отказ да бъде чут гласът на другите. Една медийна среда, която е плуралистична, може да устои и на три основни изкушения: манипулация на медиите от страна на политиците в замяна на добро отразяване, манипулация на медиите от страна на висши финансови институции и банки в замяна на по-малко строга проверка на техните упражненията, и медийно манипулиране на изборите.

Въпрос: Каква е медийната среда във вашата държава? Кой притежават повечето медии? Колко плурализъм съществува?

Управлението на Интернет и Съвета на Европа

Интернет е глобална система от свързани помежду си компютърни мрежи, чието използване не е централизирано. Това превръща Интернет в глобален форум за свобода на изразяването, но и повдига въпроси относно отговорността и управлението.
Непрекъснатото развитие на информационното общество изправя международните организации пред  предизвикателството да защитават и поддържат принципите на правата на човека в онлайн среди. За да отговори на тези предизвикателства, Съветът на Европа е разработил различни конвенции и препоръки. Един подобен документ е Конвенцията за киберпрестъпността (2001), чиято цел е да осигури защита срещу новите форми на престъпност, както и срещу извършването на традиционни престъпления посредством новите технологии. Допълнителният протокол към тази конвенция приканва за криминализиране на деянията с расистко и ксенофобско естество, извършени чрез компютърните системи.
Друг важен инструмент е Конвенцията за достъп до официални документи (2008), която гарантира правото на всеки, без дискриминация на каквато и да било основа, да има достъп, при поискване, до официалните документи, съхранявани от публичните власти.

Медиите могат да злоупотребят със своята власт, особено в контекста на силна медийна концентрация, за подронване на плурализма и демокрацията.
Съвет на Европа, Комитет на министрите13

За да защити свободата на изразяване и други права на човека и принципи в новите медийни среди, Съветът на Европа работи заедно с други заинтересовани активни страни по въпросите, свързани с управлението на интернет. Комитетът на министрите прие 10 принципа за управлението на интернет14 и предложи ново понятие за медии15 , препоръчвайки социалните мрежи, онлайн характеристиките и сайтовете за онлайн сигнализиране да разполагат с правата за свобода на медиите и да имат отговорностите, предвидени в член 10 от ЕКПЧ, и предложи рамка за сътрудничество между държавите членки, за да бъде запазен глобалния, стабилен и открит Интернет като средство за опазване свободата на изразяване и достъпа до информация.16 Значението на свободата на медиите за истинската демокрация беше повторно заявено в „Декларацията за защита и свобода на събрания и сдружаване по отношение на частните интернет платформи и доставчиците на онлайн услуги.“17

Десет принципа за управление на интернет

Значителен процент от съдържанието в интернет е незаконно, пакостно или вредно, което подронва самата основа на правата на човека и човешкото достойнство
Наръчник за интернет грамотност18

Приети от Съвета на министрите на Съвета на Европа на 21 септември 2011 г.
1. Опазване на всички фундаментални права и свободи и затвърждаване на тяхната универсалност, неделимост, взаимозависимост и взаимовръзка.
2. Гарантиране на цялостно участие на правителствата, частния сектор, гражданското общество, техническата общност и потребителите.
3. Затвърждаване на отговорностите на държавите по отношение на международните проблеми на публичните политики, свързани с Интернет.
4. Овластяване на Интернет потребителите да упражняват своите фундаментални права и свободи и да участват в договореностите за управлението на Интернет.
5. Универсалност на Интернет, признавайки глобалния характер на Интернет и целта за всеобщ достъп.
6. Почтеност на Интернет, като се осигури неговата сигурност, стабилност, устойчивост и надеждност.
7. Запазване на децентрализирания характер на отговорността за ежедневното управление на Интернет.
8. Запазване на отворените стандарти и междуоперируемостта на Иинтернет и на неговия от край-до-край характер.
9. Осигуряване на възможно най-голям достъп до Интернет базирано съдържание, приложения и услуги.
10. Запазване на културното и езиковото многообразие в и чрез Интернет.

 

Медиите и младежта

Бих искала да изглеждам като Синди Крофорд.
Синди Крофорд, „супермодел“

Медиите, информационните и комуникационните технологии играят основна роля в живота на младежта днес и са сред основните фактори, които са оформили настоящото поколение млади хора. Много деца се считат за дигитални местни: те израстват в среда, в която ИТ технологиите са част от всекидневния живот и се учат да използват цифрови устройства, преди да са се научили да ходят или говорят. В резултат на това се приема, че дори и структурата на техните мозъци е различна от тази на предишните поколения! Възниква въпросът, обаче, за съществуването на тази цифрова празнина между младежите и поколението на техните родители.19 Някои проучвания показват, че цифровото разделение се определя не от възрастта, а от достъпа и възможностите.20

Мирът е не само далечна цел, която преследваме, но и средство, чрез което ще постигнем тази цел.
Мартин Лутър Кинг, Младши

Младите хора са склонни да прекарват часове наред всеки ден пред телевизора, в онлайн игри, в блогове, в слушане на музика, публикуване на снимки на самите тях и в търсене на други хора, с които да общуват онлайн. Този виртуален свят може да предложи, както възможности така и капани. Употребата на електронни, цифрови и онлайн средства има редица положителни ефекти: забавно е, образователно е и спомага за социализацията. Въпреки това съществува възможност това да увреди младите хора и общности, в зависимост от начина, по който те се използват. Влиянието на масмедиите, независимо дали разпространителски или онлайн, е спорно; въпреки това, изследователите наблюдават следните отрицателни ефекти:

  • Времето, прекарано пред телевизията: Прекарването на значително време пред екрана води до съществени проблеми със съня и лоши резултати в училище.
  • Насилие: Допуска се, че съществува връзка между показваното в медиите насилие и последващото агресивно и насилствено поведение.
  • Прекомерна консумация: Различните форми на реклама манипулират аудиторията.
  • Ценности: Съществува тенденция младите хора да мислят по-малко за себе си и да преследват ценностите, задавани от медиите.

Информацията е кислорода на демокрацията. Ако хората не знаят какво се случва в тяхното общество, ако действията на тези, които ги управляват, са скрити, тогава те не могат да участват смислено в делата на това общество. Но информацията не е само необходимост за хората – тя е съществена част на доброто управление.
ЧЛЕН 19, НПО, което организира кампании за правото на свобода на изразяване8

  • Стереотипи: Медиите са обвинявани за поддържане на вредни или нереалистични социални стереотипи, особено що се отнася до половата принадлежност и етническите характеристики.
  • Самочувствие: Развлекателните медии имат все по-голямо влияние върху стила и идентичността на младежта. Идеалите, свързани с примерите за подражание, предлагани от медиите, създават объркване в младите хора и понижават тяхното самочувствие, тъй като е практически невъзможно да живеят спрямо тези идеали. Желанието да бъдат „перфектни“ често предизвиква здравословни проблеми, включително проблеми с храненето.

Тенденциите на развитие в информационните и комуникационни технологии дават огромни възможности, но и внасят нови опасности за децата и младите хора. Например, те могат да се отнесат невнимателно към разкриването на техните лични данни, които могат да бъдат използвани за нежелани реклами и като поле за действие на онлайн хищниците. Съвременните информационни технологии, както и всички останали технологии, могат да се използват с цел злоупотреба, например сексуален тормоз, склоняване към секс, хомофобски нападки и други форми на насилие, основано на пола, чрез устни нападки или злоупотреба със снимки или видео. Самите млади хора понякога използват неконтролираната онлайн среда за изпращане на груби съобщения и неморални снимки, насочени към техни връстници.

Killing Us Softly, сериал на Джийн Килборн – поддръжник на медийното образование, показва как рекламите в медиите пораждат изкривени и деструктивни идеали за женския джендър.21

Да  бъдем критични към източниците в ерата на информационно изобилие, е ключово умение, което трябва да бъде развивано. След появата на “Web 2.0” (уеб приложения, които улесняват споделянето на информация за обучение с участие и позволяват на потребителите да взаимодействат и сътрудничат с други като създатели на съдържание, генерирано от потребителя), обаче, трябва да се пристъпи към разработване на етичен кодекс за Интернет и запознаване с нежеланите последствия от нашите онлайн дейности. Пределно ясно е, че когато става въпрос за споделяне на лична информация за самите тях или за други, много хора не знаят точно колко публично и колко вечно е всичко, което е качено в Интернет.
Един от начините за разрешаване на тези проблеми е хората да се научат да бъдат по-критични и сложни медийни консуматори и комуникатори. Медийното образование има за цел да ги научи да правят разликата между информацията с добро и с лошо качество, към непредубедените и подклаждащи омраза послания. Медийното образование може да помогне на аудиторията да се научи да бъде селективна, а не податлива на реклами, и да поддържа своята онлайн безопасност и подходяща степен на лични данни.

Защитата и овластяването на децата е основен приоритет в дневния ред на Съвета на Европа. В „Препоръката за овластяване  на децата в новата информационна и комуникационна среда“ (2006) се посочва, че държавите членки трябва да имат последователна стратегия за информационна грамотност и обучение, която ще помогне за даването на права и възможности на децата и техните възпитатели, за да могат максимално добре да се възползват от информационните и комуникационни услуги и технологии. Важността да бъдат насърчавани Интернет уменията и грамотност се потвърждава в друга Препоръка (2009),22 която приканва държавите членки да разработят и популяризират, съвместно с частния сектор и гражданското общество, стратегии за защита на децата срещу съдържание и поведения, които пораждат риск от вреди, като в същото  време подпомагат тяхното активно участие в новата информационна и комуникационна среда.

Бележки

1 Сеневиратне Калинга, „Глобалните медии – време е да създадем и пета власт“ TerraViva Online, 2003: http://ipsnews.net/fsm2003/27.01.2003/nota26.shtml
2  Ерик Пфанер, „Телевизията все още владее тийнейджърите“, Ню Йорк Таймс, 13 декември 2009, във връзка с едно изследване, проведено от изследователска фирма Форестър: www.nytimes.com/2009/12/14/business/media/14iht-cache14.html
3 Например казусът Кумпана и Мазаре срещу Румъния, Заявление № 33348/96, Решение, Страсбург, 2004: www.5rb.com/docs/Cumpana%20and%20Mazare-v-Romania%20ECHR%2017%20Dec%202004.pdf
4 За повече информация вижте ЮНЕСКО си спомня за убитите журналисти: http://portal.unesco.org
5 Хендисайд срещу Обединеното кралство, 1979
6 Прагер и Обершлик срещу Австрия, 1995
7 „Съвместна декларация по повод десетата годишнина: десет основни предизвикателства към свободата на изразяване през следващото десетилетие“: www.article19.org/data/files/pdfs/standards/tenth-anniversary-joint-declaration-ten-key-challenges-to-freedom-of-express.pdf
8 „Правото на общността да знае: Принципи на свободата на информационното законодателство“, Член 19, Лондон, 1999, стр. 1: www.article19.org  
9 Лорд Патън от Барнс, Председател на BBC Trust, Реч пред Годишната конференция на обществото на редакторите, „Етика и журнализъм след News of the World”, 13 ноември 2011: www.bbc.co.uk/bbctrust/news/speeches/2011/ethics_journalism.shtml
10 Вебер Ан, Наръчник за изказванията, подбуждащи омраза“, Council of Europe Publishing, 2009, стр.
11 Повече информация можете да намерите в СОВА Център за информация и анализ, Злоупотреба със законодателството за борба срещу екстремизма, февруари 2011: http://www.sova-center.ru/en/misuse
12 Правата на човека и променящата се медийна среда, , Council of Europe Publishing, 2011
13 Съвет на Европа, Комитет на министрите, „Препоръка CM/Rec (2011)7 на комитета на министрите към държавите членки относно ново понятие за медии, 21 септември 2011”:
14 Декларация от Комитета на министрите относно принципите за управление на интернет, 21 септември 2011
15 Препоръка относно ново понятие за медии, 21 септември 2011
16 Препоръка относно защитата и насърчаването на универсалността, почтеността и откритостта на интернет, 21 септември 2011
17 Декларация относно защитата на свободата на изразяване и свободата на събрания и сдружаване по отношение на частните интернет платформи и доставчиците на онлайн услуги, 7 декември 2011
18 Джанет Ричардсън и колектив, Наръчник за интернет грамотност, Съвет на Европа, 2006
19 Прочетете повече: ВанСлике Тимъти, Дигитални местни, дигитални имигранти: малко мисли от пропастта между поколенията; http://technologysource.org/?view=article&id=77
20 Напр. Браун К и Кжерньевиц Л., Развенчаване на дигиталните местни: отвъд дигиталния апартейд към дигитална демокрация, Journal of Computer Assisted Learning, том 26, брой 5, страници 357–369, октомври 2010
21 Научете повече за Killing Us Softly 4, последна серия, на адрес www.mediaed.org/cgi-bin/commerce.cgi?preadd=action&key=241#filmmaker-about
22 Препоръка относно мерките за защита на децата от вредно съдържание и поведение и за насърчаване на тяхното активно участие в новата информационна и комуникационна среда, 8 юли 2009

КОМПАС

Наръчник за обучение по правата на човека за младежи

КЛЮЧОВА ДАТА
  • 8 февруариДен на безопасния интернет
  • 12 мартСветовен ден срещу кибер цензурата
  • 3 майСветовен ден на свободата на пресата
  • 28 септемвриДен на правото да знаем
  • 21 ноемвриСветовен ден на телевизията