Инструкции

1. Представете упражнението. Обяснете на участниците, че това е една симулация, в която една вечер група журналисти работят в редакцията на един вестник и подготвят за печат заглавната страница на следващия брой. Въпреки че става въпрос за вестници, които се четат от местната общност, всеки от тях има политика да информира читателите си за текущите проблеми от глобален мащаб, включително и за правата на човека.
2. Покажете пример за заглавна страница на вестник и обърнете внимание на характера и оформлението на една типична първа страница.
3. Покажете на хората изображението на снимките. Помолете ги да обиколят масата мълчаливо и да не коментират на този етап. Обяснете им, че това са изображенията, с които ще работят. Могат да ги използват и интерпретират по тяхно желание.
4. Разделете участниците в три работни групи от шест до осем души. Всяка група трябва да си представи, че е редакторски екип на различен вестник Задачата им е да проектират и изготвят оформление на заглавната страница на сутрешния брой.
5. Помолете групите да измислят име на своя вестник.
6.Сега помолете редакторските екипи да започнат работа. Раздайте на всяка група листовете, моливите, лепилото и ножиците, но още не давайте снимките.
7. Дайте инструкции. Те трябва да направят дизайна и оформлението на заглавната страница на техния вестник
8. Участниците разполагат с един час, през който да изберат 4 или 5 новини, които искат да представят . Трябва да насочат усилията си към впечатлението, което създава първата страница. Достатъчно е да изберат снимков материал и да напишат заглавието и няколко подзаглавия и увод, а не да съставят дълги истории. Не трябва да излагат цялата статия, а просто да индикират нейната позиция върху страницата в маркирана кутия.
9. Предложете на участниците да започнат с обсъждане на темите или проблемите, които искат да включат в статиите си. Кажете им, че след 10 минути ще получат снимките от отдел „Печат“.
10. След като групите поработят в продължение на десетина минути, дайте им комплектите вестникарски снимки, по един за всяка група. Дайте им 50 минути да завършат тази задача.
11. След като екипите завършат заглавните си страници, трябва да ги подредят, за да могат всички да ги прочетат. След това преминете към Обсъждане и оценка.

Обсъждане и оценка

Започнете с общ преглед на самата дейност и след това преминете към дискусия за медиите, за проблемите, свързани с правата на човека и за ангажираността към тези проблеми.
• По какъв начин са организирали работата си групите? Всички заедно ли са работили или са се разделили на отделни индивиди, двойки или тройки, които да работят по „историите”? По какъв начин са взели решения относно извършването на работата и как са избрали кои новини да отразят? Имали ли са лидер, или всички са участвали при взимането на решението? Всички ли са имали възможност да участват и да дадат своя принос?
• По какъв начин са били избрани темите или проблемите, по които ще се работи? Кое е било предхождащо - проблемът или снимката? Дали са определили първо проблема и след това са избрали подходящата снимка или са се вдъхновили от определена снимка и са създали история около нея?
• Какви въпроси или проблеми са били представени? Отнасят ли се някои от тях към правата на човека? Има ли такива проблеми, които някои активни страни са искали да включат, но се е наложило да отпаднат? Защо са отпаднали?
• По какво си приличат и по какво се различават отделните заглавни страници на различните вестници? Използвани ли са едни и същи въпроси или снимки?
• Има ли някоя снимка, която е използвана по различен начин от различните групи?
• Как участниците следят новините: във вестниците, по телевизията, по радиото или по Интернет? Защо следят (или защо не следят) новините?
• Участниците опитали ли са се да имитират истинска заглавна страница по време на тази симулация? Или са искали да я направят по различен начин? Кой е най-ефективният начин да се привлече вниманието на читателите?
• Какви новини преобладават в медиите в реалния живот?
• Като цяло добре ли се отразяват в новините проблемите, свързани с правата на човека?
• Колко често историите се представят като истории на човешките права?
• Един от основните въпроси, които се обсъждат във връзка с медиите, е въпросът за,,обективността“. Смятат ли участниците, че е възможно новините да бъдат представени обективно? Възможно ли е това? Желателно ли е?
• Кои въпроси, свързани с правата на човека или тяхното нарушение са включени в отделните истории?
• Опитаха ли се участниците да свържат в отразените истории причина и следствие, Севера и Юга, развитието и околната среда, богатите и бедните? Как тези въпроси са представени в истинските медии?
• Какъв образ са си изградили участниците за младите хора в други части на света? В „бедните” страни?  В „богатите” страни?
• Има ли важни въпроси и въпроси, които липсват от комплекта снимков материал?

Съвети за фасилитаторите

Когато избирате снимките, които ще използвате в тази дейност, постарайте се да осигурите разнообразни изображения и се опитайте да избегнете стереотипите. В новините често присъстват убийства, войни и други бедствия, а позитивните послания са по-редки (в Африка стават и други неща, освен войни и глад!). Нека снимките, които сте подбрали, да дадат на участниците възможност да си изберат образи за,,добри“ новини, както и образи за,,лоши“ новини. Снимковият материал трябва предлага разнообразни материали по отношение на възраст, джендър, раса, култури, географска представителност и др. Вземете предвид интересите на младите хора и включете снимки, отразяващи,,горещите“ събития на деня и свързаните с тях личности, както и снимки, третиращи проблемите на живота в едно мултикултурно общество и в един глобален свят. Списъкът по-долу ще ви даде някои идеи.

Докато представяте упражнението, добре е да обърнете внимание на елементите и оформлението на типичната заглавна страница: големи заглавия (да грабват вниманието), подзаглавие (например „от нашия кореспондент по екологични въпроси Мохамад Шмид”). Следва кратко представяне на историята, следвано от основния текст. Обсъдете по какъв начин се използва снимковият материал, за да илюстрира новината или да прикове вниманието на читателя. Помислете и какво не показват снимките! Посочете как са били изрязани, за да насочат погледа на читателя към това, което фотографът или редакторът на снимковия материал иска да покаже. Разгледайте и начина, по който е написано заглавието към снимките. Препоръчително е да демонстрирате това, като използвате вестник на чужд език, така по-лесно ще се абстрахирате от съдържанието и ще се фокусирате върху графичното въздействие.

Насърчавайте групите да бъдат креативни в своите идеи и начина, по който ги представят. Те могат да пишат, да изрежат снимките и да нарисуват карикатури. Техните вестници могат да бъдат сериозни, хумористични или иронични. В зависимост от групата, трябва да решите колко да кажете по този въпрос или просто ги оставите да действат и да видите какво ще се получи накрая.

Вариации

Един алтернативен начин на представяне на това упражнение е да представите новинарска програма по радиото или телевизията. Ако решите да работите с телевизионна програма, желателно е да използвате видео от компютъра или да проектирате слайдове върху екран в затъмнена стая, за да пресъздадете усещането за гледане на телевизия. Алтернативно може да използвате уебсайт или блог.

Предложения за последващи упражнения

Дискутирайте различните аспекти на правата на човека, избрани от групите за подготвяне на новините. Например какъв е подходът към тези права във вашата страна?

Участниците могат да влязат във връзка с местен вестник, радио или телевизия и да разговарят с журналистите относно работата им, както и да обсъдят въпроса за обективността и начина, по който медиите отразяват глобалните проблеми и проблемите, свързани с правата на човека.

Ако групата се интересува от снимки и как те се използват /или се злоупотребява с тях в медиите, можете да се насочите към упражнения упражненията като „Част от картината“ и „Надписи“, които са представени под рубриката „Още начини за игра със снимки“ в края на упражнението "Игра със снимки". Ако групата ви предпочита упражнение упражненията, изискващи бързо мислене, може да направите упражнението "Само една минута", което се отнася до връзката между спорта и правата на човека.

Ако групата желае да се отпусне и да слуша музика, като в същото време да научи за други народи, култури, музика и език, вариант за това ви предлага „Knysna blue” в образователния наръчник „Всички различни - всички равни“.

Идеи за действие

Много местни радиостанции дават възможност на различни обществени групи да направят свое собствено предаване. Може да работите по групов проект, например със заглавие „Мисли глобално, действай локално“, за събиране на информация и излъчване на радиопредаване по въпроси, които интересуват групата.
Вижте на сайта www.newtimes.dk пример за това как лицата, търсещи център за бежанци в Дания, използват медиите. Може би искате да помогнете на лица, търсещи център за бежанци (или друга малцинствена група) във вашата страна, да направят нещо подобно.
Използвайте местните медии (радио, вестници), а също и световните медии, включително социалните мрежи като Hi5, Facebook, Twitter и блогове, за да предавате вашите съобщения.

Допълнителна информация

Някои от въпросите, повдигнати в това упражнение, включват:

а) Медиите
1. Младите хора, както и по-възрастните, постоянно са затрупвани от огромно количество информация от различните медии. Някои го съзнават, други не. Може да си зададем въпроса: какво правим с цялата тази информация? Значи ли това, че всички сме по-добре информирани, или това не е необходимо?
2. Медиите стават все по-комерсиализирани и опростяването на посланието, поставянето в стереотипи и търсенето на сензации се превръщат в тревожни явления. Става ли все по-трудно да се намерят качествени новини?
3. Намирането на качествени новини е особено важно, когато става въпрос за новини, свързани с проблемите на неравенството, особено когато са намесени развиващите се страни. Новините, които не идват от Запад, често се виждат само през погледа на Запада. Това много често води до негативни или мрачни новини. Едностранчивостта и негативизмът се превърнаха в норма. Съгласни ли сте с това?
4. Нарастването на използването на Интернет доведе до спад на журналистиката. Нийл Хенри, бивш кореспондент на Уошингтън Пост, сега професор по журналистика в Университета на Калифорния в щата Бъркли, казва следното: „Виждам един свят, в който преследването на истината в услуга на обществения интерес е в упадък като културна ценност в нашето общество на фона на този технологичен смут. Свят, в който професионалната журналистика, упражнявана съгласно общоприетите етични ценности, е бързо намаляваща функция в нашите разширяващи се новини и информационни системи, тъй като ние бягаме в мрежата, за да хванем последното „най-ново“ нещо. Междувременно не мога да не се страхувам от бъдещето, все по-безплодно откъм квалифицирани журналисти, в което при търсене на „новини“ няма да се появяват новини, а най-новите жълти тиради от сутеренни блогъри, фалшиви репортажи от правителствени чиновници и PR умници, обвити в прикритието на журналистика от рекламодатели, които искат само продават, продават, продават.“
5. Блогърите и публикациите в мрежовите сайтове ни вкарват много по-близо до това, което се случва около нас по света. Суровият материал е с мощна сила - помислете за непосредствеността и влиянието на блоговете, личните видеоклипове и публикации в сайтове на социални мрежи за земетресения, други бедствия и военните зони.
6. Интернет означава, че хората по света имат достъп до новини и информация от източници във всяка държава. Това прави цензура много по-трудно.
7. Дали обективността е възможна или желателна? Възможно ли е да избягаме от нашия собствен етноцентризъм? И може ли балансирането (показването на „ двете“ страни на историята) всъщност да бъде форма на информационни пристрастия? Например, въпреки последователните твърдения на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC), че човешките упражненията имат „видимо“ влияние върху световния климат и че глобалното затопляне е сериозен проблем, който трябва да бъде разгледан незабавно“, доклади от формата „той каза/тя каза“ позволиха на една малка група от скептици за глобалното затопляне да засилят значително позициите си.

б) Въпроси, свързани с правата на човека
Очевидно медиите играят много важна роля за повишаване на обществената осведоменост по проблемите на правата на човека. Но ние трябва да отчитаме начина на представяне на тези въпроси, както и съответните мотиви. Всеки трябва да е критичен към това, което стига (или не стига) до нас, и към начина, по който се представят информацията и фактите. Така например по време на война бойците могат да бъдат описани в различните вестници или като борци за свобода, или като терористи, в зависимост от различните политически възгледи. Хората от други култури може да не са представени обективно. Например ескимосите могат да бъдат представени като екзотичен, смел народ, който се бори за запазване на традиционния начин на живот в иглу, но когато стане въпрос за лова на китове, тогава ги описват като „убийци“.

в) Ангажираност
Някои от изображенията, използвани в симулацията, би трябвало да покажат на участниците, и най-вече на младите хора различни начини да се ангажират практически. Като обучители и като хора, младежки работници младежки работници, бихме искали да мотивираме младите хора да работят за един по-добър свят. Питаме се как най-добре да насърчим младежите да се ангажират, а освен това можем да си зададем и въпроса дали съществуващите възможности са действително привлекателни за младите. Отговорите на тези въпроси можем да получим отчасти от слайдовете, които младите хора си изберат.