Въпрос: Какво представляват правата на човека?

Правата на човека са морални права, които всеки човек на света притежава само въз основа на факта, че е човешко същество. Като изискваме нашите човешки права, ние предявяваме морален иск, обикновено към нашето правителство, гласящ не можете да направите това, защото това е нарушение на моята морална област и моето лично достойнство. Никой - нито човек, нито правителство, може да отнеме човешките ни права.

Въпрос: Откъде произлизат?

Те произлизат от факта, че ние не сме само физически организми, но и морални и духовни човешки същества. Правата на човека са необходими за закрилата и запазването на човечността на всеки индивид, за да гарантират достойния живот на всеки, живот, достоен за едно човешко същество.

Въпрос: Защо 'би трябвало' всички да ги зачитат?

Защото поначало всички сме човешки същества, а следователно и морални същества. Повечето хора биха се опитали да се въздържат, ако им се покаже, че нарушават човешкото достойнство на някой друг. По принцип хората не искат да нараняват други хора. И все пак, освен моралните санкции на нечия съвест, сега в повечето страни по света съществува и законодателство, което задължава правителствата да уважават основните човешки права на своите граждани, дори когато те не проявяват воля за това.

Въпрос: Кой има човешки права?

Абсолютно всеки. Криминалните престъпници, ръководителите на държавите, децата, мъжете, жените, африканците, американците, европейците, бежанците, безработните, работещите, банкерите, работещите в благотворителни организации, учителите, танцьорите, астронавтите...

Въпрос: Дори престъпниците и ръководителите на държавите?

Абсолютно всеки. Престъпниците и държавните ръководители също са човешки същества. Силата на правата на човека се състои в самия факт, че те третират всички като еднакви по отношение на притежанието на човешко достойнство. Някои хора може да са нарушили правата на други или да представляват заплаха за обществото и следователно правата им да трябва да бъдат ограничени по някакъв начин, за да бъдат защитени останалите, но само в определени граници. Тези граници са определени за минимума, необходим за достоен човешки живот.

Въпрос: Защо някои групи хора се нуждаят от специални човешки права? Това означава, ли че те имат повече права от другите?

Не, някои групи, като ромите в Европа или Далитите и регистрираните касти в Индия, са страдали толкова продължително време от дискриминация в нашите общества, че се нуждаят от специални мерки, които да им дадат достъп до общите човешки права, който да е равнопоставен с тези на останалите.  Дългогодишната институционализирана дискриминация и налагане на стереотипи, както и отявлената омраза и пречки, са довели до положение, при което ако само обявим, че спрямо тези общности вече се прилагат определени права и очакваме, че това ще е достатъчно за осигуряване на равенство, това би било истински фарс.

Въпрос: Защо говорим за права на човека, но не и за отговорности на човека?

Въпреки че някои мислители и НПО са привели силни аргументи за нуждата от въвеждане на отговорности на човека и дори кодекси или декларации, чрез които те да бъдат формулирани, общността, занимаваща се с човешките права, като цяло подхожда резервирано към подобен дебат. Причината за това е, че множество правителства обвързва „предоставянето“ на човешки права с изпълнението на определени „задължения“, наложени от държавата или нейния ръководител, по този начин цялата идея за права, съществуващи по рождение, се обезсмисля. Няма нужда, обаче, дори да се споменава, че трябва да проявяваме отговорно поведение, като индивиди и групи хора, по отношение на зачитането на правата на другите, избягване на тяхното нарушаване и поддържане на правата на другите, а не само на нашите собствени. На практика, в член 29 от ВДПЧ се казва, че „1. Bсеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободното и цялостно развитие на неговата личност. 2. Bсеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, единствено  с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.”.

Въпрос: Кой се грижи за правата на човека?

Всички ние трябва да правим това. Съществува законодателство, както на национално, така и на международно ниво, което налага ограничения върху това, което правителствата могат да причиняват на своите граждани, но ако никой не посочи, че техните дейности нарушават международните норми, правителствата могат да продължат да ги нарушават безнаказано. Като индивиди ние трябва не само да зачитаме правата на другите в ежедневието си, но и да следим за действията на нашите правителства и на останалите хора. Механизмите за закрила са валидни за всички нас, ако знаем как да ги използваме.

Въпрос: Как мога да защитавам правата си?

Опитайте да покажете, че те са нарушени; изисквайте правата си. Накарайте другите да разберат, че вие знаете, че те нямат право да се отнасят с вас по този начин. Насочете вниманието си към клаузите на Всеобщата декларация за правата на човека, на Европейската конвенция за правата на човека или останалите международни документи. Ако във вашата страна съществува такова законодателство, позовавайте се и на него. Кажете на останалите: уведомете пресата, пишете до вашия народен представител в парламента и до държавния глава, информирайте НПО, работещи в сферата на правата на човека. Помолете ги за съвет. Ако имате възможност, говорете с юрист. Направете така, че вашето правителство да знае какви дейности предприемате. Накарайте ги да осъзнаят, че няма да се предадете. Покажете им подкрепата, която можете да получите. В крайна сметка, ако всичко изброено дотук няма успех, можете да се обърнете към съда.

Въпрос: Как мога да стигна до Европейския съд за правата на човека?

Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи съдържа процедура за индивидуални жалби, както и за жалби, внесени от една държава срещу друга. Има обаче строги изисквания за допустимост, преди едно дело да бъде взето под внимание. Например, преди да отнесете едно дело до Европейски съд, трябва да докажете, че вашият иск вече е бил повдигнат в съдилищата на вашата страна (до най-високата инстанция). Ако сте сигурни, че отговаряте на тези изисквания за допустимост, можете да подадете иск, като за целта използвате официалния формуляр за кандидатстване (който се предоставя от Секретариата). По принцип ви съветваме да потърсите правен съвет или съвет от НПО, работещи в тази област, за да сте сигурни, че искът ви има реални шансове за успех. Имайте предвид, че може да преминете през един продължителен и сложен процес, преди да се стигне до окончателната присъда.

Въпрос: От кого да търся признаване на правата си?

Почти всички права на човека, посочени в международните документи, представляват изисквания към вашето правителство или управници. Правата на човека защитават интересите ви пред държавата и затова вие трябва да ги изисквате от държавата или от представляващите я. Ако мислите, че правата ви се нарушават например от вашия работодател или от ваш съсед, не можете да се обърнете директно към международното законодателство за правата на човека, освен ако правителството не е направило нищо, за да попречи на работодателя или съседа ви да постъпва по този начин.

Въпрос: Някой длъжен ли е да защитава правата ми?

Да. Всяко право се обезсмисля без съответната отговорност или задължение от нечия страна. Всеки индивид има моралния дълг да не накърнява личното ви достойнство, а правителството ви, чрез присъединяването си към международните споразумения, има не само морално, но и правно задължение.

Въпрос: Само недемократичните страни ли имат проблеми с правата на човека?

Няма страна, която да има абсолютно чисто досие по отношение на правата на човека, дори днес. Може в някои страни да има по-чести нарушения, отколкото в други или те да засягат по-голяма част от населението, но всяко едно нарушение представлява проблем, който не е трябвало да се случва и трябва да бъде разрешен. Човек, чиито права се нарушават в някоя от утвърдените демокрации, едва ли ще се почувства по-добре от факта, че по принцип неговата страна има по-добър опит с правата на човека, отколкото други страни по света.

Въпрос: Постигнали ли сме някакъв напредък в намаляването на нарушенията на правата на човека?

Да, голям напредък, въпреки че той понякога изглежда като капка в морето. Помислете - забраната на робството, правото на жените да гласуват, страните, които забраниха смъртното наказание, освобождаването на политически затворници, благодарение на международния натиск, рухването на апартейда в Южна Африка, делата, разглеждани от Европейския съд и последвалите промени в законите. Обърнете внимание на факта, че постепенната промяна в международната култура означава, че дори и най-авторитарните режими днес трябва да вземат предвид правата на човека, ако искат да бъдат приети на международната сцена. Има постигнати много положителни резултати, особено в последните 50 години, но има и още много за постигане.