Image: Theme 'Environment' by Pancho

Човешките права и околната среда

Спасението на света лежи в човешкото сърце, в човешката сила да се разсъждава, в човешката смиреност и човешката отговорност. Все още се люшкаме в деструктивното и вярваме напразно, че човекът е върхът на съзиданието, а не част от него… Все още не знаем как да поставим морала пред политиката, науката и икономиката. Все още не сме в състояние да разберем, че единственият общ стълб на всички дейности – ако трябва да са морални – е отговорността. Отговорността е нещо по-висше  от мето семейството, моята държава, моята фирма, моя успех.
Вацлав Хавел

Когато ви карат да говорим за “околната среда”, какво мислите първо? Евробарометър дава отговори, които включват промените в климата, замърсяването в градовете, защита на природата, бедствия, предизвикани от хората, като нефтени разливи, промишлени инциденти, земетресения, наводнения и други природни бедствия и изразходването на природните ресурси. Не е изненада, че най-важният проблем е различен в различните страни, например замърсяването на водите в Балтийско море за гражданите на балтийските страни, докато в Малта и България това е замърсяването на въздуха.

Диоксин, устойчив биоакумулативен токсин (РВТ), създаден по време на производството на PVC и винил, не се разрушава бързо и пътува по земното кълбо, натрупвайки се в мастните тъкани и концентрирайки се докато преминава по хранителната верига. Диоксини в опасни концентрации се намират дори в тъканите на полярните мечки и майчиното мляко на ескимосите.1

Широкоразпространената загриженост за състоянието на околната среда е много нова. В различните култури и в историята има множество религиозни и философски традиции, свързани с взаимовръзката между човешките същества и останалата част от природата. В т. нар. “развит” свят общото схващане доскоро беше това за доминирането и експлоатацията. Широката публика започна сериозно да мисли за размера на нашето разрушаване на природната среда едва в началото на 60-те години на ХХ век.

Хората разбират, че не можем да изхвърляме отпадъците си и да очакваме те да изчезнат. Очевидно е, че каквото стане на едно място, оказва влияние на друго и, че каквото и да направим, мина, труп на дърво, строеж или ферма – нашите дейности имат едновременно локални и глобални последици, сега и в бъдеще. По този начин нашата загриженост за околната среда не може да се раздели от загрижеността за човечеството и трябва да се основава на равенството, правата и отговорността. Тук са дадени няколко примера за това как въздействията върху околната среда са свързани с човешките права:

Въздух

Въздухът, който дишаме, може да бъде замърсен, например, от емисии от вредни частици от моторни превозни средства и промишлеността, както и от горивата в домакинството и тютюневия дим. Други замърсители включват озона на ниско ниво и микроорганизмите, свързани с влагата. В европейския регион на СЗО2, излагането на въздействието на частиците намалява средната продължителност на живота на всеки човек със средно от почти година. Пониженото качество на въздуха нарушава правото на живот и до най-високия постижим стандарт на физическо и умствено здраве.

Вода

Световните ресурси от прясна вода намаляват в резултат на удовлетворяване на търсенето на нарастващото население не само по отношение на питейна вода и вода за санитарни нужди, а така също и в резултат на увеличеното производство на хранителни продукти, промишлени процеси и развлекателни задачи.3
През 2011 г. 1,1 милиарда – една седма от населението – нямат достъп до безопасно и достатъчно водоснабдяване, очевидно нарушение на човешкото право на живот и здраве. Съгласно СЗО, 1,8 милиона – повечето деца под 5 години в развиващите се страни – умират всяка година от диарийни заболявания, предизвикани от небезопасната вода.
Докато водата става недостатъчна, проблемите на човешката сигурност нарастват. Споровете може да са вътрешни в страната, например през 2010 г. в Ню Делхи, Индия, където непостоянното водоподаване и прекъсванията на водоснабдяването в резултат на това доведоха до бурни протести и няколко наранявания. Споровете също така може да са между страните, които изпускат или задържат вода по отношение на областите, намиращи се след тях по теченията на реките като политически инструмент, дейности на агресия или тероризъм.4

Земя

Близо една трета от земната повърхност по света понастоящем се използва за селско стопанство, а всяка година в земеделска земя се превръщат милиони акри естествени екосистеми6

Глобалната оценка на горските ресурси на ФАО за 2010 г. показа, че нетната загуба на световните гори е 7,3 милиона хектара (18 милиона акра) на година. Много земеделски практики са силно замърсяващи и неустойчиви. Модерните методи на земеделие се нуждаят от по-малко работна сила и хората се принуждават да мигрират към градовете, за да си намерят работа. През 2007 г. за първи път в историята повече от половината от човешкото население са живели в градски райони.7 Земята също така e необходима за минното дело и другите отрасли от промишлеността, докато транспортните системи фрагментират пейзажа за движение на дивата природа. Във връзка с човешките права, всички тези промени могат да доведат на нарушаване на правата за притежаване на собственост, да се упражнява желаната работа, правото на храна и участие в културния живот в една или друга степен.

Въпрос: По какви начини въздухът, водата и земята се замърсяват в околната среда, където живеете?

Светът не е наш, земята не е наша. Тя е съкровище, което ни е поверено за бъдещите поколения
Африканска пословица

Живеем на ограничено пространство, където всяко нещо е свързано с друго, например, чрез хранителната верига и циклите на водата и скалите. Съществува известна гъвкавост в природата, но сериозното нарушаване на тези цикли, например чрез замърсяване, неподходящи селскостопански практики, проекти за напояване или големите обеми на промишления риболов, дестабилизират баланса в природата. Ядрените катастрофи в Чернобил и Фукушима, загиването на дърветата в Шварцвалд в Германия в резултат на киселинните дъждове, дезертификацията на Южна Испания, пресушаването на Аралско море в Узбекистан и проектът за язовир Илису в Турция са примери за начина, по който човекът в процеса на развитие уврежда природната среда с цялата си икономическа дейност и самия живот.

Промяна на климата

За примери за нарушаване на човешките права, свързани с околната среда, посетете:
www.righttoenvironment.org

Влошаващото се качество на околната среда на планетата Земя и явното увеличение, сила и честота на природни бедствия като циклони, наводнения и засушавания, увеличават човешката уязвимост спрямо несигурността за изхранването, заболяванията и нестабилния начин на живот.
Програма за околната среда на ООН (UNEP).

Съгласно четвъртия експертен доклад8  на междуправителствения съвет по промяна на климата (IPCC), „През последните няколко години научните изследвания и познанията по промяната на климата напреднаха значително, потвърждавайки че настоящото затопляне на земния климат с голяма вероятност се дължи на човешката дейност, като изгаряне на изкопаеми горива. Затоплянето на Земята вече има измерими последици и бъдещото въздействие се очаква да бъде широкомащабно и скъпо“. Докладът задава ниво на вероятност 90 %.

В басейна на река Дунав всички страни работят по национален план за управление и си сътрудничат на международно ниво чрез Международния съвет за опазване на река Дунав, с цел изпълнение на целите за опазване на околната среда на Рамковата директива за водите на ЕС до 2015 г.5

Изгарянето на изкопаеми горива е основната човешка дейност, която допринася за промяната в климата. Когато горивата изгарят, те отделят въглероден диоксид, водни пари, метан и азотен оксид в земната атмосфера, където тези газове улавят енергия от слънцето и предизвикват глобално затопляне. Процесът понякога се нарича „парников ефект“. Въглеродният диоксид е най-важният парников газ, защото се задържа в атмосферата дълго време. Настоящите атмосферни нива далеч превишават естествения диапазон на въглеродния диоксид през последните 650 000 години. Ефектът е сериозен. 11 от 12-те години през периода от 1995 до 2006 година са измежду 12те най-топли години по отношение глобалните повърхностни температури, рекорд от 1950 г. (началото на индустриализацията) насам.“9 Някои от настоящите и очакваните последици на глобалното затопляне включват:

Промяна на морското равнище. Повишеното морско равнище ще потопи някои малки, ниски островни държави и ще постави милиони хора в ниските зони в опасност от наводнение. Навлизането на солената вода ще окаже влияние върху ниско разположените земеделски земи. Въздействието вече се усеща в различни региони по света, особено по островите на югоизточния Тихи океан и Югоизточна Азия.

Екстремни метеорологични условия. Наводнения, суши и бури ще станат почести и по-силни.

Измиране на видове. Ако глобалните температури се повишат с два градуса по Целзий, се очаква 30 % от всички сухоземни видове да бъдат застрашени от повишен риск от измиране.10

Недостиг на храна. При повишаване на температурите и промяна на схемата на валежите реколтите ще е намалят значително в Африка, Близкия изток и Индия.

Недостиг на вода. Промяната в схемата на валежите ще доведе до засушаване и наводнения. Ще има по-малко вода.

Болести. С повишаване на температурите болести, като малария, западнонилска треска, тропическа треска и речна слепота ще се появят в други райони.

Разрушаване на уязвимите райони. Увредените райони, като презатревени природни пасища, обезлесени планински склонове и оголени селскостопански площи, ще станат по-уязвими отпреди на промените в климата.11

Екологични бежанци. Промяната в климата, заедно с други екологични проблеми, допринася за силно увеличение на броя на хората, принудени да емигрират или да търсят център за бежанци от промените в своята среда.

Въпрос: Можете ли да идентифицирате последиците от промяната в климата, които вече са оказали влияние на вашата страна?

Проблемът за равнопоставеността

Започвайки от отмерването на новата година, докато седят със своята вечеря на 2 януари, едно американско семейство вече ще е използвало, на едно лице, еквивалента в изкопаеми горива на това, от което едно семейство в Танзания ще зависи в течение на цяла година.
Андрю Симс

Ефектите от промяната в климата се усещат по различен начин в света. Съгласно IPCC, за най-бедните хора в света има вероятност да пострадат най-силно. Развиващите се нации, поради своето географско местоположение, нисък доход, слаби институции и по-голяма степен на разчитане на чувствителни към климата сектори, като селско стопанство, нямат ресурсите, за да се адаптират (например чрез отглеждане на различни култури, които са по-подходящи за по-влажни или по-сухи условия).
Другият аспект на проблема за равнопоставеността е как да се споделят разходите за смекчаване на последиците, например разходите за пренасочване към модерни технологии, които изгарят горивата по-ефективно или възобновяеми ресурси, като вятърна, водна или слънчева енергия.
Въпросът как да се разделят отговорностите беше основното препятствие на 17-та конференция на страните по рамковата конвенция на ООН по промяната в климата в Дърбан през 2011 г. и това остава предизвикателство за преговарящите. Въпросите за равнопоставеността са обвързани с концепциите за справедливост и много хора говорят за концепция за климатична справедливост, означаваща „визия за размиване и облекчаване на нееднаквото бреме, създадено от промяната в климата. Климатичната справедливост представлява справедливо третиране на всички хора и свобода от дискриминация със създаване на стратегии и проекти за борба с промяната в климата и системите, които създават промяната в климата и запазват дискриминацията“.12

Промяната в климата е реална заплаха за международния свобода и сигурност
Бан Ки-Мун

Промяната в климата може да е най-голямата заплаха за дългосрочното благополучие на човека и несъмнено изисква спешно разглеждане. Фокусирането върху промяната в климата може да има злополучни последици: или не се обръща достатъчно внимание на други екологични проблеми, като замърсяване, прекомерен промишлен риболов или градско развитие, или последиците от този натиск се отдават на промяната в климата, докато всъщност има други причини, които изискват внимание. Заплахите за кораловите рифове са добър пример. По-високите температури на морето, повишените нива на морското равнище и окисляването на океаните, в резултат на промяната в климата, със сигурност са потенциална заплаха за кораловите рифове и оттам за правата на тези хора, които изкарват прехраната си или прекарват свободното си време, разчитайки на тях. Непосредствените заплахи от замърсяването, утаяването в резултат на увеличената ерозия, свързана с промените в селскостопанските практики, прекомерният риболов на риба от рифовете, събирането на риба, раковини и корали от любителите-аквариумисти и добивът на корали за цимент и пътни настилки, са няколко от непосредствените опасности, които могат да разрушат рифовете дълго преди последиците от промяната в климата да окажат влияние в рамките на 70 години.13

Нарастване на населението

Промяната в климата не трябва да мутира от неудобна истина в удобна изкупителна жертва за натиск от други хора
Кийт Брандър и др.14

През 1804 г. в света са живели 1 милиард души, през 1927 г. два милиарда, през 1959 г. три милиарда, през 1974 четири милиарда, през 1987 г. пет милиарда, шест милиарда през 1998 г., седем милиарда през 2011 г. Бързото нарастване се дължи на комбинацията от положителни промени, например подобрените санитарни условия, хранене и здравеопазване, които позволяват на хората да живеят по-дълго и да отглеждат повече деца, които оцеляват до зряла възраст. Живеем на ограничено пространство и увеличеното население поставя под изключителен натиск околната среда за осигуряване на условия за подслон, храна и вода.

Ако не можем да стабилизираме климата и не можем да стабилизираме населението, няма екосистема на Земята, която можем да спасим.
Уърлдуоч Институт

Когато се отчита натискът върху околната среда, в уравнението трябва да се поставят не само голите цифри, а също и стила на живот и схемите на консумация. Богатите нации, като повечето в Европа, съставляват само 20 % от световното население, но техният стандарт на живот означава, че те използват повече от 70 % от ресурсите. По такъв начин населението също представлява проблем на равнопоставеността равнопоставеността.

Въпрос: Китай намали раждаемостта си чрез налагане на политика за едно дете в семейство. Мислите ли, че китайското правителство има оправдание да прави това? Чували ли сте за други методи за намаляване на раждаемостта?

Пристъпване към решението на проблемите

Хората не са само вид на Земята. Те просто действат като такъв.
Анонимен

Тъй като цялата човешка дейност оказва влияние върху околната среда, въпросът е как най-добре трябва да защитим околната среда, в която живеем.

Подходът е чрез международни споразумение по специфични въпроси. ООН е координирала много споразумения и декларации за защита на околната среда, например по замърсяването на въздуха, биоразнообразието, биологичната безопасност, дезертификацията, застрашените видове, замърсяването от корабите, тропическите дървета, влажните зони и китолова.15
Международната дейност за защита на озоновия слой чрез постепенно намаляване на производството на хлорфлуорвъглеводороди (CFC) и други химикали, разрушаващи озона, беше бърза и много ефективна. Протоколът от Монреал за веществата, които разрушават озоновия слой, влезе в сила през 1989 г. Като резултат озоновият слой би трябвало да се възстанови рано или късно.16

Вероятно единственото най-успешно международно споразумение днес е Монреалският протокол.
Кофи Анан

Друг пример е протоколът от Киото (приет през 1997 г., влязъл в сила през 2005 г. и с краен срок 2012 г.), съгласно който страните поеха специфични задължения да намалят своите емисии на парникови газове. Протоколът от Киото е значим, защото той се базира на принципите на равнопоставеността и равенството и въвежда „общи, но диференцирани отговорности“.  С други думи, промишлените страни следва да плащат повече, защото техните емисии на глава от населението обикновено са 10 пъти по-високи от средните в развиващите се страни.
Изтичащ през 2012 г., протоколът се нуждае от нова международна рамка – договорена и ратифицирана – която може да осигури устойчивост и в края на краищата да доведе до подобряване при ограничаване на емисиите от парникови газове. Затова е необходимо ново политическо обвързване за подписалите и неподписалите протокола страни.

Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC)

IPCC е водещият международен орган за оценка на промяната в климата. Той е създаден от Програмата на ООН по околна среда (UNEP) и световната метеорологична асоциация (WMO), за да даде на света ясен научен подход към настоящото състояние на познанията по промените в климата и потенциалните въздействия върху околната среда и социално-икономическите последици.
IPCC е междуправителствен и научен орган. Понастоящем 194 страни от ООН и WMO са членки на IPCC, който разглежда и оценява най-новата научна, техническа и социално-икономическа информация в света, отнасяща се до разбирането на климатичните промени. Благодарение на научния и междуправителствения си характер, IPCC има уникалната възможност да осигури точна и балансирана научна информация за хората, отговорни за вземане на решения. Работата на организацията, следователно, е свързана с политиката, но  тя е неутрална по отношение на нея, т. е. никога  диктува  политика.

IPCC не провежда изследвания и не контролира данните и параметрите, свързани с климата. Хиляди учени от целия свят се включват в работата на IPCC на доброволни начала.

Права и отговорности

Стокхолмската декларация от 1972 г. на конференцията на ООН по проблемите на околната среда17  може да се разглежда като отправна точка на подход, основан на правата за защитата на околната среда. Тя формулира принципа, че „човекът [следва да] има фундаменталното право на свобода, равенство и адекватни условия за живот, в околна среда с качество, което позволява живот с чувство на достойнство и благополучие и той носи единствената отговорност за защита и подобряване на околната среда за настоящите и бъдещите поколения“.
Възможно ли е всеки човек по света да живее достоен живот, в подходящи условия, без това да има опустошителни последици за околната среда? Ако да, как? Увреждането на околната среда може да бъде резултат както на недостатъчно развитие, така и на развитието. Например, недостатъчното развитие и бедността, като негова проява, води до обезлесяване, тъй като засегнатото население събира дърва, които се използват за готвене и отопление. При липса на пасища, презатревяването по периферията на земеделските земи води до опустиняване. Неправилното третиране на каналните води и събиране на отпадъците води до липса на питейна вода. Неадекватното образование вреди на изпълнението на националните задължения за по-чиста околна среда. Развитието, от друга страна, уврежда околната среда по друг начин. Икономическите успехи мотивират разрушаването на горите и изместването на племенните общности, а така също и максималната експлоатация на природните ресурси. Индустриализацията води до замърсяване на въздуха, водата и въздуха чрез изхвърляне на токсични вещества и химикали по време на производството и консумацията, всичко в името на развитието.18

Основната разлика между UNFCCC и протокола от Киото е, че докато конвенцията стимулира индустриализираните страни да стабилизират емисиите на парникови газове, протоколът ги задължава да направят това.

През 1989 г. докладът на Брундтландската комисия потърси начин да разреши наследените противоречия между опазването на околната среда и развитието чрез принципа на устойчивото развитие, което дефинира като „развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да компрометира способността на бъдещите поколения да посрещнат своите собствени нужди“. Докладът представляваше основа за конференцията на ООН през 1992 г. по опазване на околната среда и развитие (също позната като Срещата за Земята), която доведе до Декларацията от Рио за опазването на околната среда и развитието. Декларацията (известна и като Програма 21) представляваше план за дейности, които да се предприемат на глобално, национално и местно равнище от правителствата, организациите и лицата във всяка област, в която човекът въздейства върху околната среда. Друг резултат от срещата в Рио беше Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени (UNFCCC). UNFCCC осигурява цялостна рамка за междуправителствените усилия за справяне с предизвикателствата на промените в климата.

Конвенцията от Орхус

Конвенцията от Орхус за достъпа до информация и общественото участие във вземането на решения, както  и достъпът до справедливост в екологичната сфера, беше договорена от икономическата комисия на ООН за Европа през 1998 г. Конвенцията беше ратифицирана от 40 страни и Европейския съюз. Конвенцията е първият международен договор, който признава „правото на всеки човек от настоящото и бъдещите поколения да живее в околна среда, подходяща за неговото здраве и съществуване“. Тя признава правото на обществена информация по екологични въпроси, участие във вземането на решения по екологични въпроси и достъп до независими съдилища по отношение на екологичните решения. Въпреки че е ратифицирана основно само от европейски и централноазиатски страни и има много слаб механизъм за контрол, конвенцията има глобално практическо значение, благодарение на съчетаването в нея на екологични и човешки права.19

Екологичното движение може да оцелее само, ако стане движение за справедливост. Като чисто екологично движение то или ще умре, или ще оцелее като корпоративно „пране на пари“. Всеки, който е искрен еколог, не може да издържи на тази роля. Но има безкрайни възможности то да е едновременно екологично движение и движение за справедливост.
Вандана Шива

Подходът към човешките права, базиран на справедливост и справедливост, права и отговорности, се разглежда от много хора като път към защита на околната среда. В продължение на много години активистите и другите активни страни в екологичното движение спориха, че тази предпоставка не е достатъчна. Тяхното гледище е, че ако човешкият живот и здраве са целите на защитата на околната среда, околната среда ще бъде защитена само като последица, и до размера, необходим за защита на човешкото съществуване. През 2009 г. в края на Световната конференция по промените в климата и правата на Майката Земя в Боливия, Универсалната декларация на Майката Земя (2010) беше изпратена до ООН за разглеждане. Член 2 от нея постановява, че „Майката Земя има правото да съществува, да се запази и да продължи жизнените си цикли, структури, функции и процеси, които поддържат всички същества“.

Престъплението екоцид

Екологичните бедствия, като тези в Севезо през 1976 г., Бопал през 1984 г., Чернобил през 1986 г., разливът на отпадни води в Испания през 1998 г. и разливът Дийпуотър Хърайзън през 2010 г. доведоха до големи съдебни процеси, но нито бъдещите поколения, нито околната среда, сами по себе си, не са били представени някога в съдебните процеси.
Убедителен процес може са се организира, като срещу бизнеса, който предизвиква големи екологични щети, се заведе съдебно дело. Терминът „екоцид“, който отразява широкомащабно разрушаване на естествената среда, е въведен след хербицидното бедствие в Югоизточна Азия през Виетнамската война. През месец април 2010 г. британската юристка Поли Хигинс предложи на ООН екоцидът да бъде признат като международно престъпление срещу мира, като заедно с геноцида, престъпленията срещу човечеството, военните престъпления и престъпленията на агресия да се разглежда от международния криминален съд.

Създаването на [престъплението] екоцид е необходимо тъй както съществува престъплението убийство за онези, които отнемат човешкия живот. То трябва да съществува също за онези, които убиват природата.
Жаме Давид Фернандез Мирабал, министър на околната среда на Доминиканската република

На Великобритания ѝ бяха необходими половината от ресурсите на тази планета, за да постигне просперитет. Колко планети ще са необходими на Индия за развитие?
Махатма Ганди

Ролята на Съвета на Европа

Съветът на Европа поставя устойчивото развитие в основата на своя дневен ред. Неговата стратегия е, че икономическият напредък не трябва да компрометира ключовите придобивки на човечеството: качеството на околната среда и ландшафтите, човешките права и социалната справедливост, културното разнообразие и демокрацията. Съветът на Европа гледа на промените в климата като най-сериозния екологичен проблем, пред който е изправен светът днес, признава значението на човешките права и действа на два фронта: съхраняване на природните ресурси и биоразнообразието, а също и защита на разнообразието и жизнеността на множеството световни култури. Културният стълб на устойчивото развитие, следователно, изисква паралелни усилия за развиване на култура на устойчивост и в защита на културното многообразие.

Чрез своите дейности, Съветът на Европа спомогна за оформяне на подходяща законова среда в Европа в полза на биоразнообразието, териториалното планиране и управлението на ландшафтите, а така също и устойчивото териториално развитие, базирано на интегрираното използване на културните и природните ресурси. Екологичната програма на Съвета на Европа, стартирана през 1961 г., изготви Европейската конвенция по ландшафтите, Конвенцията за запазване на европейската дива природа и естествените хабитати и Рамковата конвенция за ценността на културното наследство за обществото. Съветът на Европа също така издава европейската грамота на защитените зони, създадена през 1965 г. Тя се дава на защитените зони, заради забележителните им научни, културни или естетически характеристики. Те също така могат да бъдат обект на подходяща схема за съхранение, което да се съчетае с програма за устойчиво развитие.

Наръчникът по човешки права и екология на Съвета на Европа осигурява информация за правораздавателната практика на Европейския съд по правата на човека и за влиянието на Европейската социална харта във връзка със защитата на околната среда.

Има множество опити да се добави правото на здравословна околна среда към Европейската конвенция за човешките права чрез допълнителен протокол, но те не са успешни. Противоположната гледна точка е, че Европейският съд по правата на човека може да разглежда най-големите екологични нарушения по член 8 (личен и семеен живот) на ЕКПЧ.

Въпрос: Трябва ли правото на здравословна околна среда бъде добавено към Европейската конвенция по човешките права?

Европейски съд по правата на човека

Няколко човека успешно повдигнаха екологични дела пред съда с обосновката, че неблагоприятните екологични фактори са причина за нарушения на техните човешки права, защитавани от Европейската конвенция по човешките права. Правораздавателната практика на съда включва нарушения на правото на  живот, правото на зачитане на личния и семейния живот, както и на дома, правото на справедлив съдебен процес и достъп до съд, правото за получаване и разпространение на информация и идеи, правото на обективно удовлетворение и правото на мирно използване на собствеността.

Хамер срещу Белгия

Присъда на Европейския съд по правата на човека от 27.11.2007 г.
Ищцата притежава къща, построена от нейните родители върху горска земя, където не се разрешава строителство. Срещу нея е повдигната процедура, че има къща, изградена в нарушение на съответното законодателство за горите, и съдът намира, че тя трябва да възстанови земята в предишното състояние. Къщата е съборена насилствено. Ищцата се жалва, че правото ѝ на личен живот е нарушено.
Съдът поддържа за първи път, че тъй като не е изрично защитена в Конвенцията, околната среда е ценност сама по себе си, към която и обществото, и обществените власти имат силен интерес. Икономическите съображения, и дори правото на собственост, не трябва да имат приоритет по отношение на екологичните въпроси, в частност, когато държавата е издала закон в областта. Обществените власти, следователно, носят отговорност да действат с цел защита на околната среда.20

Участие на младите хора

Тъй като младежта най-добре осъзнава проблемите и е посилно привързана към дългосрочното устойчиво развитие, опазването на околната среда е една област, на която тя трябва да поеме лидерството.
Световен доклад за младежта 200321

В раздел 1 бяха описани измеренията „относно, чрез  и за“ на образованието в областта на човешките права и беше посочено, че знанията, уменията и отношенията, свързани  с  човешките права, могат да се придобият само чрез опита. „Започнете от мястото, където са младите хора“, е мантрата на младежкия  работник, а какво по-добро място за начало от обучение с участие в дейности за опазване на околната среда? Например, отравната точка може да е загрижеността, която дадена местна група младежи проявява относно изграждането на локален път или сграда, която може да им попречи на игрището или, че те биха желали да разберат как могат да намалят своя обем изхвърлян въглерод (т.нар. „въглероден отпечатък”), или да направят своите домове, училища, колежи или младежки клубове по-екологични. На регионално и национално ниво те могат да предизвикат обществена дискусия или политически дебат чрез, например, писма, представяне на игри и демонстрации.

Защитата на околната среда и информираността по този проблем е важен въпрос за множество младежки организации и движения в Европа, които базират своята работа на околната среда или защитата на човешките права, отразявайки също съзнанието, че екологичното образование и дейности не познават граници. В програмата на европейските младежки центрове, свързаните упражненията покриват материи, които се простират доста далеч – все още много тясно свързани помежду си – до защитата на храните, екологичното справедливост, устойчивото развитие и климатичните промени.
Също така съществуват възможности на международно ниво. UNFCCC призна важността на обучение с участие на младежите и ги включи в контингента на привържениците си. Този разширен статут позволява на младите хора да участват в събранията и да искат да се изказват. 16-та такава среща, проведена в Канкун, Мексико, беше посетена от около 500 младежки делегати, млади активисти и представители на младежки организации от целия свят.

Грижа за бъдещето? Грижа за гората!

Инициативата на организацията “Младежи и околна среда в Европа” (YEE), проведена през 2011, включваща млади хора от Албания, Чехия, Финландия, Португалия, Русия и Великобритания, която организира кампания за стимулиране на младите хора за мобилизация за защита на горите по целия свят. Кампанията целеше да издигне информираността по отношение на заплахите спрямо горите по целия свят, да стимулира младите хора да предприемат дейности, за да им помогне да открият горите в техните региони и да им даде възможност да се грижат за тях, http://www.yeenet.eu

Полезни организации и връзки

Малко над половината (53 %) от гражданите на ЕС заявяват, че предприемат някакви дейности за борба с промяната в климата през последните шест месеца; разделното събиране и рециклирането на отпадъците е най-често предприеманото действие, купуването на по-малко стоки за еднократна употреба и закупуването на местна и сезонна продукция, са след тях.22

Хартата на Земята е декларация за фундаменталните етични принципи за изграждане на справедливо, устойчиво и мирно глобално общество в 21-и век: www.earthcharterinaction.org

Уърлдуоч, изследвания по глобални въпроси на околната среда: www.worldwatch.org

Обедини за борба с изменението на климата е кампания на ООН за насърчаване на общности по целия свят да се обединят и да действат сега, за борба с изменението на климата: www.unep.org/unite/

Световна статистика в реално време: www.worldometers.info

Изчислете своя обем изхвърлян въглерод. Онлайн инструменти на няколко езика, безплатни и лесни за използване: www.carbonfootprint.com

Справедливост в климата: Мрежа от организации и движения по целия свят, посветена на борбата за социална, екологична и полова справедливост: www.climate-justice-now.org

Масивен централен ресурс с данни и удобен начин за сравняване на националните статистики: www.nationmaster.com

Взаимовръзката между младежта и промените в климата е много добре разработена в Световния доклад за младежта от 2010 г. на ООН.

Приятели на Земята е една от най-големите световни екологични мрежи на широките маси. Те организират кампании по най-неотложните екологични и социални проблеми на днешния ден: www.foei.org

350.org е глобално движение на широките маси, работещо за разрешаване на климатичната криза: www.350.org
Wikipedia има списък на по-забележителните екологични организации по тип (междуправителствени, правителствени или неправителствени), разделени допълнително по страни: www.wikipedia.org

Бележки

1 www.healthybuilding.net/pvc/facts.html
2  WHD за европейския регион включва 53 страни членки. За пълния списък вж. стр. 8 от брошурата на WHO Европа: www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0017/122912/who_office_brochure-UK-www.pdf
3 www.unwater.org
4 За повече подробности вж. www.worldwater.org
5 www.icpdr.org/icpdr-pages/river_basin_management.htm
6 “Използване на земята по света като първостепенен екологичен въпрос”, Science Daily, www.sciencedaily.com/releases/2005/08/050808065021.htm
7 www.unfpa.org
8 www.greenfacts.org/en/climate-change-ar4
9 IPCC, “Въглероден диоксид в атмосферата”, Доклад от четвъртата оценка на IPCC: промяната в климата 2007, www.ipcc.ch/publications_and_data/ar4/wg1/en/ch2s2-3.html#2-3-1
10 www.direct.gov.uk
11 www.righttoenvironment.org
12 www.climate-justice-now.org
13 Л. М. Брандър и др., “Икономическият ефект на окисляването на океаните по кораловите рифове”, Институт за социално-икономически изследвания, работен доклад № 282, м. февруари 2009 г.
14 К. Брандър и др., “Стойността на атрибутивността”, Nature Climate Change, Vol. 1, м. май 2011 г, стр. 70.
15 За повече информация виж: www.unescobkk.org/rushsap/resources/shs-resources/environmental-ethics-resources/environmental-treaties
16 http://science.nasa.gov/science-news/science-at-nasa/2006/26may_ozone/
17 www.unep.org/Documents.Multilingual/Default.asp?documentid=97&articleid=1503
18 www.unescap.org/drpad/publication/integra/volume2/malaysia/2my04a.htm
19 www.coastalwiki.org; www.unece.org
20 www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/0C818E19-C40B-412E-9856-44126D49BDE6/0/FICHES_Environnement_EN.pdf
21 www.un.org/esa/socdev/unyin/documents/ch05.pdf
22 http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_372_en.pdf

КОМПАС

Наръчник за обучение по правата на човека за младежи

Показване на уеб съдържанието

Показване на уеб съдържанието

КЛЮЧОВА ДАТА
  • 22 мартСветовен ден на водата
  • 23 мартСветовен ден на метеорологията
  • 21 майСветовен ден на културното разнообразие за диалог и развитие
  • 22 майМеждународен ден на биологичното разнообразие
  • 5 юниСветовен ден на околната среда
  • 17 юниСветовен ден за борба с дезертификацията и сушата
  • 11 юлиСветовен ден на населението
  • Втората сряда на месец октомвриСветовен ден за ограничаване на природните катастрофи
  • 16 октомвриСветовен ден на храната
  • 6 ноемвриМеждународен ден за предотвратяване на експлоатацията на околната среда при войни и въоръжени конфликти