Image: Theme 'Remembrance' by Pancho

Паметта е това, което ни оформя. Паметта е това, което ни учи. Трябва да разберем, че там се намира нашето изкупление.
Естел Лафлин, оцеляла от Холокостa

Какво означава историческа памет?

Историческа памет : съществително

  • Спомняне или припомняне на определено нещо
  • Действието да запомниш
  • Мемориал или документ за даден факт, човек и т.н.
    Оксфордски речник на английския език

Грубите нарушения на правата на човека, жестокости като Холокост, търговията с роби, геноцид, войни и етнически чистки, не се забравят или прощават лесно от тези, които са засегнати. Въпреки това, историческата памет  е повече от това просто да си спомниш: историческата памет  означава да запазим спомена жив или най-малко да не си позволяваме да забравим ужасите, които са се случили в миналото.
Когато възпоменанието се организира от обществото или на официално ниво от правителствата, често пъти хората се приканват да си спомнят нещо, което дори и самите те не са изпитали. Жертвите или тези, които са засегнати, нямат нужда от подобни изкуствени напомняния: за тях е невъзможно да забравят.
Официалното възпоменание обикновено се организира, за да могат останалите в обществото, които не са пряко засегнати, да бъдат информирани и публично да признаят страданията на жертвите. Официалното възпоменание може да помогне на засегнатите от ужасяващо минало събитие да почувстват, че обществото като цяло признава тяхната болка, осъжда действията, които са предизвикали тази болка, и дава гаранции, че подобни дейности няма да бъдат повтаряни в бъдеще. По този начин възпоменанието може да помогне на жертвите на почувстват близост, да им даде възможност да излязат от миналото.

Да забравиш не е лесно, дори и когато искаш да забравиш.
Г-н Байджахе, оцелял от геноцида в Руанда

Официалното възпоменание на подобни събития, обаче, може да бъде полезно и за обществото като цяло. Обществото трябва да „запомни“ своята собствена история – включително тези събития, които са разрушили живота на много, за да се поучи от миналото и да не повтаря грешките, за които може би е било отговорно. Възпоменанието, когато се провежда правилно, може да послужи като предупредителен сигнал за обществото: то може да ни покаже как човешкото действие или бездействие, тесногръдие, расизъм, нетолерантност и други относително общи нагласи, при определени обстоятелства могат да доведат до събития, които са наистина ужасяващи.
Информацията в този раздел се отнася до въпроси, които обществата наистина трябва да запомнят – заедно – ужасяващи събития, при които са извършвани масови нарушения на правата на човека.

Въпрос: Кои събития официално се помнят във вашата страна?

Историческа памет и правата на човека

Това е проблемът на изключителното. Изключителното става нормално, а след това прекалено малко, и тогава трябва да го правиш все по-изключително и по-изключително. А кинжалът, насочен към врага, в крайна сметка се забива навътре, пробивайки самия характер на твоето собствено общество и разкъсвайки точно това, което то се предполага, че защитава.
Съдия Алби Сакс

Не съществува човешко право, което е пряко свързано с акта на възпоменание, но видовете събития, които обществото смята, че трябва да запомни, почти винаги са тези, при които човешките права на определени групи хора  са били всячески пренебрегвани. Ние си спомняме за нацисткия Холокост, защото евреите, ромите, хората с увреждания, хомосексуалистите, хората с определени политически убеждения и хората със славянска националност са били третирани като по-нисши човешки същества и са изпитали нарушения на почти всички техни човешки права. Ние си спомняме войните, главно защото те са време, в което смъртта спохожда както цивилните, така и участниците в масовите боеве. Ние си спомняме депортирането или случаите на етнически чистки не само поради факта, че жертвите са били подложени на системно нарушаване на техните човешки права, но и защото нарушенията са били насочени спрямо тези конкретни групи, и не поради друга причина, а защото тези групи са смятани за понисши хора, за хора, които са недостойни за пълния набор от права на човека. Ние си спомняме геноцидите, защото това са случаи, в които премахването на един цял народ е предприето умишлено. Премахването е ужасяващо, но планирането, намерението да го премахнеш е удар по най-основния принцип на човешките права: че всички хора трябва да бъдат приемани като еднакви по достойнство и права.

Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид

Член I: Договарящите страни потвърждават, че геноцидът, независимо дали е извършен в мирно време, или по време на война, е престъпление съгласно международното право, което те се задължават да предотвратяват и наказват.
Член ІІ: В тази конвенция геноцид е всяко от следните дейности, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:
(а) убиване на членове на групата;
(б) причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата;
(в) умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожение;
(г) налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата;
(д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.

Кои права на човека?

Масовите нарушения на правата на човека от вид, който заслужава да бъде запомнен, винаги включват дискриминация. Що се отнася до нарушенията в една държава – например, масово депортиране или етническа чистка, това обикновено лесно се установява. По отношение на геноцида, аспектът на дискриминация също е явен. Въпреки това, що се отнася до войните между държавите, ние рядко се сещаме да помислим дали считаме хората във „вражеската“ държава за хора с по-малка стойност от нас. Ако това е така, може би трябва да бъдат положени повече усилия, за да се използват повече изграждането на мира и преговорите, вместо да се тревожим за благополучието.
Една от характеристиките на видовете събития, които държавите са склонни да запомнят, е че те са свързани с нарушения на пълния набор от човешки права. Жертвите, които са загинали – тези, чието право на живот, не е зачетено – обикновено са тези, за които официално си спомняме или които официално броим. И все пак събития като война или геноцид също оказват влияние върху огромен брой други хора, които могат „да оцелеят“, но които стават забавени жертви – често страдащи продължително време след първоначалното събитие.

Холокост се счита за парадигма на всички видове нарушения на правата на човека и за престъпление срещу човечеството; взети са предвид всички жертви.
Съвет на Европа1

Когато се унищожава инфраструктурата на една държава или когато броят на бежанците, бягащи от етнически чистки, залее службите на приемащата държава, „жертвите“ на първоначалното действие се умножават. Новите начини за благополучие оставят след себе си неексплодирали порядки, които убиват или осакатяват, оставят химически отпадъци, които предизвикват влошаване на здравето, оставят разбита инфраструктура, която не може да задоволи основните потребности на оцелелите.
Ако не признаем „забавените“ жертви на ужасяващите събития и ако не можем да видим ясната картина за общия брой, които са страдали, как тогава можем да оценим последствията от тези дейности? Как можем „да ги запомним“ точно, и как можем на си извлечем поуки от тях за бъдещето?

Агент Ориндж

Агент Ориндж е хербицид-дефолиант, използван масово по време на Виетнамската война. Неговото въздействие върху околната среда и хората се чувства и днес. Приблизително 4.8 милиона виетнамци са били изложени на Агент Ориндж, което води  до смъртта или осакатяването на 400,000 души, а 500,000 деца са  родени с вродени дефекти. През 2010 г. жертвите все още търсят справедливост и компенсации от съдилищата в Съединените американски щати.

Въпрос: Кои жертви от Втората световна война се „броят“ във вашата държава? Можете ли да се сетите за други, на чиито живот е сложен край, но не са включени в официалната бройка?

Забравяне на правата на човека

Този грях ще поквари човечеството докрай. Той поквари и мен. А аз исках това да се случи.
Ян Карски, който пренася посланието за полското гето на военните съюзници, на което не е повярвано.

Когато ужасяващите събития получават „официален“ статут като нещо, което обществото не трябва да забравя, оцелелите или хората, които са засегнати от събитията, някак си чувстват, че обществото признава, че действието е било погрешно. Те имат и надежда, че вече не са считани за хора, чиито права могат да бъдат пренебрегнати. За съжаление, много народи по света не получават дори този мъничък комфорт: броят на ужасяващите събития, които обществата не запомнят, далеч надхвърля броя на тези, които признаваме и отбелязваме.

Има някои събития, които се помнят, но за които не си спомняме и не познаваме подробно:

  • Колко наистина знаем за ужасите на търговията с роби, за броя на убитите и за ужасните условия, при които робите са били депортирани и принуждавани да работят!
  • В Европа ние си спомняме за Втората световна война и масовото унищожаване на евреите, но колко хора си спомнят за други групи, които са били мишена на нацистите? Знаем ли, че като процент от населението, ромите са загубили също толкова, ако не и повече от членовете си, в сравнение с евреите?
  • Доколко признаваме ролята, която нашата собствена държава е изиграла във Втората световна война – на чиято и страна да се е била? Войните са ужасни времена и понякога изглежда, че всички средства за оправдани, за да бъде довършена една война или за да бъде победен врага. Все пак, дори и по време на война съществуват стандарти, а масовите бомбардировки над германските градове, при които са загинали хиляди цивилни, почти със сигурност са нарушили тези стандарти.
  • Как възприемаме престъпленията на сталинизма, включително масовите депортирания и глада? Кой трябва да си ги спомни днес?
  • Какво правим за възпоменанието на геноцида на арменците и други християни по време на последните години на Османската империя?
  • Колко всъщност ни е грижа да разберем ефекта от колониализма в африканските държави, например в Конго или в Алжир? Колко предпочитаме да знаем?

Въпрос: За колко от изброените събития сте чували? Можете ли да се сетите за други подобни жестокости, в която е участвала вашата държава?

Нашето бъдеще е по-добро от нашето минало.
Бен Орки

Съществуват и други събития, за които едва ли някой си спомня, дори и държавите, които са участвали в причиняването им, и дори, когато страданията в миналото са продължили да играят роля за нарушаването на правата, които се случват днес:

  • През 1966 г. в Нигерия се провежда гражданска война и са направени опити Нигерия напълно да се освободи от Република Биафра. Използвани са всички възможни дейности за унищожаване и прочистване на държавата от всички следи на Игбо и източните жители. Англичани, руснаци, източно германци и египтяни също участват в действията, които са довели до убиването и изтезаването на милиони хора от Биафра.2
  • Населението на Северна Америка преди пристигането на Колумб през 1492 г. се определя между 1.8 милиона и 12 милиона души. През следващите четиристотин години неговият брой е намалял до 237,000 души. Много местни американци са директно убити от европейските колонизатори; други са умрели от болести, които са пренесени от колонизаторите.

Ние ставаме само това, което сме чрез радикалното дълбоко вкоренено отрицание на това, което другите са направили от нас.
Жан-Пол Сартр

„…Европейските християнски нашественици системно убиваха все повече местно население – от Канадска Арктика до Южна Америка. Те прибягваха до методи като война, походи на смъртта, принудително преселване в безплодни земи, унищожаване на тяхната основна храна – бика, и отравяне. Някои европейци дори и стреляха по индианци, за да се упражняват в точна стрелба.“3

  •  През 1885 г. Конго стана част от Белгия с указ на Принц Леополд. Огромните доставки на каучук направиха краля един от най-богатите хора по света. Но в някои области, до 90% от населението беше избито, защото се намесваше в опитите да задоволят нарастващите нужди от каучук.

„Селяните бяха публично бичувани, изгаряни до смърт, а ръцете им биваха отрязвани, ако не произведат достатъчно каучук. На войниците им беше наредено да режат ръцете на всички, които са убили, като доказателство, че не са използвали напразно боеприпасите, които са получили. Всъщност всеки войник трябваше да представи по една дясна ръка за всеки изстрелян куршум.“4

  • През 1944г. почти цялото чеченско население беше депортирано за няколко дни, по средата на зимата, в пътуване, което траеше 2 или 3 седмици. Те бяха натоварени в камиони за добитък и им беше позволено да вземат багаж само за 3 дни. Считаше се, че между една трета и половината от цялата нация е загинала или по пътя или в последствие по време на изгнанието. Други етнически групи от Кавказ също са били обект на масово депортиране, както и поляците, немците при Волга, хората от Балтийските държави и Кримските Тартари.

Депортирането на чеченския народ

Препоръка на Европейския парламент към Съвета относно взаимоотношенията между ЕС и Русия
[Европейският парламент] счита, че депортирането на целия чеченски народ в Централна Азия на 23 февруари 1944г. по заповед на Сталин представлява акт на геноцид по смисъла на Четвъртата хагска конвенция от 1907 г. и Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, приета от Генералната асамблея на ООН на 9 декември 1948 г.5

Защита на правата на човека чрез възпоменание

Всички, които сериозно сме възприели предупреждението „Никога повече“, трябва да се запитаме, докато наблюдаваме ужасите около нас по света, дали сме използвали тази фраза като начало или като край на нашата морална тревога.
Харолд Цин, историк

Връзката между възпоменанието и правата на човека трябва да се търси назад и напред във времето. Ужасяващите събития, причинени от човешки дейности или бездействия, заслужават да бъдат запомнени отчасти в знак на уважение към жертвите, които са били заплашвани или по друг начин са страдали в миналото. Все пак, насоченият към бъдещето аспект на възпоменанието е също толкова важен и по-често пренебрегван, особено когато става въпрос за необходимостта да признаем нашата собствена роля за причиняването на ужасните събития.
Официалното възпоменание обикновено се организира от правителствата, а правителствата не винаги са готови да признаят минали грешки или предприемането на дейности, които са оказали жестоки последствия за правата на човека. Държавите са склонни да си спомнят своите собствени победи и техните собствени жертви, но много рядко признават жертвите на други държави. Един американски генерал направи известно изказване в началото на конфликта в Афганистан, казвайки, че „ние не броим телата“. Имаше предвид, че не броим афганистанските жертви от войната, но разбира се всяка държава „брои“ своите собствени жертви, били те военни или цивилни. Колко от държавите, които в момента участват в конфликта в Афганистан, са се опитали да преброят цивилните жертви в тази държава, да не говорим за всички жертви?

Ако историческата памет ще ни помогне да избегнем бъдещи масови нарушения на правата на човека, ние трябва да бъдем честни за това как гледаме на себе си! Необходимо е да се запознаем с последствията от официалните политики в нашата държава, които могат да доведат до нарушения на правата на човека в други държави. Трябва да признаем грешките, които сме направили в миналото и да отбележим тези, които може би допускаме в момента. Само тогава можем да започнем да се учим от тях.

Въпрос: Някои от официалните възпоменателни събития или мемориали във вашата държава припомнят ли за грешките или престъпленията, извършени от вашето собствено правителство?

Възстановяване на равнопоставеността

Не можем да забравим

Фашистите унищожиха нашия живот, така че дори и днес ние не можем да забравим. Днес се скитаме из цяла Европа в търсене на това, което фашистите ни отнеха. Сред нас има деца, чиито майки са роми и чиито бащи са германци – деца, чиито майки са изнасилени и които са се явили на света по този начин, деца като Дж. С. и А., които се скитат с нас като роми, а не като германци. Те също търсят място, на което да останат и да водят смислен, достоен живот.
Сефедин Юнуз

Много е трудно да изградим демокрация, която уважава върховенството на закона, когато хората, които са извършили масови престъпления, не са наказани и могат свободно да се разхождат по улиците.
Хюман Райтс Уоч

Нацисткият холокост, заедно със самата Втора световна война, вероятно е най-добре запомненото събитие в цяла Европа. Все пак, ромите, които са една от групите, представляващи мишена и дали най-много жертви, все още са народ, който страда от ужасна дискриминация в цяла Европа. През последните няколко години в редица държави членки на Съвета на Европа видяхме нарушения на правата на ромите, които бяха осъдени от международните органи, работещи по въпросите на правата на човека. Очевидно, нашите начини за „запомняне“ на холокоста – и за поучаване от него – изглежда не са подходящи.

Най-общо се приема, че съществуват четири основни елемента на възстановяването на равнопоставеността за жертвите на ужасяващите престъпления:
1. Признаване на престъплението;
2. Осъждане на действията, които са довели до него;
3. Компенсиране на оцелелите;
4. Запомняне на случилото се, така че тези дейности да не бъдат повтаряни.

Признаване

Жертването, която те отбелязват, е изцяло мъжко и военно. Гробищата не са места за спомняне на пожертваните жени, деца, бежанци или животни. Там се отбелязва смъртта, но не и останалите аспекти на живота на борците – страх, мърсотия, скука – нито хумора, другарството или търпението.
Соня Батен

Признаването на това, което се е случило, помага на хората – по отделно, и на държавите, да приемат бъдещето и да продължат да се развиват социално, политически и икономически. Признаването може да бъде формално извинение от страна на държавата. В Южна Африка след ерата на апартейда, в Мароко, Чили и Аржентина и в бивша Югославия, процесът на признаването на отговорността за жестокостите е силно подпомогнат от истината и процесите на помиряване.
Несправедливостите не могат да бъдат премахнати, ако не бъдат признати. Страданието на ромския народ е едва признато. Ако беше, правителствата в Европа вероятно можеха да предприемат по силни мерки, за да помогнат на хората, чиито спомени все още са пресни, и вероятно щяха да направят повече, за да преустановят  продължаващата дискриминация срещу тях.

Осъждане

Когато се извършват престъпления, е необходимо цялостно разследване, а отговорните за тях трябва да бъдат осъдени и предадени на правосъдието. След създаването на Международния наказателен съд и възможността жертвите на геноцида вече да бъдат чути, има шанс масовите нарушения на правата на човека да бъдат разглеждани по подходящ начин и да последва осъждане. Важно е, обаче, този Съд да бъде изцяло обективен и да не допуска грешките, извършени по време на Нюрнбергския процес, който много хора считат за ангажиран в „равнопоставеността на победителя“. Правилното осъждане трябва да отчита ролята на всички страни в даден конфликт или в акт на геноцид – независимо дали за външните хора е ясно или не е ясно, че основно трябва да бъде една от страните.
Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТЮ) беше критикуван от много хора за това, че не взе предвид бомбардировките на НАТО, въпреки доказателствата от Амнести Интернешънъл и други организации за правата на човека, че военни престъпления са били извършени и от двете страни.

Въпрос: Трябва ли тези, които твърдят, че са действали в защита на правата на човека, да бъдат обвинявани и когато нарушават правата на човека?

Компенсация

След Втората световна война Германия приема редица закони, които предвиждат компенсации за хората, които са пострадали от гонения в ръцете на нацистите. През 1951г. Конрад Аденауер – първият канцлер на Федерална република Германия, заявява: „От наше име бяха извършени неизказани престъпления, които изискват компенсация и възмездие, както морално, така и материално, за хората и имуществото на евреите, които бяха толкова сериозно увредени…“ Въпреки това, само през 1979г. беше установено, че нацисткото преследване на ромите е било мотивирано на расова основа. Въпреки че след това те получават правото да подават молби за компенсации за тяхното страдание, мнозина вече бяха умрели.
Съществуват и много други примери, например за изнасилвания на жените по време на войната в бивша Югославия, които не са получили никакви компенсации за това.

Запомняне

Дори и след като едно събитие стане достойно за официално възпоменание – а жертвите бъдат признати за истински жертви, начинът, по който се организира възпоменанието, и посланията до обществото, могат да не установят „правилните“ поуки, които трябва да си извлечем. Дори и добре да сме запомнили робството и другите престъпления от колониалната ера, не би ли трябвало държавите, които са извършили тези престъпления да гарантират, че техният народ е напълно запознат със степента на причинените страдания? Ако официалните спомени от Втората световна война са честни, не би ли трябвало да признаем също и военните престъпления, извършени от силите на Антантата? А ако добре сме запомнили самия Холокост, не били трябвало да признаем и страданията на хората с увреждания, хомосексуалистите и ромите? Да, тези три групи продължават да бъдат някак си най-дискриминирани в цяла Европа.

Въпрос: Какви мислите, че са „реалните“ поуки от нацисткия Холокост?

Страданията на евреите са добре известни и добре признати. Въпреки това, в допълнение към признаването на ужасяващото и престъпно страдание, изпитано от тази група, реалните поуки от Холокоста със сигурност трябва да важат за дискриминацията по отношение на всяка друга група. Когато признаваме минали престъпления е важно бившите жертви да не бъдат извинявани за настоящи нарушения на правата на човека. В противен случай поуката от холокоста е просто, че еврейският народ никога не трябва да страда по този начин отново, а не че никой друг не трябва да страда.
Без признаване, осъждане, компенсации и възпоменание е много вероятно споменът за несправедливостта и масовите нарушения на правата на човека да бъде използван за оправдаване на определени дейности. Манипулирането на колективната памет за целите на националния политически дневен ред остава сериозна заплаха в Европа. Полемиката, избухнала в Испания, относно възстановяването на достойнството на жертвите на испанската гражданска война, напрежението между и в Армения и Турция за принудителното масово разселване с причинената в резултат на това смърт, както и показните убийства на етнически арменци през 1915г. в Османската империя, са само примери за рискът от това паметта да се използва за създаване на допълнителни раздори и конфликти.

Неписаната история

Методиката на неписаната история акцентира върху хората като носители на историята и използва паметта като средство за придаване на смисъл на миналото в настоящето. Събирайки личните спомени и разкази от различни страни на конфликта, неписаната история поставя акцент върху хората, като в същото време популяризира многостранните аспекти на историята и подпомага помиряването. „Спомни си за бъдещето“ е проект на ДВВ Интернешънъл (Германска асоциация за образование на възрастни), който използва неписаната история в подкрепа на помиряването и диалога; проектът поставя акцент върху Югоизточна Европа, но се разраства и в други региони и включва нови партньори, включително Армения и Турция, както и Руската федерация.6

Работата на Съвета на Европа

Образование

Ние искаме мемориалите да бъдат центрове за обмен на идеи, а не за събиране на кости.
Илдефонс Каренгера, Директор на Спомени и предотвратяване на геноцид в Руанда

Съветът на Европа, който възникна от руините на Втората световна война, определи своите фундаментални задачи с оглед на противодействието на тоталитарните идеологии, които доминираха през първата половина на ХХ век, и техните непосредствени последици: нетолерантност, разделение, изолация, омраза и дискриминация. Ценностите, зад които застава Съветът на Европа – демокрация, права на човека и върховенство на закона, са част от превантивните следвоенни усилия, които гарантират изграждането на едно европейско общество, което се стреми да се научи да уважава еднаквото достойнство на всички, благодарение, наред с всичко останало, най-вече на междукултурния диалог.
След 1954г. Европейската културна конвенция подчертава важността на преподаването на историята на всички държави членки в нейното европейско измерение, за да насърчи взаимното разбирателство и да предотврати тези престъпления срещу човечеството да се случат отново. Темата за холокоста намери своето място именно в рамките на проекта „Учене и преподаване на историята на Европа през ХХ век“, насочен към училищата.
През 2001г. Съветът на Европа въведе Деня за възпоменаване на Холокоста и за предотвратяване на престъпленията срещу човечеството, с цел да развие и затвърди преподаването на този предмет в цяла Европа. Европейският ден за възпоменание няма конкретна дата. Всяка държава членка трябва сама да избере дата, която съответства на нейната национална история, като по този начин ще се гарантира, че учениците ще знаят, че става въпрос точно за тяхното културно наследство.

Историческите противоречия не трябва да държат правата на човека като заложници. Не трябва да се допуска едностранното тълкуване или изопачаването на историческите събития да доведе до дискриминация на малцинствата, ксенофобия или подновяване на конфликта. Новите поколения не трябва да бъдат обвинявани за това, което са сторили техните предци.
Томас Хаммарберг, Комисар на Съвета на Европа по правата на човека

Парламентарната асамблея редовно приканва за многоаспектност в преподаването на история. В своята препоръка № 1880 (2009) асамблеята потвърди, че „историята също играе ключова политическа роля в днешна Европа. Тя може да допринесе за по-добро разбирателство, толерантност и доверие между хората и между народите на Европа, или може да стане причина за разделение, насилие и нетолерантност“. Преподаването на история може да бъде инструмент за подкрепа на мира и помиряване в конфликтни или пост-конфликтни райони. Препоръката подчертава, че могат да съществуват много възгледи и тълкувания на едни и същи исторически събития и че потвърждаването посредством многоаспектния подход може да подпомогне и окуражи учениците да уважават многообразието и културните различия, вместо конвенционалното преподаване на историята, което „може да засили по-негативните аспекти на национализма“.
„Споделени истории за Европа без разделителни линии“ е исторически проект, който се реализира от историци, съставители на учебни програми, автори на учебници, писатели на други учебни материали и обучители  на обучители по история. Проектът се стреми да подчертае общото историческо наследство на народите в Европа чрез по-добро познаване на историческите взаимодействия и сходства, с цел предотвратяване на конфликти и събиране на подкрепа за процесите по помиряване.

… в образователната сфера трябва да се направи всичко възможно, за да се предотврати повторната поява или нарушаване на унищожителните събития, които са белязали този век, а именно холокоста, геноцидите и другите престъпления срещу човечеството, етническите чистки и масовите нарушения на правата на човека и на фундаменталните ценности, за които Съветът на Европа работи с особено силна отдаденост.
Комитет на министрите на Съвета на Европа7

Съветът на Европа счита, че предаването на възпоменанието за Холокоста и предотвратяването на престъпления срещу човечеството вървят ръка за ръка с популяризирането на неговите фундаментални ценности и междукултурен диалог. Предложенията за действие включват специални събития и обучение на ръководители на младежки движения, младежки асоциации и специализирани НПО и отдаване на специално внимание на борбата срещу нарушаване на Холокоста и ревизионизма. Това ще бъде реализирано чрез  обучения на учителите, които се занимават с нагласите на уязвими тийнейджъри в търсенето на тяхната идентичност и вероятността да бъдат повлияни от демагогията на изолацията или да бъдат завладени от ужасите на Холокоста. В същото време трябва да се помисли върху използването на нови средства за комуникация, особено от младите хора, за работа в мрежа и за предаване на посланието чрез „мултипликатори“.

Младеж

Историческата памет  има отношение към младите хора. Освен във връзка с обучение с участие във въоръжени конфликти – като извършители или мишени на нарушения на правата на човека – младите хора са основната цел на дейностите и проектите за възпоменание, защото помиряване и диалог може да се постигне чрез тях. Следователно, бяха създадени много международни младежки организации, чрез които да бъдат преодолени дискриминацията и омразата; по този начин, международната солидарност има за цел да замести националистическите и ксенофобски възгледи за света. Създаването на френско-германския младежки офис през 1963г. е пример за ангажимент за помиряване и ролята, която младите хора играят за това. Офисът е създаден от Франция и Германия, за да насърчи диалога и обмена между млади хора от двете държави, но днес в него участват и други страни.

Въпрос: За какво считате, че сте отговорни и вие в историята на вашата страна?

Един народ без памет го грози опасността да загуби своята душа.
Нгуги уа Тионго

По традиция младежките организации участват – пряко или косвено, в дейностите по възпоменание с млади хора. Организациите, представляващи младите хора от малцинствата в Европа, са носители на паметта и идентичността на тези общности. Следователно, те играят както пряка образователна функция за своите членове, така роля на представители на малцинствата в по-големите общества. Други младежки организации участват в информирането и повишаването на информираността за големите нарушения на правата на човека и за насърчаване помиряването и диалога. Европейският младежки център и Европейската младежка фондация активно подпомагат тези упражненията. Това включва информиране и учене за Холокоста, геноцида в Армения и Руанда, сътрудничеството и изграждането на мира в различните общности и обучение с участие в диалог с „другата страна“ в конфликта, например Младежкия лагер за свобода. Европейският съюз на еврейските стажанти, съвместно с други организации, инициира поредица от образователни упражненията за геноцида, като обедини работата за Холокоста с работата за други геноциди, включително тези в Руанда и Дарфур.

Победете ги с натиска на пропагандата или ги победете с изтезание. Не им позволявайте да умрат; не им позволявайте да се влошат до такава степен, че вече да не могат да бъдат разпитвани.
Наръчник на разпитващия, Камбоджа

Планът за действие за ромската младеж очертава едно важно измерение на укрепването на идентичността на ромската младеж, което включва знания за ромската история и език, както в, така и извън ромските общности, упражненията като Международния ден на ромите и Денят за възпоменание на геноцида над ромите и синтите.

Бележки

1 www.coe.int/t/dg4/education/remembrance/archives/dayRemem_en.asp
2 http://ositaebiem.hubpages.com/hub/BIAFRA-THE-FORGOTTEN-GENOCIDE
3 www.religioustolerance.org/genocide5.htm
4 http://globalblackhistory.blogspot.co.uk/2012/02/forgotten-history-king-leopold-and.html
5 Европейски парламент, (2003/2230(INI))
6 www.historyproject.dvv-international.org 
7 Препоръка Rec(2001)15 на Съвета на министрите към държавите членски относно преподаването на история в Европа на двадесет и първи век

КОМПАС

Наръчник за обучение по правата на човека за младежи

Показване на уеб съдържанието

КЛЮЧОВА ДАТА
  • 27 януариМеждународен ден в памет на жертвите на Холокоста
  • 8 мартМеждународен ден на жената
  • 21 мартIМеждународен ден за премахване на расовата дискриминация
  • 7 априлДен за възпоменание на жертвите на геноцида в Руанда
  • 1 майМеждународен ден на работниците
  • 5 майДен на Европа
  • 8-9 майВреме за възпоменание на жертвите, отдали живота си по време на Втората световна война
  • 21 майСветовен ден на културното многообразие за диалог и развитие
  • 26 юниМеждународен ден на ООН в подкрепа на жертвите на изтезания
  • 18 юлиМеждународен ден на Нелсън Мандела
  • 2 AвгустМеждународен ден за възпоменание на жертвите от ромски произход на холокоста, Пораймос
  • 6 августДен на Хирошима
  • 9 августМеждународен ден на местните хора
  • 23 августМеждународен ден за възпоменание на търговията с роби и нейното премахване
  • 23 августЕвропейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма
  • 21 септемвриМеждународен ден против фашизма и антисемитизма
  • 9 ноемвриМеждународен ден за солидарност с палестинския народ
  • 29 ноемвриМеждународенд ен на солдираността
  • 2 декемвриМеждународен ден за премахване на робството