Използване на Компас за предоставяне на ОПЧ в различните култури и на различни езици

Опитът от първото издание на Компас показа, че е възможно да се напише един наръчник за цяла Европа. Различията в културите и езиците не са препятствия, а по-скоро ресурси, които обогатяват нашата работа. Всеки от нас има връзка с правата на човека, защото всеки от нас има чувство за достойнство и може да изпита унижението, което ни причинява нарушаване на правата ни. Освен това, тъй като правата на човека са универсални и се отнасят до международно утвърдени документи, като например Всеобщата декларация за Права на човека, логично следва изводът, че целите и принципите на ОПЧ са приложими за всяко общество, дори и ако практиката на ОПЧ винаги трябва да бъде съобразена с контекста.

Европа сама по себе си е свят на многообразието . В континента се говорят над 200 езика. В рамките на границите на Европа се среща всяка голяма религия . Континентът се свързва с раждането на демокрацията и същевременно с някои от най-лошите примери на фашизма и тоталитаризма, които светът някога е виждал. Историята на Европа е белязана от Холокоста, от колониализма и робството, а днес приютява достатъчно ядрени оръжия, за да унищожи целия живот на земята. И все пак тя е домакин на годишната церемония за Нобелова награда за свобода и е създала постоянен съд за правата на човека, който е аплодиран по целия свят.

Родителите могат да дават само добри съвети или да ги насочват (децата) по правия път, но окончателното оформяне на характера на даден човек е в неговите собствени ръце.
Анне Франк

Сред държавите, които съставляват Европа в наши дни, има много, които не са съществували, когато през 1949 е бил създаден Съветът на Европа, както и други, чиито граници едва са се променили в продължение на стотици години. Някои продължават да се променят дори и днес, тъй като конфликти заплашват нестабилните граници. Поради това в Европа има хора, които ежедневно са изправени пред насилие и конфликти, докато много други живеят в относителен свобода, сигурност и просперитет.

Във всяка европейска страна има милионери, както и милиони хора, живеещи под линията на бедността. Има разнообразие в рамките на всяка една страна, и разнообразие между отделните страни. Ако станете преподавател в една част на Европа, за един ден може да получите повече, отколкото в други части за един месец. В други региони, ако станете учител в друг регион може да не получавате заплата си месеци наред. А как стои въпросът за техните ученици? Броят на годините на задължителното образование варира от девет в Кипър и Швейцария до 13 в Белгия и Холандия. Когато учениците завършат училище, те имат различни шансовете за намиране на работа. Шансовете за младите хора за достъп до техните социални права и да бъдат независими също са много различни. Съгласно данни на Евростат, младежката безработица може да варира от 7,6% в Холандия до 44,5% в Испания или до 43,8% в Латвия.7

Социалната, културната и политическата обстановка за ОПЧ варира в отделните общности и държави; поради това следва да има различни конкретни подходи, съдържание и методи, въпреки че принципите и целите остават едни и същи.

ОПЧ в различни образователни среди

Опитът от първото издание показа, че Компас намира широко приложение не само в младежки клубове, младежки организации и НПО-та, но и в училищата, сред бизнеса и дори сред отделите за обучение на правителствените служби . С други думи, Компас се използва от хора от всички възрасти и в много различни образователни среди.

Първоначалното ни намерение беше Компас да се използва предимно от младежки работници в неформални образователни среди, например в клубове за извънучилищни занимания, спортни групи, църковни младежки групи, университетски клубове, правозащитни организации и младежки организации за културен обмен. В тези среди фокусът е върху личностното и социалното развитие на младите хора, и по тази причина дейностите приемат холистичен подход, което означава, че работят за култивиране на знания, умения и нагласи в социален контекст.

Често дейностите в Компасито са по-опростени , с повече игри и тъй като са по-кратки, потенциално те са по-подходящи за прилагане в класните стаи

Въпреки това, Компас се използва също и във формална среда, като училища, колежи и университети, където фокусът по-скоро е насочен към придобиването на знания, отколкото върху развитието на умения и нагласи. Много обучители откриват възможности за използване на дейностите от Компас в учебните програми по история, география и различни езици.Тези възможности ще се увеличават, тъй като се консолидира преминаването към учебни програми, базирани на компетенции. Обучението на персонала, например обучение на обучители, мениджъри, правителствени служители и съдебни служители, се намира в сферата между формалното и неформалното обучение, но и тук обучителите използват Компас както за общо обучение по правата на човека, така и за конкретно обучение относно равните възможности и расизма в рамките на институцията.
Компас е акредитиран като официален учебен ресурс в училищната система на някои страни. Отчитайки значимостта на въвеждането на обучение по правата на човека за по-малките деца, младежкият сектор към Съвета на Европа разработи също така и Compasito, наръчник за обучение по човешките права за деца. Compasito е особено подходящ за деца от 7 до 13-годишна възраст и, както подсказва и името, се базира на подходите и методиките на Компас.

Хората практикуват и се образоват за правата на човека по много различни начини и въпреки че всяка дейност в Компас предлага методи и динамика, които са интересни сами по себе си, важ но е да се има предвид, че крайната цел на дейностите е какво могат да научат участниците и какво могат да направят с това, което са научили. Някои от предложенията за „последващи дейности“ на наученото включват прилагане на дейността в семейството, сред приятели или изпращане на писма до медиите. Това са две възможни начини, по които Компас може да се полза в неформалното образование.

Подходите към формално образование, по-специално използваните методи и ролята, която играе учителят, се различават в отделните страни. По същия начин, предлагането на неформалното образование под формата на младежки клубове и организации, техните философии и начин на действие варират в различните държави. Въпреки това могат да се обобщят някои структурни разлики между формалния и неформалния сектор.

Информално образование

Информалното образование се отнася до процеса на учене през целия живот, при който всеки индивид придобива нагласи, ценности, умения и знания от образователни влияния и ресурси в неговата или нейната собствена среда и от ежедневния опит. Хората се учат от семейството и от съседите, на пазара, в библиотеката, на художествените изложби, по време на работа и чрез игра, четене и спортни упражненията. Масмедиите се явяват много важна среда за неформалното образование, например чрез пиеси и филми, музика и песни, телевизионни дебати и документални филми. Обучението по този начин често е непланирано и неструктурирано.

Формално образование

Формалното образование се отнася до структурираната образователна система, която включва началното образование (в някои страни и детската градина), преминава през училището до университета и обхваща и специализирани програми за професионална и техническа подготовка. Формалното образование често включва оценка на обучаемите, придобитите знания или компетенции и е въз основа на програма или учебен план, които може да бъдат повече или по-малко адаптирани към индивидуалните нужди и предпочитания. Формалното образование обикновено води до официално признаване (диплома) и сертифициране.

Неформално образование

Взаимовръзките между знания, отношение и умения характеризират доброто ОЧП и неформалното образование.
Заключение от Форума „Да живеем, учим и действаме за правата на човека“  2009

Неформалното образование се отнася до планирани, структурирани програми и процеси на индивидуално и обществено образование за младите хора, предназначени за подобряване на редица умения и компетенции, които са извън официалната образователна програма. Неформалното образование е това, което се случва в места като младежки организации, спортни и театрални клубове и обществени групи, където младите хора се срещат, например да се ангажират съвместно по дадени проекти, да играят игри, да обсъждат, да отидат на къмпинг или да създават музика и театър. Резултатите от неформалното образование обикновен трудно се поддават на удостоверяване, дори и ако тяхното социално признание да нараства. Неформалното образование освен това трябва да бъде:

  • доброволно
  • достъпно за всички (в идеалния случай)
  • организиран процес с образователни задачи
  • да е базирано на участие
  • с фокус върху учещите се
  • за придобиване на умения за цял живот и подготовка за активно гражданство
  • базирано както на индивидуало, така и на групово учене с колективен подход
  • холистично и процесно-ориентирано
  • основано на опит и дейности
  • организирано въз основа на нуждите на участниците.

Формално, информално и неформалното образование са взаимно допълващи се и взаимно подсилващи елементи на процеса учене през целия живот. Бихме желали отново да подчертаем, че отделните упражненията на Компас могат да се приложат в много различни контексти, във формална или по-малко формална среда, както и редовно или епизодично. Въпреки това е съществено да се има предвид, че тъй като въпросът за това къде и какво се случва е много важен, авторите на Компас са склонни да имат пристрастия към неформалното образование като потенциално по-благоприятно за ОПЧ (а също и защото Компас е първоначално проектиран за целите на работа с младежи). Във връзка с училищата и колежите, ОПЧ не може да се разглежда като нещо, което се провежда изолирано в класната стая – то трябва да разшири обхвата си в цялото училище и общността. Например демократичното управление на образователните институции е измерение, което е широко признато като играещо основна роля в процеса на изучаване на човешките права ( и доверието в тях ).8.

В това ръководство ще намерите информация за правата на човека и за голямото разнообразие от въпроси относно правата на човека, както и над 60 упражнения за предоставяне на ОПЧ за младите хора. Тези упражнения не са изолирани самостоятелно; има обширен раздел за методологията на ОПЧ, как да се използват упражненията в различни ситуации и как да се адаптират или развиват. Предоставена е също така информация и насоки за подпомагане на младите хора да се включат във въпроси, които се отнасят до тях и да „предприемат дейности“ (глава 3).

Педагогическа основа на ОПЧ в Компас

При ОЧП методът и съдържанието са взаимосвързани и взаимозависими.

Не е достатъчно да имаме знания за правата на човека; хората също така трябва да развият умения и нагласи да действат заедно в защита на правата на човека, и те трябва да използват главите си, сърцата и ръцете си, за да предизвикат личните и социални промени, необходими за създаването на глобалната култура на човешките права.

Холистично (цялостно) обучение

Правата на човека се отнасят към цялостния индивид (тяло, ум и душа) и за всички измерения на живота от люлката до гроба. Комплексният индивид живее в комплексен свят, където всичко е взаимосвързано; образованието по човешките права задължително включва цялостен подход към процеса на изучаване. Холистичното обучение насърчава развитието на комплексния индивид, неговия интелектуален, емоционален, социален, физически, артистичен, творчески и духовен потенциал. Холистичното образование предполага също, че обучението се извършва в социален контекст, който обхваща цялостния всекидневния опит; поради това то е интердисциплинарно и има пресечни точки с традиционните предмети в учебните училищни програми.

Холистичният подход също така означава, че ние се стремим да се насочим към и да включим когнитивните и практичните измерения и нагласи на живот, тоест не само това, което хората научават, но също така и как да се реализира наученото в техните нагласи или поведение и как да се прилага то в действие за правата на човека, самостоятелно или с други лица.

С холистичното учене е свързано и диференцираното обучение. Дейностите по обучението в Компас са разработени така, че да отговорят на различни стилове на изучаване и различни интелекти и да предлагат обучение както за когнитивни, така и за афективни области.

Отворен тип обучение

Отвореният тип обучение е структуриран така, че не само да се възможни, но и да се очакват множество / комплексни отговори на проблемите. Участниците не са насочвани само към един „правилен“ отговор, което има смисъл, защото животът не е черно- бял и неяснота е факт от света, в който живеем. Отвореният тип обучение насърчава самочувствието за изразяване на мнения и критично мислене. Това е от съществено значение в областта на образованието по правата на човека, защото въпросите за човешките права са свързани с резултатите от различни мнения и разбирания; поради това е важно обучаемите да учат заедно, но същевременно да са свободни да не се съгласят или да стигнат до противоположни заключения или мнения.

Изясняване на ценностите

Участниците имат възможност да идентифицират, изясняват и изразяват своите собствени убеждения и ценности, както и да ги противопоставят с други в безопасна рамка, базирана на достойнството на всяко човешко същество, свободата на мисълта и словото и зачитането на чуждото мнение.

Участие

Участието изисква подкрепяща среда, която да насърчи учащите се да поемат отговорност за дейностите, в които са включени.

Участие в контекста на ОПЧ означава, че младите хора участват във вземането на решения за това какво и как ще учат за правата на човека. Чрез обучение с участие младите хора развиват различни умения, включително такива за вземане на решения, слушане,съпричастност с и уважение към другите и поемане на отговорност за собствените си решения и дейности.

По този начин ОПЧ трябва да позволи на младите хора да решат кога, как и по какви въпроси желаят да работя. Това означава, че ролята на лидера или учителя е роля на фасилитатор, лидер, приятел или ментор, а не роля на инструктор, който предава знание или решава и контролира какво да се учи и как.

Упражненията в това ръководство изискват активно участие; човек трябва да бъде активен и ангажиран; никой не може просто да седи и да бъде пасивен наблюдател. В това отношение методологията до голяма степен е задължена на работата на Аугусто Боал и други пионери в социалното образование, повишаване на осведомеността и осъзнатостта. Ако учащите / участниците не вземат пълноценно участие в дейността, може би е по-добре тя да се отложи или да се прекрати, като ги попитаме за техните причини за неучастие. Това също е част от обучението по човешки права.

Обучение с участие изисква създаване на благоприятна среда, която насърчава учащите/участниците да поемат отговорност за дейностите и процесите, в които те участват. Важно е да бъдем прозрачни и честни с участниците - също и относно границите на участие. За предпочитане е да обявим ограничения за участие, пред това да се манипулира ситуацията или да се симулира участие.

Съвместност при обучението

Да се научим да уважаваме другите и да работим заедно - това е една от целите на ОПЧ. При съвместното обучение хората да научат чрез съвместна работа да търсят резултати, които са полезни както за тях самите, така и за всички членове на групата. Съвместното обучение стимулира по-високи постижения и по-висока производителност, по-грижовни, подкрепящи и ангажирани взаимоотношения и по-голяма социална компетентност и самочувствие. Това е в контраст с онова, което се случва, когато обучение е структурирано на база на конкуренция. Конкурентно-ориентираното обучение често води до развиване на личен интерес, неуважение към другите и арогантност у победителите, докато губещите често стават демотивирани и губят самоуважение.

Учене чрез опит (учене чрез преживяване)

Ученето чрез опита или обучението чрез открития е крайъгълният камък на ОПЧ, защото основни умения и ценности за правата на човека като комуникация, критично мислене, застъпничество,толерантност и уважение не могат да се преподават; те трябва да се научат от собствен опит и чрез практикуването им.

Познаването на правата на човека е важно, но не е достатъчно само по себе си. Необходимо е младите хора да имат много по-дълбоко разбиране за това как човешките права еволюират от потребностите на хората и защо те трябва да бъдат защитени. Например младежите, които нямат пряк опит с расовата дискриминация, могат да мислят, че въпросът не ги засяга. От гледна точка на правата на човека, такава позиция е неприемлива; навсякъде хората имат отговорност да защитават човешките права на другите.

Опитът сам по себе си не е достатъчен за придобиване на знания.

В Компас ние предлагаме преживявания чрез упражненията като ролеви игри и проучвания на конкретни казуси, които да поставят въпроси и създават проблеми за участниците, с които те трябва да се борят . Въпреки това, опитът сам по себе си не е достатъчен. За да се извлече полза от един опит е важно да се размишлява върху това, което се е случило, да се правят заключения и да се практикуват това, което сте научили: без практическа подкрепа, наученото ще бъде загубено.

Цикъл на Дейвид Колб за обучение чрез практически опит

През 1984 г. Дейвид Колб публикува Обучение чрез практическия опит: опитът като източник на учене и развитие. Неговата теория предполага, че в учебния процес има четири фази.

Всички упражненията в Компас са построени върху този модел. Има известен опит (планирано събитие / стимул / упражнение като ролева игра), последван от обсъждане (фаза 2) и оценка (фаза 3).  Всяко описание на упражнение включва предложения за въпроси, ръководещи обсъждането и дискусия, която да помогне на хората да разсъждават върху това, което се е случило, как са се чувствали при опита и как опитът може да се сравни с това, което те вече знаят и да се отнесе към останалата част от света. Накрая хората преминават към фаза 4, тази на приложението, на прилагане на обучението в практиката.  В Компас правим предложения за последващи дейности, включително и как младите хора могат да вкарат в действие това, което те са научили и да доставят ползи за тяхната общност. Важно е да се разбере, че четирите етапа са основните части на учебния процес като цяло. Хората няма да постигнат разбиране без размисъл, а каква е ползата от обучението, ако те не го приложат на практика? Да се направи само упражнение по Компас (фаза 1), без останалите фази, е равностойно на извършване на нарушение на образованието по правата на човека!

Някои хора могат да бъдат разтревожени от тези стремежи за социална промяна и да придобият усещането, че насърчаването на активизъм е прекалено. Но те не бива да имат притеснения. Като обучители по правата на човека, ние се стремим да вдъхновяваме младите хора да бъдат загрижени за правата на човека и да им предоставим инструменти за дейстие, когато и където те чувстват, че това е необходимо.

В този момент може би е необходимо да се изясни как ние използваме термина „упражнение“ в Компас. Ние го използваме както в смисъл на стимул, метод или събитие, което се случва във фаза 1 на цикъла на обучение, така и в смисъл на „цялостно упражнение“, така че да се обхванат всички четири етапи от обучителния цикъл. На практика контекстът, в който терминът се използва, трябва да подскаже ясно дали става дума за само за метод или метода заедно с обсъждането,оценката и предприемането на дейности и етапа на последващите дейности.

Цикъл на обучение чрез практически опит

Image: The cycle of experimental learning

Фокус върху учeщите се

ОПЧ има много ясна цел: да се даде възможност за обучение относно, за и чрез човешките права. Въпреки че познанията за човешките права и компетенциите за човешките права са изцяло част от ОПЧ, в центъра му е поставен обучаемия, или участникът. Не е толкова важно какво предлага или предава фасилитаторът или учителят, нито самото съдържание („Днес ние ще учим за смъртното наказание“). В центъра са поставени учащите се / участниците, защото това, което те учат или правят с наученото или преживяното е нещото, което има истинско значение. По този начин то е по-съществено за участника (или пък изобщо не е от значение, което също е важно да се отбележи) и е по-вероятно да придобие практическа значимост. Съсредоточаването върху обучаваните има много други предимства и последствия, включително откритостта от страна на фасилитатора за адаптиране на съдържанието и нивото на работата към реалностите на участниците – нещо, което в производствения процес на Компас ние нарекохме „да стартираме от там, където са хората“.

ОПЧ, процес и резултати

Ключовите образователни подходи, използвани в Компас, съвместното обучение, обучение с участие и ученето чрез опит и преживяване се вплитат комплексно в упражненията и провокират дискусии и последващи дейности за създаване на процес, който:

  • започва от това, което хората вече знаят, техните мнения и опит, и от тази база им дава възможност да търсят и да открият заедно нови идеи и опит ( учене относно човешките права )
  • насърчава младите хора да участват в дискусии и да научат едни от други, колкото се може повече (учене чрез човешки права)
  • насърчава младите хора в превръщането на тяхното обучение в простички, но ефективни действия, които показват тяхното неприемане на несправедлисвостта, неравенството и нарушението на човешките права (учене за човешки права)

За да бъдат ефективни възпитатели, практикуващите ОПЧ трябва да останат съсредоточени върху целта : правата на човека ограмотяват младите хора, дори и ако младите хора решат да останат неактивни. На практика няма разлика между ОПЧ като процес и резултат - чрез дейностите те стават едно цяло, в което процес и съдържание, метод и резултати са взаимозависими, или както се казва в сентенцията „няма път към мира, мирът е пътят“, която се приписва на Махатма Ганди.

Точно както се опитахме да изброим характеристиките на културата на правата на човека, по същия начин ние – авторите на ръководството – направихме опит да изброим знанията, уменията и нагласите на човек, който е грамотен относно човешките права. След това тези компетенции ни послужиха като основа за развитието на нашите задачи за дейностите.

В общи линии успяхме да опишем резултата за ОПЧ по отношение на знания, разбиране, умения и нагласи по следния начин:

  •  информираност и разбиране на въпросите за правата на човека, за да могат хората да разпознават нарушенията на човешките права: обучение какво представляват човешките права, как те могат да бъдат защитени в страната, кои органи са отговорни за тяхната защита; какви международни инструменти се прилагат, за какви права могат да претендират участниците /младите хора (обучение относно правата на човека);
  • умения и способности за борба за правата на човека и защита на собствените човешки права и правата на другите като например повишаване на осведомеността, застъпничество и провеждане на кампании, чувство на способност за контакт със съответните органи или пресата (обучение за правата на човека) и така нататък;
  • Нагласи за зачитането на правата на човека, така че хората да не нарушават съзнателно правата на другите и участниците да живеят според ценностите на правата на човека; така нареченото „хоризонтално измерение“ на правата на човека, който се отнася до отношенията между хората, а не само до отношенията между хората и държавните институции (т.нар „вертикални измерения“). Тези нагласи могат да се проявят в семейната среда, сред връстниците си, в училище или в младежката организация или младежкия клуб (обучение чрез и учене посредством правата на човека).

Задачи, основани на компетенции

Дефинициите за основните задачи са полезни, но за да бъдем ефективни обучители по правата на човека, ние се нуждаем от много по-точно прецизиране на нашите задачи и определяне на ясни компетенции, които да развият младите хора, с които работим. Ние трябва да си зададем следния въпрос: Какъв тип знание е необходимо на младите хора, за да придобият по-задълбочено разбиране на въпросите за правата на човека? Какви умения и подходи ще са им нужни, за да помогнат за защита на правата на човека? Отговорите ни помогнат да опишем поточно нашите задачи. Следните характеристики са тези, които идентифицирахме по време на процеса на производство на Компас и в практиката на ОПЧ за младите хора в цяла Европа. Те са в основата на упражненията в настоящия наръчник.

Знания и разбиране

На практика не би трябвало да се прави разграничение между ОПЧ като процес и резултат.

  • Ключови концепции като: свобода, справедливост, равенство, човешко достойнство, недискриминация, демокрация, универсалност, права, отговорности, взаимозависимост и солидарност;
  • Идеята, че човешките права осигуряват рамка за преговори и договаряне на начини на поведение в семейството, в училище, в обществото и в по-широкия свят;
  • Ролята на човешките права и тяхното минало и бъдеще измерение в собствения живот,в живота на общностите, както и в живота на други хора по целия свят;
  • Разликата и взаимовръзките между граждански / политически и социални / икономически права;
  • Местни, национални, международни организации, неправителствени организации и частни лица, които работят за подкрепа и защита на правата на човека;
  • Различни начини за разглеждане и изпитване на човешките права в различни общества, различни групи в рамките на едно и също общество, както и различни източници на легитимност, включително религиозни, морални и правни източници;
  • Основни социални промени, исторически събития и причини, довели до признаването на човешките права;
  • Pравата, признати в големи международни инструменти, които съществуват за прилагане защита на човешките права, като Всеобщата декларация за правата на човека на ООН (ВДПЧ), Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД), и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ);
  • Правата на човека, защитени от техните национални или държавни конституции и закони и органите, отговорни за тяхното наблюдение на национално ниво.

Умения

  • Активно слушане и комуникация: да можем да изслушваме различни гледни точки, да се застъпваме за собствените си права и тези на другите хора;
  • Критично мислене: намиране на подходяща информация, критично оценяване на доказателства, бидейки наясно с предубеждения и предразсъдъци, разпознаване на форми на манипулация и вземане на решения въз основа на мотивирани преценки;
  • Способност да се работи съвместно и за позитивно справяне с конфликти;
  • Способност за участие в организирани социални групи;
  • Способност за разпознаване на нарушенията на правата на човека;
  • Дейности за насърчаване и защита на правата на човека както локално, така и в световен мащаб.

Нагласи и ценности

  • Чувство на отговорност за собствените си дейности, ангажимент за личностно развитие и социална промяна;
  • Любопитството, отворен ум и оценяване на многообразието;
  • Емпатия и солидарност с другите и ангажимент за подкрепа на тези, чиито човешки права са под заплаха;
  • Чувство за човешко достойнство, самоуважение и респект към другите, независимо от социални, културни, езикови или религиозни различия;
  • Чувство за справедливост, желанието за работа за идеалите на универсалните човешки права, равенството и уважение на различията.

 ОПЧ и други образователни сфери

Днес в света почти всеки проблем съдържа нарушаване на правата на човека.

Правата на човека влияят върху всеки аспект от живота ни на местно ниво и в световен мащаб. Ако се вгледаме във Всеобща декларация за правата на човека (ВДПЧ), можем да видим, че почти всеки проблем в света днес - бедността, замърсяването, климатичните промени, икономическото неравенство, СПИН, ограничения достъп до образование, расизма и войните - включват нарушения на човешките права.

Трудно е да се каже коя от тези несправедливости е повече или по-малко важна от другите. Перспективата се променя в зависимост от мястото, където сте и вашия статус като личност. В действителност те са взаимосвързани до такава степен, че насочването към всяка една от тях включва още една или няколко от останалите. Правата на човека са неделими, взаимозависими и взаимосвързани и не е възможно да вземем и изберем отделни единични права на човека, които да приемем и уважаваме.

Тези проблеми не са от изключителен интерес само за обучители по правата на човека; те са еднакво значими за всички онези, които са ангажирани в насърчаването на справедлив и мирен свят, където уважението и равенството са издигнати в норма. Дали хората наричат тяхната работа например образование за развитие, образование за свобода, образованието за устойчиво развитие или гражданско образование, ние всички работим с взаимозависими и взаимосвързани въпроси и Компас има какво да предложи. Човешките права са наистина разнообразни и присъстват под повече форми, отколкото ние често си представяме ! Често, особено при работата с младежки упражненията, ние призоваваме чувството за отговорност и достойнство на младите хора, без непременно да го наричаме образование по човешки права.

Гражданско образование/ Образование за демократично гражданство

Образованието по демократично гражданство и човешки права се различава по-скоро по своя фокус и обхват, отколкото по целите и съдържанието.

Съгласно Хартата на Съвета на Европа за образование по демократично гражданство и човешки права, „Образованието за демократично гражданство и образованието по човешки права са тясно свързани и взаимно подкрепящи се. Те се различават по-скоро по фокус и обхват, отколкото по отношение на задачи и практики. Образованието за демократично гражданство се фокусира предимно върху демократичните права и отговорности и активното участие, насочени към на граждански, политически, социални, икономически, правни и културни сфери на обществото, а образованието по човешките права се занимава с широк спектър на човешките права и основните свободи във всеки аспект на живота на хората“.

Учебната програма за гражданско образование включва въпроси за политиката и управлението, правната система, медиите, мултикултурализма и равните възможности. Компас предлага богатство на съответните упражненията по темите "Демокрация" и "Гражданство и участие", "Медии", "Общи права на човека", "Дискриминация и нетърпимост" и "Джендър".

Тези въпроси на Компас също са полезни за правителствени и неправителствени организации, предоставящи гражданско образование за имигрантите и бежанците, които имат нужда от подготовка, за да станат законно и обществено приети граждани на една страна.

Персонално и социално образование

Много страни имат някаква форма на образование, която разглежда ролята на индивида в обществото и помага младите хора да се подготвят за лични предизвикателства, които ще се изправят пред тях. Това може да се припокрива с въпросите на гражданството, но може да включва и аспекти от живота на индивида, свързани със свободното време - включително спорт, клубове и асоциации, музика, изкуство или други форми на култура. Това обучение може да се занимава и с личните взаимоотношения. Човешките права навлизат в тези въпроси по два централни начина: първо, защото личностното развитие и личните отношения притежават морални и социални аспекти, които трябва да се ръководят от ценностите на правата на човека; второ, защото правото на участие в културния и социален живот се признава в ВДПЧ, както и в други международни споразумения. Дори и ако младите хора, с които работите, да са в състояние да претендират за това право, по света има млади хора, които не са.

Компас съдържа няколко упражненията по темите "Участие" и "Култура и спорт", които са от значение за обучители по персонално и обществено образование.

Образование за ценности/Образование за морал

Никой не може да бъде критикуван за преподаване на ценностите на правата на човека.

Образованието за ценности също е обща част от учебната програма в много страни, но това често води до две основни притеснения в съзнанието на хората: кои ценности следва да се стреми да преподава такова едно образование и как да се уверите, че тези ценности не са наложени на хората, или се възприемат като ценности на мнозинството? Приемането на перспективата на човешките права се явява валиден, обоснован и ползотворен инструмент за решаване на тези проблеми, защото човешките права се основават на ценности, които са общи за всички по-големи религии и култури и са признати от - но не и задължително практикувани в – почти всяка една страна по света. В този смисъл ценностите, залегнали в основите на правата на човека, са универсални по своя характер, независимо от това, че начина, по който са изразени, може да варира значително в различните общества. Правата на човека са също така резултат от преговори и консенсус между правителствата от цял  свят. От това следва, че никой не трябва да бъде критикуван за преподаване на ценностите на човешките права!

Глобално образование

Практикуващите глобално образование признават важността на предприемането на холистичен подход към темата, защото те ценят взаимозависимостта на социалните, икономическите, екологичните и политически аспекти на нашия свят и твърдят, че като граждани на света ние имаме отговорности към нашата глобална общност.

Декларацията от Маастрихт за глобално образование (2002)9  гласи, че глобалното образование е образование, което отваря очите и умовете на хората към реалностите на глобализирания свят и ги събужда за осъществяването на един свят на по-голяма справедливост, равенство и човешки права за всички. То обхваща образованието за развитие, образованието по правата на човека, образованието за устойчивост, образование за свобода и предотвратяване на конфликти и междукултурното образование.

Приемането на правата на човека като отправна точка в работата на практикуващите глобално образование по социални, икономически, екологични и политически аспекти на нашия свят им позволява да обогатят процеса на преподаване.

Чрез насърчаване на учащите и преподавателите да работят в сътрудничество по глобални въпроси чрез иновативна педагогика, дейностите по глобалното образование им дават възможност за разбиране на сложните реалности и процеси на съвременния свят: те се стремят да развият ценности, нагласи, знания и умения, които дават възможност на хората да се изправят, да разберат и да се справят с предизвикателствата на нарастващо взаимосвързания свят, при което се култивира дух на „глобална отговорност на гражданите на света“.

В Компас има множество упражненията по темата за "глобализацията", защото редица въпроси за правата на човека в днешно време имат много важно глобално измерение. Така например, в упражнението "Може ли да вляза?", на участниците се предлага симулиран опит да бъдат лице, търсещо център за бежанци.

Междукултурно образование

Междукултурното образование задачи да развие разбиране между културите чрез проучване на приликите и разликите между културите и народите. Липса на междукултурно разбиране често води до расова дискриминация, нетолерантност, очерняне и насилие на местно ниво и в световен мащаб. Тъжни илюстрации на проблемите, които могат да възникнат от неспособността на хората да зачитат и да живеят с хора от други култури, са изявите на расизъм, дискриминация и насилие, които се срещат във всички общества.
Причините за конфликти никога не са еднозначни, но неравномерното разпределение на ресурсите и неравните политически и социални права обикновено са сред основните причини, които пораждат непоносимостта и и дискриминацията. В този смисъл гледната точка на човешките права е логичен подход за практикуващите междукултурно образование и те ще намерят изобилие от подпомагащи материали в Компас и други публикации на Съвета на Европа.

Младежкият сектор на Съвета на Европа, по-специално чрез Европейския младежки център и Европейската младежка фондация, е посветил много усилия в областта на междукултурното образование. Кампанията „Всички различни – Всички равни“, насочена срещу расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността, е създадена през 1995 година, за да се справи с нарастващата расистка враждебност и нетърпимост към групите на малцинствата10. Образователният наръчник „Всички различни - всички равни“, произведен за кампанията и който е предшественик на Компас, включва много полезни упражнения, които допълват тези в Компас по темата „Дискриминация и нетолерантност“.

Анти-расистко образование

Анти-расисткото образование има за цел да премахне наследството на насажданите от векове расистки нагласи и идеологии, като приема за своя отправна точка твърдението, че ние живеем в мултикултурно и демократично общество, в което всички граждани имат право на равенство и справедливост. С други думи, то предприема подход, основан на правата на човека и има тесни връзки с интеркултурното образование.

Подходящи начални точки за практикуващите анти-расистко образование са главата и упражненията в Компас по темата за "Дискриминация и нетолерантност". Ако имате интерес да използвате подхода за обучение на връстници, тогава ще намерите повече идеи в друга публикация на Съвета на Европа, ДОмино.

В Съвета на Европа правата на човека, образованието и действията срещу расизма са събрани под шапката на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ECRI ). Задачата на ECRI е борба с расизма, расовата дискриминация, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността в разширена Европа от гледна точка на защитата на правата на човека. Нейната работа се базира на Европейската конвенция за правата на човека, допълнителните протоколи към нея и свързаната с нея съдебна практика.

Образование за развитие

Човешките права са важно измерение в развитието на образованието

ВДПЧ и Международната Конвенция за икономически, социални и културни права съдържат редица членове, които са от основно значение за разбирането на хората за правото на развитие. Например, насърчаването на социалния прогрес и по-добри стандарти на живот, правото на недискриминация, правото на участие в обществените дела, правото на адекватен стандарт на живот и правото на самоопределение. То също така включва правото на хората на социален и международен ред, при който могат напълно да се реализират правата и свободите, залегнали в Декларацията.

Актуалното право на развитие беше обявено от ООН през 1986 г. в „Декларация за правото на развитие „, приета от Общатата резолюция на събранието на ООН 41/128. Правото на развитие, потвърдено допълнително от Декларацията от Виена през 1993, е групово право, притежавано общо от хората, и като такова е различно от правата, които принадлежат на отделни индивиди.

Практикуващите образованието за развитие вече признават правата на човека като важен елемент от тяхната работа. Въпреки това, те не винаги работят от перспективата на човешките права. Традиционният подход към образованието за развитие е да се проучат връзките между хората, които живеят в „развитите“ страни от Севера с тези на „развиващите се“ от Юга и да се разберат икономическите, социалните, политическите и екологичните фактори, които оформят живота на хората. Ние предполагаме, че една нова изходна точка от позициите на правата на човека ще предложи допълнителен стимул за работа. Друго предимство е, че предлаганите в Компас упражненията развиват умения, нагласи и ценности, които дават възможност на хората да работят заедно с цел предприемане на дейности за постигане на промяна, което е важна цел на образованието за развитие.

Темите на Компас "Работа", "Бедност", "Здраве", "Глобализация" и "Околна среда" предлагат най-очевидните връзки към образованието за развитие.

Образование за устойчиво развитие/ Екологично образование

Ако искаме да подходим към екологичните въпроси от гледната точка на правата на човека, възможна отправна точка може да бъде член 25 от ВДПЧ, а именно правото на адекватен стандарт на живот, включително подходяща храна, облекло и жилище. Тъй като животът на човечеството е зависим от здрава и устойчива околна среда, вниманието към човешките правата по целия свят, и към бъдещите поколения, изкарва на преден план въпросите за околната среда. Някои хора днес дори говорят за необходимостта от официално признаване на отделно екологично човешко право.

Околната среда ни предоставя стоки и услуги, които поддържат живота ни и начина ни на живот. Въпреки това, отдавна е ясно, че живеем на една планета с ограничени ресурси и че човешките дейности са с тежки последици за здравето на околната среда и социално подпомагане на човечеството. От тази гледна точка въпросите, свързани с по-нататъшното икономическо развитие, трябва да бъдат съпоставени с неговата цена за човечеството и природата като цяло. Екологичното образование има за цел да поставя тези въпроси на общественото внимание и да насърчава по-голямо внимание и уважение към природните ресурси на света.

Често свързано с екологичното образование, образованието за устойчиво развитие също така подчертава необходимостта от предприемане на цялостен поглед върху въпросите за околната среда и развитието. Терминът „устойчиво развитие“ навлиза в обща употреба след Срещата на върха за Земята в Рио през 1992 г.; то означава развитие, което има за цел да отговори на нуждите на настоящето, без да прави компромис с нуждите на бъдещите поколения. С други думи, устойчивостта е за грижа за света и за това да го оставим годен за живота на бъдещите поколения . По този начин ценностите на правата на човека за справедливост и равенство са в основата на идеята за устойчивост.

Според ЮНЕСКО, образованието за устойчиво развитие има за цел да помогне на хората да развият нагласи, умения и знания, които да им позволяват да вземат информирани решения в полза на себе си и другите, сега и в бъдеще, и да действат съгласно тези решения.

Десетилетието на ООН за образование за устойчиво развитие (2005-2014 г.), за което водеща агенция е ЮНЕСКО, се стреми да интегрира принципите, ценностите и практиките на устойчиво развитие във всички аспекти на образованието и обучението, с цел да се обърне внимание на социалните, икономически, културни и екологични проблеми, пред които сме изправени през 21 век.

Има много тесни връзки между образованието за устойчиво развитие, образование за развитие, глобалното образование и ОПЧ, особено по отношение на развиването на нагласи, умения и познания за вземане на информирани решения в полза на себе си и нашата планета, и да действаме на основата на тези решения. Отделно от споменатите по-горе въпроси във връзка с глобалното образование и образованието за развитие, Компас предлага и отделна тема върху околната среда, в която са свързани правате на устойчивото развитие от гледна точка на човешките права.

Образование за свобода и мир

Концептуалното ядро на образованието за свобода и мир, практикувано в много училищни и университетски програми, е насилието, контролът върху него, намаляването и елиминирането му. Образование за свобода намира място в учебната програма при проучвания за решаване на конфликти, мултикултурното образование, образованието за развитие, проучванията за световния ред и екологичното образование. Най-често подходът се основава на това да се отговори на определен набор от проблеми, които се възприемат като причини за социалната несправедливост, конфликтите и войните.

От друга страна, образование за свобода, което изхожда от гледната точка на правата на човека, с неговата концептуална основа за човешкото достойнство и универсалност, може да доведе по-лесно до едно по-дълбоко разбиране за мира - свобода не само в смисъл на прекратяване на насилието, но и като възстановяване на връзките и създаване на социални, икономически и политически системи, които най-вероятно ще доведат до дългосрочни мирни среди.

Образованието за мир, което започва от перспективата на правата на човека, по-лесно може да доведе до позадълбочена концепция за мир

Образование за свобода разпознава много различни форми на насилие. Например физическо или поведенческо насилие, включително война; структурно насилие, което означава бедност и лишаване в резултат от несправедливи и неравноправни социални и икономически структури; политическото насилие от репресивни системи, които поробват, заплашват и злоупотребяват с дисиденти, бедни, безсилни и маргинализирани; културно насилие, обезценяване и унищожаване на определени човешки идентичности и начин на живот; и насилието чрез расизъм, сексизъм, етноцентризъм, колониална идеология и други форми на морално изключване, което рационализира агресията, доминиращо, неравенството и потисничеството.
Анализирането на всички тези форми на насилие като нарушаване на определени стандарти за правата на човека осигурява конструктивен път за постигане на напредък. Методологията на ОПЧ за критично мислене и обучението чрез преживяване не само придават елемент на конкретика от опита, но също така внасят и нормативни и описателни измерения. Темите в Компас "Свобода и насилие" и "Война и тероризъм" осигуряват достатъчно материали за практикуващите.

Често задавани въпроси относно включване на ОПЧ при работата с млади хора

Независимо от това дали сте младежки работник, учител или член на НПО, работеща с млади хора, както и независимо от това дали вече сте или не сте ангажирани в една от гореспоменатите форми на „образование“, правата на човека са от значение за работата ви. Въпреки това, може да се чувствате колебливи относно ОПЧ поради редица причини. Тук представяме някои често задавани въпроси за образованието по правата на човека и се опитваме да отговорим на някои от притесненията, които хората имат към ОПЧ и включването му в своята работа.

Въпрос: Не трябва ли младите хора да се образоват по-скоро за отговорности, а не за права?

Отговор: Както правата, така и отговорностите са в основата на правата на човека и този наръчник поставя акцент както върху правата, така и върху отговорностите. Член 1 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че „всички хора се раждат свободни и еднакви по достойнство и права. Те ... трябва да се отнасят помежду си в дух на братство“. Член 30 гласи „... [никоя] държава, група или лице, [нямат право] да се занимават с дейност, или да извършват дейности, насочени към унищожаване на правата и свободите, изложени тук“. Дейностите на Компас са предназначени да покажат, че никое право не може да се използва, за да се злоупотребява с другите права на хората и че всеки има отговорност да уважава правата на другите.

Въпрос: Няма ли родителите, учителите и обществените лидери да се противопоставят на преподаването на правата на човека като политическа индоктринация, която ще подтикне към размирно поведение?

Отговор: Образованието по човешки права дава възможност на деца, младежи и възрастни да участват пълноценно в обществото и неговото развитие. Важно е да се прави разлика между развитието на компетенциите за участие и партийната политика. Образованието по правата на човека чрез обсъждане и участие насърчава младите хора да развиват критичен и любознателен ум и да вземат информирани решения, както и да се държат по съответния начин. В тази връзка, обучението по човешки права е свързано и с гражданското и политическото образование и също така дава възможност на младите хора да правят връзки между правата на човека, социални въпроси, образование и политики. В резултат на това може да се случи младите хора да се ангажират с – или да се дистанцират от – местни или национални политически партии, в резултат на тяхното право на политическо участие и свобода на мисълта, сдружаване и изразяване. Но това трябва да бъде въпрос на техен избор.
Важно е също така да се има предвид, че в допълнение към уменията, пряко свързани с изучаването на човешките права, представеното в Компас ОПЧ подкрепя развитието на социални и комуникативни умения, като например сътрудничество, работа в група, активно слушане и говорене.

Въпрос: Не е ли отговорност на правителството да гарантира на хората да имат възможност да научат повече за правата на човека?

Отговор: Страните членки на Организацията на обединените нации имат задължението да насърчават образованието по правата на човека във всички форми на обучение. Член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че „(1) Всеки има право на образование [...] и (2) Образованието трябва да бъде насочено към цялостното развитие на човешката личност и към укрепването на зачитането на правата на човека и основните свободи“. Правото на образование и образованието по човешките права също е предвидено в член 28 от Конвенция за правата на детето. Въпреки това, много правителства са направили твърде малко за насърчаване на образованието по правата на човека и включването на правата на човека в учебните програми. Отделните обучители и неправителствени организации могат да направят много, за да се стимулира развитието на образованието за правата на човека чрез свои собствени или съвместни усилия в училищата и други образователни програми, както и чрез лобиране и оказване на натиск върху техните правителства да изпълняват задълженията си в това отношение.

Въпрос: Как стои въпросът, ако в моята страна няма нарушения на човешките права?

Отговор: Практически почти няма страна в света, където винаги да се спазват всички човешки права на всички хора, въпреки че е правилно да се каже, че в някои страни правата на човека се нарушават по-често и открито, отколкото в други.
Въпреки това, обучението по човешки права не е само за нарушения. То е насочено на първо място към разбирането на правата на човека като универсален актив, общ за всички човешки същества и към осъзнаване на необходимостта от защита на човешките права. В допълнение към това, нито една страна не може да претендира че не са налице нарушения на правата. Например, почти всички държави-членки на Съвета на Европа са осъждани за нарушаване на човешките права от Европейския Съд по правата на човека. Един лесен начин за отчитане на реалността е да погледнем в непосредствената социална среда или общност. Кой е изключен? Кой живее в бедност? Кои деца не се ползват с правата си? Друг начин е да разгледате как вашето правителство и компании, опериращи от вашата страна, нарушават човешките права в други страни, например чрез продажбите на оръжие на недемократични режими, търговски споразумения, които експлоатират действителните производители, протекционистки закони и претенции за упражняване на правата на собственост, патенти на медикаменти, за да се спре производството на по-евтини, общи лекарства.

Бележки

7 Данните на Евростат за декември 2009 г. - Евростат бюлетин 16/2010 от 29 януари 2010 г.
8 За пример виж, Backman, E. & Trafford, B. (2006) Демократично управление на училищата. Страсбург: Съвет на Европа
9 Насоки за глобално образование – Концепции и методологии за глобално образование за обучители и пишещи политики, Северно-южен център на Съвета на Европа, 2008.
10 Втора Всички различни - Всички равни европейска младежка кампания за разнообразие, човешки права и участие бе проведена през 2007-2008.