Инструкции

Стъпка 1.
1. Прочетете част 1 от „Когато дойде утрешният ден“ на глас пред групата. След като привършите, дайте 5 минути на участниците да си припомнят основните неща и да ги напишат със свои думи. После ги помолете да разменят записките си със съседа, да прочетат това, което другият е написал и да го коментират.
2. Поканете няколко доброволци да прочетат описанията си, после обсъдете разликите между различните версии: спомнят ли си някои от участниците повече подробности от други? Измислени ли са детайли, които не са споменати в оригиналната история?
3. Попитайте хората за тяхната реакция към историята: кой, според тях, я разказва? Какво се е случило? Стъпка 2.
4. Прочетете на глас изрезката от вестника и част 2 от разказа на Нанон.
5. След това дайте на двойките 10-15 минути, за да обсъдят новата информация с партньора си. Снабдете ги с екземпляри oт текста „Когато настъпи утрешният ден“, ако желаят да го ползват за справка.
6. Помолете ги да помислят върху следните два проблема:
• Променили ли са мнението си за Дуайт или Нанон, след като са разбрали, че са в списъка с осъдени на смърт? Как? Защо?
• Какво, според тях, е имал предвид Дуайт, когато казва: „Ако съдите останалите така, както системата - вас, това няма да ви направи по-добри от тези, които са ви осъдили на смърт!“ Съгласни ли са с него?
7. Поставете проблема на обща дискусия и изслушайте коментарите на различните двойки по тези въпроси.

Обсъждане и оценка

Tова упражнение може да се използва, за да се поставят различни важни и интересни проблеми, които да оформят теми за последващи дейности или дискусии. Въпреки това, препоръчва се по време на анализа да се придържате стриктно към темите, по които групите вече са мислили, вместо да откривате нови (вижте съветите към фасилитаторите по-долу).
• Помогна ли ви това упражнение да научите нещо ново за себе си? Накара ли ви да преосмислите някои от предишните си мнения или убеждения?
• Какво, според вас, се стреми да обрисува упражнението? Успява ли и ако не – защо?
• Какво ви разказва Това упражнение за правото на живот (ако ви разказва нещо такова)? По време на дискусията повдигнати ли са проблеми, свързани с други права?
Напишете тези въпроси на голям лист хартия или на флипчарт хартия, за да могат да се ползват в бъдеще.

Съвети за фасилитаторите

По време на първата дискусия (след прочита на част 1) е важно да не се дава на участниците информация за ситуацията, в която се намират двамата мъже: опитайте се да научите какви впечатления оставят те, но без да споменавате, че имате причина за това. Целта е участниците да изучат човешките страни на Дуайт и Нанон, без да знаят нищо за тяхното минало или настоящи обстоятелства.

Целта на размяната на записките в края на стъпка 1, е да даде на участниците идея за различните начини, по които хората възприемат и запомнят една и съща информация. Добре е да се наблегне на това, че тази активност не трябва да се възприема като „тест“, така че хората да не се стесняват да показват записките си, а по-скоро като способ за демонстриране на различни гледни точки. Опитайте се да потърсите коментари от хора, чиито записки се различават драматично от тези на съседа им. Попитайте защо може да се е случило така – например защо някои хора запомнят определена информация, която други пропускат.

Възможно е упражнението само по себе си да породи твърде много въпроси за едно занятие, така че трябва да се опитате за запазите дискусията в предложените рамки, вместо да позволите отвличане в дебат – напр. относно смъртното наказание. Опитайте да запазите фокуса на обсъждането върху следните два основни проблема:
1. Степента, в която ние, държавата, всички, сме склонни да „съдим“ хората въз основа на нещо, което (вярваме, че те) са сторили. Вероятно това има предвид Дуайт, когато казва да не се „осъждат“ останалите по начина, по който държавата осъжда него (и Нанон). Държавата изцяло ги отписва като човешки същества на базата на нещо, което (смята, че) са извършили в миналото.
2. Дори т.нар.“закоравели престъпници“ притежават и запазват вродените си човешки качества – не само „грижата и съчувствието“, за които говори Дуайт, но също така и „отчаянието и депресията“, които Нанон описва в резултат на престоя в затвора.

Когато се обсъжда проблемът с „правото на живот“, опитайте се да запазите коментарите встрани от практическите аргументи за или против смъртното наказание. Насочете обсъждането далеч от въпроса дали може да се твърди, че тези двама човека все още притежават право на живот – и ако не, как може някой да”загуби” това право. Има ли, например, някой правото да лиши граждани от него, дори те да са извършили престъпление?

Предложения за последващи упражнения

Песните винаги са били силен инструмент в борбата за човешки права. Групата може да чуе няколко песни за свободата и равнопоставеността или да напише своя.
Бихте могли да покажете филм по темата. Нашите предложения са:
• „Осъденият на смърт идва“ – реж.Тим Робинс, 1995 г. Този американски филм разказва историята на сестра Хелън, която се сприятелява със затворник със смъртна присъда.
• „Декалог V: Не убивай“ – реж. Кшищоф Киесловски, 1988 г. Главният герой е двадесетгодишен мъж, който извършва жестоко убийство, но бива екзекутиран по не по-малко варварски начин. Драмата разкрива, че всеки живот заслужава уважение и че никой не заслужава да бъде убит.

Бихте могли да прочетете или изпълните (цялата или няколко откъса от) пиесата „Оневиненият“ на Джесика Бланк и Ерик Йенсен (theexonerated.com). В пиесата се редуват монолози от първо лице и сцени от съдебни зали и затвори, разказващи историите на шестима смели човека, чиито съдби са безкрайно объркани от американската съдебна система система, както и тяхната борба за оцеляване в нея.

Проследете темите, засегнати в края на упражнението . Организирайте формален дебат или използвайте упражнението "Предизборна кампания". Темите могат да включват:
• Проблемите на наказанието: каква е целта на затвора или екзекуцията за престъпниците? Предимно да се защити обществото, да се промени поведението на извършителя, или отмъщение/възмездие?
• Смъртното наказание: какви са аргументите за и против него?
• Сигурността на нацията срещу сигурността на индивида: какви са ограниченията в начина, по който правителството може да се отнася с хората, извършили най-тежки престъпления, или с терористи? Например, оправдано ли е измъчването на хора, ако е в опасност националната сигурност?

Можете да разработите проект относно смъртното наказание във връзка с правата на детето. В някои страни деца биват осъждани на смърт и могат да бъдат екзекутирани. Използвайте фразата „деца със смъртна присъда“, за да намерите повече информация в интернет, както и клипове в youtube.com.

Идеи за действие

Посетете Интернет страницата на Канадската коалиция срещу смъртното наказание и прочетете писма на затворници (www.ccadp.org). После напишете писмо на някого със смъртна присъда (Интернет страницата на Канадската Коалиция срещу смъртното наказание съдържа информация отновно това как бихте могли да си кореспондирате, или се свържете с местната асоциация на Amnesty International.

Намерете най-актуалната информация за Нанон Уилямс на www.nawisa.ch и решете как бихте могли да подкрепите неговия случай.

Допълнителна информация

Съветът на Европа е направил премахването на смъртното наказание необходима предпоставка за членство. От 1997 г. нито една екзекуция не се е състояла на територията на страните членки. Първата година, през която никой в Европа не е екзекутиран, е 2009; въпреки това през март 2010 в Беларус са екзекутирани двама души.

Можете да откриете информация относно това кои държави са ратифицирали международни споразумения, отхвърлящи смъртното наказание на страницата на Amnesty International, www.amnesty.org.

Докладът на Amnesty International „Децата и смъртното наказание: екзекуциите по света от 1990“, публикуван през 2002, разкрива, че САЩ оглавяват списъка с държави, екзекутирали млади хора, които са били под 18, когато са извършили престъпление; 18 човека са екзекутирани в САЩ. В Пакистан смъртно наказание е наложено на младеж, който е бил само на 13 години, когато е извършил деянието, за което бива екзекутиран.

Human Rights Watch твърди: от 2004 г. насам единствено в Иран, Судан, Китай и Пакистан е известно да са екзекутирани малолетни престъпници. В Судан през 2005 г. са извършени две такива екзекуции, една е извършена в Китай през 2004 г. и една - в Пакистан през 2006 г. Въпреки това, в Иран през 2004 г. са докладвани поне три екзекуции на малолетни престъпници, осем през 2005 г. и четири - през 2006 г. Взето общо, единствено в Китай се изпълняват повече смъртни наказания, отколкото в Иран. Там годишно се екзекутират повече хора на глава от населението, отколкото където и да било по света. (www.hrw.org юни 2007)

За раздаване

Изтегли като PDF

Когато дойде утрешният ден от Нанон Уилямс

Част 1
Беше изминал ден след смъртта на Дуайт Аданандъс, когато наистина видях живота различен от това, което той беше, или по-скоро от това, което ми се искаше да бъде. Беше началото на зимата, а аз лежах и не можех да си намеря място, все още мислейки за приятеля, който успяваше да се усмихне дори в дни, които изглеждаха ненужни. Преместих се бавно и вдигнах вестника изпод вратата, вестникът, който разказваше неговата история.
Да я чета и да зная, че повече никога няма да го видя, ми причиняваше такава болка, сякаш някой забиваше безброй карфици в сърцето ми. Понякога той влизаше, клатушкайки се, в двора и викаше високо: „Какво става, младежо?“, а аз се оглеждах около себе си, хвърлях поглед назад и казвах: „ Човече, кого наричаш младеж?“, и двамата избухвахме в смях, защото бях най-младият наоколо. Когато помисля за тези моменти, се натъжавам, защото вече никога няма да очаквам с нетърпение да изляза на двора, след като Дуайт няма да е наоколо и да изглади бръчките, който гневът дълбаеше на лицето ми.
С течение на годините, начините, по които прекарвам времето са се променили, но ми се иска да се надявам, че те един ден ще ме направят по-добър човек, както успя да стане Дуайт. В моментите ми на слабост винаги се улавям, че се чудя какво би направил той. „Помни“, казваше ми Дуайт, „системата може да те хване само ако ѝ позволиш. Помири се с Бога, в който вярваш, и започни да живееш живота си по най-добрия начин, по който можеш, и да го цениш. После Дуайт добавяше: „Младежо, не знам защо си тук, но знам, че не ти е тук мястото“.

Част 2
“ ... Всъщност, на никого не му е тук мястото, в списъка с осъдени на смърт. Има изнасилвачи, похитители, крадци, педофили и садисти, които пет пари не дават за теб. Има обаче и състрадателни хора, които са правили същите неща, но са открили начин да се променят. Искам никога да не го забравяш“, ми каза Дуайт седмици преди да бъде екзекутиран. „Ако не запомниш нищо друго, запомни поне това. Ако съдиш другите по начина, по който системата е осъдила теб, това няма да те направи по-добър от тези, които са те осъдили на смърт!“ Сега, когато тези думи отекват в ушите ми, се чудя защо ми е отнело толкова дълго да разбера какво е имал предвид. Разбира се, аз чувах това, което казваше той, и в думите му имаше смисъл, но да усетиш смисъла и изцяло да проумееш значението, се оказаха две напълно различни неща. Изглежда, че тогава действително съм бил младеж, както той ме наричаше, но истината боли, когато най-накрая я осъзнаеш.
Зная, че затворът е психологическо оръжие за мъчение, което води до трупане на отчаяние, докато накрая изпаднеш в депресия, но по някакъв начин духът и волята да продължиш напред остават живи у някои хора. Дуайт притежаваше този дух, независимо от това какво беше направил и защо се намираше в списъка с осъдени на смърт. Чрез този дух той успя да промени живота на на останалите, които гниеха като живи трупове в двора на системата. „ Знам, че не е лесно, младежо“, казваше той. „Но никой не е казал, че животът е лесен. Приемай всеки ден такъв, какъвто е и докато виждаш светлина в края на тунела, нека това бъде силата, която да те води“. Това бяха последните думи, които Дуайт ми каза с насълзени очи, докато си вземахме довиждане. Не смея да обясня какво значи това за мен, тъй като предполагам, че той ми го каза, за да открия собствената си сила, която ме поддържа през изминалите години, а вероятно ще продължи и през следващите. Никога не съм се отказал от принципите си или от нещата, които са най-ценни за мен в живота – като моето семейство, тъй че е много вероятно тази любов и това, че един ден ще преминем през портите на рая, да е в действителност утрешният ден, когато дойде той.“
Нанон Уилямс е осъден на смърт от щата Тексас през 1992, когато е на 17, по обвинение в убийство при утежняващи обстоятелства. Той отрича вината си и прекарва 13 години в списъка със смъртни присъди, преди присъдата му да е смекчена на доживотен затвор през 2005 след постановлението Роупър срещу Симънс на Върховния съд на САЩ, според което се забранява екзекуцията на малолетни. През 2010 делото на Нанон ще бъде гледано от Федералния съд с доказателства в защита на неговата невинност.
 

Източник: http://www.ccadp.org and www.nawisa.ch

Изрезка от вестник
Хънтсвил – 2 октомври 1997. Обвиняем в грабеж беше екзекутиран в сряда вечерта за застрелването на бизнесмен от Сан Антонио, който се опитал да го спре да избяга от банков грабеж преди девет години. Аданандъс, на 41 години, беше осъден на смърт за убийството на Върнън Ханан, застрелян в гърдите на 28 януари 1988 след борба с Аданандъс във фоайето на банка в северната част на Сан Антонио.