Колко убедителни сте?

Общ преглед

Тази дейност включва дискусия по следните въпроси:
• Правата и задълженията, свързани с демокрацията
• Демократичната дискусия

Свързани права

• Правото на участие в управлението и свободни избори
• Правото на свобода на изразяването на убеждения
• Свобода на мисленето

Задачи

• Разглеждане на някои от противоречивите аспекти на демократичното общество
• Упражняване и развитие на уменията за изслушване, дискутиране и убеждаване
• Насърчаване на сътрудничеството

Материали

• Свободно пространство, дълга стена и 2 стола
• Картон (А4) и цветни химикали за изготвяне на надписите
• Тиксо
• Малки картички и химикали за водене на бележки (по желание)

Подготовка

• Направете два надписа – „съгласен съм“ и „не съм   съгласен“ – и ги залепете в двата противоположни края на стената. Оставете достатъчно пространство между тях, така че участниците да могат да се наредят в редица.
• В центъра на стаята поставете два стола на разстояние около 50 см един от друг и оставете пространство около тях, така че участниците да могат да се движат.
• Изберете едно от предложените по-долу твърдения или намерете някое твърдение сами.

КЛЮЧОВА ДАТА
  • 19 септемвриДен на избирателното право

Инструкции

1. Посочете двата надписа в двата противоположни края на стената и обяснете на участниците, че ще прочетете дадено твърдение, с което те може да са съгласни в по-голяма или в по-малка степен.
2. Изберете едно от твърденията в списъка по-долу и го прочетете на групата.
3. Кажете на участниците да застанат на дадено място покрай стената, на такова разстояние между двата надписа, което да съответства на това доколко са съгласни или несъгласни с твърдението: ако са изцяло съгласни или несъгласни, трябва да застанат в единия край; в противен случай трябва да застанат някъде по средата между надписите.
4. Когато участниците заемат местата си покрай стената, поканете двамата, които са на двете най-крайни места, да седнат на двата стола в центъра на стаята. Всички останали трябва да се съберат около столовете и да застанат зад участника, с чийто възглед са съгласни в по-голяма степен. Ако не могат да вземат решение, заемат място в центъра.
5. На двамата седнали активни страни дайте по една минута, за да посочат причините, поради които са били съгласни или несъгласни с първоначалното твърдение. Никой не бива да ги прекъсва или да им помага. Всички трябва да слушат, без да разговарят.
6. След изтичането на срока от една минута помолете останалите активни страни да се преместят зад един от двамата говорители (нямат право да са без мнение), така че да се получи една група от активни страни, които са "за" обсъжданото твърдение, и една група, която е "против". Дайте на двете групи десет минути, за да работят отделно една от друга и да подготвят аргументи в подкрепа на своята позиция. Освен това трябва да изберат говорители, различни от предишните, които ще представят тези аргументи.
7. След изтичането на десетте минути повикайте групите да заемат местата си, като двамата нови говорители сядат на столовете, а "поддръжниците" им застават около тях.
8. На всеки говорител дайте три минути да представи аргументите си, след което поддръжниците на едната или другата страна могат да сменят местата си и да се преместят в групата с противоположно мнение, ако аргументите ѝ са били убедителни.
9. Дайте на групите още пет минути, за да работят по аргументацията си и да изберат нов, трети говорител. След речите отново дайте възможност на участниците да сменят местата си, ако желаят.
10. Съберете групата на едно място за обсъждане.

Обсъждане и оценкаGoto top

Сега обсъдете процеса и целта на дискусията като форма и причините, поради които ценим плуралистичното общество. Постарайте се да избегнете въвличане в дискусия по самия проблем.
• Някой участник променил ли е решението си по време на дискусията? В случай, че това е станало, кои аргументи са го убедили да го направи?
• Смятат ли участниците, че са били повлияни от други неща, освен от самите аргументи, които са били изложени, като например от натиск от страна на другите в групата, емоционално изразяване или чувство за съперничество?
• За тези, които не са променили мнението си по време на дискусията - имало ли е смисъл да се говори отново и отново по тези въпроси! Могат ли да си представят някакво доказателство, което би могло да ги накара да променят възгледите си?
• Защо хората имат различни мнения? Какво трябва да се направи по този въпрос в едно демократично общество?
• Трябва ли да се толерират всички мнения в условията на демокрация?
• Какво е чувството да бъдете представлявани в дискусията от някой други и обратно – какво е чувството да сте говорител и да изразявате мнението на вашата група?
• Какво е чувството да сте представлявани в политическия живот на местно и национални ниво? Или в организации или асоциации на активни страни (или в класа в училище)?
• Кои човешки права бяха засегнати в това упражнение?

Съвети за фасилитаторитеGoto top

Първата част на това упражнение т, когато участниците заемат места покрай стената, не бива да отнема повече от няколко минути. Целта е просто да се види „началната позиция“ на участниците, а те да могат да видят къде се намират в сравнение с останалите.

Целта на упражнението е както да се упражнят уменията за комуникация и убеждаване, така и да се премислят самите въпроси. Следователно участниците трябва да бъдат насърчени да мислят не само за съдържанието и излагането на собственото си мнение, но и за типа аргументи, които ще бъдат най-убедителни за хората от другата страна. Участниците се стремят да привлекат възможно най-много хора в „партията“ си. Паузите между „речите“ могат да послужат за разглеждане на позицията на опонентите и обмисляне на начини за дестабилизирането й.

Може да използвате други въпроси за обсъждане, различни от дадените по-долу, но те могат да послужат също толкова добре като основа за дискусия. Важното е да изберете твърдение, което да предизвика спорове в групата ви.

Имайте предвид, че за да обсъдите едно твърдение, като преминете през различните кръгове на дискусията, ще са ви необходими около 30 минути. Ако желаете да използвате повече твърдения, ще трябва да предвидите и съответното време.

Препоръчително е да проявявате гъвкавост по отношение на точния ред на събитията в зависимост от силните и слабите страни на групата и оживеността на дискусията. Например:
• Можете да добавите още един или два интервала, в които групите да подготвят аргументацията си, така че различни говорители да имат възможност да представят гледната си точка;
• Ако вече сте правили това упражнение с групата - а дори и да не сте - можете да запазите елемента на изненадата, като разнообразите начина, по който се избират първите говорители. Можете например да изберете третия поред от двата края на редицата;
• В един от интервалите за подготвяне на аргументация може да помолите,,поддръжниците“ на всеки говорител да работят с говорителя опонент - с други думи да подготвят аргументи против становището, което те самите подкрепят. Това е добър начин да накарате участниците да се замислят за гледната точка на опонента и може да внесе интерес и разнообразие, ако участниците изобщо не са сменили позицията си.

На говорителите може да дадете лист с размерите на пощенска картичка, върху който да си водят кратки бележки за припомняне на различните аргументи, докато говорят.
Може да повдигнете въпроса дали,,плурализмът“ или свободата на изразяване трябва да бъдат ограничавани в едно толерантно общество: трябва ли например да бъдат разрешени фашистките или националистическите демонстрации?

Предложения за последващи упражненияGoto top

Ако ви е интересно да продължите темата за това как се формират или променят мненията, особено под влияние на медиите, може да разгледате упражнението "Заглавна страница".
Ако искате да развиете мисленето си за отношенията между мненията на хората и образите и стереотипите, които те имат за света, направете упражнението "Различни култури" от образователния наръчник Всички равни – всички различни.

Идеи за действиеGoto top

Ако изберете твърдението за гласуването, може да продължите упражнението с проучване на навиците за гласуване в местната общност - вижте упражнението "Да гласуваш или да не гласуваш?".

Допълнителна информацияGoto top

Денят на избирателното право се чества на 19 септември. На този през 1893 г. в Нова Зеландия се дава право на жените да гласуват и това е първата страна в света, която въвежда всеобщото избирателно право.

Материали за раздаванеGoto top

PDFИзтегли като PDF

Твърдения за дискусията

• Имаме моралното задължение да дадем вота си по време на избори.
• Трябва да спазваме всички закони, дори и несправедливите.
• Единствените хора, които имат власт в условията на демокрация, са политиците.
• „Всеки народ заслужава управниците си.“
• Гражданите са тези, които носят отговорността да контролират ежедневните дейности на правителството.
• Свободата на изказвания означава да казваш каквото искаш.
• Неофашистките партии трябва да бъдат забранени.
• На екстремистите трябва да им се забрани да говорят публично.
• Гласуването трябва да бъде задължително.
• Не си струва да се гласува за представители в училищния съвет, тъй като съветът само обсъжда и дава предложения, а не може да взема задължителни решения.