Инструкции

1. Започнете с кратък общ преглед на Конвенцията за правата на детето. Попитайте участниците какво знаят за нея. Насочете вниманието им към стенлиста и прочетете основните членове.
2. Помолете участниците да се разделят на малки групи от трима-четирима души. Раздайте пликовете с картите с твърдения.
3. Разяснете процедурата с диамантеното подреждане по важност. Всяка група трябва да дискутира деветте твърдения и да реши доколко е валидно всяко от тях за собствения им живот. След това участниците от групата трябва да ги подредят според важността им под формата на диамант. Трябва да поставят върху масата най-важното твърдение. Под него, едно до друго, трябва да поставят следващите по важност две твърдения. Под тях трябва да сложат следващите три твърдения, които са със средна значимост. Четвъртият ред трябва да се състои от две карти, а петият - от една карта, на която е най-малко значимото твърдение според участниците. По този начин картите ще бъдат наредени под формата на диамант.
4. Дайте на групите 25 минути, за да обсъдят и решат начина на подреждане.
5. Когато всички малки групи са приключили с обсъжданията си, дайте възможност на участниците да обиколят стаята и да видят начина на подреждане на всяка група. След това съберете всички заедно, за да направите обобщителен обсъждане.

Обсъждане и оценка

Като начало поканете всяка група поред да представи резултатите от дискусиите си. След това задайте въпроси, за да разберете дали упражнението е харесало на участниците и какво са научили от него.

• Сравними ли са резултатите от дискусиите на различните групи? Кои са приликите и разликите?
• Защо различните хора имат различни приоритети?
• Хората могат да кажат, че дадено право е по-важно от другите в моята общност, но не е ли по-важно да се каже, че дадено право е по-важно от други като цяло. Защо?
• След изслушването на всички групи, някоя от групите желае ли да преразгледа решенията си за подреждането на картите? Кои аргументи са били най-убедителни?
• Кои права не се зачитат като цяло във вашата общност и защо?
• Има ли права, които не са в Конвенцията, за които смятате, че трябва да бъдат включени?
• Смятате ли, че децата се нуждаят от собствена Конвенция? Защо?
• Ако децата имат собствена Конвенция, не е ли необходимо да има и Конвенция за младите хора между 18 и 30 години? Ако да, какви специални права трябва да има в такава конвенция за младите хора?
• Едно нещо е децата да имат права по Конвенцията за правата на детето, а съвсем друго е какво става в реалността - колко реалистично е децата да търсят тези си права?
• Как търсят правата си децата като цяло?
• Ако обучение с участие в демократичния процес е един начин, по който хората търсят правата си, какво могат да направят участниците в това упражнение сега, за да започнат „да търсят правата си“ у дома и в училище или в клубовете си? Кои права са особено важни за младите хора в групата?
• Акустичните уреди „комари“, поставени навсякъде в града ви, дали не са предназначени да прогонват младите хора от обществени места
• Към кого във вашето общество могат да се обърнат децата в случай на сериозни нарушения на правата им?

Съвети за фасилитаторите

Можете да намерите повече информация за диамантено подреждане по важност в Раздела "Как да работим с ръководството". Пояснете на групите, че няма правилен и неправилен начин на подреждане на картите. Участниците трябва да знаят, че различните хора имат различен опит и следователно различни приоритети, които трябва да бъдат уважавани. Въпреки това участниците в малките групи трябва да се опитат да стигнат до консенсус относно начина на подреждане. В реалността в крайна сметка проблемите трябва да се разглеждат приоритетно и да се вземат решения, които са в интерес на всички!

При указанията към участниците и в оценката проверете дали участниците разбират, че приоритетите трябва да бъдат в съответствие с релевантността на правата в реалния живот на участниците. Няма смисъл да се говори за приоритизиране на значението на правата като такива. Правата на човека са неделими и поради това не е правилно да се твърди, че правото на образование е по-важно от свободата на словото. Но е правилно да се посочи, че в моята общност правото до образование е по-важно, защото ние нямаме училище, въпреки че имаме свободна преса.

Вариации

Вместо да дадете девет карти, можете да дадете само осем и да оставите едната карта празна, за да бъде попълнена от самите активни страни по тяхно усмотрение.

Поставете картите с твърденията в една шапка и помолете всеки участник поред да извади една карта и да говори по нея в продължение на една минута. Разгледайте упражнението "Само за минута"“ за повече информация относно този метод.

Помолете малките групи да напишат кратка история или да представят кратка ролева игра, представяща някакъв инцидент, свързан с определените членове от Конвенцията. Другият вариант е историите/ ролевите игри да бъдат направени на базата на събития от медиите: нещо чуто или видяно на кино или в театъра, или пък нещо, прочетено в книга или списание. Ролевите игри могат да се разработят така, че участниците да започнат с инцидента и да преминат към импровизиране на решения или начини за предотвратяване повторението на конкретния инцидент или на нарушението изобщо.

Предложения за последващи упражнения

Поканете някого, който е запознат с Конвенцията - например съдия, адвокат или прокурор, ръководител на гореща линия за деца, детски психолог и някой от институцията на омбудсмана - да разговаря с вашата група. Преди самата беседа направете „мозъчна атака“ относно нарушенията на правата на децата (насилие над деца, сексуална експлоатация, пренебрегване и малтретиране). От госта събеседник разберете кой от местната общност е длъжен да се грижи и да носи отговорност в такива случаи - родителите, полицията, телефонните линии за помощ, социалните работници и т.н. Освен това поискайте съвет на събеседника какво трябва да се направи, в случай че сте свидетели на нарушение на правата, особено в сериозни случаи като тези, при които ваш съсед малтретира децата си. Към такива проблеми трябва да се подхожда с внимание, грижа и предпазливост.

Вземете един въпрос, който е от значение за групата, и ги помолете да обсъдят или проучат по-подробно как те мислят, че са нарушени техните права. Добре е също така да разгледат как нарушените права следва да бъдат балансирани с правата на другите хора. Следваща стъпка би могла да се включат в дебата на debatepedia. Предложените въпроси включват: използване на санкции за прекратяване на детския труд, дали децата имат право да знаят за своите биологични родители ?, презервативи в училищата, мобилни телефони за ученици в училищата, да се намали ли възрастта за гласуване?, понижаване на възрастта за продажба на алкохол. Вижте тези и други въпроси, обсъждани в http://debatepedia.idebate.org/en/index.php/Category:Youth

Разберете повече за работа на Съвета на Европа с младите хора; задайте на търсачката си "Изграждане на Европа за и с децата". Прегледайте по-подробно различните въпроси, свързани с обучение с участие на младите хора чрез упражнението "На стълбата"
Децата и младите хора често се чувстват дискриминирани. Ако групата желае да се занимае с проблемите на дискриминацията, може да направите упражнението "Всички равни - всички различни".

Идеи за действие

Ако работите в училищна среда, разгледайте методите на управление, правилниците и учебния план на училището, за да видите до каква степен то изпълнява задълженията и отговорностите си във връзка с Конвенцията за правата на децата. Например дали училището осигурява образование, което е насочено към развитието на личността на детето, на неговите таланти и способности, или се набляга прекалено много върху механичното учене за изпити? Учениците имат ли право да изразяват свободно възгледите си по всички въпроси, отнасящи се до тях? Придава ли се нужното значение на възгледите на учениците? С други думи - има ли ученически съвет и доколко е ефективен? Спазването на училищната дисциплина става ли по начин, съвместим с човешкото достойнство на детето? Как се справя училището с прояви на расизъм и инциденти, свързани с малтретиране? Обсъдете възможностите за подобрение, ако това е необходимо, и какви мерки могат и трябва да бъдат предприети за решаване на проблемите. Погледнете примера в раздела "Предприемане на дейности" и планирайте проект. Внимавайте да не действате прибързано или по начин, който (ненужно) би разстроил учителите, особено ако се чувстват засегнати от това, че им отнемате властта!

Ако работите в младежки клуб или организация, нека членовете да направят общ преглед на политиките за управление и възможностите за участие.
Станете част от дебатите на http://debatepedia.idebate.org (категория: младежи)

Допълнителна информация

За пълния текст на Конвенцията, за ежегодно публикувани материали на UNICEF за състоянието на децата по света, както и за други книги и публикации, свързани с правата на децата, разгледайте източниците в допълнителна информация за Децата.

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призова за забрана на акустични устройства за "младежко разпръскване" (комари). На заседанието си през юни 2010 асамблеята призова за забрана на всички акустични устройства, които дискриминират младите хора, като например Mosquito-устройството за „младежко разпръскване“, което излъчва мощен звуков сигнал, който се чува от почти всеки под 20 години, но от малко хора над 25, за да пречат на младите хора да се събират, за да стоят безцелно. В препоръка, която беше единодушно приета на събранието, което обединява парламентаристи от всички държави членки на Съвета на Европа, се заявява, че „силно обидното“ устройство дискриминира младите хора, които ги третира като „нежелани птици или вредители“. То също така нарушава човешките права, като например правото на личен живот или свободата на сдружаването, като същевременно представлява унизително отношение поради това, че използва „акустична болка”.

За принтиране и раздаване

Изтегли като PDF

Направете копия на следните членове от Конвенцията и ги изрежете, за да направите картите с твърденията.

Детето има право да изразява възгледите си свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето. Детето има право на свобода на изразяване на мнение.

Правото на детето на свобода на мисълта, съвестта и религията трябва да се зачита. Детето има право на свобода на сдружаването и на мирните събрания.

Никое дете не трябва да бъде подлагано на произволна или незаконна намеса в личния му живот, семейство, дом или кореспонденция. Детето трябва да бъде защитено от незаконно посегателство срещу неговата чест и репутация.

Родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето.

Детето има право на образование. Държавите трябва да направят началното образование задължително и безплатно за всички. Спазването на училищната дисциплина трябва да се осигурява по начин, съвместим с човешкото достойнство на детето. Образованието на детето трябва да бъде насочено към развитието на личността му, на неговите таланти и способности, към развитието на зачитането на човешките права и основните свободи, към подготовката му за отговорен живот в свободно общество, в духа на свобода, дружба, разбирателство, толерантност и равенство и към развитието на чувството за уважение към природната среда.

Детето има право на отдих и почивка, на участие в игри и на свободно участие в културния живот и изкуствата.

Детето трябва да бъде защитено от икономическа експлоатация и от извършване на каквато и да е работа, криеща опасност за живота му или потенциално вредяща на развитието му. Детето трябва да бъде защитено от всички форми на сексуална експлоатация и от сексуално насилие, от експлоатация с цел проституция или друга незаконна сексуална практика, в производството на порнографски представления и материали.

Държавите трябва да предприемат всички разумни мерки за осигуряване закрила и грижи за децата, които са засегнати от въоръжен конфликт.

Всяко дете, обвинено в извършване на нарушение или престъпление, трябва да бъде третирано като невинно до доказването на противното; да получи правна помощ в представянето на неговата защита; да не бъде принуждавано да дава показания или да се признава за виновно; да се зачита напълно неговият личен живот; и да бъде третирано по начин, съответстващ на неговата възраст, на обстановката и на неговото благосъстояние. Не трябва да се налагат нито смъртно наказание, нито доживотен затвор без възможност за освобождаване за нарушения, извършени от лица под 18-годишна възраст.