Знам, че не виждам нещата такива, каквито са, аз виждам нещата така, аз искам.

Лорел Лий1

Общ преглед

Това е едно много просто упражнение на открито, в което участниците излизат навън и проучват обкръжението през очите на някой друг.

Свързани права

Всички

Задачи
  • Повишавена на информираността относно неравенството в обществото
  • Развитие на умения за наблюдение и въображение
  • Насърчаване на солидарността и мотивацията   за работа за справедливост
Материали
  • Очила. Стари очила от магазин за вещи втора ръка или или само рамки за очила.
  • Големи листове хартия и химикалки
  • Стари списания, картички, материали, изрезки за колаж, лепило
  • Тиксо за окачване на картините на стената
  • Цифров фотоапарат или мобилен телефон, с който може   да правите снимки; в идеалния случай по един на човек или по един или няколко за цялата група
  • Компютър и принтер
КЛЮЧОВА ДАТА
  • Вторият четвъртък на октомвриСветовен ден на зрението

Инструкции

1. С групата направете „мозъчна атака“ относно хората, които са в неравностойно положения или живеят изолирани от обществото, например лице с увреждания или бездомен човек.
2. Помолете всеки участник да си избере един такъв човек, за който иска да научи нещо повече и обяснете, че ще излезнете навън и ще проучите обкръжаващата среда през очите на това лице.
3. Подчертайте, че целта не е да се изиграе ролята, а да се излезе навън и всеки да си представи какво е чувството да бъде това друго лице. Какво означава да възприемате света като това лице? Така например, могат ли тези хора да се ползват от всички удобства? Къде те си купуват хляб (ако могат да си го позволят)? Къде живеят?
4. Раздайте очила, ако имате такива! Кажете на участниците, че като излязат навън и обикалят наоколо, трябва да правят снимки с цифровите фотоапарати или с мобилните си телефони, като документират видяното. Определете време, в което всички да се върнат.
5. При завръщането им помолете всеки участник да прехвърли своите снимки в компютъра, а след това да избере две, три или четири, които да разпечатате, монтирате на голям лист хартия и да закачите с тиксо върху стената. Снимките трябва да са без име.
6. Когато се покажат всички снимки, попитайте всеки да се опита да отгатне кои групи са представени на тях; след това поканете всеки участник от своя страна да представи снимките си и да обясни защо той има специален интерес точно към тази група, която е избрал.

1 Лорел Лий казва: "Аз знам, че не виждам нещата такива, каквито са, аз виждам нещата, както аз искам" е била диагностицирана с рак, когато е на двадесет и девет години. Противно на прогнозите на лекарите, тя живее в продължение на още двадесет години, отглеждайки трите си деца, пътуваки и пишейки. В нейния случай, отказвайки да видим нещата такива, каквито са, е било вдъхновение. При други обстоятелства, това би било безумие.

Обсъждане и оценка Goto top

Започнете, като разгледате изложбата и след това продължете с въпроси към участниците какво се изпитали и преживяли и какво са видяли.

  • Какво се случи? Хареса ли ви дейността? Защо? Защо не? 
  • Какво беше най-изненадващото нещо, което открихте? 
  • Защо избрахте примера с точно тези хора? 
  • Какво предубеждения или стереотипи имахте относно избраното лице? Какво влияние оказа това за начина, по който изпълнихте упражнението и това, което „избрахте да се види“? 
  • Даде ли ви упражнението възможност да усетите по някакъв начин съпричастност с лицето в неравностойно положение? Защо? Защо не? 
  • Какво научихте за себе си

Сега продължете с дискусия по някои от по-широки въпроси:

  • „Аз знам, че не виждам нещата такива, каквито са, аз виждам нещата такива, както аз съм.“ Какъв ефект имат нашите стереотипи и убеждения върху начина, по който виждаме света около нас? 
  • Откъде получаваме информация за групите в неравностойно положение и маргинализираните групи? 
  • До каква степен е рисковано е да се правят предположения за някой въз основа на обобщения за групи като цяло? 
  • До каква степен е рисковано е да се правят обобщения за група от хора въз основа на един или два примера? 
  • Кои човешки права по-конкретно установиха участниците, които защитават различните примери за хора в неравностойно положение или тези, които живеят в маргинални групи? 
  • Как най-често се нарушават правата на тези хора? 
  • Лесно ли е за тях да търсят правата си? 
  • Кой трябва да отговаря и да гарантира, че правата им не се нарушават - или че те могат да ги упражняват?

Съвети за фасилитатора Goto top

Можете да стартирате това упражнение като въвеждащо упражнение или като основно. По време на друго обучение това може да се използва за даване на почивка и глътка чист въздух на участниците, или като нещо допълнително в свободното време на участниците.
Инструкциите предвиждат хората да работят индивидуално, но упражнението може да бъде проведено и в малки групи. Практическите съображения, като например размера на групата и наличието на снимачни камери, най-вероятно ще определят начина, по който да организирате упражнението . Имайте предвид, че е необходимо време за хората да въведат своите снимки, така че в зависимост от размера на групата ограничете броя на снимките, които всеки човек избира да покаже.
Примерите за хора с неравностойно положение в обществото могат да включват самотна майка с малки деца, пенсионер, имигрант, човек в инвалидна количка или някой с ХИВ / СПИН.

Примерите за маргинализирани хора в обществото могат да включват бездомен човек, нелегален имигрант, неграмотен човек, душевно- болни хора или членове на ромската общност. Това са примери за групи от хора, които не разполагат с възможностите, които са на разположение на мнозинство. Всички хора в неравностойно положение и маргинализираните хора са бедни и страдат от предразсъдъци и стереотипи и често са дискриминирани по някакъв начин, например по отношение на достъпа до прилични жилища и работни места, поради положението, в което те се намират.

Много е важно участниците да разберат, че не могат да игнорират факта, че гледат на света през собствените си очи и да си представят какво значи да си някой, живеещ на ръба на обществото. Те трябва да са наясно, че внасянето на съществуващи стереотипи и чувство на съпричастност към упражнението може да доведе до риска да се подсилват убеждения, които да са изкривени или грешни.

Освен това трябва да знаят, че стереопипите са (полезни) обобщения за групи от хора, но е необходимо да се използват внимателно, тъй като в една група има широка вариация и генерализирането не може да се прилага за всеки индивид. За повече данни относно стереотипите можете да прегледате допълнителната информация в раздела “Дискриминация и нетолерантност”.

ВариацииGoto top

Инструкциите предполагат индивидуална работа, но дейността може да се проведе и в малки групи или в цялата група в зависимост от броя на фотоапаратите, с които разполагате за правене на снимки.

Вместо да се правят отделни постери, всички снимки могат да се съберат заедно в обща изложа или слайд шоу със заглавие „Живот на ръба на обществото“.

то алтернатива на правенето на снимки помолете участниците да представят въображаема история за даден човек или да изиграят пантомима.

Ако желаете да накарате хората да се поставят на мястото на някой друг, раздайте им нови обувки и нови очила ! Отделните езици могат да използват различни изразни форми, които за описват хора, които се опитват да се отъждествят с някой друг или да изпитат емпатия към останалите.

Описаната по този начин дейност предполага участниците да си представят как живее човек, който е в неравностойно или маргинализирано положение, и да видят света с неговите очи. Алтернатива е да се излезе навън, да се наблюдават такива хора и след това да се изгради представа за тях. Обяснете, че по принцип ние сме твърде заети в нашето ежедневие и като цяло рядко забелязваме другите хора. Сега ще им се наложи внимателно да наблюдават! Накарайте участниците да излязат из града и в рамките на 5 минути да изберат някой, когото да следват. Наблегнете на това, че те трябва да са дискретни и да не притесняват този, когото са си набелязали. Това може да е всеки един човек, за който те мислят, че изглежда „интересно”, за предпочитане някой, чийто живот изглежда много различен от техния. Кажете на участниците, че  трябва да запомнят първото си впечатление и причината, поради която са се спряли на този човек. След това да следват избраното лице , да го наблюдават внимателно и да се опитат да си представят кой е той/тя и да си създадат картина на живота му/й, например:

  • Какво е името на този човек?
  • На каква възраст е? 
  • Какво прави в момента? 
  • Къде отива?
  • Къде живее? 
  • Има ли партньор или семейство или е сам? 
  • Има ли работа? Какво работи? Или е безработен? 
  • Какво може да го направи щастлив? 
  • Има ли хоби? Какво би могло да е то ? 
  • Какво обича да яде и пие?

Определете дадено време, например 30 минути, след което всеки да се върне и да сподели наблюдението си. Участниците могат да говорят за това или да илюстрират живота на набелязания човек чрез думи и картини.

Може да използвате и ролите, описани в дейността “Направи крачка напред”. Тя е подходяща както за въвеждане в дейността, така и за последващи упражнения към нея.

Предложения за последващи упражнения Goto top

В дейността "Направи крачка напред” можете да усетите начина, по който неравните възможности се отразяват на живота на отделните хора.
В дейността “Приказка за два града” може да проучите  начина, по който направените от нас избори за финансиране на общественото благосъстояние засягат живота на общността.  

За да излязат от маргиналната си ситуация в обществото,  хората имат нужда от работа с достойно заплащане. Това може да е трудно, ако вие сте например в неравностойно положение или имигрант. Може да изследвате някои от аспектите, представени в дейността “Искам да работя”.

Идеи за действие Goto top

Проведете дейността със семейството, приятелите или колегите и дискутирайте за правата на човека.
Можете да проверите вашите предположения за маргинализираните хора като организирате срещи с някои от тях, например чрез проекта за Библиотека на живота или (ако се интесувате от бездомните или бежанците) като посетите някой  приют или център за търсещи убежище. Алтернативно е възможно да установите връзка с младежки работник или социален работник, които са ангажирани с маргинализирани хора и да ги помолите да ви разкажат за реалния живот на хората, с които се занимават.

Допълнителна информация Goto top

В контекста на тази дейност използваме термина „в неравностойно положение“ за индивиди  или група от хора, които не са в състояние да се издържат, не са си самодостатъчни и са принудени да разчитат на финансова помощ. В този смисъл те са бедни. Примерите включват самотни майки, имигранти или хора с увреждания. Често хората са в „неравностойно положение“, защото болшинството членове на обществото действат по начин, който ги поставя в „неравностойно положение“. Тези хора и групи се самовъзприемат като неравностойни до степента, в която на тях им се отказва достъп до здравеопазване, образование, информация и работни места, в сравнение с този, който се оказва на другите в обществото. Хората в неравностойно положение може също така да изпитват и липса на автономност, инициативност , отговорност и самоуважение. Бариерите за самодостатъчност може да включват още и неналичие на ресурси, например липса на трудова заетост, капитал или достъп до обществен транспорт за физически увредени хора. Недостъпността е друга бариера – разходи, лош дизайн, разстояния, липса на обществено и публично съобразяване с тази група. Даден ресурс може да е недостъпен и поради това, че не е харесван или е неприятен за определена група или може да е в противоречие с нейните ценности. Хората в „неравностойно положение“ също така могат или не могат да живеят на „ръба на обществото“.

Когато използваме термина „на ръба на обществото“,  имаме предвид по-скоро концептуална, а не физическа локация. Същественият момент  е, че хората на ръба на обществото са изключени от участие в обществото. Примери за хора, живеещи на ръба на обществото, включват затворници, бездомни, хора с нелечими психически болести или определени групи, например роми. Например един бездомник не може да се регистрира да гласува, тъй като не е в състояние да посочи пощенски адрес. Това би могло да означава, че те губят при гласуване по основни въпроси, които ги засягат. Те остават извън обществото, защото нямат възможност на мнение как да бъдат управлявани или какви да са услугите за тях. Друг пример е някой, който е неграмотен и не участва, защото не може да попълни формулярите за социална помощ или кандидатстване за работа.

Библиотеката на Живота е идея, зародила се в Дания през 2000. Понастоящем тя се подкрепя от Съвета на Европа чрез наръчника Не съди за една книга по нейната корица ! Библиотеката на Живота функционира като нормална библиотека – читателите идват и заемат „книга“ за определен период от време. След като са я прочели, те я връщат в библиотеката и ако искат, могат да вземат друга Книга. Има само една разлика – Книгите в Библиотеката на Живота са човешки същества, при което Книгите и читателите влизат в личен диалог. Книгите в Библиотеката на Живота са хора, които представляват групи, често конфронтирани с предразсъдъци и стереотипи, които нерядко са жертви на дискриминация или социално изключване.

Ако искате да прочетете още нещо относно рамката за описване на неравностойното положение и въпроси за социалните действия, може да ползвате книгата: Какво е група в „неравностойно положение“? Автор Стивън Е. Майер, уебсайт: www.effectivecommunities.com/articles

Бележка

Тази дейност беше разработена на базата на упражнения, създадени и приложени от участници в обучителен курс за Образование по правата на човека и информалността : Как може да действате в неформална среда и моменти от перспективата на Образованието по правата на човека ? Асоциация Интеркултура, Динан, Франция. Май 2009. Вариантът е разработен от практиката на Blast Theory / Rider Spoke. http://www.blasttheory.co.uk

Goto top

 

КОМПАС

Наръчник за обучение по правата на човека за младежи