Инструкции

1. Помолете участниците да се разделят на малки групи (по 3-4 души във всяка) и раздайте по един комплект карти на всяка група.
2. Помолете ги да наредят картите на пода, с лице надолу.
3. Обяснете на участниците, че картите разказват за събитията в живота на шестима борци за човешки права. Целта на всяка група е да свърже събитията със съответната личност, като по този начин подготви кратко описание на всяка от тях.
4. Пояснете, че описанието на всяка от личностите се състои от пет различни карти (т.е. има една „А“, една,,Б“,една,,В“, една,,Г“ и една „Д“ карта за всяка личност).
5. Кажете на участниците във всяка група да се редуват при изтеглянето на картите
6. Дайте на участниците няколко минути, за да прочетат наум картите си.
7. След това ги оставете... Нека всяка група разработи сама стратегията си за съставяне портретите на личностите. За тази фаза са необходими около 15-20 минути.
8. Съберете всички активни страни на едно място и помолете по един представител от всяка група да представи със собствени думи по една от личностите. След това повторете това във всяка група, така че всяка личност да бъде представена подробно, а наред с това всяка група ще може да провери дали правилно е събрала отделните,,парчета“.

Обсъждане и оценка

1. Лесно ли е било това упражнение и какви стратегии са използвали различните групи, за да подредят комплектите от карти?
2. За кои личности участниците вече са чували и кои са били непознати? Защо някои от личностите са били по-познати от други?
3. Изненадваща ли е била информацията за участниците? Какво най-силно ги е изненадало или впечатлило?
4. Помолете участниците да изберат цитат, с който са съгласни в най-висока степен. Според тях как биха се държали те самите, ако са поставени в същата ситуация като въпросното лице?
5. За кои човешки права по-конкретно са се борили тези хора?
6. Не е ли „героизмът” неподходящо действие за защита на човешките права? Какви възможни дейности стоят пред хората, които са жертви на нарушение на правата на човека?

Съвети за фасилитаторите

Съществува огромно количество информация за всяка от посочените личности и кратките биографии, приложени по-долу, дават много повърхностна (и субективна) представа по въпроса. Освен това има стотици други активисти, които също могат да бъдат включени в списъкa. За повече информация вижте сайтa: http://www.universalrights.net/heroes/

Ако решите да използвате примерите в Компас, но ви се струва, че личностите могат да изглеждат отдалечени от младите хора, с които работите, тогава проведете кратко встъпително упражнение. Вземете снимките на четири или пет известни пратеници на ООН, които са добре познати във вашата страна, залепете портретите им на големи листове хартия и ги закачете на стената. Попитайте членовете на групата дали могат да ги назоват и да кажат какво те правят като посланици на ООН.

Необходимо е също така да се отбележи, че хората със сигурност не трябва да се чувстват „принудени“ по никакъв начин да приемат позицията, която защитават тези активисти . Има много начини за борба за човешките права и различните хора ще изберат различни пътища в съответствие с техните вярвания и способности, например могат да работят чрез съществуващите НПО или да организират петиции или пряко лобиране.

Вариации

Дайте на всяка малка група празна карта и ги помолете да напишат кратка биография на борец за права по собствен избор. След това накарайте групите да си сменят картите и да предположат кой „борец“ е избрала другата група. Ако минете на този вариант, подгответе се за изненади, тъй като борците могат да включват известни личности от развлекателната индустрия и поп звезди. Вие трябва да приемете всички предложения и да поставите акцент върху това, което хората са постигнали или за което са се борили. В случай, че не сте съгласни с приноса на предложената личност за правата на човека, добър подход може да бъде да поканите за коментар другите активни страни.

Предложения за последващи упражнения

Горещо ви препоръчваме да се опитате да продължите това упражнение, като насърчите участниците да научат още нещо за други активисти за защита правата на човека, за да придобият усещане за хората, които през цялата история на човечеството са допринасяли за борбата за човешки права. Групата може да започне да изгражда собствена „галерия от портрети“ на борците за човешки права. Шестте личности, дадени в това упражнение, могат да бъдат използвани за отправна точка: снимките могат да бъдат залепени върху картон заедно с цитатите и кратките биографии, а след това да бъдат окачени на стената в стаята. Може да помолите всеки участник от групата да намери информация за други личности и да ги добави към галерията от портрети. Шестимата, които са представени тук, са все инициатори на кампании в областта на гражданските и политическите права, но може да разширите обсега на правата и да включите и социалните и икономическите права. В гражданското общество има няколко канала за изразяване на убеждения и борба за права. Пример за това може да бъде Чико Мендес.

В гражданското общество има различни канали за изразяване на мнение и за борба за правата на човека. Ако искате да ги разгледате по-отблизо, може да направите упражнението "Създаване на връзки" .

Освен това сега можете да поискате да се пренесете в ситуации, в които се налага да отстоявата вашите собствени права. Ако е така, тогава е подходяща ролевата игра „Познай кой ще дойде на вечеря“ в образователния наръчник Всички различни - всички равни. В нея се предлага сцена, която ни дава възможност да проучим какво ще се случи, ако доведете на вечеря при родителите си в къщи „ неподходящ” приятел или приятелка.

Идеи за действие

Намерете информация за някого от настоящите политически затворници или активисти - например за тези, които Amnesty International нарича “затворници на съвестта” /’Prisoners of Conscience’/. Напишете писмо или организирайте кампания, за да осведомите обществеността за дадения затворник и да окажете натиск върху съответните лица да го/я освободят.

Допълнителна информация

Специализирана секция на Amnesty International UK е изработила собствена историческа стенна карта на хората, които са защитавали правата на човека. Тя може да се поръча чрез сайта им: http://www.amnesty.org.uk

Материали за раздаване

Изтегли като PDF

А „Борил съм се срещу доминиращо на белите, борил съм се и срещу доминиращо на черните. Изповядвам идеала за едно демократично и свободно общество, в което всички хора живеят заедно в хармония и им се дават еднакви възможности. Това е един идеал, заради който трябва да се живее и който трябва да се постигне. Но ако е необходимо, това е един идеал, заради който съм готов да умра.“ Нелсън Мандела	А „В резултат на някои болезнени и в същото време успокоителни срещи, аз видях с очите си как от дълбините на моралната диващина внезапно изскочи викът "Моя е вината" и как чрез този вик пациентът си възвърна правото да се нарича човешко същество.“ Евгения Гинзберг
Б Роден/а в едно село близо до Умтата и избран/а за президент на Южноафриканската република на 76-годишна възраст по време на първите демократични избори в тази страна. Дотогава - а и след това - животът му/й е посветен на	Б Роден/а през 1906 год. в Русия, умира в Москва през 1977 год. Води кротък живот като учител/ка и журналист/ка, докато режимът на Сталин не го/я заклеймява като терорист/ка на един изфабрикуван процес. Прекарва 18 години в
В борбата срещу апартейда - расистката система, използвана от бившето правителство на белите, за да потиска чернокожото население, което е мнозинство. Той/тя претърпява различни форми на репресия: забрана за участие в митинги, укриване по принуда, а най-накрая	В затворнически лагери в Сибир при ужасяващи условия, защото отказва да обвини други хора за престъпления, които не са извършили. Прекарва първата година в строг тъмничен затвор, в подгизнала килия, като му/й е забранено да се упражнява, да говори, да пее или да лежи. По-късно тя/той
Г е арестуван/а и осъден/а на доживотен затвор на 44-годишна възраст. Той/тя прекарва следващите 28 години от живота си зад решетките, далече от семейството и децата си.	Г препращан/а от един в друг трудов лагер в Сибир, включително и в най-страшния, откъдето малцина са се връщали, като наказание за това, че е помогнал/а на друг затворник.

A "Аз имам една мечта - че един ден нацията ще се вдигне и ще изживее истинския смисъл на своето кредо: „Вярваме, че тези истини се виждат от само себе си: че всички хора са създадени еднакви.“ Аз имам една мечта - че моите четири деца един ден ще живеят в страна, където няма да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според съдържанието на характера им.“ Мартин Лутър Кинг	A „Ненасилието е най-великата сила, с която разполага човечеството.То е по-могъщо от най-мощното оръжие за унищожение, изобретено от човека.” Махатма Ганди
Б Роден/а в Атланта, Джорджия през 1929 год., когато законът изисква чернокожите да сядат на определени места в автобусите, театрите и кината и да пият вода от отделни чешми, от които белите не пият. На 28-годишна става съосновател/ка	Б Роден/а през 1869 год. в семейство на индуси, живеещи в Гуджарат, по времето, когато Индия все още е държана насила в Британската империя. Повежда борбата за независимост и никога не се отклонява от непоколебимата си вяра, че
В на една организация на църквите на чернокожите, която насърчава мирните походи, демонстрации и бойкоти, насочени срещу расовата сегрегация. Организацията взема участие в един протест в Бирмингам, Алабама, по време на който стотици пеещи ученици	В мирния протест и религиозната търпимост, въпреки че няколко пъти е арестуван/а и пращан/а в затвор. Когато индийците проявяват насилие едни спрямо други или спрямо британския Радж, обявява гладна стачка чак докато насилието не свършва. Повежда мирен поход с дължина 241 мили през цяла Индия и
Г изпълват улиците, за да изразят подкрепата си. Извикани са полицаи със специално обучени кучета и пожарникари с маркучи. Той/тя е арестуван/а и хвърлен/а в затвора.	Г убеждава последователите си да приемат бруталността на полицията и армията, без да отвръщат с насилие. В затвора прекарва общо 2338 дни, които прекарва в неуморна подкрепа на мира.

A „Ние не се опитваме да премахнем или унищожим военния режим; те винаги заплашват да унищожат нас, но... целта на нашето движение е да се създаде едно общество, което дава сигурност на всички наши хора, включително и на военните.“ Дау Аун Сан Су Чи	A “Уви, тази тъжна песен в душата си изпращам на онези, които помагат на затворниците. Тези чувства в този мрачен сезон -никога не ще забравя кошмарните мъчения. Нека такова нещастие в затвор никога вече да не бъде причинено на нито едно същество, което има чувства.“ Нгауанг Сангдрол
Б Роден/а през 1945 год. в Бирма, той/тя е дете на един от убитите национални герои в борбата за независимост от колониалното владичество. Става популярен водач в борбата за демокрация срещу	Б iе будистка монахиня, която вярва, че Тибет трябва да получи независимост от Китай, и която е арестувана от китайските власти за първи път на 10-годишна възраст. Единственото ѝ престъпление е обучение с участие в
В жестокия военен режим и се разминава на косъм да не бъде екзекутиран/а от една армейска част, на която е заповядано да насочи пушките си към него/ нея. Поставен/а под домашен арест в продължение на шест години, без да е предявено обвинение за някакво престъпление, и в крайна сметка е изцяло откъснат/а от външния свят. Дори след освобождаването му/ ѝ правителството	В мирна демонстрация за независимостта на Тибет. Арестуван/ а отново на 15 години и осъден/а на три години затвор. Първо присъдата е удължена, защото в затвора е изпял/а песен за независимостта, а после е удължена с още 8 години, защото е
Г му/й попречва да посети умиращия си съпруг/а. През 1991 е награден/а с Нобеловата награда за свобода. На 13 ноември 2010 той/тя е освободен/а от домашния арест.	Г извикал/а „Свободен Тибет“, стоейки на дъжда в двора на затвора. Днес има проблеми с бъбреците в резултат на мъченията, на които е бил/а подложен/а.