(Неофициално резюме)

Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (беше открита за подписване във Варшава на 16 май 2005 г. по случай на Третата среща на върха на държавните и правителствени ръководители на Съвета на Европа. На 24 октомври 2007 г. Конвенцията получи своята десета ратификация, като по този начин се стартира процесът, чрез който тя влезе в сила на 1 февруари 2008 г.
Конвенцията е цялостен договор, насочен главно към защитата на жертвите на трафик на хора и опазването на техните права. Освен това тя има за цел предотвратяване на трафика и преследване на трафикантите. В допълнение, Конвенцията предвижда създаването на ефективен и независим механизъм за мониторинг, способен да контролира изпълнението на задълженията, съдържащи се в Конвенцията

Конвенцията не се ограничава до страните членки на Съвета на Европа; нечленуващи държави и Европейският съюз също да имат възможността да станат страни по Конвенцията.

Цел и обхват на конвенцията

Конвенцията се основава на признаването на принципа, че трафикът на хора представлява нарушение на правата на човека и обида за достойнството и почтеността на човешкото същество. Конвенцията на Съвета на Европа е цялостен договор, който има за цел да:

• предотвратяване на трафика на хора;
• защита на човешките права на жертвите на трафик
• преследване на трафикантите.

Конвенцията се прилага към:

• всички форми на трафик: национален или транснационален, независимо дали са или не са свързани с организираната престъпност
• всяка жертва: жени, мъже и деца 
• всяка форма на експлоатация: сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, и т.н.

Мерки, предвидени в конвенцията

• Повишаване на осведомеността на лицата, уязвими по отношение на трафика на хора и дейности, насочени към обезкуражаване на “потребителите”, са сред основните мерки за предотвратяване на трафика на хора.
• Жертвите на трафик трябва да бъдат признати като такива, за да се избегне тяхното третиране от полицията и държавни органи като нелегални имигранти или престъпници. 
• Жертвите на трафик трябва да получават физическа и психологическа помощ и подкрепа за тяхната реинтеграция в обществото. Медицински консултации и информация, както и подходящо настаняване са част от предвидените мерки. Жертвите, също така, имат право да получат обезщетение. 
• Жертвите имат право на най-малко 30 дни за възстановяване и откъсване от влиянието на трафикантите, и за вземане на решение относно евентуалното им сътрудничество с властите. Може да се издаде възобновяемо разрешително за пребиваване, ако личното им положение го изисква, или ако трябва да останат, за да сътрудничат в наказателно разследване. 
• Трафикът ще се считат за престъпление: трафикантите и техните съучастници следователно ще бъдат преследвани.
• Личният живот и безопасността на жертвите на трафик ще бъдат защитени в хода на съдебното производство. 
• Възможност за криминализиране на тези, които използват услугите на жертва, ако те са наясно, че лицето е жертва на трафик на хора. 
• Конвенцията предвижда възможността да не се налагат санкции на жертвите за тяхното участие в незаконни упражненията, ако те са били принудени да го правят поради тяхното положение. 
• Гражданското общество има важна роля по отношение на превенцията на трафика на хора и закрилата на жертвите. Следователно Конвенцията насърчава сътрудничеството между публичните органи, неправителствените организации и представителите на гражданското общество.

Мониторинг

Механизмът за мониторинг се състой от два елемента: GRETA, група от независими експерти за борба с трафика на хора, и Комисията на страните, съставена от представители на Комитета на министрите на страните по Конвенцията и представители на страни, които не са членове на Съвета на Европа. GRETA следи за прилагането на Конвенцията; изготвя доклади за оценяване на мерките, взети от страните. От тези Страни, които не спазват в пълен обем мерките, съдържащи се в Конвенцията, ще се изисква да ускорят своите дейности. Освен това, Комисията на страните може, също така, въз основа на доклад на GRETA,  да отправя препоръки към някоя от страните.