(Резюме)

Европейската социална харта (ревизирана) от 1996 г., която влиза в сила на 1 юли 1999 г., въплъщава в един инструмент всички права, гарантирани от Европейската социална харта от 1961 г., нейния факултативен протокол от 1988 г. и добавя нови права и изменения, приети от страните. Тя постепенно измества първоначалния договор от 1961 г. Хартата гарантира правата и свободите, които се отнасят за всички лица в техния ежедневен живот.

Основните права, заложени в Хартата, са както следва:

Жилище:

  • достъп до адекватно и достъпно жилище;
  • намаляване на бездомните; жилищна политика, насочена към всички категории в неравностойно положение;
  • процедури за ограничаване на принудително извеждане;
  • равен достъп на чужди граждани до социални жилища и жилищни ползи;
  • жилищно строителство и жилища ползи, свързани с нуждите на семейството.

Здравеопазване

  • достъпни и ефективни здравни заведения за цялото население;
  • политика за предотвратяване на заболяванията, включително осигуряването на здравословна околна среда;
  • отстраняване на професионалните рискове, така че да се гарантира, че безопасността и здравето при работа са предвидени от закона и гарантирани на практика;
  • защита на майчинството

Образование

  • безплатно основно и средно образование;
  • безплатно и ефикасно професионално ориентиране;
  • достъп до начално обучение (общо и професионално средно образование), университетско и не-университетско висше образование, професионално обучение, включително и продължаващо обучение;
  • специални мерки за чужди граждани;
  • училищна интеграция на децата с увреждания;
  • достъп до образование и професионално обучение на хората с увреждания.

Заетост

Свобода да се работи

  • забрана на принудителен труд;
  • забрана на наемането на работа на деца под 15-годишна възраст;
  • специални условия на труд между 15 и 18-годишна възраст;
  • правото за осигуряване на прехраната чрез свободно избрана работа.

Справедливи условия на труд

  • икономическа и социална политика, насочена към осигуряване на пълна заетост;
  • достъп до работа за хората с увреждания;
  • справедливи условия на труд по отношение на заплащането и работното време;
  • защита в случай на уволнение; • защита от сексуален и психически тормоз

Колективни права

  • свобода за сформиране на синдикати и работодателски организации за защита на икономическите и социалните интереси; индивидуалната свобода за участие или не в тях;
  • насърчаване на съвместни консултации, колективно договаряне, помирение и доброволен арбитраж;
  • правото на стачка.

Правна и социална защита

  •  правен статус на детето;
  • работа с млади правонарушители;
  • защита от малтретиране и насилие;
  • забрана на всякаква форма на експлоатация (сексуална или друга);
  • правна защита на семейството (равенството на съпрузите в рамките на семейството и по отношение на децата, защита на децата в случай на развод);
  • право на социално осигуряване, социалното подпомагане и социалните услуги;
  • право на защитеност от бедност и социална изолация;
  • грижи за деца;
  • специални мерки за кетъринг за възрастните хора.

Движение на хората

  • правото на събиране на семейството;
  • правото на гражданите да напускат страната; 
  • процесуалните гаранции в случай на експулсиране;
  • опростяване на имиграционните формалности.

Не-дискриминация

  • правото на жените и мъжете на равно третиране и еднакви възможности в сферата на заетостта;
  • гаранция за всички граждани и чужденци, които пребивават законно и/или работещи, че всички права, изложени в Хартата, се прилагат независимо от раса, джендър, възраст, цвят на кожата, език, религия, мнения, национална принадлежност, социален произход, здравословно състояние или принадлежност към национално малцинство;
  • забрана за дискриминация въз основа на семейните отговорности;
  • право на хората с увреждания на социална интеграция и участие в живота на общността.

Хартата има механизъм за контрол на базата на представянето на националните доклади на държавите-участнички (Протокола от 1991), както и система за колективни искове (Протокола от 1995), който позволява, наред с другото, на профсъюзи и неправителствени организации да представят колективни искове.

Европейският комитет за социални права (ЕКСП) е органът, отговарящ за мониторинга на спазването на Хартата от държавите участнички.

Комитетът се състои от 15 независими и безпристрастни члена, които се избират от Комитета на министрите на Съвета на Европа за период от шест години, с лимит от два мандата.