(Неофициално резюме)

Член 1 забранява насилствените изчезвания; никакви извънредни обстоятелства - състояние на война или заплаха от война, вътрешна политическа нестабилност или друго извънредно положение, не може да се използва като оправдание за насилствено изчезване.

“Насилствено изчезване” е определено в Член 2 от Конвенцията като арест, задържане, отвличане или всяка друга форма на лишаване от свобода от служители на държавата или от лица или групи от лица, действащи с разрешението, подкрепата или съгласието на държавата, последвано от отказ да се признае лишаването от свобода или скриване на съдбата или местонахождението на изчезналия човек, което поставя такъв човек извън защитата на закона.

Широкото или систематичното използване на насилствено изчезване допълнително е определено като престъпление срещу човечеството в Член 6.

Страните по конвенцията, също така, се ангажират да:

  • разследват актовете на насилствено изчезване и изправят виновните пред правосъдието;
  • гарантират, че насилственото изчезване представлява престъпление според тяхното наказателно законодателство;
  • установяване на юрисдикция по отношение на престъплението на насилствено изчезване, когато предполагаемият извършител се намира на нейна територия, дори ако той не е неин гражданин или жител;
  • сътрудничи с други държави в гарантирането, че нарушителите са преследвани или екстрадирани, както и за подпомагане на жертвите на насилствено изчезване или локализиране и връщане на техните останки;
  • спазват минималните правни стандарти относно лишаването от свобода, включително правото лишаването от свобода да бъде оспорено пред съда;
  • създаване на регистър на лицата, които понастоящем са в затвора, и позволи да бъдат инспектирани от роднини и адвокат;
  • гарантира, че жертвите на насилствено изчезване или тези, които са пряко засегнати от него, имат право да получат обезщетение и компенсация. (Член 24. 4)
  • правото за получаване на обезщетение включва материални, а където е уместно, и други форми на обезщетение, като например; а) Реституция; б) Рехабилитация; в) Удовлетворение, включително възстановяване на достойнството и обезщетение; г) Гаранция за неповтаряне. (Член 24. 5)

Конвенцията ще се ръководи от Комитет за насилствените изчезвания, избран от участващите страни. Страните са длъжни да докладват на този комитет за стъпките, които са предприели за нейното прилагане в срок от две години след като са я подписали.

Конвенцията включва като опция система за жалби, при които гражданите на страните могат да се обръщат към Комитета за съдействие при намирането на изчезнали лица. Страните могат да се присъединят към тази система по всяко време, но могат да изберат да не участват в нея при подписването.

Източник: Уикипедия, от 25 май 2012 година.