Инструкции

1. Обяснете на участниците, че настоящото упражнение ще им даде възможност да споделят мисли и чувства за личните преживявания, свързани с междуличностното насилие, както за случаите, в които някой е проявил насилие към тях, така и за случаите, в които те са проявили насилие спрямо него.
2. Проверете дали всички знаят и разбират правилата за работа в група базирани на участие: всички трябва да бъдат уважавани, казаното от участниците е конфиденциално и никой не трябва да се чувства принуден да казва нещо, от което изпитва неудобство.
3. Направете мозъчна атака“ за думата „насилие“ и помолете участниците да дадат примери за всекидневни прояви на насилие, като например: словесен тормоз, обиди, сарказъм, пререждане на опашки, блъскане в някого, удряне на плесница на дете, нанасяне на удари, взлом, дребна кражба или джебчийство, вандализъм и др.
4. Помолете участниците да помислят, в рамките на пет минути, за лични преживявания, при които:
а. някой е проявил насилие спрямо тях;
б. те самите са проявили насилие спрямо някого;
в. те са видели някой да проявява насилие, но не са се намесили.
5. Помолете доброволци да споделят преживяванията си и да ги обсъдят с групата. Нека обяснят какво се е случило и какви чувства изпитват за случилото се. Опитайте се да осигурите два примера за всяка категория a, б и в.
6. Водете кратки записки за проявите на флипчарта.

Обсъждане и оценка

Най-напред проведете кратка дискусия за самото упражнение и дали е била лесна, или ако е била трудна – защо. След това анализирайте причините и следствията от различните ситуации.
• Защо е имало проява на насилие?
• Защо се държахте точно по този начин?
• Как биха се държали останалите членове на групата при подобни обстоятелства?
• Как по-различно можехте да се държите? Останалите активни страни имат ли предложения?
• Какво можеше да се направи за предотвратяване на инцидента?
• Защо участниците не са се намесили в случай в)?
• Имало ли е общи причини за проявите или всички те са уникални?
• Колко от инцидентите са били резултат от недоразумения, колко са били резултат от язвителност, злоба или завист, и колко - следствие от различия в културите, обичаите, мненията или убежденията?
• Какво разбират участниците под понятието ,,толерантност“? Как могат да го дефинират?
• Правилно ли е хората да бъдат напълно толерантни към всичко, което другите правят или казват?
• Защо толерантността е изключително важна за популяризирането на правата на човека?

Съвети за фасилитаторите

Подчертайте, че целта на т е да се развият способности за справяне с насилието чрез установяване на причините, осъзнаване на чувствата и емоциите и развиване на умения за уверени дейности за поставяне на ситуацията под контрол. Акцентът пада върху намирането на ненасилствени начини за реагиране на проявите на насилие, а не оказване на помощ на отделни хора да се справят с травма. Ако някой страда в следствие на прояви на насилие, поканете съответния човек да поговори с вас насаме след приключване на , когато ще можете да помогнете на пострадалия да се свърже с професионален консултант.

Бъдете подготвени за изненади, както и да окажете подкрепа на някой участник, който е разстроен от дискусията или смята за трудна. Вие не можете да знаете историята на всеки участник или какво става или се е случило в семействата на всички. Възможно е някои активни страни да са имали неприятни преживявания, свързани с различни форми на насилие, например тормоз над деца, домашно насилие, психологически или емоционален тормоз, кибер тормоз, сексуален тормоз, расизъм, тормоз в училище или на работното място, скандали при ПТП, самонараняване, опит за самоубийство, престъпления от омраза, тероризъм, геноцид, война, военни престъпления и престъпления с проява на насилие.

Припомнете на участниците чл. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека: "Всички хора се раждат свободни и еднакви по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство." Ако очакваме другите да спазват този член, тогава и ние трябва да го спазваме.

Ако в групата има повече от 10 души, можете да ги разделите на малки групи, в които да споделят историите си.

Вариации

Тази дейност е добра за драматизация. Помолете двама, трима или четирима активни страни да подготвят и представят кратка ролева игра по дадена случка. Останалата част от групата са наблюдатели. Можете да прекъснете ролевата игра на определени места и да помолите публиката да направи коментари или предложения за продължението. Другият вариант е някои от наблюдателите да се намесят пряко, да заместят актьорите и да разработят алтернативни развръзки.

Вместо Форум театър можете да осъществите и "Театър на изображенията". Това е много ефективен метод, ако желаете да накарате хората да разсъждават върху насилието. Помолете един участник – скулптура – да създаде колективен образ, като използва някои от другите активни страни и скулптурира телата им за да се получи жива картина или сцена, на която е изобразена ситуация на проява на насилие. Щом скулптурът приключи, останалата част от групата може да прави коментари и да задава въпроси. Следващата стъпка е трансформиране на представянето в положително, ненасилствено изображение на ситуацията.

Предложения за последващи упражнения

YМоже да разгледате противоречието в Декларацията на ООН за принципите на толерантност, в която се повдигат въпроси за границите на толерантността. „Толерантността съответства на спазването на правата на човека; упражняването на толерантност не означава толериране на социална несправедливост или изоставяне или отслабване на определени убеждения на човека. Толерантността означава, че човек е свободен да се придържа към своите убеждения и приема, че другите също се придържат към техните „ Помолете групата да помисли за това, че ако „практикуването на толерантност не означава толериране на социална несправедливост“, то как може в същото време да „приема, че другите също се придържат към техните [убеждения]“, особено ако убежденията са расистки или лицемерни?

Открийте организации, които оказват подкрепа на жертви на насилие - например горещи телефонни линии за помощ или групи за взаимопомощ на жертвите. Намерете информация за други организации, които популяризират разбирателството и толерантността в общността.

Ако искате да продължите работата по темата за мира и насилието, можете да разгледате упражнението "Домашни дела", което разглежда насилието в семейството, "Животът ми не е представление" за кибер-тормоза, както и "Имаме ли алтернативи" , което се занимава с тормоза.

Идеи за действие

Свържете се с някоя организация, която популяризира мира и ненасилието в общността и проучете как можете да се включите в дейността й.

Допълнителна информация

Световната здравна организация (СЗО) в първия си Световен доклад за Насилието и Здравето (2002) определя насилието като "умишленото използване на физическа сила или власт или заплашване с подобно използване срещу себе си, друго лице или срещу група или общност, което води до или е вероятно да доведе до нараняване, смърт, психологически увреждания, забавено развитие или нищета"

Декларация на ООН за Принципите
Член 1 - Понятието толерантност
1.1 Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Тя се подпомага от знанията, откритостта, общуването и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Толерантност - това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Толерантност - това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира.
1.2 Толерантност - това не е отстъпка, снизхождение или примиряване. Толерантност - това е преди всичко активно отношение, формиращо се на базата на признаването на универсални права и основни свободи на човека. При никакви обстоятелства толерантността не може да служи като оправдание на посегателството към тези основни ценности, толерантност са длъжни да проявяват отделните хора, групи и държави.
1.3 Толерантност - това е задължение да се способства утвърждаването на правата на човека, плурализма (в това число културния плурализъм), демокрацията и спазването на законите. Толерантност - това е понятие, означаващо отказване от догматизма, от абсолютизацията на истината и утвърждаващо норми, установени в международните правни актове в областта на правата на човека.
1.4 Проявата на толерантност, която е съзвучна с уважението към правата на човека, не означава търпимо отношение към социалната несправедливост, отказване от своите или отстъпване пред чуждите убеждения. Това означава, че всеки е свободен да се придържа към своите убеждения и да признае същото право по отношение на другите. Това означава признаване на факта, че хората по своята си природа се различават по външен вид, положение, реч, поведение и ценности и имат право да живеят в този свят, съхранявайки своята индивидуалност. Това също означава, че възгледите на един човек не могат да бъдат наложени на друг.

Международният ден без насилие на ООН представлява глобално честване на ненасилието чрез образование и повишаване информираността в обществото. Този ден се провежда ежегодно на 2 октомври, така че да съвпадне с рождения ден на прочутия индийски лидер Махатма Ганди.