Член 41 от Европейската конвенция за правата на човека

Справедливо обезщетение: Ако Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.
 

След влизането в сила на Протокол № 14 на 1 юни 2010 г. Комитетът на министрите също следи за изпълнението на условията на приятелските споразумения, приети от Съда (член 39 от Конвенцията), включително за плащането на всяка сума, която държавата се е съгласила да изплати на жалбоподателя в съответствие с условията на това споразумение.

Когато Съдът установи нарушение от страна на дадена държава и отбележи, че жалбоподателят е претърпял вреда, той постановява справедливо обезщетение за жалбоподателя, с други думи, парична сума като компенсация за вредата. Вредата се определя по следния начин:
 

Общо за вредата

Необходимо е да се установи ясна причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и предполагаемото нарушение. Съдът няма да се задоволи само със слаба връзка между твърдяното нарушение и вредата, нито със спекулации относно какво би могло да се е случило. Обезщетение за вреда може да бъде присъдено, доколкото вредата е следствие от установено нарушение. Не се постановява такова за вреда, причинена от събития или ситуации, за които не е установено, че представляват нарушение на Конвенцията, нито за вреда във връзка с оплаквания, обявени за недопустими на по-ранен етап от производството. Целта на постановяването на обезщетение за вреда от Съда е да се компенсира жалбоподателят за действителните вредни последици от дадено нарушение. То не е предназначено да наказва отговорната Договаряща страна. Поради това Съдът досега е преценявал като неподходящо да приема искания за вреди, определени като „наказателни“, „утежнени“ или „за назидание“.

1.   Имуществени вреди

Принципът по отношение на имуществените вреди изисква жалбоподателят да бъде поставен, доколкото това е възможно, в положението, в което би бил, ако установеното нарушение не се беше случило, или с други думи, restitutio in integrum. Това може да включва компенсация както за действително понесени загуби (damnum emergens), така и за загуби или намалени печалби, които могат да се очакват в бъдеще (lucrum cessans). Жалбоподателят трябва да докаже, че от твърдяното нарушение или нарушения е произтекла имуществена вреда. Той трябва да представи съответните документи, за да докаже, доколкото е възможно, не само наличието на вреди, но и техният обем или стойност. Обикновено постановеното от Съда обезщетение отразява целия изчислен размер на вредата. Ако обаче действителните вреди не могат да бъдат изчислени с точност, Съдът прави приблизителна оценка на основание на фактическите обстоятелства, с които разполага.

2.   Неимуществени вреди

Постановяването на обезщетение за неимуществени вреди от Съда е предназначено да осигури финансова компенсация за нематериални вреди, например, душевни или физически страдания.

По самото си естество неимуществените вреди не подлежат на точно изчисляване. Ако е установено наличието на такава вреда и ако Съдът прецени, че е необходимо парично обезщетение, той извършва преценка по справедливост, с оглед на произтичащите от неговата практика стандарти.

3.   Разходи и разноски

Съдът може да разпореди възстановяване на направените от жалбоподателя разходи и разноски — първо, на национално равнище, и впоследствие, в производството пред самия Съд — в опитите му да възпрепятства настъпването на нарушение или да получи обезщетение за такова нарушение. Такива разходи и разноски обикновено включват разходи за юридическа помощ, съдебни такси и други подобни. В тях могат да се включват и пътни и дневни разходи, особено ако са били направени във връзка с явяване на изслушване от Съда.

Секретариатът на Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ регистрира информацията, получена от правителствата ответници или от жалбоподателите относно плащането на справедливо обезщетение или на евентуален вътрешен дълг, и контролира тази информация в случай на оспорване от страна на жалбоподателя. При необходимост Комитетът на министрите следи за това постановената от Съда сума да бъде действително изплатена на жалбоподателя.