Инструкции

1. Попитайте групата какво разбира под думата „тероризъм“. Извършете „мозъчна атака“ за достигане до няколко идеи и проверете дали някой ще успее да формулира работна дефиниция. Запишете всички предложения на флипчарта.
2. Кажете на участниците, че независимо от наличието на редица международни спогодби против тероризма, в никоя от тях на практика не е дефиниран терминът „тероризъм“! Една от причините за това може да е, че държавите – членки на ООН често тълкуват по различен начин текущите конфликти и различни интереси при решението дали определени дейности да бъдат класифицирани като „терористични“ или не.
3. Изкажете предположение, че за изготвяне на дефиниция вероятно е необходимо ангажиране на група извън държавите-членки, каквато е групата от участниците! Обяснете, че упражнението трябва да им помогне да достигнат до своя собствена дефиниция за тероризма до края на сесията.
4. Разделете участниците на групи по 4-5 души и дайте на всяка група комплект карти с казуси и лист хартия. Помолете ги да обсъдят подред всяко твърдение и да решат дали съответната ситуация може да се смята за тероризъм, като се обосноват.
5. Обединете отново групите заедно след около 20 минути и съберете резултатите от тяхната работа. Опитайте се да отбележите основните причини, които са дадени, за да не бъдат определени дадени случаи като тероризъм.
6. Обсъдете накратко разликите между групите, като дадете възможност на всички страни да се изкажат и да обяснят своето решение. Попитайте участниците кои случаи са били най-трудни за преценяване.
7. Помолете участниците да се върнат обратно в групите си, за да формулират собствена дефиниция на тероризъм, в съответствие с решенията, които са направили по-рано, или от съображения, представени при обсъжданията.
8. След 10-15 минути помолете групите да представят предложенията си. След това преминете към обсъждане и оценка.

Обсъждане и оценка

• Дефинирането на „тероризъм“ по-лесно ли се оказа или по-трудно, отколкото си представяхте? Защо?
• Казусите сториха ли ви се реалистични: някой „разпозна“ ли някой от случаите, като свързан с действителни събития? Кои са тези събития? Това повлия ли на вашата преценка?
• Защо, според вас, за държавите – членки на ООН е толкова трудно да постигнат съгласие за дефиницията?
• По какво терористичните актове се различават от актовете на война, ако изобщо има разлика? Смятате ли, че единият вид е по-приемлив от другия?
• Смятате ли, че трябва да има основни правила, които да се прилагат спрямо всички страни (вкл. държавите) във „войната срещу тероризма“? Има ли неща, които не трябва да се допуска никоя от страните да върши? Какви са те?
• Смятате ли, че действията в някои от случаи, биха могли да бъдат оправдани? Защо или защо не?
• Кои човешки права, според вас, са засегнати в разглежданите случаи?
• Някой от случаите може ли да бъде оправдан от "гледна точка на правата на човека"?
• Защо хората стават терористи? Защо хората извършват престъпления, при които целта е причиняване на болка или страх у другите?
• Може ли да се каже какви хора стават терористи? Можете ли да си представите да имате толкова силни чувства към нещо, че да обмислите възможността да отнемете живота на друго човешко същество?
• Може ли отнемането на живота на цивилни граждани да бъде оправдано? А на терорист? Или изобщо живота на когото и да било?

Съвети за фасилитаторите

Очевидно този проблем е обект на висока степен на чувствителност и противоречивост, като вашият подход до голяма степен може да зависи от конкретните характеристики на вашия регион или група. Можете да не включите някои от картите, които ви се сторят неподходящи, като това, естествено, важи и за въпросите в обобщението. Освен това може да включите и други казуси, които имат по - голяма връзка с ежедневния живот на вашата група.

За да бъде упражнението ползотворно, участниците трябва да чувстват, че могат да изразят истинското си мнение, без да им бъде наложена цензура от вас или от друг член на групата. Възможно е да се наложи да кажете това в началото, за да получите съгласието на всички за спазване на пълна конфиденциалност. Кажете им, че целта на дейността е да се работи върху различни трудни въпроси, при което емоциите ни може да се окажат в конфликт с това, което хората смятат за „правилен“ отговор.

Ако считате, че известно количество факти и цифри ще помогне за стимулиране на интереса на участниците в началото на упражнението , може да намерите интересна статистика на следния адрес: www.nationmaster.com.

При точка 6, когато групите се опитват да изготвят собствени дефиниции за тероризъм, може да се окаже полезно да предоставите известни насоки във връзка с предишните казуси, за да изясните някои от общите заключения. Участниците може да получат материалите за раздаване „Какво трябва да вземем предвид“ преди да започнат да работят по своите дефиниции, а можете да използвате и въпросите в края, за да подложите на тест тези дефиниции.

При обсъждане на свързания с човешките права аспект на тероризма, трябва да се уверите, че участниците са запознати със следните проблеми:
a) Правото на живот принадлежи на всеки и е гарантирано от Член 3 от ВДПЧ, Член 2 от Европейската конвенция за правата на човека и други международни документи.
б) Дори и по време на война – когато спрямо правилата за участие във военни дейности се прилага международното хуманитарно право (МХП) – не се допускат умишлени нападения на цивилни задачи. МХП определя основни правила, които трябва да бъдат спазвани от всяка от страните при въоръжен конфликт.
(Виж Допълнителната информация по-долу)

Предложения за последващи упражнения

Насърчавайте групата да разбере повече за включените в примерите казуси или да помисли за други исторически примери за тероризъм, и как са приключили съответните кампании.
Ако групата желае да разгледа по-подробно причините, поради които хората участват в актове на насилие, можете да изпълните упражнението ."Хвърляне на камъни". Ако искате да разгледате по-задълбочено други проблеми, свързани с насилието, може да приложите упражнението "Насилието в моя живот".

Допълнителна информация

Приложими членове в международните документи за човешките права и международното хуманитарно право:

Закон за правата на човека: Право на живот
Всеобща декларация за правата на човека:
„Всеки има право на живот, лична свобода и сигурност“. (Член 3)
Европейска конвенция за правата на човека:
„Правото на живот на всеки е защитено със закон (...)“ (Член 2)

Международно хуманитарно право: Принципът на разграничението
Международно хуманитарно право (МХП) представлява наборът международни нормативни актове, които се прилагат по време на въоръжени конфликти. МХП се прилага спрямо всички страни при един въоръжен конфликт, независимо от това дали някоя от страните действа в самозащита. Освен това, МХП се прилага при международни конфликти и не-международни конфликти, като важи с еднаква сила по отношение на въоръжени групи, които се борят срещу дадена държава и по отношение на самата държава.
Един от най-важните принципи на МХП е „Принципът на разграничението“, според който воюващите страни трябва да правят разграничение между цивилни граждани и бойци, както и между цивилни и военни задачи.
Протокол I към Женевската конвенция:
„Гражданското население като такова, както и отделните граждански лица, няма да бъдат обект на нападение. Актовете на насилие или заплаха с насилие, които имат за цел предимно да тероризират гражданското население, са забранени.“ (Член 51.2)

Международно хуманитарно право: Забрана за актове на Тероризъм
Четвърта женевска конвенция:
„Забраняват се колективни наказания, както и всякакви мерки за сплашване или тероризиране;‘ (Член 33)
Протоколи 1 и 2 към Женевската конвенция:
Гражданското население като такова, както и отделните граждански лица, няма да бъдат обект на нападение. Актовете на насилие или заплаха с насилие, които имат за цел предимно да тероризират гражданското население, са забранени. (Член 51.2, Протокол 1; и Член 13.2, Протокол 2)

Други членове на МХП забраняват вземането на заложници, както и нападения на места за извършване на богослужения.

Информация относно работата по въпросите на тероризма на Съвета на Европа, както и насоките на Съвета за борба тероризма и спазването на човешките права, може да намерите във "Война и тероризъм".

За раздаване

Изтегли като PDF

Карти с казуси

Какво трябва да вземем предвид

Какво трябва да вземем предвид по време на обсъжданията:
• Терористичният акт винаги ли задачи да предизвика страх (терор) сред населението?
• Може ли да се каже за всеки акт и действие, които карат хората да се страхуват, че представляват терористични актове?
• Може ли държавата (правителството) да извършва тероризъм, или тероризмът винаги представлява акт, насочен срещу формалните институции на дадена държава?
• Тероризмът винаги ли задачи цивилни жертви, или може да е насочен и към военни задачи или имущество?
• Може ли терористичен акт да бъде оправдан?