(Неофициално резюме)

Международният пакт за икономически, социални и културни права (1966), заедно с Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и Международния пакт за граждански и политически права (1966), формират  Международното право за правата на човека. В съответствие с Всеобщата декларация, пактовете утвърждават, че „...идеалът за свободни човешки същества, които се ползват от гражданска и политическа свобода и свобода от страх и лишения, може да се постигне само ако са създадени условия, при които всеки може да се радва на своите граждански и политически права, както и икономическите, социалните и културните си права“.

Пактът влиза в сила през 1976 г. и до май 2012 г. е ратифициран от 160 страни.


Член 1

Всички народи имат право на самоопределение, включително правото да определят своето политическо положение и свободно да осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие.

Член 2

Всяка държава - страна по пакта, се задължава да предприеме стъпки до максимума от наличните си ресурси, за да се постигне постепенно пълното осъществяване на правата по този договор. Всеки има право на същите права без дискриминация от всякакъв вид.

Член 3

Държавите страни по този пакт, се задължават да гарантират еднакви права на мъжете и жените при ползването на всички права по този договор.

Член 4

На тези права могат да се налагат ограничения само ако са съвместими с естеството на тези права и единствено за целите на насърчаване на общото благоденствие в едно демократично общество.

Член 5

Нито едно лице, група или правителството няма право да отнема някое от тези права.

Член 6

Всеки има право да работи, включително и правото да изкарва прехраната си с работа, която е свободно избрана и приета.

Член 7

Всеки има право на справедливи условия на труд; справедливи заплати, осигуряващи достоен живот за него и семейството му; равно заплащане за равен труд; безопасни и здравословни условия на труд; да се насърчават еднакви възможности за всички; почивка и отдих.

Член 8

Всеки има право да създава и членува в професионални съюзи и право на стачка.

Член 9

Всеки има право на социална сигурност, включително социално осигуряване.

Член 10

Семейството трябва да се ползва от защита и помощ. Бракът трябва да се сключва със свободното съгласие на двамата съпрузи. На майките трябва да бъде предоставена специална защита. Специални мерки трябва да се предприемат в интерес на децата без дискриминация. Децата и младежите трябва да бъдат защитени от икономическа експлоатация. Тяхното наемане за опасна или вредна работа трябва да бъде забранено. Трябва да има възрастови ограничения, под които детския труд трябва да бъде забранен.

Член 11

Всеки има право на адекватен стандарт на живот за себе си и семейството си, включително и подходяща храна, облекло и жилище. Всеки има право да бъде защитен от гладуване.

Член 12

Всеки има право да се ползва от най-високия достижим стандарт на физическо и психическо здраве.

Член 13

Всеки има право на образование. Основното образование трябва да бъде задължително и безплатно за всички.

Член 14

Тези държави, в които задължителното безплатно начално образование не е достъпно за всички, трябва да изготвят план за осигуряване на такова образование.

Член 15

Всеки има право да участва в културния живот и да се възползва от предимствата на научния прогрес.


Прилагането на пакта се наблюдава от Комисията на ООН за икономически, социални и културни права.

Източник: Ресурсен център по правата на човека в Минесота, на базата на Центъра на ООН за правата на човека, Международната харта за правата, Списък с фактите № 2.

 

 

 

КОМПАС

Наръчник за обучение по правата на човека за младежи