Инструкции

1. Започнете с кратка сесия на „мозъчна атака“ за тормоза. Помолете участниците да отделят няколко минути за да помислят за тормоза, какво представлява той и как се проявява. След това съберете отговорите им и ги запишете на флипчарт.
2. Повторете същото отново с чист лист хартия за флипчарт, като този път мислите за кибертормоза, какво представлява той и формите, които приема.
3. Маркирайте линия на пода с лентата или канапа, която наречете „да линията“. Помолете участниците да застанат в две прави линии, по една от всяка страна на „да линията“.
4. Обяснете, че възнамерявате да прочетете някои изявления за кибертормоза и че искате те да им отговорят, но без да използват думи. Ако могат да отговорят „да” на изявление, трябва да направят крачка настрана към „да линията“. Те трябва честно да отговорят.
5. Прочетете първото изявление. Дайте на хората време да помислят и да отговорят. След това ги помолете да се огледат и отбележете колко от тях са застанали на „да линията“.
6. Помолете хората да се върнат към началните линии и прочетете следващото изявление.
7. На края, накарайте всички да застанат в кръг и преминете към оценката и обсъждането.

Обсъждане и оценка

Започнете с коментари за твърденията и опита на хората и след това продължете да говорите за това колко разпространени са различните видове тормоз и как да се справяме с тях.

• Какво знаете за кибертормоза преди да извършите това упражнение?
• Достатъчно сериозни ли са всичките изявления, за да се категоризират като кибертормоз? Защо? Защо не?
• Има ли други начини на кибертормоз, които не са били упоменати?
• Колко разпространен е кибертормозът в общността и в страната ви?
• Кои права на човека нарушава кибертормозът?
• Защо хората тормозят другите? Защо хората стават жертви?
• Защо хората, които са били жертви, понякога продължават да тормозят други хора?
• Какво може да се направи, за да се спре кибертормозът? От жертвата? От други?
• Какво можете да направите, за да се защитите от кибертормоз?
• Кои права на човека са заложени, когато хората са подложени на тормоз?
• Член 19 на Всеобщата декларация за правата на човека гласи, „Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.“ Трябва ли да има граници на свободата на словото? Ако да, какви са последствията и кой трябва да определя лимитите? Ако свободата на словото не трябва да е ограничена, какви са последствията?

Съвети за фасилитаторите

Тормозът и кибертормозът са чувствителни въпроси и трябва да сте подготвени, че някои активни страни могат да се поддадат на емоции, като си спомнят неприятни преживявания. Хората, които са били тормозени, чувстват вина и изпитват срам; те не гледат на себе си като жертви, а тези, които ги тормозят, а тези, които ги тормозят, е възможно да не разбират напълно защо го правят. Така, че преди да разглеждате темата за кибертормоза, трябва добре да се подготвите и помислете дали не искате да се обадите на някого с опит в тази област, който да ви помогне.

Примерите за това как да реагираме на тормоза включват:

• Не отговаряйте на заплашителни или клевтниески съобщения
• Включете имейл адресите в черен списък
• Променете имейл адреса си
• Сменете доставчика си на Интернет услуги (ISP)
• Променете номера на мобилния си телефон
• Пазете заплашителните послания като доказателство
• Споделете проблема с някого, на когото можете да имате доверие. Ако сте дете, ще трябва в даден момент да запознаете възрастен човек с проблема.
• При определени обстоятелства можете да се изправите пред грубиянина. Уредете среща с посредник и се опитайте да помогнете на грубиянина да разбере последствията от действията си.
• В някои случаи може да е препоръчително да уведомите местния полицейски участък или да се консултирате с адвокат.

Отбележете, че не се препоръчва да си отмъщавате, т.е., да отговаряте на тормоза с тормоз, защото такова поведение може да доведе до граждански дела или наказателни обвинения срещу вас.

Примери на дейности, които хората могат да предприемат, за да се защитят от тормоз, включват:

• Ограничаване на времето за свързване на компютъра – не бъдете онлайн през цялото време
• Никога не отваряйте имейл послания от източници, които не разпознавате.
• Редовно променяйте паролите си.
• Не включвайте много лични данни в профила си.

Най-важното нещо, което могат да научат участниците от това упражнение е, че е необходимо да говорят за и да споделят проблема винаги, когато го изпитат или станат свидетели на такъв.

Образованието е ключът за предотвратяване на тормоза на първо място и за спирането при настъпването му. Механизмите са сложни и причините са различни във всеки един случай, но и жертвата, и грубиянинът трябва да разберат социалните и психологическите сили, които оперират, за да са част от решението. Хората, които стават жертви, по всяка вероятност са стеснителни, чувствителни, неспокойни и несигурни, имат ниско самочувствие и им липсват социални умения. Физическите черти, характерни за тях, са че са с наднормено тегло, физически са дребни, имат увреждане или принадлежат към друга раса, религиозна или социална група. Хората, които тормозят другите, го правят, защото за тях това е начин да се почувстват по-добре, да се почувстват важни и да имат чувството, че контролират другите хора. Ако други правят това, те може да помислят, че ще са популярни или „хладнокръвни“. Тормозът е също така начин да се привлече внимание, да получат това, което искат или да накажат хора, които ревнуват.

Вариации

Много хора, които са тормозени, стават грубияни, така че е важно да се накарат хората да се замислят за личната си отговорност. След като прочетете твърденията, проведете втори кръг въз основа на същите изявления, но този път от гледна точка по една на всеки участникто, което нанася тормоза. Хората не се придвижват върху „да линията“, а стоят в линиите си и размишляват. Например, „Отваряли ли сте някога кутията за електронна поща на някой друг без съгласието на потребителя?“ и „Използвали ли сте някога мобилния телефон на друг човек без съгласието му?“

Ако тормозът е признат проблем, тогава може да пожелаете да разгледате темата на по-дълбоко ниво. Форум театър театър е добър начин за развитие на разбиране за причините за тормоза и начините за справяне с него. Помолете хората да се разделят на малки групи, за да разговарят за свързани с тормоз случаи от действителния живот. Те могат да са преживян от тях епизод или станал с друг човек случай. Всяка група трябва да избере един пример, по който иска да работи. Участниците трябва да се опитат да си представят причините защо тормозът е тормоз, как действително е извършен тормозът, какво се е случило след това и какви са били последствията. Групите трябва след това да развият работата си в кратка пиеса, която след това да представят на останалите групи. След представлението, изиграйте повторно последната сцена, „какво се е случило като последствие“, и помолете „публиката“ да направи предложения за алтернативните дейности, които е могла да предприеме жертвата.

Предложения за последващи дейности

Направете лозунг за кампания против кибертормоз.
Определете политика против кибертормоза за училището или клуба ви или прегледайте политиката, ако вече разполагате с такава.
Можете също така да изследвате други аспекти на насилието посредством "Насилието в моя живот".

Идеи за действие

Използвайте идеите във втората вариация по-горе и покажете пиесата на други класове, младежки групи или родители.
Организирайте публичен дебат по въпроса в училището или в клуба ви, защото много обучители и родители не осъзнават това, което се случва.
Проучете дали има местна информационна кампания за рисковете и злоупотребите свързани с информационно-комуникационната технология (ICT) и установете как бихте могли да допринесете към това.

Допълнителна информация

Кибертормозът е използването на имейл, мигновени съобщения, чат стаи, пейджъри, мобилни телефони или други форми на информационна технология за преднамерен тормоз, заплахи или сплашване на някого:

• Отправяне на заплахи
• Изпращане на провокативни обиди или расистки или етнически оскърбления
• Гей нападки
• Опити да се зарази компютъра на жертвата с вирус
• Затрупване на приемната пощенска кутия на имейла с безсмислени съобщения
• Изпращане по пощата или разпространяване на фалшива информация за лице с цел да се навреди по една на всеки участникто или да се накърни репутацията му
• Избиране на дадено лице и приканване на други лица, които да го нападнат или да му се подиграят
• Преструване, че сте някой друг, за да представите нещата да изглеждат, като че ли другото лице е казало неща, в които не вярва или които не са истина за него.
• Споделяне на изображения по една на всеки участник, особено в неудобно положение, особено в смущаваща ситуация, без разрешението му.
• Споделяне на имейли без разрешението на автора.
• Оказване на натиск върху други лица за изключване на някого от дадена общност (или онлайн или офлайн).
• Многократно изпращане на гадни, неприятни и обидни съобщения на някого.

Кибертормозът често се извършва от деца, но по никакъв начин не се ограничава единствено към децата. Едно от най-големите предизвикателства в борбата срещу кибертормоза е, че той е анонимен, което често го прави труден за проследяване.
В Интернет има много сайтове за справяне с киберторзома. Използвайте търсачка, за да проучите местните инициативи. Можете да намерите обща информация на следните Интернет страници:
http://www.stopcyberbullying.org/
http://yp.direct.gov.uk/cyberbullying/
http://europa.eu/legislation_summaries

Конвенция за киберпрестъпленията на Съвета на Европа
Конвенцията, която влиза в сила на 1 юли 2004 г., е първият международен договор за престъпления, извършени по Интернет и други компютърни мрежи, които боравят по-специално с нарушения на авторското право, свързани с компютър измами и нарушения на мрежовата сигурност. Тя също така съдържа серия правомощия и процедури, такива като търсене на компютърни мрежи и засичане. Погледнете http://conventions.coe.int и търсете договор № 185.

Твърдения

• Отварял ли е някой пощенската кутия на имейла ви без съгласието ви?
• Чел ли е някой някога текст на SMS съобщенията ви без съгласието ви?
• Изпращал ли е някой някога обидни послания, неприятни снимки или видео записи, или на мобилния ви телефон, или на имейла ви?
• Изпращал ли е някой някога информация/снимки/видео записи за вас на някой друг без съгласието ви?
• Публикувал ли е някой някога снимки или информация за вас на Интернет страница или страница на социална мрежа без съгласието ви?
• Манипулирал/преобразувал ли е някой някога ваши снимки или видео записи без съгласието ви?
• Давали ли сте някога паролите си на някой друг?
• Обиждал ли ви е някой някога в интерактивно помещение за игра или в част стая?
• Получавали ли сте някога смущаващи / неприятни телефонни разговори?
• Правил ли е някой някога неподходящи коментари за блога ви / социалните мрежи?
• Изпращал ли е някой някога фалшива / неприятна информация за вас по имейл или SMS?
• Познавате ли някого, който е жертва на кибертормоз?
• Знаете ли, че има специални закони за този вид насилие?
• Мислите ли, че трябва да съществуват ограничения за това, което хората могат да публикуват в Интернет?
• Правилно ли е да се забраняват мобилните телефони в училищата?

За раздаване

Изтегли като PDF