Наистина ми се иска да бях поговорил за това с някого.

Общ преглед

Тази дейност представлява ролева игра, насочена към проблемите на:
• Междуличностното насилие
• Тормоза над по-слабите

Свързани права

• Недопускане на унизително отношение
• Право на достойнство
• Правото на защита от всички форми на физическо и психологическо насилие

Задачи

• Разширяване на знанията и задълбочаване на разбирането за причините и последствията от тормоза
• Развитие на умения за решаване на проблеми 
• Стимулиране на чувството за съпричастност с жертвите на тормоза

Материали

• Копия от сценките, които ще бъдат разигравани (по една сценка на група)
• Един екземпляр от листа с "истинските истории"
• Място за изпълнение на ролевите игри

КЛЮЧОВА ДАТА
  • 4 юниМеждународен ден на невинните деца, жертви на агресия

Инструкции

  1. Представете дейността. Обяснете на участниците, че ще работят в малки групи и ще разиграят кратки ролеви игри по темата за тормоза.
  2. Направете бърза „мозъчна атака“ на тема какво означава понятието „тормоз“, за да сте сигурни, че има яснота какво представлява той, че са познати различните му форми и че може да се случи във всяко училище или колеж, в клубовете и на работното място.
  3. Разделете участниците на три подгрупи и раздайте по една сценка на всяка подгрупа. Определете 15 минути за репетиция и подготовка на ролите.
  4. Когато групите са готови, помолете всяка група поред да представи сценката си.
  5. Оставете коментарите за накрая, когато всички групи са се представили, и съберете всички активни страни за провеждане на дискусия.

Обсъждане и оценкаGoto top

Започнете с общ преглед на ролевите игри.
• Откъде са взели материал групите, за да разработят сценките? Въз основа на истории или филми, свързани с темата за тормоза, или на базата на личен опит?
• Реалистични ли са били сценките?
• В Сцена 1 - кои от нещата, казани от участниците, са били конструктивни и са помогнали за решаване на ситуацията, и кои от тях са попречили на ситуацията?
• По отношение на Сцена 2 - лесно ли е да се говори открито с приятел, който тормози по-слабите? Какви техники биха имали положителен ефект като цяло и каква тактика би имала негативен ефект?
• По отношение на Сцена 3 - лесно ли е да се говори открито с приятел, който е подложен на тормоз? Кой е най-добрият начин за намиране на решения, които са приемливи за жертвата?

Помолете трима активни страни да прочетат на глас трите „истински истории“. Поискайте общ коментар от групата по тях и след това проведете разговор за причините за оказване на тормоз и за начините за решаване на този проблем и човешките права, свързани с това поведение
• Как се чувства човек, подложен на тормоз?
• Човекът, подложен на тормоз, носи ли отговорност за това?
• Защо хората упражняват тормоз? Тези, които тормозят други хора, опитват ли се да докажат нещо чрез действията си?
• Форма на насилие ли е тормозът?
• Свързан ли е тормозът с властта и силата?
• Неизбежен ли е тормозът?
• Ако сте приятел на човек, подложен на тормоз, бихте ли информирали за това някое отговорно лице, макар вашият приятел да е споделил проблема си с вас поверително?
• Кои са най-разпространените предразсъдъци за хората, които са подложени на тормоз?
• Кой е отговорен да контролира проблема с тормоза?
• Какво бихте направили вие, ако сте изложен на тормоз?
• Как да се процедира с насилниците? Как да ги научим да спрат с това? Трябва ли те да бъдат наказани?
• Кои човешки права са поставени на карта в различните казуси?

Съвети за фасилитаторитеGoto top

Тормозът може да бъде пряк или косвен. Прекият тормоз включва прояви, като назоваване с обидни имена, присмиване, дърпане или бутане, удряне или нападение, вземане на чанта или други вещи и подмятането им, принудително отнемане на пари или вещи, нападение или заплахи поради религиозна принадлежност, цвят на кожата, физически недостатъци или поради определени навици. Косвеният тормоз включва прояви като разпространяване на слухове с цел социална изолация на жертвата. Такива прояви се инициират най-често от едно или повече лица и са насочени срещу конкретна жертва или жертви. И при прекия, и при косвения тормоз основният компонент е физическо или психическо сплашване, което се прави системно и продължително и създава непрекъснато състояние на тревога и измъченост.

Ако работите с неформална група или в клуб, колеж или в работна среда, можете да адаптирате сценките съобразно конкретната ситуация. Имайте предвид младите хора в групата и личните преживявания, свързани с тормоза. Съобразете се с това при формирането на групите и разпределянето на сценките.

ВариацииGoto top

Вместо ролеви игри, трите групи могат да анализират всяка сцена и да обяснят как те ще решат проблема.

Можете да изберете да се концентрирате върху една от сцените, тогава дайте на всяка група еднакъв сценарий за работа. Така всяка група ще представи своя собствена версия на историята с различни възможни решения и алтернативи. Предимството е, че вие ще получите по-големи прозрения за проблемите и повече решения на проблема.

Ако времето ви е кратко или не разполагате с пространство за ролеви игри, можете да използвате истински истории като казуси за дискусия в малки групи. Помолете хората да помислят върху ситуациите и да предложат възможно конкретни решения и алтернативи. Нека се запитат какво биха направили, ако те са лице, подложено на тормоз?

Предложения за последващи дейности/упражненияGoto top

Проучете дали има програми на местно равнище за обучение на връстници (млади доброволци) по посредничество (медиаторство) при решаване на конфликти. Помолете някой лектор да проведе беседа с вашата група и помислете за възможността да се създаде система от медиатори-връстници във вашето училище, колеж или клуб.

Ако се интересувате от примери за добри практики на обучение на връстници, погледнете "Проект за миротворци в Офенбах, Германия - пример за общуване между учениците в училищата" раздел 5.1 в Домино.

Ако искате да проучите кибертормоза, вижте упражнението "Животът ми не е представление". Като алтернатива, групата може да иска да се разработи политика срещу тормоза в тяхното училище или организация. Методът, описан в упражнението "В отговор на расизма" и свързан с начина на разработване на правилник за забрана на расистките прояви, е уместен и за разработването на правилник за премахване на тормоза.

В "Разказите на младите хора", раздел 4 от Домино, можете да прочетете историята на Габор за това как той е бил обект на тормоз в училище, защото е евреин. Можете да го използвате, за да започнете дискусия за антисемитизма или да зададете въпроса: „Какво бихте направили в тази ситуация?“

Идеи за действиеGoto top

Намерете някоя организация или дружество, което работи по проблемите на тормоза във вашата страна, и предложете съдействието си.
Ако групата ви е с особени творчески заложби, предложете им да направят собствен сценарий и след това да представят сценките си пред останалите.
Освен това членове на групата могат да водят или организират дебат в училищата или общностите си по темата за тормоза.
Заедно с ваши приятели създайте група във вашето училище или общност, която да помага на младите хора, подложени на тормоз.

Допълнителна информацияGoto top

Хората, които тормозят други понякога не разбират колко лошо карат хората да се чувстват. Може би си мислят, че те просто дразнят някой или си правят шеги с другите, като за тях това е просто „добър смях“! Може би са започнали по този начин, но ако това продължи няколко дни или седмици, то започва да разстройва лицето, с което се забавляват. Понякога те мислят, че закачките с хората ги правят да изглеждат готини. Те биха могли да проявяват ревност от някого или как другите изглеждат. Може би те са свикнали да привличат основното внимание и ако някой отнеме от тяхната светлина, това не ми харесва, така че те го нараняват. Често на хората, които тормзят им липсват социални умения и не знаят как да бъдат добри приятели. Те много вероятно имат проблеми у дома – когато хората са свидетели на насилието у дома или на лоши отношения един към друг в семейството, те копират това, което виждат. Чувстват зле и искат да наранят други хора, за да ги накарат също зле . Телесното наказание също може да породи тормоз, защото то учи децата, че насилието е приемлива и подходяща стратегия за разрешаване на конфликти или помага на хората да правят това, което искат. Можете да прочетете за кампанията на Съвета на Европа за борба с физическа злоупотреба на: www.coe.int „Премахване на телесното наказание за деца, въпроси и отговори“.

Хората, които тормозят се нуждаят от помощ.Те трябва да разберат причините, поради които упражняват тормоз и да се научат как да променят поведението си, най-вече как да управляват чувствата си по начини, които не нараняват други хора да бъдат уверени и позитивни, за да получат това, което искат. Включването им в практически упражненията, при които те могат да намерят нови интереси, които ще ги отдалечат от тормоза и при които могат да покажат своите таланти, ще им помогне да развиват самочувствие и да бъдат в състояние да мислят за себе си като добри хора, които не нараняват другите.
За повече информация, вижте: www.bullying.co.uk , www.bullying.org, www.bullyonline.org или задайте на търсачката си "тормоз".

За принтиране и раздаванеGoto top

PDFИзтегли като PDF

Сценки за ролеви игри

Сценка 1
Ученик се обръща към лица от ръководството и се опитва да обясни, че негов/неин съученик/съученичка е подложен/ а на тормоз. Директорът е с авторитарни и традиционни разбирания. Той/тя смята, че нивото спада и като цяло има лошо мнение за поведението на днешните младежи. Класният ръководител не иска да поеме отговорност за ситуацията. Останалите обучители подценяват проблема и не приемат, че става въпрос за тормоз. Представителят на общинската социална служба проявява загриженост, но е претрупан с работа и точно сега не може да се занимае с това точно сега.

Сценка 2
Група ученици се опитват да разговарят с техен приятел, който тормози по-малък ученик.

Сценка 3
Няколко ученици се събират и разговарят за техен приятел, който е тормозен от група от по-големи ученици. Те искат да помогнат на приятеля си и анализират всички възможни решения за това.

Реални истории

История 1
„Аз съм на 12 години и ненавиждам да ходя на училище, защото никой не ме харесва. Една група от деца винаги ме нарича с различни обидни имена. Казват, че съм грозна и дебела, и че родителите ми сигурно се срамуват от мен. Моята най-добра приятелка спря да ми говори и сега дори се сприятели с някои от децата от онази група. Мразя я. Чувствам се толкова самотна и уплашена от факта, че това, което говорят за родителите ми е вярно.“
Розана

История 2
„Тази година започнах да уча в друг колеж и още от първия ден почувствах, че някои от момичетата ме гледат с насмешка. После осъзнах, че ревнуват, защото повечето от момчетата се сприятелиха с мен. Започнах да получавам заплашителни бележки на вратата ми. Отделно, получих няколко доста обидни телефонни обаждания на домашния ми телефон. Дори ми откраднаха учебниците няколко пъти. Миналата седмица отидох до тоалетната и три момичета ме последваха вътре. Крещяха ми, заплашваха ме с нож и ми казаха, че трябва да се преместя да уча другаде, и ме нарекоха курва. Не мога да понасям това положение повече. Уплашена и ядосана съм. Опитах се да разговарям с директорката на колежа, но тя определено не изслуша проблема ми. Не знам какво да правя.“
Лизбет

История 3
„Най-добрият ми приятел сподели, че останалите ученици от училището го притеснявали и дразнели. Тъй като исках да му помогна, реших да говори с тях, но още преди да съм успял да го направя, те започнаха да дразнят и мен. Сега и двамата сме им на прицел: смеят се на наш гръб, играят ни номера и ни заплашват с бой. И двамата решихме да не казваме на никого какво ни се е случило, защото се страхуваме, че нещата могат да загрубеят, ако споделим с някой.“
Андрей