Инструкции

Тази дейност е организирана в четири части: част 1, въведение, част 2, разходка с вързани очи, част 3, Жестикулиране, и част 4, състезание с инвалидни колички.

Част 1. Въведение (10 минути)
1. Обяснете на участниците, че това упражнение засяга три групи хора с увреждания: незрящи , с увреден слух и парализирани.
2. Помолете участниците да си представят, че имат увреждания, и да си помислят в рамките на няколко минути как биха искали и как не биха искали да се държат с тях. Нека си запишат някои ключови думи.
3. След това ги помолете да си запишат от какво биха се страхували най-много, ако са хора с увреждания.
4. След като приключат, помолете ги да обърнат листовете си и да се приготвят да „навлязат в реалността“.

Част 2. Разходка с вързани очи
1. Помолете участниците да се разделят по двойки. Раздайте лентите за завързване на очите. Единият партньор от всяка двойка е незрящ, а другият - водач. Водачът има задължението да се грижи постоянно за безопасността на своя партньор. Той може да отговаря с „да“ и „не“ на простички въпроси, свързани с безопасността.
2. Помолете водачите да изведат партньорите си на петминутна разходка наоколо, като през това време трябва да се качат или слязат по стълби или, ако е възможно, да излязат навън.
3. Нека водачите върнат партньорите си в стаята и ги заведат до столовете им. Но на всеки стол има изненада! Найлонова торбичка! Какво ли има в нея?
4. „Незрящите“ играчи трябва да определят съдържанието на торбичката. Водачите записват техните предположения.
5. След това „незрящите свалят превръзката от очите си и разглеждат предметите. Помолете участниците да споделят накратко преживяванията и изненадите си.
6. Дайте почивка от няколко минути, за да могат участниците да излязат от ролите си, и след това преминете към Част 3.

Част 3. Жестикулиране
1. Партньорите във всяка двойка трябва да се разменят – водачите сега стават хората с увреждания, в случая неми, а „незрящите“ сега са „здравите“ помощници.
2. Раздайте по една карта със ситуация на всеки от „немите“ играчи. Те не бива да показват картата си на своя партньор. На всеки помощник дайте по един лист и химикал.
3. Разяснете, че „немите“ играчи трябва да обяснят проблема си на своя помощник. Нямат право да говорят, да пишат или да рисуват. Помощниците си записват какво са разбрали от обясненията.
4. След като „немият“ играч обясни проблема си доколкото може, трябва да покаже ролевата карта на партньора си. Помолете двойките да споделят накратко намеренията, проблемите и усещането си за безсилие.

Част 4. Състезание с препятствия за инвалидни колички
1. Покажете откъде минава маршрутът на състезанието с препятствия. Обяснете, че победител става този, който е направил обиколка за най-кратко време. Ако някой се блъсне в препятствията по терена, ще получи наказателни точки
2. Запишете резултатите върху големия лист хартия.
3. След като са се изредили всички желаещи, направете кратка почивка и преминете към обсъждане и оценка.

Обсъждане и оценка

Съберете всички активни страни в една група. Най-напред направете общ преглед на част 2, 3 и 4 от упражнението, а след това обсъдете какво са знаели участниците в началото и какво са научили в резултат на преживяванията си.
1. Започнете с разходката с вързани очи. Помолете „незрящите“ и техните помощници да споделят какви са били реакциите им.

• Как се е чувствал всеки от тях по време на изпитанието?
• Кое е било най-трудно? Кое е било забавно? Кое е било страшно?
• Трудно ли е било да разчиташ на някой друг? А някой да разчита на тебе?

2. Преминете към общ преглед на следващата част - жестикулирането:

• Как се е чувствал всеки от участниците по време на изпитанието?
• Кое е било най-трудно? Кое е било забавно? Кое е било страшно?
• Отчайващо ли е да трябва да жестикулираш и никой да не те разбира?
• Отчайващо ли е или смущаващо да не можеш да разбереш какво ти обясняват?

3. След това направете общ преглед на състезанието с препятствия за инвалидни колички:

• Какво е било усещането да си неподвижен?
• Кое е било най-трудно? Кое е било забавно? Кое е било страшно?

4. Сега се върнете към страховете и очакванията, които участниците са изразили в началото на сесията. Помолете ги да погледнат ключовите думи, които са записали.

• Потвърдили ли са се някои от страховете им по време на упражнението?
• Как са се опитали участниците да помогнат на партньорите си с увреждания?
• Как е била приета помощта?
• Лесно ли е да се прецени колко помощ да окажеш?

5. От какво са се страхували участниците, в случай че са инвалиди? На какво са се основавали страховете им? Някога изпитвали ли са страх, че може да станат инвалиди вследствие на злополука или заболяване?
6. Кое е най-изненадващото нещо, което са научили участниците в резултат на упражнението ?
7. Познават ли хора, които са слепи, неми или приковани към количка? Какъв е социалният им живот? Как реагират другите хора спрямо тях?
8. Погледнете околните сгради и улици. До каква степен са съобразени с нуждите на хората с увреждания?
9. Какво може и трябва да се направи, за да се осигури равнопоставеността и достойнството на хората с увреждания?
10. Влизат ли правата на хората с увреждания в обсега на човешките права? Кои от посочените във Всеобщата декларация права са най-пряко свързани?
11. Какво може да направи вашето училище, дружество или младежка група, за да подпомогне равенството и достойнството на хората с увреждания?

Съвет за фасилитаторите

Не прекалявайте с продължителността на състезанието с препятствия в Част 4. Дветри минути са достатъчни, особено ако разполагате само с 2-3 инвалидни колички, защото участниците ще трябва да чакат да им дойде редът и може да се отегчат. Опитайте се да вземете назаем инвалидни колички от някоя местна болница или организация, осъществяваща подкрепа на хора, които временно се нуждаят от колички. Другият вариант е да импровизирате и да създадете на участниците усещане за физически затруднения - може да ги накарате например да обуят огромни гумени ботуши, като сложат ляв ботуш на десен крак и обратно.

Провеждането на настоящото упражнение зависи до голяма степен от вашата група. Участниците трябва да са наясно, че ще преминат през различни „симулации на реалността“, по време на които ще имат възможност да експериментират с чувствата и реакциите си, като си представят, че са хора с увреждания. Разяснете, че целта не е да се предизвика смях по адрес на някого, нито да се причини излишен стрес или смущение. Участниците трябва да реагират „естествено“, а не да преиграват. На моменти може да се чувстват неловко и несигурно, но ги уверете, че няма да им се случи нищо страшно или опасно.

Ако нямате достатъчно време да направите всички „симулации на реалността“, направете само една или две. От всички преживявания, представени в настоящото упражнение, може би най-тежко и трогателно в личен план е усещането да бъдеш с вързани очи. Ето защо е препоръчително да изберете тази част, ако ви се налага да направите само една. Нека участниците разменят ролите си, за да могат всички да придобият усещане за това какво е да имаш увреждания. Не забравяйте да подготвите втори комплект предмети за разпознаване.

Това упражнение е сериозно, но трябва да очаквате, че ще се случат много смешни ситуации. В това няма нищо лошо. Трябва да се намесите или реагирате единствено ако участниците вършат нещо опасно или правят коментари, чрез които осмиват хората с увреждания. От друга страна, може да обърнете внимание именно на това по време на обобщаването и оценката чрез въпроси като: Кога хората се присмиват на инвалидите? Кой постъпва така и защо? Кога няма проблем да се шегуваш с физическите недостатъци на хората? Как може да се прецени къде минава границата между чувството за хумор и обида?

Вариации

Може да симулирате други умствени или физически недостатъци, включително такива, които не се виждат – например трудности в усвояването на учебния процес или говорни затруднения, в зависимост от това каква е реалността, в която живеят участниците от вашата група. Другият вариант е да симулирате проблемни ситуации, произтичащи от напреднала възраст. Това може да помогне на младите да разбират по-добре възрастните хора и (липсата на) условия(та) за достоен живот.

Предложения за последващи упражнения

Ако работите с деца, може да разгледате Член 23 от Конвенцията за правата на детето, която гласи, че децата с умствени или физически недостатъци имат право на специални грижи, образование и обучение, които им позволяват да водят пълноценен и достоен живот. Помолете групите да намерят информация за хора от тяхната социална среда (и от семейството), които страдат от някакви умствени или физически недостатъци. Освен това участниците могат да проучат до какви услуги имат достъп тези хора. Има ли деца с увреждания в младежката група или дружество или в училище? Могат ли да правят същите неща като останалите деца? Ако не – защо?

Ако групата харесва ролевите игри, може да приложите упражнението "Искам да работя", за проучване на проблеми, свързани с пречките, пред които са изправени хората с увреждания, при намиране на работа.
Ако групата желае да разгледа начина на реагиране спрямо ,,всекидневните“ проблеми на дискриминацията от друг вид – дискриминация поради расова принадлежност, можете да направите дейността "В отговорна расизма".

Идеи за действие

Групата може да се свърже с определена група в неравностойно положение и да определи по какъв начин може/трябва да ѝ помогне. За по-подробни насоки и идеи направете справка с частта "Предприемане на дейности". Важното е да работите заедно с организации, които работят с хора с увреждания, и да тръгнете от нуждите на тези хора, такива, каквито те сами са определили и дефинирали.

Допълнителна информация

Нивото на защита и грижи за правата на хората с увреждания е много различно в отделните държави, привидно поради икономически причини, но всъщност поради това, че вероятно в някои страни се гледа по-сериозно на равенството и социалната солидарност, отколкото на всичко останало. В някои държави например слуховите апарати се плащат от социалната осигуровка, а в други – не. В някои има специални условия за допълнително телекомуникационно оборудване за глухите хора, за разлика от други страни, а ако някой се нуждае от електрическа инвалидна количка, понякога общината или държавата плащат за това.

По-подробна информация за дискриминацията спрямо хора с увреждания можете да откриете в Раздела за Инвалидност и дискриминация на инвалидите.

За раздаване

Изтегли като PDF

Ролеви карти

Ситуация 1.

Без думи, опитайте да обясните на приятеля си, че сте станали обект на насилие. Група непълнолетни престъпници ви е нападнала в парка, откраднали са чантата ви и са ви пребили. Попитайте, къде се намира полицейския участък.

Не можете да говорите, може да използвате писане или рисуване върху хартия.

Ситуация 2.

Намирате се в кафене; в училище или в кафенето на някой от Европейските младежки центрове. Обяснете на готвача, че не ядете Спагети „Болонезе“, тъй като сте веган: не само, че не ядете месо, но не консумирате и млечни продукти (т.е. мляко, сирене или яйца).

Не можете да говорите, може да използвате писане или рисуване върху хартия.